Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)

Костна система

За какво служат костите?

Системата на човешкия организъм, в която са включени всички кости, се нарича скелет. Скелетът е много важен за нашето тяло. Той има три основни функции:
Защитава жизненоважни органи, например мозъка, сърцето, дробовете.
На скелета дължим формата на тялото си.
Скелетът ни позволява да се движим (мускулите са прикрепени към костите и когато те се движат, се движат и костите и така ние извършваме движения).

Освен това костите съхраняват минералните соли за тялото, произвеждат повечето кръвни клетки и ни защитават от външни организми и вещества.

При раждането, човешкият скелет съдържа 350 кости. С израстването на детето, някои от костите се съединяват в едно и когато стане възрастен, общия брой на костите е 206.

Как са свързани костите помежду си?

Костите не функционират отделно, те са свързани и образуват стави. Колянната става е най-голямата в целия скелет. Ставите са покрити с гладък и лъскав пласт, наречен хрущял. Хрущялите са обвити в тънка мембрана, пълна с течност. Това намалява триенето на костите при движението им (подобно на маслото на колите). Костите са свързани помежду си със здрави и еластични връзки, наречени сухожилия.

Какво представляват костите?

Най-външната част на костите е много здрава и плътна (в тялото на човека само емайлът на зъбите е по-твърд). Вътрешната част се нарича гъбеста, заради множеството кухини по нея (наподобява восъчна пита). Гъбестата кост е по-лека и гъвкава. В средата на костите се намира костния мозък, в който се образуват новите кръвни клетки. Също така костите съдържат кръвоносни съдове и нервни окончания.

Колко кости има в човешкото тяло?
Череп и горна челюст - 21 кости
По 3 малки кости във всяко ухо
Долна челюст
Подезична кост (хиоидеум)
Гръбначен стълб - 26 кости
Ребра - 12 двойки
Гръдна кост
Всеки горен крайник има по 32 кости: 2 в рамото, 3 в ръката (от китката до рамото), 8 в китката, 19 в дланта и пръстите.
Всеки долен крайник има по 31 кости: 1 бедрена кост, 4 в крака, 7 в глезена, 19 в стъпалото и пръстите.

Общо 206 кости


Най-голямата кост е бедрената и дължината й е около половин метър.

Най-малката кост се намира в ухото и дължината й е около 1см.

Мускулна система

Какво ни кара да се движим?

Мускулите са тези органи, които ни позволяват да се движим. Изградени са от снопове влакна. Мозъкът изпраща различни команди до мускулите и те се свиват или разтягат. Мускулите са прикрепени към костите чрез подобни на въже връзки, наречени сухожилия. Когато мускулите се свиват, те придърпват сухожилията, които от своя страна придърпват костите и така се извършва движение.

В човешкото тяло има над 640 мускула, които не работят самостоятелно. Те са организирани в групи. При различни движения се натоварват различни групи мускули, а останалите почиват.

Почти половината от теглото ни се дължи на мускулите.
щракни върху картинката за подробна информация

Волеви мускули

Повечето наши движения, например движенията на ръцете и краката се управляват от мислите ни.
Действията на мускулите се контролират от мозъка, който изпраща и получава сигнали от нервната система. Мускулите, които участват в тези движения се задвижват съзнателно и се наричат волеви.

Неволеви мускули

Има и друг вид мускили, при които движенията се извършват автоматично от мозъка (движенията на сърцето, диафрагмата, червата, дишането и др.). Тези мускули се наричат неволеви. Не е необходимо човек да мисли, за да предизвика работата на тези органи. Например сърцето бие с 60 до 80 удара в минута, без ние да се замисляме за това.


Най-големият мускул е седалищният. Неговата основна функция е да държи тялото изправено.

Най-дългият мускул е шивашкият. Той започва от таза и достига до коляното, дължината му е до половин метър.

Най-изразителни са мускулите на лицето. Необходими са 17 мускула, за да се усмихнем и 43 мускула, за да се намръщим.

Най-много на брой са скелетните мускули. Например когато ходим, използваме 200 мускула.

Най-подвижната част на тялото е ръката.

Кръвоностна система



За какво служи кръвта?

Всеки човек има около 4-5 литра кръв. Кръвоносната система пренася кислород и хранителни елементи до всички клетки на тялото и изхвърля отпадъчните вещества. Също така, кръвта пренася хормони, които контролират различните процеси в тялото и произвеждат антитела, чиято цел е да се борят с вредните микроорганизми.

Съдовете, които пренасят кръвта от сърцето към останалите органи се наричат артерии, а тези, които я връщат обратно в сърцето, се наричат вени.

Сърце

Сърцето е сложен мускул, голям колкото стиснатия юмрук на човека. То има дебели мускулни стени и е разделено на две части (лява и дясна). Всяка част има предсърдие и камера. Предсърдията са по-малки и с по-тънки стени. Те приемат кръвта, която идва по вените. След това предсърдията се свиват и изпомпват кръвта в камерите. От камерите кръвта се изпомпва от сърцето и навлиза в артериите, чрез които достига до цялото тяло.

Как тече кръвта (къвообръщение)

Кръвта се изпомва от сърцето и постоянно тече из тялото ни, като пренася кислород и хранителни вещества до всяка клетка.

1. Кръвта от дясната част на сърцето е тъмно червена и бедна на кислород. Тя преминава по белодробните артерии и достига до белите дробове. Там се обогатява с кислород и става светло червена, след което по белодробните вени се връща в лявата част на сърцето.
2. След това кръвта преминава по артериите, които постепенно се разделят на капиляри. Обогатява се с хранителни вещества от червата. Чрез капилярите, хранителните вещества и кислородът достигат до всеки орган в тялото. След като премине през всички тъкани, хранителните вещества и кислородът намаляват и в кръвта преобладават въглероден двуокис и отпадъчни вещества. Тогава кръвта се връща по вените обратно към сърцето, като преминава и през бъбреците, които я пречистват от отпадъчните вещества. Целият процес се повтаря отново.

Какво представлява кръвта?

Кръвта е съставена от бледа течност, наречена плазма и червени и бели кръвни телца, които плуват в нея. Милиони червени кръвни телца пренасят кислорода по тялото, а различни видове бели кръвни телца се борят с микробите и предпазват тялото от инфекции.

Защо понякога сърцето бие по-силно?

Когато сърцето се свива, то изпомпва кръв. При по-голямо натоварване (например тичане, скачане и др.) мускулите имат нужда от повече кислород, за да осигурят енергия. За да навлезе повече кислород в кръвта, дишането става по-често, а сърцето започва да бие по-бързо и по-силно, за да изпомпа повече кръв към мускулите и да ги снабди с кислород.

Нервна система


Какво е нервна система?

Нервната система е най-сложната и най-обширната система в човешкото тяло. Тя представлява милиарди свързани помежду си нервни клетки (неврони). Нервната система се състои от две части - периферна нервна система (мрежа от нерви) и централна нервна система (главния мозък и гръбначния мозък). Мозъкът изпраща и получава сигнали по мрежата от нерви.

Главният мозък е свързан с останалата част от тялото чрез гръбначния мозък.

Главният мозък е разположен в черепа и е голям приблизително колкото двата ни юмрука. Той е най-сложният орган. Съставен е от над 15 милиарда, свързани помежду си нервни клетки. Чрез мозъкът човек мисли, чувства, запаметява информация. Мозъкът кара всяка част от тялото да работи. Разделен е на три части:
преден (краен) мозък - най-голямата част. Той обработва информацията, емоциите и съзнателните действия.
малък мозък - обработва неволевите движения.
мозъчен ствол - връзката между главния мозък и гръбначния мозък.

Гръбначният мозък е съставен от множество нервни клетки и е разположен по гръбначния стълб. На нервните импулси, които се зараждат в гръбначния мозък дължим рефлексите си (например да извършим рязко движение при появата на неочакван дразнител).

Нерви

Навсякъде по човешкото тяло има нерви. Те пренасят сигнали от мозъка до всяка част на тялото и обратно. Нервите биват два вида:
двигателни нерви - пренасят импулси от мозъка до мускулите и предизвикват движение на тялото.
сетивни нерви - възприемат външни дразнения и ги пренасят като импулси до главния мозък. Така ние можем да виждаме, чуваме, помирисваме и др.

Наркотиците, алкохолът и цигарите въздействат върху нервната система и понякога са причина да не можем да контролираме тялото си, така като бихме желали.
Нервни клетки (Неврони)

Всеки неврон има тяло (основна част), тънки влакна, наречени дендрити и един по-дълъг израстък, наречен аксон.

По крайщата на невроните има множесто окончания, наречени синаптични. Нервните импулси се движат със скорост над 100 метра в секунда. Те преминават по аксона на един неврон към синаптичните му окончания и се приемат от дендритите на съседния неврон.

Сетива


Какво са сетивни органи?

Това са органи, богати на нервни окончания, чрез които се приема информация от заобикалящата ни среда и се предава до главния мозък. Човешкото тяло има пет основни сетива - зрение, обоняние, вкус, слух и осезание (усещане).

Око (Зрение)

Бялата част на окото се нарича склера. Зад нея има мек, много кръвоснабден слой, наречен хориоидея. Светлината навлиза в окото през роговицата (прозрачната част на окото) и преминава през зеницата (черната точка в окото). Лещата в окото обръща образа наопаки и той се проектира върху ретината (в задната част на окото). Ретината е покрита с милиони чувствителни на светлина и цветове нервни клетки, които изпращат образа до мозъка чрез зрителния нерв. Мозъкът преобръща картинката и ние я виждаме в правилната посока.

Нос (Обоняние)

Въздухът навлиза в носната кухина през ноздрите. След това прониква в гърлото, преминава по дихателната тръба (трахеята) и достига до белите дробове. В горната част на носната кухина има над 10 милиона обонятелни клетки. Те изпращат нервни импулси към обонятелната лигавица и от там към мозъка, където се разпознават различните миризми. Космите в носа задържат прашинките, които се носят по въздуха и не позволяват те да достигнат до белите дробове.
Език (Вкус)

Езикът е покрит с пъпчици, наречени папили (затова езикът ни е грапав). С помощта на папилите храната, която приемаме се премества навътре в устата. По езика са разположени над 10 000 клетки, които възприемат вкуса. Има четири вида вкусови клетки, като те са разположени в различни области по езика. Така всяка област възприема различен вкус - сладко, солено, кисело и горчиво.

Ухо (Слух)

Звукът се носи из въздуха като вибрации, наречени звукови вълни. Те преминават по ушния канал и достигат до тъпанчето, което вибрира. Тъпанчето е свързано с три малки кости - чукче, наковалня и стреме. Вибрациите преминават през тези кости. Стремето притиска ушния охлюв (малка спираловидна част, която се намира дълбоко в ухото и е запълнена с течност). Течността се раздвижва, като раздвижва и малки реснички, които са прикрепени към нервните клетки. По слуховия нерв, невроните изпращат сигнали към мозъка

Кожа (Осезание)

Кожата е най-външния пласт, който покрива цялото човешко тяло и е най-големият сетивен орган. Чрез кожата усещаме болка, допир, а също и ни предпазва от вредните влияния на околната среда. Най-външния слой се нарича епидермис и се състои от четири пласта. Под епидермиса се намира друг слой, наречен дерма. В дермата са разположени множество нервни окончания, които изпращат до мозъка сигнали. Така ние усещаме допир, студ, топлина, болка. Също така в дермата има мастни жлези, потни жлези, кръвоносни съдове, фоликули (космени канали).

Защо се потим?
Потните жлези предизвикват потенето, което помага на хората да поддържат постоянна телесна температура. Капчици пот излизат на повърхността на кожата през малки дупчици, наречени пори. Потта се изпарява и охлажда тялото ни.

Храносмилателна система


За какво служи храната?

Храната ни дава енергия, за да живеем, да се движим, работим, играем. Храната, която приемаме се обработва от храносмилателната система и чрез кръвоносната система достига всяка част от тялото. Един здрав възрастен човек за една година приема около 500 кг храна.

Какво е храносмилателна система?

Система от органи, които обработват храната. Представлява дълга тръба със средна дължина около 9 метра, която започва от устата, преминава през средата на тялото и завършва с ануса.

Уста
С помощта на зъбите отхапваме храната и я дъвчим до получаването на каша. Слюнката подпомага смилането и прави храната по-лесна за гълтане. През целия си живот човек произвежда около 10 000 литра слюнка.

Хранопровод
След като преглътнем, храната навлиза в тръба, наречена хранопровод и достига до стомаха.

Стомах
Храната престоява в стомаха от 2 до 6 часа, в зависимост от вида й. Тук, тя се смесва с храносмилателни сокове, произведени от стомаха и се превръща в гъста каша.

Тънко черво
От стомаха храната преминава в тънкото черво, където храносмилането продължава. Жлъчката разгражда мазнините, а панкреасът (задстомашната жлеза) произвежда смилателни сокове, наречени ензими. Накрая, хранителните вещества са готови да преминат от тънкото черво в кръвта и чрез нея достигат до всяка част от нашето тяло.

Дебело черво
Част от храната не се усвоява като енергия и навлиза в дебелото черво.

Ректум и анус
Края на дебелото черво се нарича ректум (право черво), там се натрупват изпражненията, след което през ануса се изхвърлят извън тялото.

Дихателна система

Какво е дихателна система?

Това е системата от органи, с която дишаме. Когато вдишваме, тялото ни приема газ, наречен кислород, а когато издишваме се отделя въглероден двуокис - газ, от които организма ни няма нужда.

Въздухът навлиза през носа или устата и преминава през трахеята (дихателна тръба, съставена от подобни на пръстени хрущяли). Трахеята се разделя на две тръби, наречени бронхи, по които въздухът достига до белите дробове.

В белите дробове, бронхите се разделят на бронхиоли, които завършват с малки въздушни торбички, наречени алвеоли.
Около алвеолите се намират малки кръвоносни съдове, наречени капиляри. Те са с много тънки стени, въздухът лесно преминава през тях, навлиза в кръвта и достига до всяка част от тялото. Въглеродният двуокис (отпадъчен газ, който не е необходим на тялото) преминава по обратния път през алвеолите към белите дробове и чрез издишването се изхвърля навън.
Когато вдишваме въздух, белите дробове се разширяват, когато издишваме те се свиват. Това е възможно благодарение на мускулите и на движението на диафрагмата. Диафрагмата представлява плосък мускул, който разделя гръдния кош от корема. Когато в белите дробове навлезе въздух, тя се измества надолу и освобождава място, а когато издишваме, тя се отпуска и помага за изтласкването на въздуха.

Полова система


Всеки човек е бил бебе в корема на майка си.
Половите клетки при мъжа и жената са различни. Бебето се създава, когато се срещнат една мъжка полова клетка и една женска полова клетка. Те се сливат и образуват една нова клетка, от която започва да расте бебето.
Половите органи започват да работят едва когато децата пораснат, затова малките момиченца и момченца не могат да бъдат майки и бащи.

Женска полова система

Половите клетки на жената се наричат яйцеклетки. Всяка жена има много такива яйцеклетки, които се намират в яйчниците й. Всеки месец една яйцеклетка се отделя от единия яйчник (на другия месец от другия яйчник) и по яйцепровода достига до матката (нарича се още утроба и наподобява торбичка, в която расте бебето, докато е в корема на майка си). Матката е свързана с влагалището (тръба, която води вън от тялото на жената).
Когато в корема на жената няма бебе, яйцеклетката, която е стигнала до матката се разпада и заедно с кръв и парченца от маточната лигавица изтича през влагалището. Това кървене се нарича менструация (мензис), случва се всеки месец и трае средно 5 дни, през които жената носи превръзки или тампони. Първата менструация настъпва обикновено на 12-13 годишна възраст, но има и случаи, когато се появява по-рано или по-късно. Казваме, че момичето се е превърнало в жена.
Бебетата се раждат през отвора на влагалището. Този отвор е различен от тези, през които се пишка и ака (намира се между тях).
Мъжка полова система

Половите клетки на мъжа се наричат сперматозоиди - те са много малки, милиони на брой и имат дълги опашки, с помощта на които се придвижват. Сперматозоидите се образуват в тестисите - двете торбички зад пениса (пишката). Те преминават по двата семепровода и излизат през отвора на пениса. Урината се изхвърля през същия отвор, но никога не излиза по едно и също време със спермата.

Как се правят бебетата?

За да се създаде бебе е необходимо да се осъществи полов акт между мъж и жена, казваме още, че мъжът и жената правят секс или любов. При половия акт пенисът нараства и става твърд. Мъжът го поставя във влагалището на жената. През отвора на пениса излизат милиони сперматозоиди, които навлизат в матката. Ако сперматозоидите срещнат яйцеклетка, един от тях се слива с нея, а останалите умират. Съединяването на двете клетки се нарича оплождане.
Образува се една нова клетка, която се разделя на две клетки, всяка от които отново се разделя на две клетки. Така делението продължава и се образува кълбо от клетки, което се нарича зародиш - това е бебето, което започва да расте. Тогава казваме, че жената е бременна, менструацията й спира, коремът и гърдите й започват да нарастват.
Бременност

Бебето живее в утробата на майката в продължение на 9 месеца. Тук то не може да се храни и диша само. То получава необходимите му хранителни вещества и кислород от майката. Храната и кислоръдът преминават по една специална връв, наречена пъпна връв, която е свързана в единия край с матката чрез плацентата, а в другия край с коремчето на бебето (пъпчето). Също по пъпната връв се изхвърлят отпадъците. Бебето плува в специална течност, но не може да се удави, тъй като не диша. Бебето продължава да расте. То се движи, рита, спи, чува звуци, а някой бебета дори си смучат палците. Заедно с него расте и коремът на майката. Към края на бременността бебето се разполага с главата надолу.

Раждане

Когато бебето е вече достатъчно голямо, то се ражда - излиза от корема на майка си с главата напред през отвора на влагалището. Матката представлява здрав мускул, който започва да се свива и отпуска, влагалището се разширява, майката се напъва и бебето се изтласква навън. Всяко свиване на матката се нарича контракция. Водата, в която е плувало бебето изтича навън, а плацентата вече не е необходима и се изхвърля от тялото малко след раждането. Пъпната връв се прерязва и бебето става самостоятелен човек. В отделни случай бебето не може да се роди нормално и се налага цезерово сечение - корема на майката се разрязва и от там се изважда бебето.
Раждането на дете е много уморително за майката и й причинява болка, но е свързано с много радост, вълнения и щастие.

сметни си костите не излизат 206
знам че са толкова на брой само казвам че като си писал/а поотделно по колко и къде нещо си се объркал/а