Кьорфишек

Кьорфишек

Знаете ли какво е кьорфишек? За тези, които не познават "майчиния" език ще поясня. Това е патрон, който не успява да се възпламени както трябва и в следствие имаме пушек и гърмеж, но не и изстрел.

Е, оказа се, че на 14-ти февруари сме наблюдавали един фарс – истински кьорфишек – кълба дим и шум до бога, но без нищо като следствие. Тогава опозицията и НДСВ приеха т.нар. „принцип на уседналост” в закона за избор на български депутати в Европейския парламент. Беше постановено, че хора, които през последните три месеца не са живели в България няма да гласуват. Премахна се и възможността за разкриване на секции извън ЕС. С изненада и удоволствие разбрахме, че Народното събрание за пръв път от незапомнено време, се е проявило като българска институция. Помислихме, че „изборният туризъм” и турските гласове веднъж завинаги са отстранени от българския политически живот. Промените в закона предполагаха въвеждане на въпросния принцип при провеждане на всички по-нататъшни избори в страната.

Гневните и безпомощни действия на ДПС също ни накара да помислим, че тази партия най-после ще бъде озаптена – първата стъпка към окончателното и изхвърляне от българската политика.

Изказванията на различни фигури от „тройката” през последвалите 14-ти февруари дни допълнително създадоха впечатление, че в коалицията има напрежение и българските партии са способни да рискуват властта заради някакви принципни причини.

Уви, цялата работа изглежда е била просто представление. Зрелища за „електората”, който трябваше отново да бъде спечелен като се спекулира с появилите се националистически и анти-ДПС настроения.

На 14-ти бомбата беше хвърлена – ограничава се турското гласуване – светлини, прожектори, интервюта, коментари и пр. Няколко дни по-късно законът тихомълком се приема окончателно.

Тишината беше логична, като се има предвид сценария на представлението. Защото в крайна сметка се оказа, че ограниченията пред манипулацията и несправедливостта наречена „гласуване в чужбина” са повече от символични.

Секции в Турция отново ще има, въпреки ограничения им брой – в българските консулства в Одрин и Истанбул и посолството в Анкара. Изборният туризъм, макар с повече спънки по пътя му, ще си остане. Изискването към задграничните ни „сънародници” е да имат постоянен адрес в България 2 месеца преди изборите, както и да попълнят декларация, че са били в България през това време. Кой ще ги проверява и какви ще са наказанията за неверни сведения не е ясно.

За очаквания резултат от приетия закон е показателна позицията на турското списание AB Haber, което лично благодари на др.Серьожа Дмитриевич Станишев, че не позволил нарушаване на правата българските граждани – естествено на тези от небългарски произход.

А какво остава за нас – за тези които не са част от никое малцинство и следователно нямат никой, който да защитава техните права? Какво стана със свещеното ни и неотменимо право да се разпореждаме със съдбата на собствената ни страна?

Нашето право все още ни принадлежи, но ние упорито се отказваме от него и го предоставяме в ръцете на същите тия, които си играят с нас сякаш сме деца, които лесно могат да бъдат измамени. Е, не дойде ли най-после време да пораснем и да разберем, че само от нас зависи нашето българско бъдеще?

Г. Цвятков