Журналисти

Журналисти


Ей, това българската журналистика е голяма работа. Малтретирана, бита, подтисната и въпреки всичко геройски отстояваща високия си професионален дълг.

Ако все още се чудите на кой свят живея, че ви пиша тия безумия, ще поясня.

Преди няколко седмици бесни тълпи привърженици на В.Сидеров и противници на свободното слово, начело с цялата ПГ на „Атака” и нейния лидер, нахлуха вандалски в редакциите на 24 и 168 часа. Заплашваха, биха, чупиха... Въобще – невиждано посегателство върху свещените журналистически особи. Заедно с този варварски акт се забелязаха и истински чудеса – сякаш сам Исус Христос беше присъствал на събитието (навярно поради религиозността на Сидеров). След хунския набег нямаше нито ударени, нито ужулени, нито някой с изкълчено кутре, нито пък следи по техниката или какъвто и да е знак за насилствено влизане. Сякаш някоя магическа ръка беше оправила всичко. Сигурно същата, която е събрала 150-те атакуващи в асансьора. На 17 март – пак посегателство върху чистите журналистически души. Охраната на съдебната зала не позволила да се вземе интервю от шефа на Арена (сайта – не киното).

Бедният журналист от БНТ. Как само с примряло гласче (подозрително напомнящо на нещо средно между Евгейни Минчев и Азис) викаше „Помощ! Помощ! Бият ме!”, докато се блъскаше в полицаите. А после пъргаво припкаше подире им, без явно впечатление от току що станалото посегателство върху светлата му личност. Минути по-късно хрисимите журналистки, жертвите на полицейския произвол, джафкаха с настървението на глутница бесни кучки върху служителя, който се опитваше да ги осмири. Същият, заедно с подчинените му бяха представени като олицетворение на неописуема полицейщина – същински преродени надзиратели от комунистическата ДС. Имал съм „радостта” да виждам от близо полицаи и не ги смятам за самото въплащение на любезност и учтивост. Но опитите охраната, която спокойно си вършеше работата, да се представя като бич за свободното слово, си бяха направо смешни – също като педалските викове на репортера от БНТ (ех, да имах дар слово да ги опиша, но уви).

После от бТВ (този стълб на свободата) разбрахме, че малтретираната репортерска гилдия е посетила 4-то РПУ, за да може вече „официално” да протестира срещу произвола и да се оплаче от „насилието” (недай си боже някога на журналист да бъде ударен шамар – сигурно ще бъде обявено като нечувано посегателство върху човешката природа и цивилизация). Е, ако след тези циркове, в бъдеще се случи някой журналист по погрешка да попадне под полицейската палка, ще си затраем и ще кажем, че това се брои и за предния път.

Но – с шегата до тук. До кога ще продължава тази комедия, наречена свободни медии? Свобода, свобода, обаче те вземат да му изпускат края. Лъжат, съчиняват си, клеветят, продават се като магистрални проститутки и в същото време тръбят за истина, свободно слово, етика и все в този ред фантасмагории. Вярно, че рибата се вмирисва от главата, обаче тая миризма взема да се разпространява по цялото тяло. Ако журналистите не искат някой ден да усетят „народната любов”, няма да е зле малко по малко да вземат да се пооправят. В краен случай – поне да не ни дразнят постоянно с втръсналата басня за „свободното слово”. Защото не държавата е тази, която унищожава това слово (е, другарите комунисти единствено са успявали да го сторят, но те са изключение), а калпавите и продажни журналисти.


Г. Цвятков