Поезия :):)

Ода за студента

Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли, лежи и пъшка
студент с поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ръчка,
от друга съвест на две строшена
очи тъмнеят, глава се люшка
зер не е пил вода студена.

Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини,
тез песни тъжни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!

Тоз който е мързел по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици
като са майка и баща овчици.
Той ще ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее
колеги пълнят квартирата тясна
познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен" юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени,
чудни прекрасни танци поемат
и потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
А той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми татко, де е файдата
От тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата,
Дорде ми кефът не попремине"

И плеснат с ръце, та се прегърнат
и с песни тръгнат из махалата
вървят и пеят дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана
спи си студента.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли тече.

В итегралната лудница

На 30 крачки път от фака (ХФ)
намира се една барака.
Със влизането вътре още
се сблъскваш с логаритъм мощен.

По коридора тангенс тича,
че ФМИ се туй нарича !
Попадаш тука в свят зловещ
кошмарна трансцедентна пещ.

Въвличат те на сила в странство
из унитарното пространство.
Капанът се затвори, бако !
Сега - дупе да ти е яко !

Преследват те грабливи птици
претранспонирани матрици
и всяка има своя ранг -
майор, ефрейтор, лейтенант.

В засада бдят из мрачни зали
пияни диференциали,
а там - на чаша топла бира
квадратен корен пи скалпира.

Дочул това, на боен слон
насам се носи Поасон.
Лаплас - отчаян атентатор,
размахва набла-оператор.

Коши, сломен от остра хрема,
доказва нова теорема,
а вчера, в бой със динозавър
загина чичо му Моавър.

Избухнаха в две зали бални
две бомби диференциални,
и всичко се разби на смес
от безкрайно малките dS.

Голям кошмар са тез магии
да те превърнат в парчетии
и даже Пенкините цици -
във издребняващи редици.

Ермит, възседнал симетралка,
засилва се по сплайн-пързалка,
но скоро асимптота стига
пребива се и кукурига.

Стокс проклина с хули адски
трудът на Гаус-Остроградски,
а после от коза безплодна
изважда втора производна (сирене)

03.1991 г. Весо

Весели Новогодишни Песнички
( II-nd review )

Посред сняг и преспи гладки
падат димки и пиратки -
чудна веселба !

И летят край нас буркани(*),
и в земята правят рани.
И мирише на война !

Ref: Бързай, бързай, Дядо Мраз !
Гробът ти е тук - при нас !
Не докараш ли тротил,
с динамит ще има kill !

Уж е нощ, а всичко свети -
много бомби и ракети
имаме в запас !

Джамове трошат се славно,
черчевата падат бавно,
а полицията - пас !

Ref: Тази нощ не липсва тен(**) !
Цар Тротил - благословен !
Догодина за курбан
доставете ни уран(^) !

И плутониево(^^) зрънце
ще запали ново Слънце
с гама-светлина(+) !

Някои имат имен ден(++) -
нека е благословен
с мощна ударна вълна !

------------------------------------------

(*) - Саморъчни бомби - взривна смес "Амонал" в бурканчета от детска храна. Сила близка до тази на ръчна граната.

(**) - Тен - взривно вещество, около 1.5 пъти по-мощно от тротила. Убииствен звук при експлозия !

(^) - Уран - радиоактивен химичен елемент, метал, взривното вещество на атомните бомби.

(^^) - Плутоний - друг радиоактивен елемент, критичната му маса е 460g (в по-големи количества създава атомна експлозия)!

(+) - Гама излъчване - твърдо йонизиращо радиоактивно лъчение. Най-опасният поразяващ фактор на атомния взрив.

(++) 01.01.XXXX - Василов ден ;)

По въпроса за герба

Hе можем вече в цирка да опазим
един проскубан африкански лъв,
а иначе редим велики фрази
с идеята за герб... И то какъв!

Лъвът от глад обаче се огъва,
нозете му изписват "Ес-О-Ес"...
Пък ако сложим в герба... трите лъва,
как заедно ще ги изхраним днес?!?

И затова в живота сух и чер
аз прекратявам споровете жалки!
И вместо лъв предлагам... водомер,
над него - две кръстосани бухалки...

Иван Hенков

Физическата епопея

" Всяко нещо, изградено върху
погрешна основа е невярно. "

Осев Атимодос

Вятър духа, куче лае,
Нютон моркови копае.
Но пада ябълка ръбата
и му се пръсва о главата.
С псувни дървото той събаря.
И всеки ден се туй повтаря...
Тринайсета цицина зрее,
докато оня проумее,
че не главата, а Земята
привлича със магнит телата...
И после в бинтова одежда
фаталния закон изжежда.

Взрив ... и облаци от пара
носят се над малка гара.
Бай Карно, оплискан в бира,
пак си зъбите събира.
Опитът му пак не случи -
цикълът не се получи.
Парният котел пак гръмна
от идеята му тъмна :
амбициран до небето
да повдигне КПД-то,
в машинарията си гнусна
не въглища, барут той пусна !

След бурна нощ, във златна вана
Архимед се къпе в пяна.
Какво ще стане той не знае,
ако се вътре изпикае.
Изпъва се.
Напъва се...
Хоп, и ваната прелива !
С физиономия щастлива
"Еврика !!!" крещи и значи -
край на всички неудачи :
"Всяко тяло потопимо
ще измества точно вино
толкоз, колкото, изглежда,
бъбрекът му произвежда !"
Щастлив увиват го в хавлия,
макар и още махмурлия...

В кален гьол коза се дави
и ВЪЛНИЧКИ КРЪГЛИ прави.
Максуел - рибарче блатно,
гледа шоуто безплатно.
След като със кеф остави
добичето да се удави,
измъкна го, одра, отвори
и с нож корема му разпори :
Намери вътре в плат увит
подгизнал електромагнит...
"Това е значи тази сила,
ВЪЛНИТЕ КРЪГЛИ породила !"
И над шаран със лук и бира,
вълните продиференцира.

В парка слънцето припича.
Алберт по гащета тича -
изнасилва си краката
с хронометър във ръката.
Пружинката се скъсва нещо,
но той улисан не усеща...
След час пристига при бай Петър
(със неподвижен хронометър !).
Задъхан, потен, уморен,
стрелките гледа изумен :
открива разлика глобална
в системата инерциална -
"Когато тичаш с пълна пара,
времето ти намалява !"
Доволен шапката си сваля -
на СТО основите поставя...

Последният ден на Химическия Факултет

Нервен съм... броя, треперя...
не мога място да намеря...
15... 10... 5... и ето -
в небето литва Факултета !!!

Професори тичат от страх пощурели,
със трясък се сипят греди и панели !

В мазето навред в коридорите тесни
се пръскат стъкла с вещества неизвестни
и смесват се в каши клокочещи, гъсти,
избълващи газ със експлозии пъстри.

Отрови зловещи навсякъде плъзват,
лицата човешки от ужас замръзват
и облаци тежки разяждащи пари
оставят след себе си мъртви квартали.

Опръскан нещастник със крясъци тича,
а кожата в кръв от гърба му се свлича...

- - -

Сама остана в този ад
врата със надпис "Деканат" !

1988-91 г. Разочаровани: Весо & Гого

Кога любовта посети пиромана

И ето - пак съм в Пиролаб. -
във всяка вещ е взрив стаен:
във шкафа, в стария долап,
в полиците около мен...

Тук времето минава неусетно -
нов устрем следва неуспеха стар
и щастието идва мимолетно,
като лъчите на забравен морски фар...

Ела при мен, о, моя ненагледна,
единствена сред нощните звезди !
Подай ми с лъч катализатор - плочка медна.
Ела, обичам те, в азид се превърни !

Кристалчетата падат постепенно...
Сърцето бие лудо във нощта.
Плещите са готови за коремно,
но няма взрив - навред е тишина.

Ръцете потреперват уморени -
едната стрива въглен с перхлорат,
а другата протяга се към тебе,
навлиза в мъничкия личен свят...

Далечен шепот тишината гони...
Май нещо нейде почва да кипи ?
Ах да, залях с киселина пирони !
Забравих ги ! По-бързо, помогни!

Ужасен взрив взрива със взрив настигна,
ентропията злобно се изсмя:
огромни маси вещество повдигна
и пръсна го по цялата Земя.

Със страшна болка организмът ми се бори -
разкъсан, пълен с мръвки гръден кош...
Ами краката - в празните крачоли
нахлуват струи кръв със нова мощ !

Проклет да съм ! Защо така се случи ?
Погубих тебе, виждам своя край...
Проклетата синтеза не сполучи,
а хубав е живота - вън е Май !

* * *

Събуждам се. Ти сгушена спиш в мене.
Презирам се за лошия си сън.
До изгрев слънце има много време...
Животът е прекрасен - Май е вън !

05.1988 г. Весо
гр. София

Безглаголно

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

РАДОЙ РАЛИН

Жалузи

През първобитно време,
в диво, безкласово племе,
някакъв зъл канибал
свойта съпруга изял.
Той наказал я защото
друг погледнал й окото.

После в античната древност,
пак по причина на ревност
била война обявена
зарад онази Елена.
Тъй се случило, защото
Парис й пипнал телото.

Верен на тяхното дело
бил онзи мавър Отело.
Бог да прости Дездемона
бързо сменил й фасона.
Удушил я той защото
Яго му шепнел в ухото.

Днеска човекът модерен,
верен или пък неверен
щом си налучка рогата,
търси развод от жената.
Всичко прави се, защото
тъй го иска обществото.

Ганъо, когато ревнува,
пийне си, па се напсува,
грабне тояга чепата,
но не убива жената.
Милостив е той защото
с нея е свикнал в леглото.

Стари и жалки привички...
Днес толерантни сме всички.
Как да ревнуваш жената?
Носи в дома ти заплата!
Даже когато ти кръшка
има идейна издръжка.

РАДОЙ РАЛИН

В стола през април

Свинско със зеле на празен стомах -
толкова го исках, бленувах, мечтах !
Ала не сещат насита стомасите
и гладни котаци се скитат под масите...

Стола е празен, в стола е ад -
връщаш се гладен обратно назад.
Гледат те всички със стръв повишена -
носиш ли хлебче - ставаш мишена.

Няма приятелство, няма любов -
стомахът диктува закона суров.
Носиш ли ядене - ти си обречен.
И бъдеще няма - гладът ще е вечен !

10.02.1991 г. Весо
гр.София

История на 5-те BAD USER-а

Имало нявга в далечна страна,
пет потребителя с грижа една
който каквато защита открие
Да я Debug-не. Да я разбие.

Ала след 200 свалени защити
тръгнали те да си острят зъбите
после се сбили, извадили нож
края на петия user бил лош.

Четири User-a с нисък аcces
пасли трева от един BBS.
Ала SysOp-a натиснал alt-L,
бързо четвъртия User помел.

Третият User стартирал ИГРА.
Скоро обаче забила се тя.
Докато схване каква е белята,
стария Еди оправил му FAT-a.

Вторият User Debug-вал със плам.
Ала мониторът казал му: БАМ !!
По небесата дискети летят,
тъжно парцали на пода горят.

Първият User бил нежна душа
не издържал тъй самотен в света
клавиатурата смело провесил
с нейния кабел бял се обесил.

Т.А & K.S. '92

Среща

Дали аз закъснях, или БТК дропеше?
Дали аз закъснях, или ти си на SUN?
Дропна като приказка, което ни свързваше…
Дропна като с траурен звън.

А в канала редят ли, редят ли се кикове,
Посветени на някой тъпак.
Аз не чакам за Private, не чакам но моля те:
О, моля те, ти пиши ми по-бързо все пак.

И тогава във чата, ще бъдем пак двамата
Ще си Pastе-нем всичко отново за миг.
Ще се срещаме в логове, скрити зад Nick-ове
И ще тръгнем по-своя път… Alone!