Здравето на жената

Сложи ред в емоциите си

Доброто настроение и усмивката трябва да са постоянно с вас Снимка: AMY
Съвети за здрави нерви

Има дни, които просто ви смачкват – проблемите започват от сутринта и деня се проточва до безкрай. Понякога дори домашните любимци, колата и електрическите уреди се обединяват срещу вас. И доброто ви здраве.

Колкото важна е физическата ви форма, толкова значим е и добрият ви вътрешен баланс. Голямото напрежение оказва негативно влияние върху емоционалния ви свят, води до преумора и депресии. А и до по-сериозни заболявания, както всички знаем.

Особено склонни към подобни състояния са жените, които приемат доста по-емоционално заобикалящата ги среда. Те трудно се изолират от нея, за да намалят стреса. А това често изтощава батериите ни, т.е. нарушава умствените ни способности, а така влияе и върху физическите.

Умението да изпускате парата е колкото вродено, толкова и въпрос на заучаване и навик. Колкото по-често се абстрахирате от обичайните дразнители в ежедневието си, толкова по-добре за вашето здраве.

Е, ние имаме няколко съвета (горе, в синьото бутонче), с които смятаме да ви бъдем от полза. Емоционалното здраве е доста крехко, трябва да се грижите за него

01 Какво представлява акнето?

Акнето е заболяване, което често настъпва при склонна към омазняване кожа, резултат от повишена секреция на мастните жлези предимно в областта на лицето, гърдите и гърба.

Формите на акне са различни и включват:
комедони,
червени пъпки,
гнойни пъпки (пустули) и
уплътнени пъпки.

Тези форми могат да се срещнат самостоятелно, но по-често представляват последователни стадии на акнето.

Комедоните са два вида: отворени - с черен връх , който се дължи на окислението на роговото вещесктво и примеса на прах, и затворени - с бял връх, или така наречените милиуми. Червените пъпки съдържат белезникав секрет. Те могат да се инфектират от гноеродни бактерии ида оформят гнойни пъпки, с жълтеникав секрет.

Гнойната пъпка може да пробие кожната повърхност и да оформи круста или да увеличи своите размери и да образува уплътнена пъпка, която е силно болезнена. В последния случай възпалението е обхванало цялата мастсна жлеза и понякога космено-мастния фоликул. Сливането на няколко уплътнени пъпки оформя флегмонозната форма на възпалителния процес, когато се въвлича и подкожието.

Особена форма на акне е конглобатното акне - болезнени възли по лицето деколтето и гърба, които нагнояват, пробиват кожната повърхност (фистулизират), разязвяват и зарастват с ръбци (атрофични или хипертрофични цикатрикси - белези).

02 Какво причинява акне?

Причините са комплексни. Заболяването се явява през пубертета около 12- 13 години, по- рано при момичетата, но протича по-тежко при момчетата. По правилно е да се говори за фактори, които могат да се свържат с развитие на акне.

Вътрешни фактори:
Генетично унаследяване с различна степен на вариабилност
Хормонални – свързани с повишено отделяне през пубертета на андрогени

Външни Фактори:
Анаеробни бактерии в себорейните зони – основно Propionibacterium acnes.
Системно приемане или контакт с халогенни елементи: йод, хлор, бром.
Системно приемане на витамините В6, В12 и вит. Д, и кортикостероиди.
Контактни дразнители – масла катрани.
Психично натоварване – стрес.

Голямата част от факторите не се приемат като отделни самостоятелни причини за поява на акне. Такива са: наследсвеността, храната, стреса, хормоналните промени.

03 Какви грижи са необходими при акне?

Те съвпадат с грижите за мазна кожа с разширени пори и комедони. Използват се няколко стъпки, които могат да се прилагат при този начален стадий на акне.

1. Почистване на порите и комедоните:
измиване на кожата един – два пъти дневно с мек сапун, който почиства кожата без да я дехидратира и изсушава. При наличие на папули и пустули кожата почти винаги е по- чуствителна. Това налага употреба на хипоалергични козметични препарати (сапуни, лосиони, кремове и други) - например продуктите на Еucerin за проблемна кожа/акне, Roc, Avene, Bioderma.
почистване на кожата със скраб или пилинг-маска с микрогранули: 1- 2 пъти седмично. За целта преди това порите трябва да се отворят, което се постига с парна баня или локално прилагане на 3% -кислородна вода.При наличие на папули и пистули първо трябва да се овладее възпалителния процес и едва след това да се използва скраб или пилинг маска. Мануалното премахване на папули, пустули и уплътнени пъпки е направилно и води до оформяне на белези.
прилагане на готови ексфолианти – трябва да става с особено внимание и под наблюдение на дерматолог / Retin A, Bactroban, Scinoren, Acnederm, Acnedasil и др./. Прилагат се при по- тежки форми на акне.

2. Редуциране на мастната секреция – антисеборейни препарати, разтворители на кожна мазнина. Като такива се използват 1-2% салицилов спирт и различни готови лосиони съдържащи гликолови или ± – хидрокси киселини. При необходимост от допълнителна употреба на суспензии или микстури, соъбразно мнението на дерматолог,разтворителите на кожна мазнина се прилагат преди нанасянето и след отстраняването на суспензията или микстурата. Микстурите, често се предписват при по – напреднал стадий на акне, като те се нанасят вечер и остатъците се почистват сутрин. В тях се съдържат антисеборейни и антибактериални съставки.

3. Антибактериални препарати – гелове, кремове, лосиони, микстури са подходящи форми за мазна кожа. Готови такива препарати са Dalacin T, Acnerin, лосиони, съдържащи еритромицин. Антибактериални съставки, освен локалните антибиотици в различните микстури са: бензоил – пероксид, резорцин и сяра.

04 Какви други процедури са полезни при акне?

Ежемесечно почистване на кожата от козметолог след овладяване на възпалителния процес.

Физоитерапевтични процедури в козметични салони:
кварцови облъчвания,
д`Арсонвализация със сулфатиацол,
дезинкрустация с физиологичен разтвор,
йонофореза с ихтиол и витамин С,
лечебни масажи (само при процеси, които не са свързани с насложена инфекция),

При келоиди след акне се използва течен азот или специален апарат Щройс.

Назначения и препоръки, които може да даде дерматологът:
локално приложение на антибактериални препарати, съдържащи еритромицин, клиндамицин и др.
локално приложение на силни ексфолианти от групата на ретиноидите
перорален прием на антибиотици – най- често клиндамицин, тетрациклин.
кортизон при уплътнени икистични форми на Акне

Назначения, които може да даде акушергинекологът:
Хормонална терапия: съвременни контрацептиви (Орто Трициклин, Диане 35) са ефективни при лечение на Акне

01 Какви са причините за първична аменореята (липса на менструация)?

Липсата на менструация при жени, които не са имали до този момент такава, се означава като първична аменорея. Тя може да се дължи на различни причини:
ненастъпил пубертет - нормално е пубертетът да закъснее до 17 години. Закъсняващият пубертет при момиче, което е твърде слабо или извършва много физически упражнения е тревожно, защото може да е признак на анорексия
липса на яйчници и матка
туморите, наранявания или инфекции също могат да нарушат менструалния цикъл, като се засягат производството на хормони или органите и тъканите, които отговарят на хормоналните стимули
определени хромозомни аномалии могат да предизвикат преждевременно изпразване на яйцеклетките и фоликулите, участвуващи в овулацията и менструацията

02 Какви са причините за вторична аменореята (липса на менструация)?

При жени, които временно са спрели да менструират, проблемът е познат като вторична аменорея. Тя е по-честа и може да се дължи на следните причини:
Бременност - При жените в репродуктивна възраст, бременността е най-честата причина за аменорея. Когато оплоденото яйце се вгнезди в матката, покривният слой на последната се запазва, за да храни плода и не настъпва менструация.
Противозачатъчни лекарствени средства - някои жени, приемащи противозачатъчни медикаменти нямат нормални менструални цикли. При спирането на медикаментите, понякога са необходими от 3 до 6 месеца за възстановяване на редовната овулация (отделяне на готови за оплождане яйцеклетки) и менструация.
Кърмене - при кърмещите майки често липсва менструален цикъл. Въпреки, че са възможни овулации, менструациите липсват. Макар, че липсва цикъл, забременяването е възможно.
Стрес - психичния стрес може временно да промени функцията на хипоталамуса - област от мозъка, която контролира хормоните, регулиращи менструалния цикъл. Циклите обикновено се възстановяват след намаляване на стреса.
Медикаменти - някои медикаменти могат да причинят спиране на менструалния цикъл - антидепресанти, антипсихотични лекарства, кортикостероди и някои видове химиотерапия.
Заболявания - някои заболявания могат да доведат до нарушение в менструалния цикъл. След възстановяване менструацията се възобновява.
Ниско телесно тегло или затлъстяване - води до нарушение в много функции на организма като потенциално спира и овулацията (отделянето на зряла яйцеклетка). Жените с анорексия или булимия имат нарушен менструален цикъл, поради настъпили хормонални промени.
Физически натоварвания - при жени-спортисти подложени на значителни физически натоварвания - балет, бягане на дълги разстояния, гимнастика е често явление прекъсване на менструалния цикъл в резултат на ниско количество телесна мазнина, стрес и висок разход на енергия.
Нарушена функция на щитовидната жлеза - намалената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) често причинява нередовен мензис, включително и аменорея. Нарушенията на щитовидната жлеза често водят до намаляване или увеличаване на продукцията на хормона пролактин от хипофизната жлеза, което прекъсва менструалния цикъл.
Тумори на хипофизната жлеза - доброкачествените тумори на хипофизната жлеза могат да причинят свръхпродукция на пролактин. Повишеният пролактин нарушава регулацията на менструацията.
Сраствания на матката - синдромът на Ашерман е нарушение, при което се образуват сраствания във вътрешния покривен слой на матката, понякога след процедури като кюретаж(изкуствено прекъсванен а бременността, аборт), цезарово сечение или отстраняване на миоматозен възел.
Преждевременен климакс. Менопаузата настъпва на средна възраст 51 години. Ако при Вас тя се развие преди 40 години - се счита за преждевременна. Липсата на яйчникова функция при менопаузата намалява нивото на женските полови хоромони - естрогените, което от своя страна води до изтъняване на вътрешния покривен слой на матката (ендометриума) и до прекъсване на менструалните цикли. Преждевременният климакс може да се дължи на генетични фактори или на други нарушения, като често причината остава неизяснена.

03 Какво е лечението при липса на менструация (аменорея)?

Лечението зависи от причината за аменореята. То може да не включва друго освен изчаквателно поведение, за да се проследи дали естествените процеси ще вземат своя ход. Лекарите може да препоръчат на момичетата, подложени на физически натоварвания по-лек тренировъчен режим, а на прекалено слабите - леко повишаване на теглото. Може да се наложи лечение за налична анорексия.

Ако лекуващият лекар подозира нарушен хоромонален баланс, може да бъде предписано хормонално заместително лечение.

В редки случаи се налага хирургично лечение за отстраняване на раково образувание или за корекция на стуктурно променени органи.

В случай на настъпване на менопауза (климакс), лекуващият лекар може да ви предпише естрогени. Консултирайте се за прием на калций с оглед намаляване на риска от остеопороза.

01 Какво представляват луничките (ефелиди)?

Луничките (ефелиди) представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата. Обикновено са множествени и се срещат по-често при светлоруси и хора с червени коси и тънка кожа.

Луничките имат фамилен (наследствен) характер, тъй като се унаследяват автозомно-доминантно (ако някой от родителите има лунички и децата имат лумички).

Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на слънчевите лъчи – по лицето /бузи, нос , клепачи/, врата, рамената, гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите, назолабиалните гънки, устните и лигавицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с доброкачествени полипи на червата.

Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25 година. След 40 години обикновено изчезват.

02 На какво се дължат луничките (ефелиди)?

Луничките (ефелиди) се дължат на увеличено натрупване на меланин и структурна промяна на меланозомите в меланоцитите. Меланозомите представляват мястото, където се натрупва меланин в пигментните клетки-меланоцити. Нормално меланозомите имат сферична форма, но при луничките меланозомите са издължени елипсовидно. За разлика от невусите при луничките броят на меланоцитите не е увеличен.

Луничките трябва да се различават от лентигото – тъмнокафеви пигментни образувания, които не изчезват през зимата. Понякога лентигото е част от рядък генетичен синдром.

03 Какви грижи изискват луничките (ефелиди)?

При предразположение към лунички (ефелиди) трябва да се избягват ултравиолетовите лъчи.

Използват се светлозащитни (фотозащитни) кремове и пудри, по- голяма част от които съдържат хидрохинон и витамин С, с избелващи свойства.

Използват се депигментиращи средства под формата на разтвори – например разтвор на Kligman, хидрохинонов разтвор, разтвори съдържащи кислородна вода, боракс, коджикова киселина.

По преценка на дерматолог се прилагат дермоабразивни методи и ексфолианти (Ретин А), както и химичен пилинг с ± – хидрокси киселини или трихлороцетна киселина. Криохиургията с течен азот и отстраняване с помощта на лазер са с доказана ефективност.

01 Какво представлява синдромът на хронична умора?
Синдромът на хроничната умора е описан като заболяване за пръв път през 1980г. Той се характеризира с умора, която не се подобрява след почивка и се влошава след физическа или умствена работа. В сравнение с други хронични заболявания това няма известен причинител както при инфекциите, няма лабораторен показател, който да поставя диагнозата както при анемия или диабет, няма и особени възможности за терапия, както е при редица лечими заболявания днес.

Хроничната умора отдавна е предизвиквала особен интерес, а и до днес представлява обект на много спорове и противоречия. Въпреки нарастващия брой пациенти, на които е поставена тази диагноза, все още в медицинските и немедицински среди нейното съществуване е под съмнение или е разглеждана като чисто психологичен проблем.

Другото име на синдрома е миалгичен енцефаломиелит. Миалгия означава болки в мускулите, а енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначен мозък. Този термин е предпочитан от някои автори. Според тях, „умора” е твърде неспецифичен термин и не отразява другите компоненти на клиничната картина, както и степените на тежест на самата умора.

Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка, или по време, или скоро след стресова ситуация. Възможно е също така да се развива бавно, без определено начало или ясна причина, изтощавайки напълно пациента понякога и с години. Здрави и изпълнени с енергия преди това хора, започват да се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, трудно съсредоточаване, дори болки по стави, мускули или лимфни възли – грипоподобен синдром, който обаче не преминава както обикновено за една седмица. Жените по-често са засегнати, но не е изключено тези данни да са във връзка с игнорирането на проблема при мъжете.

02 Какви са симптомите на синдрома?
Групирани, основните симптоми, освен персистиращата умора, изглеждат така:

трудно съсредоточаване, обърканост, проблеми със запаметяването
главоболие с различна от досегашна сила или разпространение
болезнени, увеличени лимфни възли на врата и подмишницата
болки в гърлото
болки в мускулите
болки в ставите без зачервяване или подуване
разстройства на съня
траеща повече от 24 часа умора след определена физическа или умствена дейност, която преди е преодолявана много по-бързо

По-рядко към тези симптоми могат да се добавят още психологични проблеми, обърканост, задух, сърдечна аритмия, коремна болка и подуване, гадене, отслабване на тегло и други.

Различават се няколко степени на тежест:

лека – пациентът може да се грижи за себе си, но се нуждае от повече почивка, включително и отсъствие от работното място.
умерена - двигателната дейност се ограничава, симптомите са вариращи, нарушен е сънят, като обикновено пациентите спят следобед.
тежка - възможни са само минимални двигателни дейности като миене на зъби, обикновено пациентите използват инвалидна количка, трудно е съсредоточаването.
Много тежка – пациентите прекарват деня на легло, често има фотофобия и непоносимост към шумове.

03 Как се поставя диагнозата?
Все още има съмнение относно етиологията на синдрома на хроничната умора. Разглеждани са желязо дефицитната анемия, хипогликемия, хипотония, хормонални промени на ниво хипоталамус, хипофиза или надбъбречни жлези, алергична предразположеност или автоимунен процес и др. Една от последните версии е инфекция с човешки херпес вирус 6, Ебщайн Бар вирусът. У редица пациенти са открити повишен титър на антителата срещу него, но не всички с висок титър имат такива оплаквания. Освен това не всички пациенти с хронична умора имат антитела срещу него.

Диагнозата синдром на хронична умора се поставя на принципа на изключването. Той се проявява със симптоми, характерни за много заболявания, а това затруднява всеки лекар. Необходимо е да се направят лабораторни и други видове изследвания с цел отхвърляне на евентуални заболявания. Такива са например анемия, хипотиреоидизъм , хронични бъбречни и чернодробни заболявания и др. Трябва да се мисли и за депресивни състояния и хранителни разстройства, алкохолна или друга злоупотреба, някои медикаменти.

мерки за преодоляване на проблема. У някои пациенти състоянието продължава месеци, дори години. Повечето обаче се излекуват или се настройват да живеят с него. Какво ще препоръча лекарят?
Промени в начина на живот - по-добре би било да забавим темпото, да избягваме тежки физически натоварвания или психически стрес. Това ще спести енергия за по-важни задачи.
умерени, но постоянни физически упражнения - подходяща е помощта на физиотерапевт, контролиращ двигателната дейност и постепенно увеличаващ натоварването. Ходенето пеша е един удачен метод за балансиране на активността и почивката
терапия на проблеми от психиатрично естество – например депресия. Тя може да бъде овладяна както медикаментозно, така и с поведенческа терапия. Лекарства за избор са трициклични антидепресанти като amitriptyline, desipramine, nortriptyline, както и инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) – fluoxetine, sertraline и др.
при наличие на съпровождаща болка се прилагат препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства
ако пациентът има алергична симптоматика се предписват антихистаминови средства
хипотонията се овладява медикаментозно при нужда
Важно за пациентите е да се научат да живеят нормално въпреки симптомите, да планират деня си в зависимост от това кога се чувстват по-добре. Това което те сами могат да направят за себе си е:
да ограничат до минимум стреса
да осигурят достатъчен сън, както и да си лягат и стават по едно и също време, а също и да избягват следобедните дремки
да спортуват умерено, но редовно
да се хранят балансирано, с прием на достатъчно течности, ограничаване на вредните навици – кафето и цигарите

Не трябва да забравяме, че емоционалната подкрепа е важен етап в „терапията” . Клиниката на синдрома на хроничната умора е индивидуална за всеки пациент. Някои се възстановяват напълно, у някои картината продължава с години и цялостно възвръщане към предишния начин на живот е по-трудно постижимо.