"Шифърът на Леонардо" бъка от грешки-част първа!

Кичозният бестселър на Дан Браун прераства в масова истерия

Щеше да е чудо, ако тазгодишната Петдесетница бе минала без дежурните нападки срещу Християнството. Вече свикнахме около двата най-големи празника, Рождество и Великден, иззад океaна ежегодно да ни заливат със "сензации", които си приличат така, сякаш са фабрикувани под индиго - всичките се целят в корена на християнската вяра - личността Иисус Христос, всичките отричат неговото божествено естество и се занимават с опровергаване на евангелията на Св. Св. Йоан, Лука, Матей и Марко. Преди няколко години например, около Коледа, оттам съобщиха, че при разкопки в Израел бил открит "черепът на Иисус Христос", по който двама "специалисти" възстановили чертите на лицето му. Под формата на възстановка, на страниците на американското списание "Популярна механика", двамата лъжеексперти (впоследствие се оказа, че нямат квалификацията, за която претендират) ни представяха физиономията на един разчорлен цветнокож идиот с безумен поглед. После всичко се оказа фалшификация, и авторите се извиниха, но тихо, така че по-малко хора да чуят истината.

Пак по време на същия празничен сезон, през 2003 г. в САЩ се роди псевдосензацията "Шифърът на Леонардо", с която Империята отвърна на "удара" на Мел Гибсън "Страстите Христови".

Антихристиянските послания са винаги добре дошли в Америка, подчертава Сандра Мизел в анализа си "Дешифриране на "Шифъра на Леонардо". След горчивия опит с "истинското лице на Христос", оттатък океана вече захитряха. Гаврата се представя като роман, така че никой да не може да обвини авторите й в антихристиянска политика. Светотатството се поднася като художествена измислица, чрез реплики като "Закони от III век не могат да бъдат следвани от съвременните последователи на Христос".



Още с появата на книгата из Европа се понесе смях от поредната вопиюща проява на американска неграмотност, та се наложи при следващите издания на бестселъра Дан Браун да трие най-грубите си грешки.

Например, както вече знаете, в тази книга се говори непрекъснато за рицарите-тамплиери - монашески военен орден, създаден през 1118 г., за да охранява християнските богомолци, дошли да се поклонят на Божи гроб. Тази функция става излишна през 1291 г., когато християнската армия се оттегля от Светите места в резултат на серия военни поражения от страна на мюсюлманите. Богатството на тамплиерите обаче им спечелило доста врагове, което довело до репресиите над тях. Целта била да се вземат богатствата им.

Според Браун обаче причина за гибелта им била друга - те изнудвали папа Климент V с "тайната" за брака на Иисус с Мария Магдалена и тяхното потомство. "С военна маневра, достойна за ЦРУ, папа Климент тайно разпратил запечатани писма (за масови арести на тамплиери), които трябвало да бъдат отворени на 13 октомври 1307 г.", е написал американецът в книжлето си.

Та, значи, папа Климент разпратил писмата за арестите на тамплиерите, а после ги обвинил в содомия, магьосничество и прочее. Те били изгорени на клади, а праха им - хвърлен "безцеремонно във водите на р. Тибър". Това била страшната, "макиавелистична" операция на папата.

Разбира се, в операцията по залавянето на тамплиерите няма нищо "макиавелистично", т.е. хитро, подло, коварно. Тя е една груба, примитивна полицейска репресия. Изгорени са всички на всичко 120 тамплиери. И са изгорени от френския крал. Исторически факт е, че операцията срещу тамплиерите е дело не на Ватикана, а на крал Филип Красиви. Колкото до папа Климент V, той бил болнав французин, напълно подчинен на краля. И не е изгарял никого в Рим, защото седалището на католическата църква по негово време било вече в Авиньон. Каква пепел от изгорени, каква река Тибър, какви пет лева?!

На това може би няма да се учудят хората, чели любезното писмо на сенатор Боб Доул до "господин Йохан В. Гьоте, шеф на "Гьоте Институт". В сравнение с него невежеството на Дан Браун, който не знае, че папите са живеели в Авиньон и твърди, че град Париж е основан от Меровингите, изглеждат бял кахър.



Защо обаче никой у нас не реагира на другите, тенденциозни и вулгарни изопачения на историята на християнството, дори когато те извращават историята на православната църква? Ето няколко примера:

"Константин през целия си живот бил езичник и бил кръстен едва на смъртния си одър, когато бил прекалено слаб, за да протестира. По негово време официалната религия в Рим бил култът към Непобедимото слънце (Sol Invictus) и Константин бил негов първожрец."

Или ето този пасаж, който дори при пословичното американско невежество не може да се тълкува иначе, освен като агресия - и то агресия, вършена с груби и лесно опровержими лъжи срещу християнската вяра:

"До Никейския събор в историята, мила моя, Исус бил смятан от своите последователи за смъртен пророк. Обявяването на Исус за син божи било официално предложено и гласувано от Никейския събор. Исус като божество бил важен за функционирането на църквата и държавата. Константин поръчал и финансирал съставянето на нова Библия, без онези евангелия, в които се говорело за човешките черти на Исус. По-древните евангелия били забранени, събрани и изгорени."