ПОТОПЪТ - ПЛАНЕТАРНО ЯВЛЕНИЕ?

Всемирният потоп е устойчив катастрофичен архетип в митологията и историческата памет на човечеството. Антични автори и древни писания от Египет, Шумер и Индия го определят като породен от гнева на боговете катаклизъм, периодично унищожаващ високоразвити цивилизации и техните творения. Научните хипотези за причинителя на бедствието се свързват с възможни аномалии в наклона на земната ос, смяна на магнитните полюси, резки температурни дисонанси и дори с попадение на астероид в океана, причинило огромни приливни вълни. Последните проучвания не само потвърждават пораженията, нанесени от гибелните наводнения в предбиблейски времена, но и доказват, че потопът е бедствие, поразявало с необузданата си мощ и други светове в Слънчевата система.

Изучавайки изображения на лунната повърхност от района на Мариусовите хълмове и каньона на Шрьодер, професор Харълд Юри стига до заключението, че на нашия спътник са текли буйни реки и е имало опустошителни наводнения. При липса на атмосфера, кръговрат на водата и валежи механизмът на потопа би могъл да се задейства от пробив на подпочвен воден “резервоар” вследствие на лунотресение, вулканично изригване или удар на голям метеорит. Версията бе потвърдена от показанията на бордовия неутронен спектрометър на сондата “Лунър Проспектър”, според които в района на лунните полюси само на сантиметри под повърхността са концентрирани около 6 милиарда тона вода в замръзнало състояние.

Данните от радарния скенер на сондата “Магелан” подкрепиха теорията, че в праисторията на обгорената повърхност на Венера също е имало реки и водни басейни, съдържащи достатъчно вода, за да покрие повърхността й със слой от 7 до 20 м. Ландшафтът на Венера изобилства от гладки куполообразни възвишения, ерозирали кратери, подобни на тепсии плата и падини, свидетелстващи за продължителното въздействие на дилувиални фактори.

Потоп е белязал и най-примамливата цел на човечеството - Марс. Още на първите изображения на марсианския ландшафт, предадени от космическите сонди “Маринър”, планетолозите различават система от русла на пресъхнали реки, както и огромен речен каньон (Valles Marineris) с дължина 4000 км и дълбочина над 6 км, указващи, че в древността повърхността на Марс е била набраздявана от мощни потоци вода. Информацията, предадена от самоходния апарат “Соджърнър” през 1997 г. потвърди теорията, че огромни приливни вълни с височина над 30 метра са довели до аналогичен на библейския потоп преди над 1 милиард години в района Арес Валис. На базата на данни от сондите “Викинг”, екип от учени към Лабораторията за лунни и планетарни науки към Аризонския университет начело с д-р Робърт Стром установи, че предизвикани от топенето на полярните шапки катастрофални наводнения в относително близкото минало на Червената планета периодично са създавали големи океани, чиято вода след това е замръзвала или изтичала към дълбоките недра, превръщайки планетата в студено и сухо небесно тяло. Последните изображения от “Марс Глобал Сървейър” и “Марс Одисей” дават основание да се предполага съществуването на подземни води на дълбочина няколкостотин метра.

Екзоархеолози твърдят, че както на Земята, така и на Луната, Венера и Марс съществуват убедителни следи не само от периодични катастрофални наводнения, но и от прастари изчезнали цивилизации, оставили след себе си шифровано в символиката на скулптури и постройки познание. Това са заснети от орбита терасовидни структури, напомнящи градове, обекти с форма на обелиски, куполи, пирамиди и барелефи с условни наименования - “Лос Анджелис” (Луната), “Градът на седемте лица” (Венера), “комплексът в Сидония” и “Градът на инките” (Марс). Древноиндийските “Веди” ги определят като дело на полубогове, намесвали се периодично в еволюцията на човечеството. Според арабските историци от ІХ век Абу Балкхи и Ал Масуди, предвиждайки потопа, египетските мъдреци построили пирамиди, които съхранявали записи на знания за различните изкуства и науки, за да оцелеят за бъдещите поколения. За същите усилия за опазване на опита и мъдростта на човечеството, вдъхновени от предупреждения на мистериозни посветени, свидетелстват и древноиндийските книги Агни Пурана и Бхагавата Пурана, летописите на вавилонския историк Бероз и на древногръцкия учен Страбон. Възможно е каменните монументи на Луната, Венера и Марс също да се окажат видимите следи от пракултури, опознали гибелния механизъм на смърт и разруха чрез вода и запечатали върху нетленни носители своето духовно богатство и прозрения за всемира.

Автор: Мирослав Минчев