Индекс
zay4e Нед Дек 09, 2007 8:16 amАТЛАНТИДА, МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Му и Лемурия
а остров в Атлантическия океан някога съществувала развита цивилизация. Жителите на тазистрана научили древните египтяни и маи как да измерват времето, да строят пирамиди и много други неща. Именно атлантите заложили в египетските пирамиди множество различни числа, адресирайки послания към потомците. Но преди 11500 години на Земята паднал метеорит (или комета), предизвиквайки гибелта на Атлантида. Падането на метеорита пробудило спящите вулкани. Започнали чудовищни изригвания и земетресения. Падането на метеорита и потъването на Атлантида, предизвикали гигантска приливна вълна, която заляла Европа, Египет, Мала Азия, Америка, Южна и Източна Азия. Заради падането на метеорита земната ос се изместила, което довело до драстични климатични промени. Спасилите се атланти се разпръснали по целия свят, разпространявайки историята за гибелта на Атлантида и предавали натрупаните знания. Такава е версията, приета като фундамент от всички "атлантолози". Пръв съобщава за Атлантида древногръцкият философ Платон (427-347 или 348 г. пр.Хр.), пишейки за гибелта й в Атлантическия океан, което според него е станало преди 12000 години. Този период, посочен от философа, съвпада с края на ледниковия период, последвалото топене на ледовете и повишаване нивото на Световния океан.
Фактите, Платон и други авторитети
Действително, през 10-то хилядолетие пр. Хр. са станали чудовищни геологически катаклизми - земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковавщите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били разтърсвани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия. Впоследствие началният мит за Великия потоп постепенно се видоизменял, обогатяван от легендите, възникнали в по-късни периоди. Подобни изменения митът претърпял във всички райони на земното кълбо. Нека се върнем обаче, към написаното от Платон. Всеки разказ за Атлантида започва със споменаването на неговите "Диалози" - "Тимей" и "Критий". Според него, тази велика морска държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), разпространила господството си над цялото Средиземно море, чак до Турция и Египет. Изключително богатата природа на острова давала изобилна храна на жителите му, а високите планини защитавали надежно плодородните долини от северните ветрове. Всъщност, ето какво пише древният автор: "...боговете по жребий разделили цялата земя на владения - едни по-големи, други по-малки. Така и Посейдон, получил за себе си остров Атлантида и го населил с децата си, заченати от смъртна жена. И ето на какво място бил градът - на равно разстояние от бреговете и в средата на острова имало равнина и ако се вярва на преданието, по-красива от всички равнини и много плодородна. А в средата на тази равнина, примерно на петдесет стадия от крайщата й, се издигала планина..." ("Критий") В гръцката митология, Посейдон е един от главните олимпийски богове, владетел на морето, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес (Аид), с които си разпределил господството над света. Тризъбецът на Посейдон е древен символ на властта му, за който са вярвали, че притежава магическа сила. Той присъства във всички негови изображения. Според някои изследователи, той изобразява трите планински върха на митичния остров, издигащи се над морето. Когато корабите приближавали бреговете на Атлантида, в далечината, сякаш от самата вода, се появявали трите планински върха - тизъбеца на Посейдон. Ето какво пише още Платон: "...Този остров превишавал по размери Либия и Азия (разбирай Мала Азия), взети заедно и от него тогавашните пътешественици са могли с лекота да се прехвърлят на другите острови, а от островите - на целия противоположен материк. (!!!) На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство, чиято власт се простирала над целия остров, над много други острови и над част от материка..." ("Тимей") В този откъс Платон пише и за Атлантида и за Американския континент (!!!), за който векове преди откриването му, никой даже не предполагал, че съществува. През 1665 г., в своята книга “Mundus subterraneus” (“Подземния свят”), немският йезуит Атанасиус Кирхер заявява, че Атлантида съществувала реално и даже показва древна египетска карта на Атлантида. Интересен факт е, че линиите, показани на картата съответстват точно на линиите в дълбините на океана, които фактически били неизвестни по онова време. Картата вероятно билаизнесена от римляните след края на царуването на последния фараон Клеопатра, през 30 г. пр. Хр. На картата върху остров Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), показващ Юг. Египтяните смятали обаче, че Юг, а не Север, се намира в горната част на света. Картата на Кирхер приема египетското схващане за посоките и ако искаме да видим действителното разположение на континентите, трябва да обърнем изображението на 180 градуса. Тогава Америка ще е на Запад (в ляво), а Африка - на Изток (в дясно). Както се вижда, на картата е показан Американския континент (в 30 г. пр. Хр.!!!). През ХІХ-ти в. И.Донелли издава книгата “Атлантида, допотопният свят”, която е приета за “библия” от изследователите на потъналия континент. Той поставя Атлантида на същото място както и Кирхер, но намалява размерите й. За него Атлантида била библейският рай, обиталище на гръцките богове и страна на култа към Слънцето. Донелли приема митологията, като една от главните опорни точки във версията за съществуването на Атлантида. Доста обективно, този митологичен аспект е изложен и в книгата на Л. Штеген.
Митологични доказателства:
Легенди за потопа -
Те се срещат почти при всички народи, с изключение на Африка (без Египет), Австралия и северните части на Европа и Азия. Почти всички расказват, че някога Бог залял цялата земя с вода (обикновенно, заради греховете на хората), че започнал пожар (небето пада, земята се тресе, появява се планина бълваща пламък) и всички хора потънали (превърнали се в риби, в камъни). Останал само един човек и семейството му, които Бог бил предупредил за потопа, тъй като водели праведен живот. Тези хора (Ной/Утнапищим и семейството му), се качват на лодка (кораб/ковчег) и и се спасяват от водната стихия. След това пускат птица, за да проверят дали водата се е оттеглила и дали не се е показала сушата. Накрая достигат до планина (но не във всички митове) и поставят началото на новия човешки род. Почти във всички легенди, на кораба (ковчега) били взети представители от всички животински видове.
Легенди за пришълците от Запад (Стария Свят) -
Срещат се при някои народи от Стария Свят - в частност, при египтяните, вавилонците и шумерите. От Запад пристигат непознати пришълци, говорещи неизвестен език. Те обучавали хората да изработват оръжия, да строят градове, да броят и отмерват времето, да правят вино и още много други полезни неща.
Легенди за пришълците от Изток (Новия Свят) -
Срещат се при някои народите на Централна и Южна Америка. В тях се разказва, че пришълците пристигнали някога от Изток, от остров, който бил разрушен след чудовищен катаклизъм. Оцелелите се отправили на Запад, където основали страна/град/.
Легенди за космически катастрофи -
От небето паднал камък (Луна, Слънце, Змей, Дракон), после започнал пожар (потоп, земята се разтресла). След това оцелелите се пръснали по земята. Попадайки на подобна легенда, атлантолозите започват да търсят (и намират) в нея доказателства за съществуването на Атлантида. Например, узнавайки, че в “Калевала” се споменава за земетресение и големи приливи, атлантолозите направили извода, че много отдавна Земята притеглила Луната, което и било причина за повишаването на приливите. Това събитие било запомнено и по-късно преразказвано от хората.
Сходства в културите от двете страни на Атлантика
Атлантолозите обръщат внимание на това, че в Египет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има обособени жречески касти, култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (доплували) по техните земи след катастрофата (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).
Загадката на морските змиорки
Още Аристотел забелязал, че във водите на Средиземно море могат да се срещнат змиорки само от женски пол. За тяхното появяване, съществували много теории. В края на ХІХ-ти век все още се смятало, че змиорките се раждат живи. Едва през 1904 година, датският ихтиолог И. Шмид разрешил тази загадка. Змиорките се излюпват от хайвер в Саргасово море. През втората година от живота си те мигрират към бреговете на Европа. Там самките се изкачват нагоре по течението на реките и прекарват около две години, после се завръщат в Саргасово море, където преминава брачния им период и изхвърлят хайвера си. Такова поведение при морските змиорки може да се обясни, ако се приеме, че преди много години на мястото на Саргасово море са били разположени бреговете на Атлантида. Топлото течение Голфстрийм ги е отнасяло към бреговете на Европа, а после обратно течение ги е връщало назад.
Гибелта на Атлантида:
Падане на астероид или късове от комета -
За да обяснят гибелта на Атлантида, привържениците на теорията за нейното местонахождение в Атлантика, най-често се позовават на теории за космически катастрофи. Г.Р.Карли пръв свързал гибелта на Атлантида с появата на комета още през 1784г. Полският астроном М.М.Каменский стигнал до заключението, че Атлантида е загинала заради комета, преминала през 9541 г.пр.н.е. Полският атлантолог Л.Зайдлер също смята, че Атлантида е потънала при сблъсъка на кометата със Земята. Немският атлантолог О.Мук изучавал следите от падането на Каролинския метеорит (диаметър 10 км., маса 200 милиарда тона, скорост 20 км/сек) и стигнал до извода, че той е причина за гибелта на Атлантида. Силата на удара била еквивалентна на взрива на 30 хиляди водородни бомби. Главни специалисти по сблъсъка на Земята с космически обекти са О.Мук и Л.Зайдлер. И двамата автори и техните предшественици и последователи привеждат няколко обстоятелства в полза на теорията за подобна катастрофа:
При някои народи съществуват митове за необичайни атмосферни явления.
На повърхността на Земята са намерени няколко метеоритни кратера. На тази база може да се предположи, че в миналото са падали метеорити с огромни размери.
Съществуват тълкувания на календара на маите, според които може да се установи датата на падане на фаталния метеорит.
Сред митовете най-известен се явява мита за Фаетон. Л.Зайдлер например, се отнася съвсем сериозно към подобно ттълкувание на този мит.
Привличане на Луната -
През 1912 г. австрийският инженер Гербигер предлага “Учение за космическия лед”, според което Земята имала най-малко четири спътника. Преди 22000 години последната луна паднала на земята, а преди 11500 години Луната, която познаваме днес, била привлечена от Земята. Това събитие станало причина за трагичната гибел на Атлантида. Под действие на Лунната гравитация се появил силен океански прилив от полюсите към екватора и Атлантида била потопена.
И накрая, интересно е да се обърне внимание на едно сравнение, към което прибягват някои изследователи на феномена Атлантида. Те твърдят, че контурът на трите големи египетски пирамиди в Гиза напомня планините на Атлантида. Пирамидите, както и предполагаемите планини (според атлантолозите), са разположени от североизток на югозапад. И още нещо - някои учени смятат, че Големия сфинкс в Египет е на възраст повече от 10000 години(!!!). Освен това, в египетското изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. На тази основа, атлантолозите твърдят, че произходът на сфинкса е от отдавна изчезналата Атлантида.
Му и Лемурия
а остров в Атлантическия океан някога съществувала развита цивилизация. Жителите на тазистрана научили древните египтяни и маи как да измерват времето, да строят пирамиди и много други неща. Именно атлантите заложили в египетските пирамиди множество различни числа, адресирайки послания към потомците. Но преди 11500 години на Земята паднал метеорит (или комета), предизвиквайки гибелта на Атлантида. Падането на метеорита пробудило спящите вулкани. Започнали чудовищни изригвания и земетресения. Падането на метеорита и потъването на Атлантида, предизвикали гигантска приливна вълна, която заляла Европа, Египет, Мала Азия, Америка, Южна и Източна Азия. Заради падането на метеорита земната ос се изместила, което довело до драстични климатични промени. Спасилите се атланти се разпръснали по целия свят, разпространявайки историята за гибелта на Атлантида и предавали натрупаните знания. Такава е версията, приета като фундамент от всички "атлантолози". Пръв съобщава за Атлантида древногръцкият философ Платон (427-347 или 348 г. пр.Хр.), пишейки за гибелта й в Атлантическия океан, което според него е станало преди 12000 години. Този период, посочен от философа, съвпада с края на ледниковия период, последвалото топене на ледовете и повишаване нивото на Световния океан.
Фактите, Платон и други авторитети
Действително, през 10-то хилядолетие пр. Хр. са станали чудовищни геологически катаклизми - земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковавщите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били разтърсвани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия. Впоследствие началният мит за Великия потоп постепенно се видоизменял, обогатяван от легендите, възникнали в по-късни периоди. Подобни изменения митът претърпял във всички райони на земното кълбо. Нека се върнем обаче, към написаното от Платон. Всеки разказ за Атлантида започва със споменаването на неговите "Диалози" - "Тимей" и "Критий". Според него, тази велика морска държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), разпространила господството си над цялото Средиземно море, чак до Турция и Египет. Изключително богатата природа на острова давала изобилна храна на жителите му, а високите планини защитавали надежно плодородните долини от северните ветрове. Всъщност, ето какво пише древният автор: "...боговете по жребий разделили цялата земя на владения - едни по-големи, други по-малки. Така и Посейдон, получил за себе си остров Атлантида и го населил с децата си, заченати от смъртна жена. И ето на какво място бил градът - на равно разстояние от бреговете и в средата на острова имало равнина и ако се вярва на преданието, по-красива от всички равнини и много плодородна. А в средата на тази равнина, примерно на петдесет стадия от крайщата й, се издигала планина..." ("Критий") В гръцката митология, Посейдон е един от главните олимпийски богове, владетел на морето, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес (Аид), с които си разпределил господството над света. Тризъбецът на Посейдон е древен символ на властта му, за който са вярвали, че притежава магическа сила. Той присъства във всички негови изображения. Според някои изследователи, той изобразява трите планински върха на митичния остров, издигащи се над морето. Когато корабите приближавали бреговете на Атлантида, в далечината, сякаш от самата вода, се появявали трите планински върха - тизъбеца на Посейдон. Ето какво пише още Платон: "...Този остров превишавал по размери Либия и Азия (разбирай Мала Азия), взети заедно и от него тогавашните пътешественици са могли с лекота да се прехвърлят на другите острови, а от островите - на целия противоположен материк. (!!!) На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство, чиято власт се простирала над целия остров, над много други острови и над част от материка..." ("Тимей") В този откъс Платон пише и за Атлантида и за Американския континент (!!!), за който векове преди откриването му, никой даже не предполагал, че съществува. През 1665 г., в своята книга “Mundus subterraneus” (“Подземния свят”), немският йезуит Атанасиус Кирхер заявява, че Атлантида съществувала реално и даже показва древна египетска карта на Атлантида. Интересен факт е, че линиите, показани на картата съответстват точно на линиите в дълбините на океана, които фактически били неизвестни по онова време. Картата вероятно билаизнесена от римляните след края на царуването на последния фараон Клеопатра, през 30 г. пр. Хр. На картата върху остров Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), показващ Юг. Египтяните смятали обаче, че Юг, а не Север, се намира в горната част на света. Картата на Кирхер приема египетското схващане за посоките и ако искаме да видим действителното разположение на континентите, трябва да обърнем изображението на 180 градуса. Тогава Америка ще е на Запад (в ляво), а Африка - на Изток (в дясно). Както се вижда, на картата е показан Американския континент (в 30 г. пр. Хр.!!!). През ХІХ-ти в. И.Донелли издава книгата “Атлантида, допотопният свят”, която е приета за “библия” от изследователите на потъналия континент. Той поставя Атлантида на същото място както и Кирхер, но намалява размерите й. За него Атлантида била библейският рай, обиталище на гръцките богове и страна на култа към Слънцето. Донелли приема митологията, като една от главните опорни точки във версията за съществуването на Атлантида. Доста обективно, този митологичен аспект е изложен и в книгата на Л. Штеген.
Митологични доказателства:
Легенди за потопа -
Те се срещат почти при всички народи, с изключение на Африка (без Египет), Австралия и северните части на Европа и Азия. Почти всички расказват, че някога Бог залял цялата земя с вода (обикновенно, заради греховете на хората), че започнал пожар (небето пада, земята се тресе, появява се планина бълваща пламък) и всички хора потънали (превърнали се в риби, в камъни). Останал само един човек и семейството му, които Бог бил предупредил за потопа, тъй като водели праведен живот. Тези хора (Ной/Утнапищим и семейството му), се качват на лодка (кораб/ковчег) и и се спасяват от водната стихия. След това пускат птица, за да проверят дали водата се е оттеглила и дали не се е показала сушата. Накрая достигат до планина (но не във всички митове) и поставят началото на новия човешки род. Почти във всички легенди, на кораба (ковчега) били взети представители от всички животински видове.
Легенди за пришълците от Запад (Стария Свят) -
Срещат се при някои народи от Стария Свят - в частност, при египтяните, вавилонците и шумерите. От Запад пристигат непознати пришълци, говорещи неизвестен език. Те обучавали хората да изработват оръжия, да строят градове, да броят и отмерват времето, да правят вино и още много други полезни неща.
Легенди за пришълците от Изток (Новия Свят) -
Срещат се при някои народите на Централна и Южна Америка. В тях се разказва, че пришълците пристигнали някога от Изток, от остров, който бил разрушен след чудовищен катаклизъм. Оцелелите се отправили на Запад, където основали страна/град/.
Легенди за космически катастрофи -
От небето паднал камък (Луна, Слънце, Змей, Дракон), после започнал пожар (потоп, земята се разтресла). След това оцелелите се пръснали по земята. Попадайки на подобна легенда, атлантолозите започват да търсят (и намират) в нея доказателства за съществуването на Атлантида. Например, узнавайки, че в “Калевала” се споменава за земетресение и големи приливи, атлантолозите направили извода, че много отдавна Земята притеглила Луната, което и било причина за повишаването на приливите. Това събитие било запомнено и по-късно преразказвано от хората.
Сходства в културите от двете страни на Атлантика
Атлантолозите обръщат внимание на това, че в Египет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има обособени жречески касти, култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (доплували) по техните земи след катастрофата (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).
Загадката на морските змиорки
Още Аристотел забелязал, че във водите на Средиземно море могат да се срещнат змиорки само от женски пол. За тяхното появяване, съществували много теории. В края на ХІХ-ти век все още се смятало, че змиорките се раждат живи. Едва през 1904 година, датският ихтиолог И. Шмид разрешил тази загадка. Змиорките се излюпват от хайвер в Саргасово море. През втората година от живота си те мигрират към бреговете на Европа. Там самките се изкачват нагоре по течението на реките и прекарват около две години, после се завръщат в Саргасово море, където преминава брачния им период и изхвърлят хайвера си. Такова поведение при морските змиорки може да се обясни, ако се приеме, че преди много години на мястото на Саргасово море са били разположени бреговете на Атлантида. Топлото течение Голфстрийм ги е отнасяло към бреговете на Европа, а после обратно течение ги е връщало назад.
Гибелта на Атлантида:
Падане на астероид или късове от комета -
За да обяснят гибелта на Атлантида, привържениците на теорията за нейното местонахождение в Атлантика, най-често се позовават на теории за космически катастрофи. Г.Р.Карли пръв свързал гибелта на Атлантида с появата на комета още през 1784г. Полският астроном М.М.Каменский стигнал до заключението, че Атлантида е загинала заради комета, преминала през 9541 г.пр.н.е. Полският атлантолог Л.Зайдлер също смята, че Атлантида е потънала при сблъсъка на кометата със Земята. Немският атлантолог О.Мук изучавал следите от падането на Каролинския метеорит (диаметър 10 км., маса 200 милиарда тона, скорост 20 км/сек) и стигнал до извода, че той е причина за гибелта на Атлантида. Силата на удара била еквивалентна на взрива на 30 хиляди водородни бомби. Главни специалисти по сблъсъка на Земята с космически обекти са О.Мук и Л.Зайдлер. И двамата автори и техните предшественици и последователи привеждат няколко обстоятелства в полза на теорията за подобна катастрофа:
При някои народи съществуват митове за необичайни атмосферни явления.
На повърхността на Земята са намерени няколко метеоритни кратера. На тази база може да се предположи, че в миналото са падали метеорити с огромни размери.
Съществуват тълкувания на календара на маите, според които може да се установи датата на падане на фаталния метеорит.
Сред митовете най-известен се явява мита за Фаетон. Л.Зайдлер например, се отнася съвсем сериозно към подобно ттълкувание на този мит.
Привличане на Луната -
През 1912 г. австрийският инженер Гербигер предлага “Учение за космическия лед”, според което Земята имала най-малко четири спътника. Преди 22000 години последната луна паднала на земята, а преди 11500 години Луната, която познаваме днес, била привлечена от Земята. Това събитие станало причина за трагичната гибел на Атлантида. Под действие на Лунната гравитация се появил силен океански прилив от полюсите към екватора и Атлантида била потопена.
И накрая, интересно е да се обърне внимание на едно сравнение, към което прибягват някои изследователи на феномена Атлантида. Те твърдят, че контурът на трите големи египетски пирамиди в Гиза напомня планините на Атлантида. Пирамидите, както и предполагаемите планини (според атлантолозите), са разположени от североизток на югозапад. И още нещо - някои учени смятат, че Големия сфинкс в Египет е на възраст повече от 10000 години(!!!). Освен това, в египетското изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. На тази основа, атлантолозите твърдят, че произходът на сфинкса е от отдавна изчезналата Атлантида.
» Бъдете честни(за момчета)
» Всички марки коли!
» Мисли за приятелството
» В какво училище учите?
» Мистични същества - игра
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
» Покана за уика форум
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?