СЪЗДАВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
/ VII - ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА VIII ВЕК /
Българската държава е сред най-старите държави в Европа и е първата славянска държава на континента. Тя се появява на политическата сцена като резултат от поредица събития, разиграли се през VII век. Заселването на славяните, в началото на века, нанася силен удар на робовладелския строй и политическата мощ на Византийската империя. Това води до съществени промени в етническата картина на балканските земи. През втората половина на века на Балканите се заселват и прабългарите, които чрез силата на военната си мощ, извоюват правото да станат постоянни обитатели на Балканския полуостров.
Славяните принадлежат към индоевропейската езикова и етническа общност. Нейното разпадане, започнало в края на неолита, продължава през каменно-медната и бронзовата епоха /III-II хилядолетие пр. н. е./. Праславяните обитават централната част на Източна Европа, между реките Одер, Висла и Днепър. Древногръцките автори Херодот/VI в.пр.н.е./и Софокъл/V в.пр.н.е./ споменават в своите съчинения славянските племена неври, будини, енети. През втората половина на I хилядолетие пр.н.е. започва разселването на славянските племена от тяхната прародина, в посока вътрешността на Европа и обособяването на отделни групи. През I-II в. римските автори споменават славяните със събирателното име “венеди”. По начина им на живот те ги описват като сходни с германците. Опитите на римските императори да покорят периферните славянски племена се оказват безуспешни. Контактът с Римската империя и германските племена е блогоприятен за развитието на славяните в политическо, стопанско и културно отношение.
През този период славяните са все още номадски племена. Голяма част от славянските селища са неукрепени. При настъпването си на Балканския полуостров славяните използват заварените крепости и постепенно усвояват каменното крепостно строителство. Основни типове техни жилища са землянките, а по-рядко – надземната хижа /къща/, направена от измазан с глина плет и покрита със слама и тръстика.
Основно място в стопанския живот на славяните по-късно заема уседналото земеделие. Наред с дървеното рало, те усвояват и усъвършенстват железния плуг. Отглеждат предимно пшеница, ечемик, просо, лен, коноп и бобови култури. Скотовъдството играе спомагателна роля. Препитанието им се допълва от лова и риболова.
Силно развитие добива занаятчийското производство, стимулирано от напредъка на земеделието и непрекъснатите войни срещу Византия. Между упражняваните занаяти най-широко са застъпени грънчарството /на Балканския полуостров ръчната керамика е изместена от грънчарското колело/, ковачеството, дърводелството, тъкачеството и др. Славяните са изкусни майстори в направата на лодки-еднодръвки, а под византийско влияние усвояват изработването на сложни обсадни машини и съоръжения, кораби и др.
Славянската икономика има предимно затворен натурален характер. Археологическите данни показват, че те водят и оживена търговия с византийските градски центрове, откъдето набавят ювелирни изделия, оръжия, фино изработена керамика.
При заселването на славяните на Балканския полуостров господстващият при тях родовообщинен строй се намира в период на разпадане. Патриархалната родова община прераства в съседско- териториална, възглавявана от старейшина. Нейните членове имат обща собственост върху пасбищата, горите, реките. Периодично се преразпределя орната земя. Общините са обединени в племена, начело с племенни вождове-князе.
Славянската войска се излъчва от средата на въоръжения народ. С течение на времето се създават княжески военни дружини, които не само извършват военни набези, но и служат като средство за въоръжено насилие над свободните селяни-общинници. Войската е съставена главно от пешаци, но съществуват и конни отряди. Славяните воюват в разпръснат строй и на своя територия предпочитат да водят сражения в гори, край блата или труднодостъпни места, където прилагат редица тактически похвати. До средата на VI в. отбягват обсадата на крепости. Едва след усвояване на обсадната техника от византийците, славяните започват прилагането на продължителни обсади.
В роби се превръщат главно военнопленниците. По силата на славянското обичайно право, робът може да бъде откупен или след като поработи известно време на своя господар да придобие правата на свободен член на славянското общество. Вътрешно робство не съществува.
Успоредно с материалния и обществено-икономическия живот се развива езическата култура и култ. Данните от писмените извори и археологията показват, че през VI – VII в. у южните славяни съществуват много богове. Върховен бог е Перун-“творец на мълнията и единствен господар на всичко”. Други почитани божества са: Велес/Волос/- на стадата, богатството и домашното огнище, Стрибог-небето, Дажбог-на плодородието, Сварог-на огъня, Лада-на мъдростта и красотата и др. Славяните вярват и в множество божества, свързани с човешкото раждане и съдба, с природните сили и небесните явления. Техните светилища се намират в близост до вековни дървета. В тях славяните принасят в жертва на своите божества волове и други животни. По време на жертвоприношенията те извършват и гадания. В чест на божествата изработват каменни идоли.
Силно развита е и вярата в задгробния живот. С нея са свързани славянските погребални обичаи. Мъртъвците се погребват чрез трупоизгаряне и поставяне на праха в керамичен съд-урна, заедно с някои храни и дребни вещи. Племенните вождове се погребват със своите жени и с богат погребален инвентар, който им служи в задгробния живот.
В III-IV в. “Великото преселение на народите”, започнало с движението на хуните и готите към вътрешността на Европа, увлича и част от славянските племена. В резултат от тяхното разселване се оформят трите славянски групи: групата на на източните славяни, т.нар.”анти”/дн. руси, белоруси и украинци/; групата на западните славяни, т.нар.”венеди” /дн. чехи, поляци, словаци/ и групата на южните славяни, т.нар. ”славини”/дн. словенци, босненци и българи/.
В средата на V в., след разпадането на хунския военноплеменен съюз на Атила, южнославянската група се придвижва на юг от Карпатите и заема античните провинции Дакия и Панония, на север от р.Дунав. Славините стават непосредствен съсед на Византийската империя.
В края на V – началото на VI в. славините и антите, заедно с част от прабългарските племена, започват своите многочислени набези във вътрешността на Балканския полуостров. Тези набези зачестяват по времето на Юстиниан I. Южните славянски племена стават важен и основен фактор в балканските провинции на Византийската империя. За това свидетелства византийският историк Прокопий Кесарийски.
При своите нападения на Балканския полуостров през първата половина на VI в. славяните действат главно с организирани военни отряди и почти винаги на твърде широк фронт. През 547-548г. те достигат до крепостта Епидамн /Драч/ на адриатическото крайбрежие. През 549г. многочислен славянски отряд извършва нападение в областта Астика/между Одрин и Константинопол/. През есента на същата година, разделени на три отряда, славяните извършват нападения, които засягат целия Балкански полуостров. Отрядът, който действа в Източна Тракия, разгромява в близост до Одрин византийската войска на пълководеца Константин и пленява нейното знаме, опустошава Астика и достига до Дългата стена, която отстои на един ден път от Константинопол. Тогава за първи път славянски отряди презимуват на полуострова. На следващата година голямо множество славяни нахлува в Илирик /западната част на Балканския полуостров/ и извършва големи грабежи над местното население, значителна част от което отвлича в плен. През март 558г. в съюз с прабългарите славяните опустошават Тракия.
Следва краткотрайно покоряване на славяните от тюркското племе авари, което временно ги принуждава да преустановят своите самостоятелни нападения във вътрешността на Балканския полуостров. През 70-те години на VI в., под предводителството на своя вожд Добрита, дакийските славяни отхвърлят аварското владичество. Още през 578г. славянско множество извършва нашествие в Елада, Солунската област и Тракия и трайно усяда в балканските земи. Полага се началото на масова славянска колонизация. Превземането на ключовата крепост Сермиум /дн. гр. Сремска Митровица/ открива пътя на аварите и подчинените им панонски славяни към западната половина на Балканския полуостров.
За да възпре славяно-аварската експанзия и колонизация на Балканите, византийският Император Маврикий от 591г., в продължение на десет години, безуспешно се опитва да пренесе военните действия на север от Дунав, в земите на дакийските славяни. Възползвайки се от заетостта на империята във войната с Персия и от малочислеността на византийските крепостни гарнизони, през първата четвърт на VII в., славянските племена масово колонизират Балканския полуостров. Те достигат до Гърция и Пелопонес, а някои от тях се преселват и на остров Крит и край Адриатическото крайбрежие. За кратко време балканските земи променят коренно своя етнически облик - те са пославянчени.
Славянското настъпление срещу Византийската империя е изключително мощно. През 620г. , заселилите се в югозападните краища на Балканския полуостров славянски племена /драговити, ваюнити и др./, под предводителството на своя вожд Хацон, се организират в мощен военноплеменен съюз и обсаждат по суша и море Солун. Години наред след това славяните, заедно с авари, прабългари и перси, често се появяват не само около този голям пристанищен град, но и пред стените на византийската столица – Константинопол. Връхна точка във временната хегемония на славяните в двубоя с Византия е продължилата близо две години /645-647/ обсада на Солун. В нея вземат участие племената драговити, стримонци, ринхини и др., организирани във военноплеменно обединение, начело на което стои княз Пребънд.
В хода на славяно-византийските и славяно-аварските отношения, през VI-VII век, в различни краища на Балканския полуостров, славяните създават нова форма на политическа организация – военноплеменни съюзи: на Мезамир и Добрита през втората половина на VI в. в земите на север от Дунав, на Хацон и Пребънд в Македония през първата половина на VII в. и на “седемте славянски племена” и северите в Дакия и Мизия в средата на VII в. Славянските военно-племенни съюзи представляват преходна форма към създаването на държавна организация. През 658г. Византийската империя, чрез много походи в териториите, заселени от славяните, започва тяхното покоряване и възстановяване на своята власт над Балканския полуостров, но славянската колонизация е вече значително напреднала.
/ VII - ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА VIII ВЕК /
Българската държава е сред най-старите държави в Европа и е първата славянска държава на континента. Тя се появява на политическата сцена като резултат от поредица събития, разиграли се през VII век. Заселването на славяните, в началото на века, нанася силен удар на робовладелския строй и политическата мощ на Византийската империя. Това води до съществени промени в етническата картина на балканските земи. През втората половина на века на Балканите се заселват и прабългарите, които чрез силата на военната си мощ, извоюват правото да станат постоянни обитатели на Балканския полуостров.
Славяните принадлежат към индоевропейската езикова и етническа общност. Нейното разпадане, започнало в края на неолита, продължава през каменно-медната и бронзовата епоха /III-II хилядолетие пр. н. е./. Праславяните обитават централната част на Източна Европа, между реките Одер, Висла и Днепър. Древногръцките автори Херодот/VI в.пр.н.е./и Софокъл/V в.пр.н.е./ споменават в своите съчинения славянските племена неври, будини, енети. През втората половина на I хилядолетие пр.н.е. започва разселването на славянските племена от тяхната прародина, в посока вътрешността на Европа и обособяването на отделни групи. През I-II в. римските автори споменават славяните със събирателното име “венеди”. По начина им на живот те ги описват като сходни с германците. Опитите на римските императори да покорят периферните славянски племена се оказват безуспешни. Контактът с Римската империя и германските племена е блогоприятен за развитието на славяните в политическо, стопанско и културно отношение.
През този период славяните са все още номадски племена. Голяма част от славянските селища са неукрепени. При настъпването си на Балканския полуостров славяните използват заварените крепости и постепенно усвояват каменното крепостно строителство. Основни типове техни жилища са землянките, а по-рядко – надземната хижа /къща/, направена от измазан с глина плет и покрита със слама и тръстика.
Основно място в стопанския живот на славяните по-късно заема уседналото земеделие. Наред с дървеното рало, те усвояват и усъвършенстват железния плуг. Отглеждат предимно пшеница, ечемик, просо, лен, коноп и бобови култури. Скотовъдството играе спомагателна роля. Препитанието им се допълва от лова и риболова.
Силно развитие добива занаятчийското производство, стимулирано от напредъка на земеделието и непрекъснатите войни срещу Византия. Между упражняваните занаяти най-широко са застъпени грънчарството /на Балканския полуостров ръчната керамика е изместена от грънчарското колело/, ковачеството, дърводелството, тъкачеството и др. Славяните са изкусни майстори в направата на лодки-еднодръвки, а под византийско влияние усвояват изработването на сложни обсадни машини и съоръжения, кораби и др.
Славянската икономика има предимно затворен натурален характер. Археологическите данни показват, че те водят и оживена търговия с византийските градски центрове, откъдето набавят ювелирни изделия, оръжия, фино изработена керамика.
При заселването на славяните на Балканския полуостров господстващият при тях родовообщинен строй се намира в период на разпадане. Патриархалната родова община прераства в съседско- териториална, възглавявана от старейшина. Нейните членове имат обща собственост върху пасбищата, горите, реките. Периодично се преразпределя орната земя. Общините са обединени в племена, начело с племенни вождове-князе.
Славянската войска се излъчва от средата на въоръжения народ. С течение на времето се създават княжески военни дружини, които не само извършват военни набези, но и служат като средство за въоръжено насилие над свободните селяни-общинници. Войската е съставена главно от пешаци, но съществуват и конни отряди. Славяните воюват в разпръснат строй и на своя територия предпочитат да водят сражения в гори, край блата или труднодостъпни места, където прилагат редица тактически похвати. До средата на VI в. отбягват обсадата на крепости. Едва след усвояване на обсадната техника от византийците, славяните започват прилагането на продължителни обсади.
В роби се превръщат главно военнопленниците. По силата на славянското обичайно право, робът може да бъде откупен или след като поработи известно време на своя господар да придобие правата на свободен член на славянското общество. Вътрешно робство не съществува.
Успоредно с материалния и обществено-икономическия живот се развива езическата култура и култ. Данните от писмените извори и археологията показват, че през VI – VII в. у южните славяни съществуват много богове. Върховен бог е Перун-“творец на мълнията и единствен господар на всичко”. Други почитани божества са: Велес/Волос/- на стадата, богатството и домашното огнище, Стрибог-небето, Дажбог-на плодородието, Сварог-на огъня, Лада-на мъдростта и красотата и др. Славяните вярват и в множество божества, свързани с човешкото раждане и съдба, с природните сили и небесните явления. Техните светилища се намират в близост до вековни дървета. В тях славяните принасят в жертва на своите божества волове и други животни. По време на жертвоприношенията те извършват и гадания. В чест на божествата изработват каменни идоли.
Силно развита е и вярата в задгробния живот. С нея са свързани славянските погребални обичаи. Мъртъвците се погребват чрез трупоизгаряне и поставяне на праха в керамичен съд-урна, заедно с някои храни и дребни вещи. Племенните вождове се погребват със своите жени и с богат погребален инвентар, който им служи в задгробния живот.
В III-IV в. “Великото преселение на народите”, започнало с движението на хуните и готите към вътрешността на Европа, увлича и част от славянските племена. В резултат от тяхното разселване се оформят трите славянски групи: групата на на източните славяни, т.нар.”анти”/дн. руси, белоруси и украинци/; групата на западните славяни, т.нар.”венеди” /дн. чехи, поляци, словаци/ и групата на южните славяни, т.нар. ”славини”/дн. словенци, босненци и българи/.
В средата на V в., след разпадането на хунския военноплеменен съюз на Атила, южнославянската група се придвижва на юг от Карпатите и заема античните провинции Дакия и Панония, на север от р.Дунав. Славините стават непосредствен съсед на Византийската империя.
В края на V – началото на VI в. славините и антите, заедно с част от прабългарските племена, започват своите многочислени набези във вътрешността на Балканския полуостров. Тези набези зачестяват по времето на Юстиниан I. Южните славянски племена стават важен и основен фактор в балканските провинции на Византийската империя. За това свидетелства византийският историк Прокопий Кесарийски.
При своите нападения на Балканския полуостров през първата половина на VI в. славяните действат главно с организирани военни отряди и почти винаги на твърде широк фронт. През 547-548г. те достигат до крепостта Епидамн /Драч/ на адриатическото крайбрежие. През 549г. многочислен славянски отряд извършва нападение в областта Астика/между Одрин и Константинопол/. През есента на същата година, разделени на три отряда, славяните извършват нападения, които засягат целия Балкански полуостров. Отрядът, който действа в Източна Тракия, разгромява в близост до Одрин византийската войска на пълководеца Константин и пленява нейното знаме, опустошава Астика и достига до Дългата стена, която отстои на един ден път от Константинопол. Тогава за първи път славянски отряди презимуват на полуострова. На следващата година голямо множество славяни нахлува в Илирик /западната част на Балканския полуостров/ и извършва големи грабежи над местното население, значителна част от което отвлича в плен. През март 558г. в съюз с прабългарите славяните опустошават Тракия.
Следва краткотрайно покоряване на славяните от тюркското племе авари, което временно ги принуждава да преустановят своите самостоятелни нападения във вътрешността на Балканския полуостров. През 70-те години на VI в., под предводителството на своя вожд Добрита, дакийските славяни отхвърлят аварското владичество. Още през 578г. славянско множество извършва нашествие в Елада, Солунската област и Тракия и трайно усяда в балканските земи. Полага се началото на масова славянска колонизация. Превземането на ключовата крепост Сермиум /дн. гр. Сремска Митровица/ открива пътя на аварите и подчинените им панонски славяни към западната половина на Балканския полуостров.
За да възпре славяно-аварската експанзия и колонизация на Балканите, византийският Император Маврикий от 591г., в продължение на десет години, безуспешно се опитва да пренесе военните действия на север от Дунав, в земите на дакийските славяни. Възползвайки се от заетостта на империята във войната с Персия и от малочислеността на византийските крепостни гарнизони, през първата четвърт на VII в., славянските племена масово колонизират Балканския полуостров. Те достигат до Гърция и Пелопонес, а някои от тях се преселват и на остров Крит и край Адриатическото крайбрежие. За кратко време балканските земи променят коренно своя етнически облик - те са пославянчени.
Славянското настъпление срещу Византийската империя е изключително мощно. През 620г. , заселилите се в югозападните краища на Балканския полуостров славянски племена /драговити, ваюнити и др./, под предводителството на своя вожд Хацон, се организират в мощен военноплеменен съюз и обсаждат по суша и море Солун. Години наред след това славяните, заедно с авари, прабългари и перси, често се появяват не само около този голям пристанищен град, но и пред стените на византийската столица – Константинопол. Връхна точка във временната хегемония на славяните в двубоя с Византия е продължилата близо две години /645-647/ обсада на Солун. В нея вземат участие племената драговити, стримонци, ринхини и др., организирани във военноплеменно обединение, начело на което стои княз Пребънд.
В хода на славяно-византийските и славяно-аварските отношения, през VI-VII век, в различни краища на Балканския полуостров, славяните създават нова форма на политическа организация – военноплеменни съюзи: на Мезамир и Добрита през втората половина на VI в. в земите на север от Дунав, на Хацон и Пребънд в Македония през първата половина на VII в. и на “седемте славянски племена” и северите в Дакия и Мизия в средата на VII в. Славянските военно-племенни съюзи представляват преходна форма към създаването на държавна организация. През 658г. Византийската империя, чрез много походи в териториите, заселени от славяните, започва тяхното покоряване и възстановяване на своята власт над Балканския полуостров, но славянската колонизация е вече значително напреднала.
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams
» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579
» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux
» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux
» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux
» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост
» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост