ЗАГАДКАТА НА КРЪГОВЕТЕ В ДОБРУДЖА

Излъченият неотдавна филм “Следите” с участието на холивудската звезда Мел Гибсън отново възроди интереса към една от най-големите загадки в хилядолетната история на човечеството. Счита се, че кръговите мегалитни съоръжения в британския Стоунхендж и китайската област Кингхе с възраст над 3000 години маркират именно древни прояви на явлението “кръгове в житата”. Първите документирани прояви на феномена “житни кръгове” се свързват със сферично образувание, появило се в нива близо до холандския град Асен през 1590 г. и “окосено от дявола за една нощ” поле от лятото на 1678 г. в Стирлингшир, Шотландия. От края на 70-те години на ХХ век пшеничните и житни поля на Великобритания все по-често са набраздявани от странни геометрични фигури с нарастваща сложност и честота на проява. За изследване на мистерията, обхванала всички климатични пояси по земното кълбо се обособява дори дял в науката, наречен цереология. Плеяда от версии за естеството на полиморфните творения търси в тях влиянието на особен вид гъби, въздействието на странни атмосферни завихряния, мистериозни плазмени полета и дори открива в непонятната символика послания от задгробния свят и намеса на извънземни същества. Българският фолклор също пази легенди и предания за периодично появяващи се от незапомнени времена странни кръгове в нивите и поляните по нашите земи. Народът ги наричал “самодивски хора” и ги избягвал, вярвайки, че са оставени от обгърнати в светлина и танцуващи в мрака безсмъртни магически създания, общуването с които носи гибел.

През 90-те години на ХХ век наред със “самодивските” кръгове в България започват да се появяват и други пробуждащи недоумение и страхопочитание странни формации. Вести за забелязани в Добруджа странни кръгови следи във все още неожънатите ниви, оставени “най-вероятно от извънземни посетители”, предизвикват сензация през лятото на 1998 г. Седнали във високите кабини на два комбайна в разгара на жътвата, механизатори от силистренското село Цар Асен първи съзират чудатите образувания в местността “Хайдушка поляна”. Те завеждат на мястото невярващи свои съселяни и пред изумените им погледи се разкриват няколко релефно открояващи се кръгли очертания със среден диаметър от два метра и разстояние помежду им 10 метра. Подобни тревни кръгове започват да се появяват и в “контактна зона” край село Карапелит, недалеч от Добрич. На 7 май 2000 г. ръководен от видния уфолог Иван Лазаров изследователски екип от русенския Клуб за генериране на парадоксални алтернативи “Мъдромер” се натъква на конфигурация от множество кръгове с форма на правилна окръжност, образувани от гъста и бързорастяща трева в три различни местности около град Исперих. Мистерията остава непревземаема и след няколкомесечните проучвания с участието на водещи учени и експерти. Установено е, че за разлика от т.нар. “самодивски кръгове”, при които тревата изсъхва и по контура на кръговете няма растителност, при формациите край Исперих тревата само се е слегнала, но е с по-тъмен цвят. Агрохимичният анализ на чимове от центъра, периферията на кръга и от околния терен в лабораторията на ИЗС “Образцов чифлик” - Русе показва необичайно и непонятно бързо израстване на тревата, образуваща кръговете. Учени от Геофизичната лаборатория на БАН в Русе изказват неофициално предположение, че кръговете са провокирани от повърхностни карстови форми, но не успяват да обяснят защо идентични форми се появяват върху различни по структура и състав участъци от терена. Версията за влиянието на спори и мицел също е безсилна да разкрие причината за образуването на серия от правилни окръжности, чиято цялостна композиция е различима само от птичи поглед. Г-н Лазаров цитира и заключенията на експерти от Гражданска защита и РИОСВ-Русе, според които радиационният фон в района е нормален, а концентрацията на тежки метали в почвата е под пределно допустимите концентрации и не би могла да влияе върху появата на симетричните кръгове. Участник в експеримент на уфологичния екип, застанал в средата на един от кръговете споделя, че почувствал как “някаква сила” (силово поле) се стреми да го изхвърли извън очертанията му. Към въпросителните около възможния произход на българските “кръгове в полята” се прибавя още една.

В ранните часове на 28 април 2001 г. кметът на разградското село Дряновец Георги Динков забелязва висящо над къщите огромно жълтеникаво кълбо с големината на пълна луна, което светело като прожектор. Множество очевидци виждат същото НЛО да се появява около 4-4,30 ч. и през следващите две нощи в продължение на час, след което изчезвало. Същият 28 април агрономът от местната земеделска кооперация Димитър Георгиев тръгва да обиколи нивите с пшеница и в местността Васильов геран на 8 км от Дряновец се натъква на странно оформени кръгове и полукръгове от изсъхнала, сякаш сварена растителност. Огромен правилен кръг с диаметър 50 метра разполовявал на две цъфнал храст. Георгиев е убеден, че придобилите жълтокафяв цвят растения в очертанията на кръговете и полукръговете не са поразени от хербициди, а от много висока или много ниска температура. Специалисти от клуба “Мъдромер” откриват и два 40-сантиметрови отпечатъка от натиск на масивно тяло. В следващите месеци белезите от мистериозната интервенция се изгубват. Уфологът Иван Лазаров изказва хипотезата, че аномалните следи са продукт на свръхсекретни военни експерименти с авангардно микровълново оръжие от резонансен тип, което въздейства само механично, като отнема хлорофила на растенията, но не и върху генетиката на флората и фауната, с което се обяснява отсъствието на радиация. Възрастните хора от Дряновец обаче твърдят, че неведнъж са виждали светещи тела, кръжащи нощем над полето. Те си спомнили, че още през 50-те години на миналия век над Дряновец са се появявали НЛО като това, наблюдавано в края на април 2001 г. Понякога те били стряскани и от появата на странни светения край селото.

След продължителните теренни проучвания и лабораторни анализи уфолози и дори някои учени са вече убедени, че кръговете в добруджанските поля не са нищо друго, освен поредното уникално проявление и доказателство за намесата на извънземен “фактор” на територията на България.

Автор:Мирослав Минчев