История на бельото

Когато говорим за история, всички си представяме туниките на древните римляни, доспехите на рицарите или напудрените перуки от 18 век. И рядко се замисляме какво има под тези представи или, иначе казано, откога хората носят бельо и доколко то прилича на днешното? Затова се заехме да повдигнем завесата, или по-скоро роклята на историята и да видим как хората са покривали най-интимните си места през вековете…

В началото
ай-старата позната форма на бельо е препаската – не много голямо парче плат, което покрива гениталиите и задните части. Тя обаче има един съществен недостатък – когато се наведеш, вече няма скрито-покрито… Всъщност не е точно така – структурата на тези ранни гащи не е толкова проста. В повечето случаи част от плата минава между краката, така че наистина напомня днешното ни бельо.

Препаската най-често се свързва с мъжкото „бельо”, но всъщност са я носили и жени – стилът, който днес наричаме унисекс, не е открит сега. Това е най-широко разпространената и най-дълго използвана форма на бельо в човешката история.Примерите са много – египетските препаски, както и препаските на някои народи, които използват това своеобразно бельо като част от своите култови ритуали. В Египет препаските били единственото облекло на хората. Тутанкамон например е погребан със 145 препаски – да си ги сменя в отвъдното…

Някои племена в Африка, например бушмените, все още носят препаски, дори като единствено облекло – там все пак е топличко. В по-студените части на света препаските се носели под други дрехи.

В Америка препаската също била последен – или по-скоро постоянен – писък на модата в течение на много време. Носели я инките, маите и много други племена от тези райони. И сега някои от обитателите на долината на Амазонка продължават да носят препаски. Това важи и за Азия – в Индия, особено в селските райони, препаските са все така обичайни.Да се върнем и в Европа – както гърците и римляните, така и скандинавците обичат тази форма на бельо. И докато за жените в древна Гърция не е ясно дали са носели нещо подобно, тези в древния Рим определено са ползвали такова бельо и за това свидетелстват намерени рисунки. Най-често носели нещо, много подобно на днешното бельо – две препаски на мястото на днешните бикини и сутиен, направени най-често от мека кожа. В този вид, най-често без нищо отгоре, римлянките спортували.

Материите, които използвали древните за бельото си, били различни – лен, вълна, а най-богатите можели да си позволят и вносна коприна.

Средновековието и Ренесансът

След падането на Римската империя обаче европейците явно решили, че това бельо не им харесва и всемогъщата препаска изчезнала от европейската мода. Постепенно мъжете започнали да носят панталони, очевидно без да се притесняват да слагат нещо под тях. Интересно е, че първите панталони били доста тесни в крачолите и не покривали интимните части, които просто си висели, скрити от горната дреха. С течение на времето, когато въпросната дреха станала по-къса, панталоните били приспособени към промените и им се прибавила част, която да покрива ценното място. Тя можела да се маха лесно, за да позволява на мъжете да уринират. По това време, като част от бельото, се появила и ризата.
Още по-интересно е, че с течение на времето, когато европейците преоткрили света и разбрали, че има и други континенти, освен техния, започнали да гледат на препаската като на нещо твърде екзотично. Нещо повече, забравили, че прадедите им са носили същото това парцалче, и смятали, че препаската е доста неприлична, защото не покрива добре задните части. Затова този атрибут е използван от филмови герои, смятани за екзотични, като Тарзан например.

Средновековните дами носели ризи под облеклото си, както и първите корсети, чиято идея, колкото и странно да звучи това днес, била да правят бюста плосък. Въпрос на време и мода. Подобно на мъжете, те носели и нещо подобно на съвременните гащи...

одобно на мъжете, те носели и нещо подобно на съвременните гащи, които имали крачоли и се завързвали около талията. От това време е митът за девствения колан, който се заключвал и който рицарите слагали на жените си, преди да тръгнат на кръстоносен поход. Естествено, взимали ключа, за да са сигурни, че съпругата им ще им остане вярна. За това обаче не са намерени никакви доказателства. Освен това, някои историци смятат, че е възможно самите жени да са си слагали такива колани и да са държали ключовете за тях с цел да се предпазят от изнасилване.

Колонизацията

Европейските завоеватели от петнадесети век нататък стигнали още по-далеч по отношение на добрата стара препаска. Завладявайки народи, които смятали за нецивилизовани, те не само се опитвали да ги покръстят, но и да им наложат християнския морал. Затова забранявали препаските, които за много от тези народи били традиционно облекло – смятали, че са неприлични и несъвместими с християнското благочестие.

Във върховите моменти на колонизацията – 19 век, – препаската придобила нов смисъл. Това е времето на робството в Америка и на колонизацията на много райони в Африка. И, тъй като африканците носели препаски, това „бельо” започнало да се свързва с нецивилизоваността. Което си е ирония – така наречените цивилизовани европейци и американци са потомци на хора, които също са носели препаски и които са поставили основите на съвременната култура…

Индустриализацията

През втората половина на 18 век се случило нещо, което щяло да промени много цялата модна индустрия – била изобретена механичната тъкачна машина. След това събитие памучните материи станали изключително широко разпространени. Започнало масово производство на памучно бельо и за пръв път хората можели да си купуват бельо от магазина, вместо да си го правят вкъщи.По това време се появил нов вид корсет, чиято цел била да оформи женската фигура, включително с помощта на метални пръчици. През 19 век много тънката талия станала на мода, а корсетите – истинско мъчение. Това е и времето на кринолините, широките рокли и женската форма тип „камбана”. По това време жените носели и долни гащи под огромните рокли, за да им е топло, а и от християнска скромност и благочестие.

И мъжете, и жените, и децата тогава носели нещо, което днес на нас ни изглежда доста смешно – т.нар. „втора кожа”, която покривала всичко – от глезените до китките. За да не им е трудно да ходят до тоалетната, на гърба на това бельо имало падащо парче плат, което се махало и после се слагало обратно.

С напредването на 20 век бельото постепенно придобило днешния си вид. В женското бельо имало най-голям прогрес. Един от най-важните моменти в развитието му бил, когато през 1913 в Ню Йорк Мери Фелпс Джейкъб свързала две носни кърпички с панделка и създала първия модерен сутиен.

След 20-те години производителите започнали да обръщат все повече внимание на комфорта и премахнали всякакви ненужни копчета и т.н. от бельото. Що се отнася до женското бельо, това сигурно е била голяма крачка, защото жените станали къде-къде по-лесни за събличане…


Същевременно се появили жартиерите, които имали за цел да придържат дългите чорапи, докато жените танцуват – танците тогава станали много популярни. Освен практичната цел разбира се, жартиерите скоро станали и синоним на секси облекло.
През 30-те мъжкото бельо също отбелязало голяма крачка – тогава били произведени първите слипове.

През 50-те и 60-те бельото вече престанало да бъде просто бяло парче плат с чисто практична цел – дизайнерите започнали да произвеждат цветно бельо. Тази част от облеклото влязла в дневния ред на модната индустрия. По гащите се появили картинки, надписи и т.н.

Историята вървяла напред, бельото ставало все по-оскъдно и подобно на днешното, за да се стигне до огромното разнообразие, което виждаме днес…