Планети

М Е Р К У Р И Й

Най-близката до слънцето планета. Няма атмосфера. Повърхността му е осеяна с кратери. Температурата му се мени от 100 до 700 К. Наблюдава се единствено призори или привечер. През деня температурата е около 430º С, а нощем -170º С. Планетата трудно се наблядава поради близостта си със Слънцето, затова единствено се наблюдава с телескопа Хъбъл, които се наглася по специален начин спрямо лъчите на Слънцето. До момента е картографирана едва 45% от повърхността на Меркурий.

В Е Н Е Р А

Втората по отдалеченост от Слънцето планета. Има плътна облачна атмосфера (открита от М. В. Ломоносов през 1761г.), съдържаща 98% СО2. Температурата на повърхността на Венера е около 470ºС, налягането около 90 пъти по-високо от земното. Повърхността е дребнозърнеста и камениста.

З Е М Я

Планета от Слънчевата система, III по отдалеченост от Слънцето и V по размери и маса. Обикаля около Слънцето по елиптична орбита (почти окръжност) със средна скорост 29,8 km/s за 365,24 средни слънчеви денонощия на средно разстояние 149,6.106 km (най-близо до Слънцето е през януари - 147.106 km, най-далеч е през юли - 152.106 km). Завърта се за 23 h 56 min 4,09 s (средно време) около оста си, която е наклонена към еклиптиката на 66о33'22''. Околоосното въртене на Земята обуславя смяна на деня и нощта, а наклонът на оста и орбиталното движение на Земята - смяна на годишните времена. Земната ос извършва прецесия и нутация, изменя се посоката и спрямо Земята, което предизвиква движение на земните полюси (виж полодия). Земята има 1 естествен спътник - Луна. Гравитационното действие на Луната и Слънцето върху Земята предизвиква приливи и отливи. Формата на Земята е геоид, с добро приближение - ротационен елипсоид. По Ф. Н. Красовски (1940) елементите на елипсоида са голяма полуос - 6378,245 km, малка полуос - 6356,863 km, и сплеснатост - 1/298,3. Обемът на Земята е 1,083.1012 km3, масата - 5,976.1024 kg, средната плътност - 5,5 g/cm3, дължина на екватора - 40 075,696 km, повърхнина - 510.106 km2, ускорение на силата на тежестта (на морското равнище) - на екватора 9,78 m/s2, на полюса 9,83 m/s2, средно 9,806 65 m/s2. Земята е съставена от концентрични слоеве. Земното ядро има температура 2000-5000оС и се състои главно от съединения на желязото и никела. Земната мантия има температура 900-1500 оС и се състои главно от кислород, желязо, манган. Земната кора е предимно кислородно-силициево-алуминиева и има дебелина от 15 до 75 km. Различават се също литосфера и астеносфера. Геоложката история на Земята се дели на 5 ери, като абсолютната възраст се оценява на 4-5 млрд. г. (виж геохронология). Географската обвивка на Земята се състои от взаимно свързани и взаимно действащи помежду си геосфери. По-голямата част от земната повърхност е заета от Световния океан (70,8 %, 361,1 млн. km2) - средна дълбочина 3800 m, максимална дълбочина 11 034 m (Мариански ров). Сушата е разделена на 7 континента (Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Европа, Австралия и Антарктида) и много острови. Средна височина на сушата - 875 m, максимална височина - 8850 m (връх Еверест). Екваторът разделя Земята на 2 полукълба - Северно (39 % суша) и Южно (19 % суша). Геоморфологичното развитие на земната повърхност е обусловено от взаимодействието на екзогенните процеси и ендогенните процеси, от дейността на организмите и човека. Разнообразен релеф: низини и равнини (0-200 m, 25,4 %), хълмисти и полупланински земи (200-1000 m, 46,2 %), планини (над 1000 m, 28,4 %). Неравномерното разпределение на слънчевата енергия в географската обвивка предизвиква зоналност на организмите - виж климатични пояси, растителногеографско райониране и зоогеографско райониране. Населението на Земята е 5,978 млрд. (1999) - виж и раси. С нарастващото влияние на човешкото общество върху природната среда възниква проблемът за рационалното използване на природните ресурси и охраната на природата.

М А Р С

Четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета. Разредената атмосфера съдържа главно въглероден диоксид, в малки количества водни пари. Температурата на екватора е от около 30 оС (дневна) до -100 оС (нощна), налягането е около 60 пъти по-малко от земното. През 1997 американската космична станция "Патфайндър" доставя на Марс първия автоматичен марсоход "Соджърнър".
Ю П И Т Е Р

Петата по отдалеченост от Слънцето планета; най-голямата в Слънчевата система. Юпитер е изграден главно от водород и хелий. В атмосферата му са открити водород, хелий, метан, амоняк и др. Един от най-силните източници на радиолъчение. средно разстояние 778,3.106 km (5,203 астрономични единици). Астрономичен знак . Сидеричен период 11,862 г. Юпитер не се върти около оста си като твърдо тяло - периодът на околоосното въртене на точка от екватора е 9 h 50 min и расте с отдалечаване от екватора. Екваториален диаметър 142 796 km, маса 1,90.1030 g (317,82 земни маси). Има атмосфера, която съдържа главно водород, хелий, метан. Има 16 спътника и пръстен.


С А Т У Р Н

Шестата по отдалеченост от Слънцето планета, известна с пръстена си. Състои се предимно от хелий и водород. Атмосферата му съдържа метан.
средно разстояние 1,427.109 km (9,546 астрономични единици). Астрономичен знак. Сидеричен период 29,458 г. Сатурн не се върти около оста си като твърдо тяло - периодът на околоосно въртене на точка от екватора е 10 h 39 min и расте с отдалечаване от екватора. Екваториален диаметър 120 660 km, маса 5,68.1029 g (95,11 земни маси). Има атмосфера, която съдържа метан, амоняк, етан, водород. Има 17 спътника и пръстен.

У Р А Н

Седмата по отдалеченост от Слънцето планета. Оста на въртене на Уран е почти в равнината на орбитата. средно разстояние 2,870.109 km (19,200 астрономични единици). Астрономичен знак . Сидеричен период 84,018 г. Оста на въртене на Уран лежи почти в равнината на орбитата (сключва ъгъл 8° с нея), периодът на околоосно въртене е около 10 h 49 min (върти се около оста си в обратна посока - от изток на запад). Екваториален диаметър 50 800 km, маса 8,70.1028 g (14,52 земни маси). Има атмосфера, която съдържа метан, водород, хелий. Има 15 спътника и пръстен.

Н Е П Т У Н

Осмата по отдалеченост от Слънцето планета. В атмосферата му са открити водород и метан.Средно разстояние 4,496.109 km (30,090 астрономични единици). Астрономичен знак . Сидеричен период 164,780 г.,период на околоосно въртене около 15 h 40 min. Екваториален диаметър 48 600 km, маса 1,03.1029 g (17,22 земни маси). Има атмосфера, която съдържа водород, метан. Има 8 спътника и пръстен.

П Л У Т О Н

Деветата по отдалеченост от Слънцето планета. Слабо изучен. на средно разстояние 5,91.109 km (39,500 астрономични единици).Сидеричен период 248,400 г., период на околоосно въртене 6 d 9 h (върти се около оста си в обратна посока - от изток на запад). Екваториален диаметър около 2250 km, маса 1,1025 g (0,002 земни маси). Има 1 спътник.