Преглед на състоянието на България и причините за него

Кратък преглед на състоянието на България и причините за него

Държавата, къде доброволно, къде под натиск се отказва от все повече свои задължения. Центърът на властта се измества все повече към европейските централи. Европейските органи се приемат за европейско правителство. Ако зависи от тях централизацията ще продължава поне, докато държавните органи не станат просто администрация, претворяваща решенията на Брюксел. В същото време на местно и областно ниво се работи за установяване на директни връзки с центъра, т.е. всеобхващащият брюкселски октопод. Така упорито се работи за превръщането на националните правителства в статисти. Тези, които си мислят, че с "освобождаването" от държавната бюрокрация ще настъпи рай в Европа дълбоко се лъжат. Дори първоначално да има по-голяма икономическа свобода, тя няма да продължава вечно, тъй като разните левичари ръководещи процеса, в момента, в който се почувстват свободни ще ограничат до възможния минимум независимостта дребните и средните предприемачи. Това ще се случва във всички области на живота и преди всичко в политическата, тъй като цялото това "окрупняване" ще позволи политическото участие само на разните международни обединения и всевъзможните интернационали. Практически възможността за защита на европейските народи ще бъде сведена до минимум. Поради абсурдността на понятието " националистически интернационал" се изключва и подобна форма на изява на националните сили в Европа, доколкото е възможно съществуването им.
Това означава, че в този формат на ЕС не може да има истинско участие на народите и народностните държави като такива, следователно в този му вид той трябва да бъде разрушен или поне да се реформират основните му органи. Това може да стане и чрез ефективното използване на държавните организми, но само при положение, че никоя бунтуваща се страна не остане сама. За съжаление добри резултати за националните сили в Европа се получават в различно време, така че невъзможно избягването на международна изолация /като използвам словосъчетанието национални сили нямам предвид само по-крайните и изчистени, но и всички които се противопоставят на идеята за централизиран ЕС и унищожаване на европейските традиции и култура/.
Като се разбра, че българските въпроси са част от европейските, но решението им е в България, трябва да се види какво става у нас.
За съжаление в българските управници, тези които се предполага, че едновременно трябва да представляват и да водят народа, не е останала и капката национално достойнство присъща на мнозина от източноевропейските им колеги и на някои от западноевропейските такива. За национална отговорност се смята политиката на обезбългаряване и разпадане на народа ни. За приоритет се приема създаването на възможности пред индивидите за сметка на тотално и абсолютно отричане на нуждите на народностната общност. Ако и възможностите на европейския пазар да облагодетелстват някои българи, то не се полага и капка грижа за българската култура, народност и държава. При това най-жалкото е, че няма реална сила, способна да се противопостави на днешната политическа измет и да оспори правото и да се разпорежда в нашата страна. Днес въпросът, който трябва да вълнува всяко българско сърце и дух е "Как да запазим България българска?". Как Българската държава да остане държава на българите, а да не се превърне в европейска провинция? Дали в нечия глава вече не се мъдри понятието "европейски човек", подобно но "съветския човек"? Дали бъдещият европеец, в плановете на брюкселци, няма да е някаква нова порода човек, който прегърнал някакви "общочовешки и общоевропейски" идеали е готов да се отрече от себе си, да презира своите и да подражава и помага на другите? Ако това е тази свободна Европа, на дървета без корен, които са станали кухи преди да остареят, то тя трябва без проявата на всякаква търпимост и толерантност да бъде изхвърлена на боклука.
Какви са причините?

Днешният "свободен човек" е въплъщение на безотговорността и безволието. Неговата свобода, тази, която той желае, се състои в желанието да мисли единствено и само за себе си. Той не участва в организации с цели различни от ежедневните, с цели, които може би ще бъдат достигнати след време. Тук и сега! Това е девизът. А под привидната му окраска на индивид, сам грижещ се за себе си, се крие безволево "нещо", което, като си мисли, че правилно е усетило течението, може просто да се спусне по него. Тук идеално се сработват комунистическите идеи и тонът на днешните европейски оптимисти и левичари. В обръщение са пуснати изрази за прогреса, как той не може да бъде спрян, как процесите текат необратимо и в една посока, как имаме вчерашен, тъмен ден и утрешен, огрян от слънце. Както навремето другарят Димитров е казвал, че колелото на историята ще се върти до пълната победа на комунизма.
Само че трябва да разбием оптимизма на "другарите" и да им кажем, че няма такива неща, които просто си се развиват независимо и които нищо не може да спре. Сигурна е единствено смъртта. Всичко останало се прави от хората. Те са елементите съставляващи всичко. Те са държавите, те са идеите, те са плановете за бъдещето. Организираните хора, начело с достойните за тях водачи са способни на невъзможни на пръв поглед дела. Бъдещето не принадлежи на обикновените, на тези, които мислят само за себе си, те наистина само се движат по течението. Бъдещето не принадлежи на слабите, на тези които се отказват без дори да са опитали. Бъдещето е на тези, които имат смелостта и волята да се противопоставят. На тези, които се подчиняват само по собствено желание. На силните, на отговорните, на тези, ясно виждат колко незначителен е човешкият живот, но които въпреки това са решили да не живеят своя напразно.
Нека днешният ден да не отчайва, нека да зарежда с енергия и желание, да каже на тези, които чуват, че нищо не е напразно, че нищо не е предопределено, че ще има и утрешен ден и че той ще зависи от вас, а не от някой друг!

Г. Цвятков