Сексът и еротиката в изкуството

Откакто свят светува, хората правят секс. Почти от толкова време правят и изкуство. Имайки предвид, че целта на изкуството е естетическа, логично е, че еротиката присъства почти в цялата история на изкуството.

Но да започнем от началото. Още в зората на човечеството, поради начина на възпроизводство между хората, възникнало привличането между мъжа и жената, емоциите. Именно тогава се е появила и нуждата от изкуство.

Едноклетъчните организми, които се размножават чрез просто делене, нямат нужда от естетика. Колкото повече се усложняват организмите, толкова повече размножаването става много по-сложно от самия биологичен процес. Става емоционално. Цветята вече имат част от механизмите на привличането – цветът и ароматът. Именно чрез тях те „примамват” пчелите, които разнасят семената им. Птиците също започват да правят разни „кокетни” неща, за да привлекат партньор – украсяват гнездата си, пеят любовни песни.

При хората нещата са още по-сложни, за тях сексът отдавна не е само с цел създаване на поколение. Именно затова човекът, а не птицечовката например, създава изкуство – за да предаде емоциите си. Които пък в своите корени са свързани със секса. Затова двете неща са в постоянно взаимодействие от векове.

Въпреки това много разпространено е мисленето за изкуството като за нещо възвишено, а за секса – като за нещо твърде земно, непоетично и т.н.; нещо повече – като нещо, за което не трябва да се говори, защото е неприлично (това може да ти звучи като мнението на баба ти, но повярвай, то все още е доста разпространено.)

Любовта и сексът във всичките си форми са най-често появяващите се теми в изкуството – в литературата, визуалните изкуства, музиката, танца. Независимо дали го съзнаваме или не, изкуството всъщност не може без секса. А може би и обратното е вярно?

джаджи
автомобили
мъж от историята
вратовръзката казва:
разказ
пишете ни
нашите приятели
BGtop.net



Copyright ©2006 - 2007, Vratovrazka.com. Този сайт и съдържанието към него са собственост на Линк 2005 ЕООД и неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.


В момента четете рубрика: интересно


Сексът и еротиката в изкуството
|Още интересни неща на други теми|
|1| |2| |3| |4| |5| |6|

Историята

Почти всяка цивилизация, древна или модерна, създава произведения на изкуството с еротичен характер. Най-старите култури свързвали сексуалния акт със свръхестествени природни сили и затова ранните еротични творби са силно повлияни от религиозните вярвания на съответните народи. Това важи както за древните гърци и римляни, така и за Индия, Китай, Япония. В началото тези произведения са най-вече скулптури и рисунки, едва по-късно ще се появи и литературата. И с течение на вековете човечеството ще използва всяко новооткрито техническо средство, за да намира нови образи на еротиката и секса – книгопечатането, фотографията, киното, компютърът...

Но да се върнем в зората на историята. В праисторическите времена сексуалните образи били просто вид религиозни изображения. Затова праисторическите хора не гледали на сексуалността като на нещо мръсно, нито като на нещо възбуждащо. Тя си била част от живота и от възпроизводството – Вилендорфската Венера не е сексуален обект, а образа на природата и майката. С течение на времето човекът сам си поставя прегради, които му пречат да приема естествено сексуалността си, както ще видим по-късно.

Още през Палеолита (наричан още Старокаменна епоха, която започва с първите каменни оръдия на труда преди около 750 000 години завършва преди около 15 000 години, с началото на Мезолита – Среднокаменната епоха) има пещерни рисунки със сексуално съдържание. Наред с най-често срещаните изображения – на животни и на ловуващи хора – се срещат и рисунки на полови органи, които се смятали за символи на плодородието и плодовитостта. През тези времена се създават и образи с преувеличени сексуални характеристики, каквито са всички фигурки на праисторически Венери. Това са както рисунки, така и малки статуйки. Както казахме обаче, идеята на тези образи не е сексуална стимулация, или поне няма данни за това; много по-вероятно е целта им да е чисто култова и религиозна, свързана с различни ритуали за плодородие.

Отивайки по-напред във времето обаче виждаме, че сексът все по-често се появява в изкуството просто като секс. Стигаме до древните гърци, чиито керамични съдове са изписани освен с еротични сцени между мъж и жена, и с някои от най-ранните хомосексуални сцени; има и примери за содомия.


Древногръцкото изкуство често показва сексуални сцени, но е много трудно да се направи разлика кои от тях са смятани за неморални и кои не, защото за древните гърци не съществува понятието порнография. Идеята на изображенията е просто да се покаже всекидневния живот такъв, какъвто е, включително и сексът.

някои религиозни места като храма на Дионис на остров Делос има открити фигурки, изобразяващи фалос. Интересно е, че идеалният мъж според гърците имал малък пенис, нещо, което по-късно възприели и римляните.

Елините са си същински новатори и в друга сексуална област – в техните земи се създават първите познати на Запада лесбийски еротични произведения – поезията на Сафо.

Най-втрещени от древното еротично изкуство останали европейците, когато открили изкуството на унищожените римски градове Помпей и Херкулан. Те били разрушени след мощно изригване на вулкана Везувий през 79 г. Около 1860 модерният свят за пръв път видял еротичното изкуство на древните римляни – тогава започват мащабни разкопки в Помпей.

Трябва да имаме предвид, че говорим за Викторианската епоха, когато роклята до глезена се смята за къса и когато се появява схващането за порнография. В началото то било свързвано само с проституцията. Сред първите няколко определения е следното, взето от Webster’s Dictionary от 1864: „безнравствена рисунка, използвана за украса на стените, където се правели оргии, примери за която има в Помпей.” Пак тогава, по времето на кралица Виктория, се появяват и първите закони, забраняващи да се гледат каквито и да било обекти със сексуално съдържание.

Наистина, голяма част от представите на Запада за еротика идват именно от Древността, през Средновековието са потопени в мрака на църковната догма, през Ренесанса хората се връщат към тях, за да ги отхвърлят отново в началото на модерните времена и да ги популяризират след това.

Но да се върнем на Помпей. Пуританите са шокирани от откритото изкуство – Западът все пак се възприема като духовен наследник на Рим и не очаква такива откровено сексуални разкрития. Затова се взело решение рисунките и скулптурите от Помпей да се показват само на учените. Всичко, което можело да бъде преместено, било поставено в Тайния музей в Неапол, а това, което не можело, било покрито и оградено, така че да не разруши устоите на благочестието на жените, децата и долните класи (според тогавашните те били най-уязвими морално).

Има статуи от Помпей, които и до днес се намират в този музей, защото все още се смята за неморално да се показват пред публика. Такава е една от първите открити в затрупания град статуи – на бога Пан, който прави секс с коза.

Не е съвсем ясно какви точно са били целите на еротичните рисунки от Помпей. От една страна, има такива, за които е ясно, че са с религиозна цел. От друга обаче над всяка врата в един публичен дом има стенни рисунки, които рекламират сексуални услуги. В Помпей имало още по-забавни неща – в тротоарите били издълбани фалоси и тестиси с цел да помогнат на посетителя да намери районите за забавления и удоволствие (т.е., проститутките); освен това тези фигурки служели и просто за украса!

Да, според римляните украсите от сексуални изображения били признак на добър вкус. Все пак дори те имали табута – оралният секс. Такива сцени обаче също се показвали, само че в баните и то с цел да създадат комичен ефект.

Честа украса около входовете, а и в самите къщи, били огромните фалоси, тъй като се смятало, че пенисът носи късмет.

Южна Америка

Сексът в ранното изкуство присъства и в цивилизациите извън Европа. Пример за това са индианците Мочика – древен народ, населявал Перу преди инките, от ок. 200г. пр.Хр. до 600г. сл. Хр. По техните керамични съдове се наблюдават откровени сексуални сцени. При тях обаче това е с цел, доста по-различна отколкото при други ранни култури.

Мочика вярвали, че светът на мъртвите е напълно противоположен на света на живите. Затова за погребения те правели съдове, на които изобразявали сексуални актове като мастурбация, орален секс и анален секс, т.е., практики, които не създават потомство. Индианците се надявали, че в отвъдното, където всичко било наобратно, тези значения също ще се обърнат и ще донесат плодородие и плодовитост.

В източните култури еротичното присъства в изкуството от векове. В Япония например се рисували еротични картинки още през 13 век. Стилът се наричал „шунга” („пролетни картини”) и съществувал до откриването на фотографията през 19 век. Колкото до Индия, достатъчно е да споменем наръчника „Кама Сутра”.

Ренесансът

Йохан Гутенберг и печатарската преса – това е началото на масовото разпространение не само на литература, но и на еротика. Преди това еротичните картинки били ръчно правени и следователно много скъпи и се разпространявали само сред мъжете от висшите класи. Идеята била да не се допуска работещото население да вижда такива изображения, защото е необразовано и ефектът няма да е много добър.

Ренесансът възродил, освен всичко, и жаждата за опознаване на еротичното. През 1524 в Италия била публикувана книгата „Начини” (I Modi), позната още като”16-те удоволствия”, която обяснявала и показвала 16 сексуални пози. Както може да се очаква, всички копия били унищожени, а авторът – затворен от папата. Жаждата за знания обаче била по-силна – последвало второ издание, в което за пръв път еротичните рисунки били придружени от текст. 400 години по-късно е открито единственото останало копие на книгата.

По време на Просвещението френските мислители започнали да използват порнографията (не толкова еротиката) по нов начин – като начин за социална критика и сатира. Много често целта на подигравката била Католическата църква и изобщо потискането на сексуалната част от живота на хората. Порнографията се превърнала и в политическо оръжие преди и по време на Френската революция. По същото време се появили и творбите на маркиз дьо Сад, често придружени с илюстрации.

Англичаните също не пропуснали да се впишат във времето – тогава се появила книгата на Джон Клеланд „Фани Хил” (1748). Тя била скандална, защото показвала героинята, наслаждаваща се на секса, при това без никакви морални или физически последствия. Интересното при тази книга е, че авторът употребява толкова завоалирани изрази за секса, че дори използва 50 различни евфемизма за думата „пенис”! Въпреки че Клеланд бил арестуван, „Фани Хил” е една от най-преиздаваните англоезични книги. Много показателен е фактът, че съвсем доскоро е било незаконно да се притежава тази книга – в САЩ до 1963, а във Великобритания – до 1970!

През 20 век пуританите продължават да се скандализират от сексуалното съдържание в книгите. През 1928 се появява една емблематична в този смисъл книга – „Любовникът на лейди Чатърли” на Дейвид Лоурънс..

Авторът е англичанин, но книгата му излиза във Флоренция, а собствените му сънародници не си позволяват да я издадат чак до 1960, тридесет години след смъртта му. Нещо повече, дори тогава издателството е съдено заради това, че е издало „Любовникът на лейди Чатърли”. Не са осъдени, но това е още едно доказателство за това колко дълго време човечеството се е изчервявало от срам, виждайки написани нещата, които всички правим, мислите, които всички имаме, и желанията, които всички изпитваме.

За да продължим с лицемерното приличие на хората, можем да добавим, че в Австралия книгата е забранена и затова е внесена нелегално в страната – човешката любознателност винаги намира задния вход. В САЩ пък опитали да забранят и филма по книгата, но Първата поправка на американската конституция го спасила (тя засяга най-вече свободата на словото и пресата.) В крайна сметка книгата става герой от сексуалната революция...

Фотографията

През 1839 Луи Дагер представил на Френската академия на науките своето откритие – по-късно наречената Дагерова фотография. Минал почти цял век, преди процесът да стане толкова улеснен и евтин, че да позволи масово разпространение на фотографии и в частност на еротични материали. Еротиката и порнографията официално станали общодостъпни.

За пръв път списания с голи и полуголи жени се появили във Франция (изненада!). Разбира се, хората били шокирани, въпреки че за днешните представи тези първи фотомодели са направо облечени. С течение на времето нещата се развивали все повече, по времето на Втората световна война войниците закачвали на стените си образите на любимите си разголени актриси. Сред най-закачваните по стените на американските войници модели била Мерилин Монро. Именно нейна снимка използвал Хю Хефнър за един от първите броеве на „Плейбой” през 50-те години. Историята продължила с киното, телевизията, видеото, Интернет...