Македонският въпрос

Македонският въпрос


Често се казва, че Македония е най-романтичната част от българската история. Дори да е така, това по никакъв начин не оправдава предимно „историческото” третиране на въпроса от страна на българите. Гоце Делчев, Тодор Александров, Ванчо Михайлов са велики фигури в българската история, но да ограничаваме тяхното значение само в миналото, би било недооценяване и проява на непризнателност спрямо тези големи водачи. В днешно време, а и в необозримото бъдеще Македония ще бъде български проблем. Състоянието на България, некадърните и продажни политици и т.н. не биха могли да оправдаят бездействието на държавните и обществени организации. Показателен е факта, че всеки шум по македонския въпрос е следствие от действия на македонската, а не на българската страна.

Устойчивото самоопределение на македонците като такива, наглите и провокативни действия на македонските „националисти”, враждебното отношение на македонската държава, настоящият международен ред и пр. Карат мнозинството от българите да смятат, че Македония е „загубена кауза”, че македонският въпрос е останал в историята и нищо повече не може да се направи. Примиренческото отношение се допълва от мнения от рода „не сме оправили България, а мислим за Македония”. Освен това, нахалното и нагло поведение на македонците в България(става въпрос преди всичко за студентите в българските университети – омовците са нещо различно) и македонската държава, карат много добри и не чак толкова добри българи да изпитват антимакедонски чувства и все повече да се дразнят от „македонстващите”.

Македония винаги ще бъде проблем на България, не само заради огромните жертви, които е струвала в миналото, а защото там живеят два милиона души с българска кръв. Македония е малка държава( и все пак не чак толкова, да може да води съществуване като Люксембург или други кокетни европейски държавички) с нестабилно вътрешно положение и огромно икономическо и политическо въздействие от страна на съседите си(особено Гърция). Тази държава е с преброени дни. Тя никога не би могла да съществува самостоятелно при естествени условия. При това положение би било живо престъпление да стоим и наблюдаваме какво се случва там, без да предприемем нищо. Да гледаме как Охрид и Битоля си биват приписвани било от гърци, било от албанци. Нашето бездействие би означавало да подарим обречената Македония на някой друг, който много по-добре от нас разбира и защитава националните си интереси. Колкото до международното положение и това, че никой нямало да ни позволи да водим самостоятелна политика, да не говорим за действия по присъединяването на Македония. От висотата на нашето положение ние не можем да коментираме „международния ред”, но знаем че той, до колкото съществува, не е вечен. Ако към днешна дата „международният ред” не е благоприятен, това не означава, че той ще бъде вечен. В днешно време сме свидетели на изключително бързи промени в т.нар.”международно положение”. Да си мислим, че можем да започнем да се готвим за действия едва след като настъпи „благоприятното положение”, означава да не виждаме по-далеч от носа си. Та нали веднъж настъпило „благоприятното положение” ще се изниже, докато се наканим да направим нещо съществено.

Аргументът „не можем да спасяваме хамбара докато гори къщата”, т.е. че националните сили трябва изключително да се насочат към промяна в България и после да се мисли за Македония, на пръв поглед изглежда съвсем основателен. Но той има един съществен пропуск – времето. Колко време ще е необходимо да оправим България – година, две, пет, десет или повече? Означава ли това, че трябва определен период, при това с неясна продължителност, да забравим Македония. Та нали в живота няма статика. Нали дори утре нещата ще са различни от днес, а да не говорим за десет години. Дали за няколко години нещата няма да се променят до толкова, че загубеното време да не може да се върне. Тази позиция е вярна до толкова, че някои хора виждат българският национализъм единствено насочен към Македония, към разни исторически въпроси и т.н., без да се интересуват от политиката в България. Но преминаването в другата крайност – да забравим за всичко случващо се извън парчето земя от 111 хил.кв.км е също толкова грешно. Ограничаването само в сегашната ни държавна територия е съвършено неоснователно. Както чужденците живеещи в пределите на страната не ги прави българи, така и българите живеещи извън България не са чужденци. Държавните граници се променят – произходът остава – той не се влияе от политиката или „международното положение”.

Посочените аргументи за изоставяне на македонския въпрос, въпреки че се споделят от доста българи, в повече или в по-малка степен влизат в сферата на действие на българската държава. От тук следва, че нашето мнение може да влияе или не на държавните органи, но решението за действие или бездействие изцяло им принадлежи. Нашата позиция може да е от значение само до толкова, доколкото стане ръководеща в политиката на държавата. Има обаче един проблем, който изцяло зависи от отделния българин, а не от държавната политика. Това са антимакедонските настроения, които устойчиво се образуват сред българите.

Враждебната политика на Македонската държава, скопски „националистически” групи, които периодично извършват антибългарски прояви и упоритото отстояване на „македонска” национална идентичност от македонските студенти в България предизвикват справедливото недоволство у българина. Когато знаем какви жертви е дала България, за да освободи и присъедини към общото Отечество вардарските ни братя и някой македонец ни каже, че той е различен, че не е българин и аргументира мнението си с историческите фалшификации, които са го заливали от най-ранна детска възраст, ние основателно се дразним, ядостваме и т.н. До там да смятаме, че трябва да извършим саморазправа с „наследника на Ал.Македонски и Самуил”. Не стига, че човекът, идващ от македонската земя, която най-после не е в чужди граници ни заявява, че не е един от нас, ами в допълнение ни развива налудничави исторически територии и си приписва нашите национални герои – Самуил, братя Миладинови, Гоце Делчев и т.н.

Но повечето българи не си дават сметка сметка какво постигат, когато се опитват да защитят националното си достойнство срещу македонските посегателства. В допълнение са твърде чести случаите когото разни „патриоти”, готови още днес да продадат България или да хванат пътя към някоя чужда страна, на маса стават особено големи българи и правят изцепки в стил: „К’ъв македонец, ти си българин да ... твойта мама”.

Като резултат, ние сами си затваряме вратата към бъдещо въздействие в Македония посредством студентите, които завършват тук. Тези хора са завършили македонски училища. Те знаят това, което са ги учили. Идват тук, на всяка крачка срещат въпроси : „Ти македонец ли си или българин?”, отнасят по някоя звучна псувня и т.н. Е, дали тези студенти ще станат приятели на България и проводник на българското влияние в Македония. Често се чуват мнения, че македонците сами са си виновни. Добре виновни са. И какво печелим ние от това? Целта ни да се сърдим и да се правим на обидени ли е или да спечелим Македония. Какво искат македонските управници? Искат македонците да се чувстват македонци, а не българи и да бъдат враждебни към нашата страна. Какво постигаме ние с поведението си? Караме македонците да се чувстват македонци и ги правим враждебни към България и българите. Е, така не се ли поставяме сами в услуга на македонската държава?

Какво бихме могли да направим самите ние, за да благоприятстваме създаването у македонците на добро отношение към нас? Със сигурност – не и да ги бием и псуваме – това има обратен резултат. Най общо казано – да се опитаме да ги привлечем към себе си. Да ги превърнем от затворено общество в част от нас. Без непрекъснато да им говорим за тяхното заблудено самооопределение, да им показваме че доброто ни отношение към тях се основава на факта, че са едни от нас. Противното – да се поддадем на провокативното поведение на отделни „македонстващи”, означава да отблъснем всички, които имат симпатия към България. Множество българи, не съумяват да овладеят гнева си към македонците. И имат основание – понякога посегателствата върху българската история и българското достойнство са фрапиращи. Но в крайна сметка, ние сме длъжни да подчиним поведението си на националният интерес. А той е повече от ясен – доминация над Македония. Именно от това основание трябва да се води поведението на българите към македонския въпрос.

Г. Цвятков