СРЕЩА С БОГ НА ЛУНАТА

На 21 декември 1968 г. НАСА приема най-сериозното и рисковано технологично предизвикателство пред съвременната човешка цивилизация. От космодрума Кейп Канаверал в щата Флорида е изстрелян космическият кораб “Аполо-8” с астронавтите Франк Борман, Джеймс Лавъл и Уилям Андърс и след две обиколки на земното кълбо се устремява в първия пилотиран полет към друго небесно тяло в Слънчевата система - Луната. Мисията включва обиколка на нощното светило от близка дистанция и е прелюдия към бъдещите посещения на земния спътник от човека и колонизирането на съседни светове. Амбициите и рисковете са огромни, но повече от всичко плаши неизвестността, която ще посрещне това безпрецедентно отдалечаване на човека от неговата синя планета. Успешно завършилата експедиция е триумф за американското национално самочувствие и инженерна мисъл.Но с това драматично рандеву започва и серия от срещи с необясними явления, съпровождащи цялата лунна програма. Те недвусмислено ни внушават, че дори и най-достъпните зони на Вселената не са резервирана територия за човешкия род и не следва да престъпваме границите, без да осъзнаваме, че може би те са бариера между нас и висшия космически разум.

Канадският вестник “National Exemplar” изнася неопровергана от НАСА информация за събитията, сполетели “Аполо-8”, която се споделя от бившия служител в агенцията и специалист по комуникациите Морис Шатлен, от френските изследователи Жак Бержие и Жорж Гале в книгата им “Мистериите” , както и от редица американски и германски автори. Според “National Exemplar” корабът “Аполо-8” на два пъти бил подлаган на въздействие от НЛО. Първият инцидент възниква по време на втората космическа нощ, когато екипажът е вече на разстояние над 300 000 километра от Земята. Астронавтите забелязват дискообразен обект, който се устремява в курс, паралелен на >“Аполо-8” със скорост 11 000 км/ч . С появата на обекта всички системи за управление и навигационни прибори на 147;Аполо” веднага престават да функционират, а връзката с наземния контрол в Хюстън се разпада. След това неидентифицираното тяло обгръща “Аполо-8” с ослепителна светлина и предизвиква силно “люлеене” на кораба. Наред с тласъците и вибрациите в отсека за екипажа нахлува гореща вълна и възниква непоносим високочестотен шум, предизвикващ болки в ушите на астронавтите. След няколко минути НЛО се отдалечава с невероятна скорост, при което светлината и шумът веднага се прекратили, но курсът на “Аполо-8” се оказал нарушен. И само включването от астронавтите на двигателя за 3 секунди позволява да се върне кораба на предходната траектория.

Скоро около “Аполо-8” се появява друг дискообразен обект, по-голям от първия и също излъчващ ярка светлина. Американският космически кораб отново започва да се отклонява от курса, а неговите системи за управление показват функционални смущения. Астронавтите изпитват силни болки в главата и гърдите, треперене на ръцете, затруднения в дишането и халюцинации. Второто рандеву продължава 11 минути и 11 секунди, след което НЛО изчезва също така внезапно, както и първия му “събрат”. Връзката с Хюстън веднага се възобновява, но се оказва, че “Аполо-8” така силно се е отклонил от курса, че компютърът в космическия център за управление “Джонсън” вече не могъл да коригира траекторията му и едва екипажът успява да го стори, ориентирайки се по звездите.

На 25 декември в продължение на 37 минути екипажът лети над обратната страна на Луната и осъществява жизненоважния транспланетарен пуск на маршевия двигател за напускане орбитата на спътника и обратен полет към Земята. Първите думи на ветерана Джеймс Лавъл към наземния контрол след излизане от комуникационната сянка, са: “Моля, отбележете, че има Дядо Коледа”. Както е известно, става дума за код, обозначаващ близките срещи на астронавтите с НЛО по време на космическите полети. Остава неизвестно дали екипажът не е преживял трети контакт с неидентифициран обект или е забелязал следи от чужди поселения и инженерна дейност върху обсипаната с кратери “огромна непривлекателна пустиня”.

В навечерието на Рождество Христово пред изумените жители на Земята, застанали зад телевизионните екрани, се появяват първите изображения на един друг свят, над чиято мрачна повърхност е изгрял вълшебния диск на техния собствен дом, наречен от Лавъл “оазис в простора на Вселената”. Кулминацията настъпва с прочитането на първите строфи на Битие от екипажа на “Аполо-8”. От разстояние 384 300 километра в ефира се понася словото на Светото писание: “В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се стелеше над бездната…” В този момент вдъхновените астронавти може би са били първите земни жители, убедили се в правотата на древното послание и в мита за неповторимото и уникално самотно съществуване на човечеството.

Повече от тридесет години след първия полет до Луната се стигна и до сензационното разкритие, че екипажът на “Аполо-8” вероятно е заснел и … самия Бог. Според списание “Йелоу” анонимен смелчага тайно изнесъл важния доказателствен материал и го предоставил на астрофизика д-р Харви Мартин за изследване. Предполагаемият образ на Господ се появил само на един кадър като светлина, заливаща тъмната страна на Луната. Независими агенции, изследвали фотографията, считат, че тя не е фотомонтаж или дело на компютърни измамници. Разглеждайки снимката на шлейф от светлина, надвиснал над Луната като огромен слънчев протуберанс, преподобният Едуард Джоунс се убедил, че на снимката е изобразен Бог, който не приема опитите на хората да напуснат Земята. “Това е домът, който Той е създал и със сигурност иска да възпрепятства опитите да се срещнем с други Негови създания из Вселената”, коментира Джоунс. Вероятно това е и едно от възможните обяснения за неочакваното прекратяване на програмата “Аполо” и липсата на сериозни перспективи за завръщането на човека до Луната цели десетилетия по-късно.

Автор: Мирослав Минчев