Зороастизъм

Зороастизъм

Древна религия, възникнала на границата между ІІ - І хилядолетие пр.н.е. в Средната Азия (предимно в Иран) и след това се разпространила в Персия, в част от страните на Близкия изток и Задкавказието. Основател на зороастризма се смята легендарния пророк Заратустра.

До реформите на Заратустра, религията на Иран е представлявала войнствен обреден култ, имащ някои общи черти с ведическия култ в Индия.

Реформата на Заратустра е била насочена срещу оргийните култове, доминиращи във военните съюзи, и по своята същност е пуританска реформа на нравите.

Най-важната особеност на зороастризма е синтез на монотеизма и ярко изразен дуализъм в представата за противоборството на доброто и злото начало.

Върховното божество на зороастризма е Ахурамазда. Изявява се като творец на всички противостоящи сили.

В до-зороастрийския период (периода на индо-иранската общност), девите и ахурите са се представяли за божества. В зороастризма те еволюират, при това в друго отношиние, различно от Индия: ахурите стават боговете Аша, а девите - демоните Друдж.

Зороастризма препоръчва поклонение на огъня, който се разглежда като очистваща сила. Смята се, че телата на хората не трябва да се предават нито на земята, нито да се изгарят, тъй като труповете оскверняват земята и огъня. Покойниците се погребват в специални "кули на мълчанието".

Зороастрийците вярват в безсмъртието на душата, в задгробния живот и в края на света.

Започвайки от VІІ век от новата ера, след завоюването на Близкия и Среден Изток от арабите, зороастризмът бил постепено изтласкан от тези територии. Значителна част от зороастрийците са емигрирали в Индия където са образували сектата на парсите.

В днешно време зороастризъмът е претърпял значителни изменения в посока на монотеистичната тенденция.

Към зороастрийците се доближава и сектата на йезидите, заемащи елементи и от исляма и от християнството.

Основната свещена книга на зороастрийците е Авеста. Смята се, че най-древната и част Авеста - Гата (Песнопения) произлиза от самия Заратустра.

Други значителни зороастрийски произведения, създадени в по-голямата си част през ІХ век на езика пехлеви: Зенд (Тълкуване на Авеста), Бундахишн (Първотворение), Денкарт (Деяние на вярата), Сборник на жреца Затспрама, Датисан-и-Даник на жреца Манушчехра, Шканд-Гуманик Вичар (Пълното изтребване на всички съмнения), Намак (Книга), Датисан-и Менок-и Храт.