Чиновници

Чиновници


Чиновникът, все още наричан по социалистически „служител”, е олицетворение на държавната власт. Той се явява тази част от държавната машина, която е в пряк досег с гражданите на държавата. От тази задача на чиновничеството произтича и особената му отговорност от една страна като лице на държавата пред народа, а от друга – като елемент, който осигурява доброто функциониране на държавния организъм. Така стоят нещата по принцип. В частност, в България състоянието на нещата е създало съвсем различен образ на държавната администрация – като на организация с неясни критерии за назначение, некачествено изпълнение на служебните задължения, злоупотреба със служебното положение и произтичащото от там ощетяване на държавата и народа. Като слушаме изявленията на поредния министър на държавната администрация, оставаме с впечатлението, че съответните държавните органи знаят за проблемите свързани с българските чиновници и работят(на думи) за тяхното преодоляване. Какъв обаче е резултатът от тази „активна” работа? За съжаление – почти никакакъв.

На 25 април беше съобщено за крещящ случай на чиновническо безразличие. Пенсионерско семейство от с.Глава, Плевенско, през 1997г. ползва кредит от Държавен Фонд „Земеделие”, който връща същата година. След време обаче се получава писмо от фонда, в което се съобщава, че семейството му дължи пари. Срещу представянето на редовен документ за погасяване на задължението, чиновниците се съгласяват, че е станала грешка и обещават, че проблемът ще бъде разрешен. В началото на тази година обаче се разбира, че никакво разрешение не е настъпило. Оказва се, че всички спестявания на двамата старци са отнети в полза на държавата. Не запорирани, а направо отнети! От тях над 900лв. за погасяване на задълженията към фонда и над 500лв. – за съдебните разходи. При това чиновниците признават, че е станала грешка и парите са отнети неоснователно. Да оставим настрана как се допуска такава грешка, която е минала и през съда, както и лекотата, с която в държавната администрация решават да отнемат парте на двама български граждани(май проверката за установяването на задължението, ако въобще е правена, не е била много съвестно извършена).

Какво мислите е последствието от откриването на „грешката”? Никакво! Дори да приемем, че е възможно допускането на такава „грешка” (макар и определено да не е „нормално”,както излиза от думите на чиновниците от ДФ „Земеделие”-Плевен), то изглежда абсолютно недопустимо поведението на администрацията после. От ДФ”Земеделие” са обещали да възстановят сумата, която са взели и да „съдействат” остатъка(парите отишли в съда) също да бъде върнат. Толкова. „Съжалявам! Грешка!”. Дори дума не се чу за търсене на отговорност, за светкавично връщане на незаконно отнетите пари и за обезщетяване на двамата граждани станали грешка на административното „нехайство”. Нали грешката е извършена от живи хора, чиновници във фонда, нали преди да се реши да бъдат отнети спестяванията на хората трябва да е правена проверка, нали безотговорното действие не е извършено от „държавата”, а от точно определени индивиди? Те наказани ли са, задето с лека ръка са решили да вземат чужди пари? Въобще има ли намерение да бъдат наказани? И какво е това безумие, със „съдействието” за връщането на остатъка от сумата?

Този случай предоставя много добра възможност на министрите и на държавната администрация и на земеделието колко струват „искрените” им усилия да „реформират” чиновничеството. Ще видим колко струват. Да се „реформираш” посредством докладите за Брюксел е лесно, но да покажеш някаква истинска промяна е доста трудно. С какво днешният чиновник, който толкова лесно е решил да отнема спестяванията на пенсионери, е по-добър от комунистическия, който също толкова лесно е изпращал хора по лагерите? Днешните нямат същите възможности, но са си все със стария нрав. Излиза, че чрез „Промените” са извършени много съмнителни „реформи”.

Днес двамата потърпевши граждани имат пълно основание да съдят държавата. Тъй като въпросното семейство няма възможност да заведе такова дело, няма да е чудно, ако „услугите” си предложи някоя от организациите-паразити като Български Хелзинкски Комитет. Така заради некадърността на няколко чиновника, не само са създадени безброй главоболия на двама честни българи, но е на лице условие за поредна атака срещу и без това разклатеното име и престиж на Българската държава. До кога „заинтересованите” органи ще проявават такава безотговорна незаинтересованост? Нима тези „органи” не разбират, че с такова поведение са пряко отговорни и за беззаконието в страната, и за загубата на доверие в собствената ни, Българска държава, и в последна сметка за напускането на страната от огромен брой млади българи – бъдещето на България? Ако не разбират – тогава там не е тяхното място. Ако разбират – значи са престъпници. И в двата случая, трябва да бъдат разкарани.

Г. Цвятков