Човешката глупост

Човешката глупост

Основните закони за човешката глупост са изведени от Carlo M. Cipolla, Професор по икономика в Бъркли, и са публикувани в Whole Earth Review през 1987 г. Преводът е на Антония (с леки съкращения), а оригиналът може да прочетете тук.

I. Първи основен закон:

Винаги и неизбежно всеки подценява броя на глупавите личности, които са в обръщение

На пръв поглед това твърдение може да звучи тривиално, отнесено или ужасно несправедливо. По-внимателно проучване обаче разкрива неговата реалистична правдивост. Без значение колко високи са очакванията ви за човешката глупост, на вас редовно и непрекъснато ви се случва да се стряскате от факта, че:

1. хора, които веднъж сте преценили като рационални и интелигентни, са всъщност безсрамно глупави;
2. ден след ден вие сте тормозени от глупави личности, които изникват внезапно на най-неудобните за вас места в най-неподходящото време.

II. Втори основен закон:

Културните тенденции, които в момента са модерни, насърчават егалитарния подход към живота. Хората предпочитат да мислят, че човечеството е продукт на една съвършено проектирана производствена машина. Генетиците и социолозите правят всичко възможно да докажат, че всички хора са равни и ако някой е по-равен от другите, то това е заради възпитанието, а не по природни причини.

Аз не вярвам в това твърдение. Напротив. След дълги години наблюдение и експерименти аз съм твърдо убеден, че хората не са равни — някои са глупави, а други не са, и това е заложено не от културни фактори, а от природата. Човек може да бъде глупав по същия начин, по който е червенокос например. Глупакът е роден глупав.

И въпреки убеждението си, че глупостта се дължи на генетични фактори, не се опитвам да обявя една класа и/или раса за по-висша от друга. Глупостта е недискриминационна, тя е ‘привилегия’ на всички човешки групи и е равномерно разпределена сред тях. Този факт е научно изразен във Втория закон за човешката глупост, а именно:

Вероятността един човек да е глупав не зависи от която и да е друга отличителна черта на този човек.

Доказателството, че образованието няма нищо общо с глупостта, беше получено от серията опити, които проведох в университети с няколко основни тест групи: обслужващ персонал, администрация, студенти и преподаватели. Когато анализирах помощния персонал, аз открих, че глупавите индивиди са повече, отколкото очаквах (Първи закон!). Отначало си помислих, че това се дължи на сегрегацията, бедността и лошото образование. Но разглеждайки представители от другите социални групи установих, че съотношението на глупаците към останалите хора беше същото като при обслужващия персонал. Вторият основен закон е железен!

III. Трети (златен) основен закон


Третият основен закон предполага, че човечеството се раделя на 4 основни групи I, H, S, B (съгласно картинката). Ако Том предприеме нещо, от което претърпи загуби, но пък допринесе за благополучието на Дик, то Том попада в група H: Том е бил безпомощен (helpless). Ако Том направи нещо, от което и той, и Дик печелят, то Том е в група I: Том е бил интелигентен (intelligent). Ако Том е извършил нещо, от което е спечелил за сметка на Дик, то той е в група B: Том е действал като бандит (bandit). Глупостта е свързана с група S и с всички позиции по ос Y под точка 0. Или както Третият основен закон пояснява:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.

Когато се сблъскат с Третия основен закон за първи път интелигентните хора инстинктивно реагират с неверие. Факт е, че разумните хора трудно възприемат и направо не разбират неразумното поведение. Но нека да зарежем теоретичността и да се погледнем прагматично на всекидневния живот. Можем да се сетим за случаи, в които някой е действал така, че той да спечели, а ние да загубим. Сигурно ще се сетим и за интелигентни хора, благодарение на които всички сме спечелили. Да, има такива случаи. Но ако се замислим наистина дълбоко — това не се случва толкова често, нали? Животът ни е доминиран главно от случаи, при които губим пари и/или време, енергия, апетит, жизнерадост, здраве, заради тъпи действия на иначе проспериращи хора, които нищо не печелят, а само причиняват объркване, затруднения, даже тежки загуби. Никой не знае защо проспериращи хора правят това. Всъщност няма друго обяснение освен едно: тези хора са глупави.

Не случайно Дикенс е написал "глупостта и шумното храносмилане човек не може да победи", а Шилер пък е твърдял, че "срещу глупостта и самите богове се борят безуспешно".

V. Пети основен закон

Досега говорих за благото на личността. Нека сега се спрем на благото на обществото, представено като алгебричен сбор от състоянието на отделните индивиди. За целта трябва напълно точно да разясним Петия основен закон, който гласи:

Глупавият индивид е най-опасният тип индивид на света.

Следствието от този закон пък е:

Глупакът е по-опасен от бандит.

Тук е моментът, в който ще въведем допълнителна класификация на групи В и H. Съвършеният бандит (В) е този, който с действията си причинява точно толкова загуби на другите, колкото са и неговите печалби. Този тип бандит е твърде рядко срещан. Друг малкоразпространен вид е бандитът от тип В1 — индивид, чийто действия носят повече ползи за него отколкото са загубите за другите хора. Твърде често В1 имат много общи характерни черти с интелигентните хора от група I. За съжаление най-често срещания бандит е от тип В2, а именно индивид, който с действията си причинява огромни загуби за другите, за да постигне несъизмеримо малка печалба за себе си. Такъв е човекът, който убива някого, за да открадне 50 долара. И неговото поведение граничи с чистата глупост. Т.е. често В2 ‘прескачат’ с действията си в група S.

По същия начин може да класифицираме и безпомощните от група H: съвършеният безпомощен Н (който с действията си си причинява точно толкова загуби, колкото са печалбите на другите), безпомощен Н1 (който си причинява по-малко загуби, отколкото са ползите за другите) и безпомощен Н2 (който губи много повече отколкото другите печелят).

Резултатът от действията на един съвършен бандит са ясни: преразпределение на блага/ползи/печалби. След извършване на ‘далавера’ бандитът е придобил в сметката си (образно казано) точно толкова ‘плюсове’, колкото са ‘минусите’ за другите. Обществото като цяло не е нито по-добре, нито по-зле. Ако всички членове на едно общество са съвършени бандити, то това общество ще бъде в стагнация, но няма да преживее катаклизми.

Но когато говорим за глупаци — историята е съвсем различна. Глупаците не само причиняват загуби за другите, но и не печелят нищо от това, а често дори губят наравно с другите. И така обществото като цяло обеднява.

И като цяло: хората от групи I, Н1 и В1 допринасят за благоденствието на обществото, макар и в различна степен. А представителите на групи S, В2 и Н2 причиняват неблагополучие на обществото.

Съгласно Втория закон групата на глупавите хора е константа, която не се влияе от време, място, раса, класа или други социо-културни или исторически променливи. Огромна грешка е да се смята, че броят на глупаците в западащо общество е по-голям от броя им в развиваща се общност. И в двата случая група S е константна величина. Разликата е, че в обществото, което е в лошо състояние:

1. неглупавите членове на обществото позволяват на глупаците да станат по-активни и да предприемат повече действия;
2. има промяна в състава на не-глупавата част от обществото: намаляват групите H1 и B1, а H2 и B2 пропорционално нарастват.

Тази теория е неопровержимо доказана с изчерпателен анализ на много исторически случаи.