Малки (нощни) размисли за (хаус) музиката

Първо, честита Коледа на всички! Да сте живи, здрави, креативни и умни!
Искам да благодаря на хората, които твърдо и непрестанно гласуват за моя блог. Не съм списвал нищо свястно от доста време, не знам с какво толкова съм ви впечатлил, но БЛАГОДАРЯ!

Как прослушах електронна музика – постепенно и много, много отдавна.
Всичко тръгна от едно мое любимо предаване, всъщност две. Още помня как гасях лампата, слагах слушалките и чаках да почнат "Радиопиратите" с Мартин Карбовски по Дарик Радио. А както много от вас помнят, след него почваше едно друго култово предаване - 120 минути с Метрополис. Верно, че там пускаха предимно хард неща, които не ми бяха много по вкуса. Ама имаше и слушаеми миксове от време на време - Sven Vath, Westbam. Още си пазя един сет на касетка. Така и не разбрах на кого е, но беше абсолютно невероятен. Въртял съм го, докато касетофона взе да сдава багажа. Хауса все още си беше дълбоко в ъндърграунда и не беше плъзнал по дискотеките. Като кажеш, че слушаш техно всички веднага се сещат - аха "Метрополис", Carl Cox, ясно. Ама като кажеш, че слушаш хаус, хората те гледат с изражение в стил "тоя от коя планета е паднал". Опитваш се да им обясниш, че хаус, техно и електронна музика са три съвсем различни неща. Обаче не чуват.
Сега ще го поясня отново, защото виждам, че има още много неразбрали. Хаусът и техното са подстилове на електронната музика. Не всяка музика, която е електронна е “техно”. По дискотеките не пускат “техно”. Ако пускаха, повечето от вас нямаше да изтраят там дори петнайсет минути. Аз да кажем, щях да издържа около половин час :-).
Кога точно хауса стана комерсиален? Като се замисля, процеса като че ли беше постепенен.
Първата вълна май беше някъде около 2001 - 2002-ра. Тогава се слушаше трайбъл, латино, вокъл хаус. С много дръмс, саксофони. Бях невероятно щастлив, че по дискотеките най-накрая започна да се пуска някаква човешка музика.
Като се сетя как съм се размазвал на някои от тия мелодийки. Само дето не правех салта по дансинга. Този стил му поотмина славата за около 1,5 – 2 години, тоест около 2003-04 г. След това 2 години по дискотеките се пускаха разни стилово неопределими фъшкии.
Тогава обаче дойдоха Outwork и Mr. Gee с “Еlektro”. И започна новата клубна мания.Нахъсан, агресивен, силно електронен “синтезаторен” звук.
Винаги ми е било интересно как възникват хитовете. Според мен горе-долу така: Някой прави новаторско парче, което пък случайно взима, че се харесва на някаква по-широка маса от хора. Намират се 10-20 неизвестни, новоизлюпени изпълнители, които “крадват” звученето на това парче и правят вариации по темата. Тези тракове обикновено се радват на далеч по-малка популярност от “оригинала”, но така или иначе лавинообразният процес вече е стартиран. Напипана е жилката, усетен е не експлоатиран досега саунд, който се харесва на масите. И естествено куцо и сакато се юрва да прави този стил музика, защото там където има комерсиалност, масовост, мирише на пари. Разбира се в електро и минимъл звученето няма нищо лошо. Дори мога да кажа, че това са ми едни от любимите стилове, далеч преди да станат комерсиални.
Обаче има един непреодолим закон. Всяка музика, която стане “музика за масите”, неминуемо се осира. В комерсиалния звук има нещо хлъзгаво, сладникаво, дрънчащо, дразнещо. Просто цялата схема издиша. Не можеш да кажеш точно как и защо, но този звук те дразни. Е, и с електрото стана така. Още от първите няколко бийта мога да усетя дали някое парче е стойностно, или е взето от поредната компилация “Super Electro-House Hits” Vol. 18, примерно. Защото там всички тракове звучат еднакво. Признавам, и от комерса има добри попадения. Но са едно на сто, примерно. У-ф-ф-ф, съвсем се отплеснах
Та значи какви са фактите: в България в момента хаусът, електрото и минимъла са модерни. Какви са (неприятните) последици произтичащи от това:
1. Навъдиха се страшно много “разбирачи”. Хора, които преди са цепили родните фолкдиви, сега изведнъж “смениха посоката” и станаха върли хаус-фенове. Те измекярите пак се познават, но някои се маскират наистина добре. За пред хората сме фешън хауси-гъзе, с прическа тип “петльов гребен”, а в къщи тайничко си слушаме фолка и изповядваме религията му.
2. Второто нещо, което ме дразни дори повече: слушането на хаус, като че ли стана признак на някакъв “социален статус”. Заведенията в които се пуска тази музика, обикновено са лъскави, там са готините също лъскави мацки, входовете са “дебели” и не може кой да е “цървул” да се промъкне. Запомнете едно нещо: хаус музиката е за всички, не само за фешън гъзетата с кецове за двеста лева. Кво, като си беден и не си “куул” ти е забранено да слушаш тази музика, така ли? Ай сиктир от тука бе.
3. Забелязвам една особена група хора, които наблягат на компилациите на Sobieski, Ministry of Sound и Hed Kandi, и твърдят че слушат хаус. Хора, тия трите изброени неща са “каймака” на комерса. Тях може да ги слуша всеки. Все едно да кажете на някой истински рапър, че сте фърл фен щот слушате 50 Cent и Akon. Тоя истински рапър или ще се спука да ви се смее, или ще ви срита гъза. Ако наистина я обичате тази музика, ровете се из нета. Има милиони талантливи диджеи и продуценти, които предлагат музиката си напълно безплатно. Разширете музикалния си кръгозор, недейте да циклите постоянно на едни и същи неща.

И така, скъпи ми читателю. Поздравявам те, ако си изчел до края това невероятно словоблудство. Благодаря Ти за отделеното време и вниманието.