Как изядоха опълченците на Шипка

Как изядоха опълченците на Шипка

Тазгодишният Трети март бе отбелязан от две важни политически събития – митингът на партия „Атака” и приемът в резиденция „Бояна”, организиран от Високопочитаемите Президент на Република България и Неговата Съпруга. Оказа се, че първото от тези събития не е нищо повече от сбирщина на прегладнели пенсионери и „миришещи на национализъм лумпени”, докато второто е бляскаво шествие на най-доброто от високоинтелигентния и нравствено съвършен български елит. Евгений Минчев, Аня Пенчева и Юнал Лютви са само част от въплъщенията на този обществен и политически елит, чието величие е наистина отвъд способността на българския език да дава описание на онова, което се случва в действителност. Разликата между двете събития обаче не стана напълно ясна, докато не се разкриха някои подробности от приема при Високоуважаемия Успешен Президент, Гарантиращ Европейското Бъдеще на България. Медиите като че ли обърнаха повече внимание на ужасното и долно стълпотворение пред храм-паметника „Александър Невски”, като по този начин потвърдиха вкуса си към грубата реалност. Не всички обаче. Някои проявиха изтънченост, съобщавайки любопитни детайли около бляскавото събитие в „Бояна” и десерта, погълнат от красивите и изящни устенца на събраните в празничния час политици, общественици, интелектуалци и други. Става дума за великолепна двадесеткилограмова торта, излязла като че ли от приказка на Андерсен. Размерът и теглото на тортата несъмнено съответстват на положението на събралите се в „Бояна” истински българи, честващи Tрети март по подобаващ начин. Но разбира се, размерът не е всичко и сам по себе си той не е достатъчен, за да задоволи съвършения в етическо и естетическо отношение вкус на българския елит; защото, ако това беше просто торта, тя не би била нищо повече от груба материя, която би заситила само взискателните, чудесни, прекрасни и поддържани в отлична форма стомахченца на празнуващите. Тя не би успяла да задоволи техните дълбоки, величествени и всезаслужили умове, техните неразбираеми за простодушния българин духовни стремления, които този път превърнаха една проста торта в творение на изкуството, въплъщаващо един от най-великите моменти в българската история! Можем само да възклицаваме и да недоумеем пред тази велика идея, тази еманация на най-доброто в човека, на неговата вечна способност да мисли немислимото и да прави несътворимото. Защото, драги читателю, на върха на тази торта са се издигали гордо захарните фигурки на опълченците на Шипка, на хората, на които дължим свободата на България! Несъмнено, това тяхно въплъщение (като захарни фигурки) е най-удачният начин да си спомним за тях и да вкусим (съвсем буквално) от тяхната смелост, сила и жертвоготовност, представлявани от цветната захар на върха на тортата. Изключително силна е символиката на поглъщането – като че ли нашият съвременен елит поглъща могъществото на онзи, тогавашният български елит, сражавал се до смърт за свободата на България, минал през огън, кръв, пот, окопи и мръсотия, за да възкръсне България. Разликата между тези герои и техните съвременни съответствия наистина е повече от незначителна: първите са гладували, страдали и умирали за България, а вторите, изискани и добре облечени, похапват торта, върху която са захарните фигурки на първите! Кой недобронамерен злодей би могъл да види тук някакво несъвпадение между достойнството на едните и това на другите? Хвала на съвременните български герои и дано всеки път избират подходящ завършек на пищния си прием в чест на Tрети март. Кой ли ще се намира на върха на тортата следващия път?



Д. Елчинов