ИМА НАДЕЖДА!

ИМА НАДЕЖДА!

Има надежда! На 14-ти февруари българското Народно събрание най-после се осмели да покаже, че България не е турска провинция. Напускането на парламента от ДПС в знак на протест срещу „дискриминацинното” решение показа, че дяволът не е толкова черен и може да бъде победен. Къде остана самодоволното поведение на Доган и компания, тяхното спокойствие и самоувереност? Изчезнаха, изпариха се! След поток от истерия, жлъч, заплахи и закани, групата на ДПС напусна заседанието с подвити опашки под насмешливите погледи на депутатите от опозицията и НДСВ. Простете малката ни проява на злорадство и задоволство за сметка на чуждото нещастие, но тя е оправдана и основателна. Представете си обратната ситуация. Какво щеше да е поведението на ДПС, ако бяха постигнали своето? Ехидни, нагли и самодоволни усмивки и чувство за превъзходство, на фона на засрамените и търсещи къде по-бързо да се скрият депутати от НДСВ. В допълнение щяхме да слушаме изявления на Ахмед, Лютфи, Али и т.н., които щяха да ни обясняват колко нормално и естествено е българските граждани, независимо от техния произход и местоживеене, да участват в избори. Как гражданските права са били защитени, в противовес на дискриминационните искания на опозицията и все познати неща в този дух. Слава Богу, че не ни се наложи принудата за пореден път да гледаме издевателството на група политически търгаши върху българското национално достойнство. Този път имаме основателен повод за радост! Какво всъщност стана на 14-ти февруари? Прие се, че българските граждани живеещи извън ЕС не могат да участват в избора на български представители в Европейския парламент. Въведе се изискването за 3-месечен период на отседналост, преди датата на провеждане на избора. Така се намали възможността българските депутати да защитават чужда, а не нашата собствена страна. Действието на българския парламент, освен чисто практическия си резултат има и друг – морален. Видя се, че ДПС може да бъде спряно и принудено да отстъпи. На 14-ти се създаде прецедент – на „изборния туризъм” и гласовете от Турция беше забранено да участват в изборите за български европейски депутати. В тази посока се появява въпросът: „Ако изселниците не могат да гласуват на тези избори, то какво им дава основание да го правят на президентските, парламентарните и местните?”. Ако българският парламент се ограничи само с решението от 14-ти, то до голяма степен ще бъде обезсмислено. За да има някаква важна и дълготрайна промяна, депутатите трябва да намерят сили в себе си да приложат принципа на отседналост при провеждането на всички видове избори в България. При сегашното положение има условия промените да бъдат наложени – БСП и НДСВ могат да окажат натиск върху ДПС, дори с риск да се разделят с него. Дано само не се окаже, че последните действия на НДСВ са единичен опит за заздравяване на разклатения му престиж и влияние и връщане на доверието на собствените привърженици и членове. Очаквано, решението на парламента предизвика обвинения в проява на дискриминация по отношение на живеещите извън България нейни граждани. Може и да е така. Но нека не забравяме, че това решение беше изцяло предизвикано, оправдано и по същество представляващо проява на самозащита. Турските изселници сами предизвикаха такава реакция. Те избраха единодушно да подкрепят партия, която да защитава техните етнически интереси, както и тези на тяхната държава – Турция. ДПС не е единствената организация която осъди Възродителния процес и се обяви против посегателствата върху турците в България. Изселниците обаче не искат защита и възмездие – те искат турска партия в България. Те гласуваха и ще гласуват етнически докато имат възможност да го правят. Щом турците от България действат единствено и само като турци, без да се влияят от други съображения, то ние можем да се отнасяме към тях не като към наши съграждани, не като към нещо друго, а единствено и само като към турци. При това нека не забравяме, че за разлика от живеещите в България, тези оттатък границата отдавна са се посветили единствено на новата си родина. В същото време действията на българската държава трябва да се ръководят на първо място от националния интерес. Държавите са средство за организация на народите и инструмент за осъществяване на техните цели и интереси. Държавата не е благотворително човеколюбиво дружество. С приетото на 14-ти решение, българската държава може да нарушава някои морални и правни норми и принципи. Факт е, че българските граждани от турски и български произход, живеещи извън ЕС се лишават от права, които по принцип притежават. Но това е оправдано от гледна точка на правото на българската нация сама да определя своя избор. Спазването на морални закони не може да е ръководен принцип за една държава. Нейната основна цел и предназначение е една – защита на собствената нация. Да, ние нарушихме правата на част от нашите съграждани, но така защитихме правото си да се предпазим от чуждо влияние. Влияние основаващо се на чувството им, че не са едни от нас.

Г. Цвятков