Здраве и качество на живота, Само болести ли отстранява изле

Здраве и качество на живота, Само болести ли отстранява излекуването?


Някои са на мнение, че колкото по-малко мислиш за здравето си, толкова ще бъде по-добро. Дори в миналото да е било отчасти така, сега все повече не е. Едно време е можело по-резултатно да се съчетава немисленето дали ще живееш здравословно с приблизително здравословен начин на живот, защото такива са били традициите. Сега обаче масовите навици са подчертано нездравословни, а и масово предлаганите храни и работни дейности, лекарства, развлечения и информации често са подвеждащи. Само най-здравите генетично могат да си го позволят "носенето по течението" в това отношение - и то до известно време. Човешката природа днес е такава, че именно по-слабите организми - успешно или не дотам - по-рано стигат до диети и други природолечения, а ако щете - и до духовни учения. Зорноволно, а не доброволно. Здравите чрез природни методи биха станали още по-здрави, ама това май не ги интересува - "гледат си живота", докато не стане напечено или даже съветват другите да бъдат като тях. Тези обаче, които са зле, нямат този богат избор, ако послушат тези съвети, със сигурност ще се влошават все по-бързо - или значи трябва да вземат някакви мерки. Ако тези мерки са адекватни и състоянието им не е прекалено влошено - те могат да се стабилизират задълго. Ако пък правят сериозни грешки и/или състоянието им е твърде тежко, резултатите ще бъдат по-малки или противоречиви и в крайна сметка те наистина могат да си останат болни, а и да живеят по-малко. Но дори само заради решимостта им да направят нещо повече, вкл. да престъпят удобното статукво на инерцията "да живееш като другите", те заслужават уважение. Другият момент е, че природосъобразните методи не влияят само върху диагнозите, а и върху неконкретно определени, но важни за живота фактори - работоспособност, емоционална настройка, мислене, предразположеност към духовни практики. В широк смисъл, обобщавам всичко това като качество на живота. Как мислите, доколко оздравителните методи го повишават това качество? Аз мога да кажа, че в периоди, когато се храня по-неходходящо, преуморявам се или недоспивам, поддавам се на разни грижи или си пропускам упражненията и масажите, първото е, че ми секва желанието да медитирам и нямам никакво вдъхновение за стихове. След това намалява умствената ми работоспособност, ставам по-разсеян и по-трудно решавам какво е приоритетно за момента да се прави; и ако много упорствам в тия отклонения, едва тогава се явяват и конкретни физически признаци за заболяване. Споделете и вие своя опит в това отношение!