Странна работа

Странна работа

Странна работа е това политиката за привличане на чужди инвестиции. От една страна в България се настаняват фирми като „Ню Имидж”, които използват нерегламентирано детски труд/сигурно са мислили, че Бояна е в Африка или Азия/. Примерите в тази посока са безброй – варненското електроразпределение, купено от E.On. която освен, че нашумя със изключително непостоянното доставяне на електричество, се оказа, че изнася печалбите си извън страна и дотолкова изостава от поетите инвестиционни ангажименти, че със сигурност няма да ги изпълни. Можем да си припомним и Гад Зееви, който съсипа „Балкан” и концесионерите на софийската вода и т.н. наистина списъкът с подобни случаи е безкраен.

В същото време доказали се инвеститори биват прогонени от страната. Според новини от последните дни „Американ Стандарт”, собственик на заводите „Идеал Стандарт Видима” и „Идеал Стандарт България” е обявил, че ще ги продаде до есента. За двата завода се знае, че се отличават с големия размер на направените инвестиции, условията на работа и заплатите си, като имат изключително значение за състоянието на Севлиево. В същото време това са производства в големи размери в европейски мащаб. Въпреки това, по някаква причина, американците са решили да изоставят тези добре развиващи се предприятия.

Спомняме си и случая с Бритиш Американ Тобако. След като Ахмед Доган попречи на приватизацията на Булгартабак, BAT купи румънското производство на цигари. В следствие на българския пазар/особено след влизането в ЕС/ навлязоха по-качествени и по-евтини цигари, които силно застрашават „българското” скъпо и некачествено производство/доколкото знаем, Ахмед Доган и висшите представители не са много ентусиазирани да употребяват „родното производство”, което така защитаваха и вместо качак пушат западни цигари/. При сегашното положение Булгартабак не само, че не може да пробие на чужди пазари, но и с труд ще се задържи на нашия пазар.

Тези примери/на приети лоши и отхвърлени добри инвеститори/ ни карат да се замислим от какво се определя как ще бъде приет или отхвърлен един инвеститор в България. Дали решението се определя от условията, които той предлага, от традициите и името му, или от „нерегламентирани” плащания, т.е. подкупи, които раздава? Дали отговорните държавни органи се ръководят от интересите на България или от „наддаването” зад кулисите? Фактите са красноречиви и отговорът – ясен.

Г. Цвятков