Вътрешни работи

Вътрешни работи

Странни неща стават напоследък в МВР. Или поне щяха да бъдат такива, ако България беше нормална държава. Уви, случващото се, макар да предизвиква възмущение, е някак си „ в реда на нещата”. Особено като се има предвид, че единствените достойнства на Р.Петков са верността му към Г.Първанов и Партията-столетница.
В края на миналата година шефовете на почти всички служби в МВР/назначени преди да дойде Р.Петков/ бяха подменени с приближени на министъра и президента. Част от предишните бяха пенсионирани, а други – изпратени на различни длъжности. Интересен е примерът с Иван Чобанов, директор на контраразузнаването – той, по свое желание напуска системата на МВР и поема дипломатическа мисия ..... в Зимбабве. Директорът на Жандармерията беше обвинен от подчинени в престъпления по служба и отстранен, но наложената проверка в крайна сметка го върна на работа. Така или иначе, дните му явно са преброени. По-миналата седмица е бил пенсиониран директорът на Дирекция „Оперативно издирване” Огнян Атанасов. От една страна, за него се твърди, че не се е поддавал на политически натиск, а от друга/тази на Р.Петков/, че е допускано изтичането на служебна информация. Същата дирекция, има и нов зам.-директор – Жоро Стоицев/за него – по-долу/.
А какво се случва с приближените на „регента”/така наричат вече в БСП Р.Петков/? Спомня ли си някой за Александър Петров? Да припомним. В края на миналата година беше започнато досъдебно производство срещу комисията по хазарта, защото е издала разрешение на съмнително „лице”/явно лицето си няма име/. Главна дирекция за борба с организираната престъпност и други специализирани органи са дали становище, че „лицето”, близко с турския собственик на игрални заведения Суди Окзан, е с твърде неизяснен произход на средствата си. Мнението на службите не е взето под внимание. Оказа се, че член на комисията е Ал.Петров, началник на кабинета на Р.Петков. Тогава той излезе в отпуска, докато приключи проверката. Тя все още не е свършила, но Петров е върнат на работа, понеже се оказало, че той е чист. Как и кой го е доказал е неизвестно, при положение, че е разследвана цялата комисия, а не лично Ал.Петров.
А какви са резултатите от тази „кадрова политика”, от назначаването на приближени хора? Това като цяло е нормален процес, защото всеки е склонен да работи по добре със свои дългогодишни познати. Ако в следствие на процесите в МВР, то беше започнало да работи по-добре, щяхме да простим на министъра. Но уви, нищо такова няма. За съжаление вече свикнахме с убийствата на престъпници и те вече не ни правят впечатление. Явно и при МВР е така. Когато някой бъде убит, министерството или открива, че той е бил престъпник, или му приписва такова минало/имаше и доста такива случаи/. Но едно е ясно – щом бъде обявено, че убитият е „криминалнопроявен” това автоматично означава, че никой няма да се занимава с разследване на случилото се. Друг любим номер е версията „нещастен случай” – някой се самовзривил докато си носел бомба в къщи или други подобни небивалици. Като изключим редовните престъпления, станаха и някои неща, различни от обикновените.
В края на миналата година двама служители на националната разузнавателна служба/един от тях – началник на архива и/ скоропостижно напуснаха този свят. И двамата се самоубиха – няма престъпление – няма разследване. Не случайно е измислен глагол – „самоубивам някого”. А на 31 януари се навърши една година от жестокото убийство в Пазарджик – случаят със сестрите Белнейски. Резултатът от разследването – никакъв. Дори се появиха съмнения/може би основателни/, за връзки на полицията с евентуалните извършители. Така или иначе, срокът на разследването е удължен до края на април. Ако и до тогава не бъде свършено нещо, то вече няма да говорим за съмнения в полицията, а за сигурната неспособност на „органите на реда” да вършат своята работа – установяване на ред и законност в страната. Спомняли си някой името на шефа на полицията в Пазарджик? Казваше се Жоро Стоицев – близък приятел на Р.Петков. След неспособността си да се справи със случая, след съмнения за връзки с убийците или техни покровители, след като двама полицаи в условие на престъпна безотговорност застреляха гъбар в Пазарджишко, въпросният Жоро Стоицев подаде оставката си, за да „запази честта на полицията”. Явно е успял да запази тази чест или да опази някой от отговорност. Месеци по-късно героят още е с униформа. При това е получил значително повишение – зам.-директор на Дирекция ”Оперативно Издирване”.
„Търсене на отговорност”, „законност”, „ред”, „принципност”, „професионализъм” – бошлаф/на майчин език/. Преместване с повишение, преместване без повишение, пенсиониране - това са методите на работа в МВР. Всичко друго, но не и поемане на отговорност от виновните. Как тогава да очакваме, че престъпници с униформи ще се борят с престъпниците без униформи?

Г. Цвятков