Популизъм

Популизъм


Преди няколко години някой незнаен войн на българската демокрация измисли „популистката заплаха” за нормалното, благополучно развитие на цветуща България. Последователите на този безименен герой ревнаха в единодушно съгласие и дори съставиха „черен списък” на популистите – Жорж Ганчев, Симеон Сакс-Кобург-Готски, Волен Сидеров и Бойко Борисов.

Какво е общото между тези лица, тези мръсни „популисти”? Говорят това, което народа иска да чуе, лъжат го, демагогстват и в крайна сметка не вършат нищо. Така увличат хората и ги подлъгват да не подкрепят реалистките, истински, честни, родолюбиви и отговорни партии. В следствие българският народ не върви по „правия” път, люшка се от един „спасител” към друг и през цялото време се лута в блатото на безпътицата. Заедно с това, „популистите” застрашават устоите на свещената ни и идеална демокрация. Залъгват хората с такива вредни идеи като „монархизъм”, „фашизъм”(национализъм, фашизъм – все тая, но със сигурност е нещо лошо), „бойковизъм”(може би?) и т.н.

Постановката за вредата от „популизма” по принцип звучи доста вярно – гласоподавателят трябва да се влияе от възможните за едно управление неща, а не от своите мечти и желания. НО(пустото „Но” все се появява където не му е мястото) в цялата тази пропаганда срещу „популизма” има и някои смущаващи неща. Ако не бяха тия черни „популисти”, за кои „отговорни” партии трябваше да гласува българина? Ето го и бързият отговор – за БСП, ДПС, СДС(и производните му). Ако Симеон, Волен Сидеров и Бойко Борисов са лоши, то дали „отговорните” партии бяха и са особено добри? Не бяха ли те основните политически сили повече от 10 години? С какво толкова се прославиха, че да покажат своите предимства пред Симеон например(единственият управлявал „популист”)? Някои по-паметливи могат да ми припомнят, но за момента не се сещам. Те не лъгаха ли? Не даваха ли обещания с ясното съзнание, че не могат да ги изпълнят? Не извършваха ли предателства спрямо България? Не се ли обогатяваха за държавна сметка? Май съвестта на „отговорните” партии не е съвсем чиста. А пък по повод на ефективността на управлението, сме позабравили особените им достижения. Може би управленията на Жан Виденов и Иван Костов бяха същински разцвет за България? Май не беше съвсем така.

Друго смущаващо в критиците на „популизма” е партийната им принадлежност. Как така всичи от тях принадлежат все към „отговорните” партии? Един не се намери, който да е поне малко неутрален. Всички анализатори работят или са близки ту до БСП, ту до ДПС, ту до СДС и ДСБ. Тук нещата почват да намирисват на нечисти мисли. Когато някой другар от ДСБ критикува популизма, все изглежда сякаш агитира за Костов. Получава се следното: „Популистите са лоши! Гласувайте за отговорните партии! – За БСП ли? – Не! Те са комунисти! – За ДПС ли? – Не! Те са антиконституционни! – Може би за СДС? – Не! Те провалиха Костов! – Тогава остава само ДСБ! – Именно!” Същото важи за другите подобни партии. Другарят Първанов също така твърде често говори за противопоставянето между популиста и отговорния лидер. И все излиза, че единственият отговорен лидер в България е той – същият – др.Първанов.

Излиза, че проблемът далеч не е в „популизма”. Партиите влизащи под това определение не могат да осигурят на България добро управление. Но кой може? „Отговорните” партии са също така тотално компрометирани. От време на време се появява някой „отговорен” политик и казва: „Трябва да потърсим причините за популизма в самите себе си. Да видим нашите грешки, а не да се сърдим на хората.”. Хубаво, но да сме видели някакъв резултат? Сегашното управление се води от „отговорни” партии и НДСВ, което също се представя за улегнало. По тях можем да съдим. Потърсиха ли грешките си? Промени ли се нещо? Не. Все същите пороци и все същата управленска ефективност.

При това положение т.нар „популизъм”, който е израз единствено и само на желанието на българите за промяна ще съпътства българската политика докато най-после не видим, че нещо се изменя. С такива „отговорни” партии, не е случайно, че бодигардове и пожарникари ще поемат управлението. Просто от другата страна не стои по-добра алтернатива. Популизъм в България ще има до тогава, докато от политическата сцена не бъдат изхвърлени всички днешни политически въжеиграчи и не се установи сила, която да установи управление отговарящо на стремежите на българския народ и приемащо като собствена мисия извеждането на България на мястото, което и се полага.

Г. Цвятков