Чрез чалга - към социализъм!

Чрез чалга - към социализъм!


Азис, Ивана, Анелия, Камелия, Софи Маринова и Устата...За какво се сещате като ги чуете? Чалга, попфолк, цигания и т.н? Не! Така беше преди, но вече е различно. Бившите обитатели на долнопробни кръчми, после превърнали се в „икони”, вече са с ново превъплащение – партийни агитатори. И то не на „Евророма” или друга някоя маргинална организацийка, а на „Партията”, „Столетницата”, най-голямата в Парламента и най-старата в България – БСП. Ще излезе вярно, че в България нещата никога не стигат до дъното. Тъкмо си помислим, че нещо не може да падне по-долу, но се появява някой млад, амбициозен и пробивен юнак и насочва цялата си енергия в дълбаене надолу и все по-надолу. С цялата си наивност заяваваме: „По-зле не може да стане.”. Някой оптимистичен партиец обаче ни заявява: „Може, може!”. Азис и сие – в пропагандна кампания за европейски избори... можем да предложим и мото: „През Ориента – към Европа!”.

Някой ще възрази: „Щом певците са популярни, ще спечелят гласове. Народа ги обича – защо да не бъдат вкарани в политиката?”. По принцип правилно, в частност – не. Политиката не е като да пиеш ракия в кръчмата. Изисква се някаква сериозност и правилно отношение. Съдбата на България не е „шоу”. Освен това има едно мнение, не особено популярно сред българската политическа класа, че в този занаят се изисква отговорност. Че трябва да се изхожда от интересите на нацията и държавата, а не от партийните, личните, фирмените или други подобни.

Какво показва БСП, като изкарва Азис на своите митинги? Показва, че да си педераст и травестит не е нещо лошо. Че е нормално и дори „яко”. Защото какво друго олицетворява Азис освен образа на хомосексуалиста, който не само не крие, но дори афишира сексуалната си ориентация? Дали проповядването на агресивен и натрапчив хомосексуализъм е в интересите на нацията? Не мисля. В същност се получава така, че управляващата партия в България толерира проявите на това извращение и не го смята за ни най-малко ненормално, дори напротив –насърчава неговото демонстриране и приемането му от все повече хора. Как се нарича това? Национална отговорност? Загриженост за нацията и държавата? Не. Името му е национален нихилизъм и безогледна експлоатация на всичко, в името само на изпращането в Брюксел на няколко позорящи българското ни име лентяи.

Ще ни се възрази: „Положението е такова. Народът харесва Азис и не е работа на партиите да променят мнението на хората.”. Като оставим на страна съмнителността на факта, че Азис е „народен любимец” (Дали наистина „всички” и дори мнозинството от българите го харесват?), едно такова мнение е напълно неоснователно. Същите тези, които днес спекулират с „народните” вкусове, се надпреварват да ни обясняват, как най-важно за политическата партия е отговорност, как не трябва да се залита в популизъм, как хората не знаят истинските си интереси и т.н. Къде се изпариха отговорността и националният интерес? Май политиците си спомнят за тях само когато им е от полза. Нима не добре за народа и държавата, ако бъдат пресечени и осъдени хомосексуалистките тенденции? Нима не е полезно да се отрече небивалата циганизация и най-долния ориентализъм извиращ от чалгата? Нима не е добре провъзгласените „идоли” да бъдат изхвърлени и заедно с тях проститутските идеи лъхащи от песните им? Отговорът е безспорен – да, България трябва да направи всичко възможно да ограничи и премахне тези зловредни влияния. Но грижа ли я е „Столетницата” за това? Не – важна е не България, а депутатските места.

Г. Цвятков