Фашизъм ли е да си българин?

Фашизъм ли е да си българин?

Наред с общите добри отзиви, които получихме след създаването на "Елбетица" и "Български страж", имаше и такива, които твърдяха, че ние сме поредните "фашисти". И тъй като това не е изолиран случай, а в масово явление, в следващите редове ще се опитам да разясня недоразуменията, които се получават от дългогодишното втълпяване на лъжи и предразсъдъци.
Фашизмът е политически режим, съществувал в първата половина на ХХвек в Италия и свързващ се с личността на Бенито Мусолини. Името му идва от използвания като символ на силата и господството по време на Римската република и Римската империя ликторски сноп/сноп пръчки привързани около секира/. Основите на фашистката идеология са национализъм, силен социален елемент, активна намеса на държавата в икономиката/но не от командния комунистически вид/, отричане на марксисткия и либералния модел за развитие на света и замяната му със специфичен национален, унищожаване на съпротивата на останалите политически организации и еднопартийно управление, олицетворявано с личността на партийния водач - Мусолини. Въпреки някои разлики, които съществуват между тях/като расизмът, който липсва в Италия/, за фашистки режим се смята и този на национал-социалистите и Адолф Хитлер в Германия, през същия период от време. Силно застъпеният национализъм и антикомунизъм за някои "капацитети" е основание почти всички политически режими в Европа от онова време да бъдат наречени "фашистки". Още от 20-те години на миналия век наличието само на един или два елемента от фашистката идеология в нечие изказване или програма е било основание, за яростните защитници на марксизма и либерализма, то или тя да бъдат заклеймени като "фашистки" и съответно авторът им да бъде наречен фашист. След Втората Световна война обвиненията във фашизъм стават все по силно и често използвано политическо оръжие. Това важи с особена сила за България, където в първите години след 9.ІХ.1944г., по обвинения във фашизъм са ликвидирани десетки хиляди души, само защото са били противници на болшевиките.
Това, че ние сме българи, по рождение и убеждение, може за някои да е основание, да ни нарича фашисти, само че това по никакъв начин не може да ни накара да спрем да виждаме нещата около нас. Когато спрем да виждаме, че политическият "елит" е скъсал връзката си с България и българите, това няма да промени факта, че промяна и нова енергия не може да излезе из неговите редици. Ако спрем да виждаме, че нашата държава все по-малко заслужава да се нарича България, това няма да го промени. Ако спрем да виждаме, че национално достойнство и чест са вече празни думи, те няма от само себе си да възвърнат своя смисъл. Безотговорността, нежеланието да поемеш дълга, който имаш към своето Отечество и своя народ, без които нямаше да съществуваш ти самия, защото полученото по рождение е непроменяемо, са неща, които не можем да не забелязваме.
А България не е химера, не е нещо изпразнено от смисъл. България е средството да се запази българският народ. Българската държава е инструментът, който най-ефективно може да накара българите да останат в България и тук да печелят достатъчно добре, та да не се налага да се превръщат в скитници. Българската държава е в състояние да направи много, голяма част от българите да бъдат не наемни работници на наднационални корпорации, а собственици. Българската държава е единственото средство, което може да направи българското образование достатъчно качество и отново да го превърне в проводник на българщината. А това е така, защото до момента не е измислено друго средство, което де е в състояние да концентрира енергията на един народ в една точка. А това, че днес държавата не само не помага, а пречи, не ни разколебава в нашите възгледи. Ако това, че вярваме в силите на България и българите сами да се погрижат за себе си без да се уповават на някой друг, се нарича фашизъм, а този, който не вярва не е фашист, тогава могат да ни наричат така.

Г. Цвятков