Не скачай

Не скачай

Над покривите
е толкова студено,
толкова спокойно.
Не изричам имената ти,
защото сега ти
не искаш да ги чуваш
Пропастта стои там,
поглъщаща всяка падаща сълза.
Там долу вече няма нищо
от това, което все още те задържа тук горе.

Крещя в нощта за теб!
Не ме оставяй с пробождащата ме болка!
Не скачай!
Светлините няма да те уловят,
те те мамят...
Не скачай!
Пребори се
заради теб и мен.
Светът долу
не е от значение.
Моля те, не скачай...

В твоите очи
не се четат чувства, а само празнота.
Снегът пада самотен,
вече от толкова време не го усещаш.
Някъде там навън,
докато не останеш забравена,
мечтаеш за края
и пак се връщаш в началото.

Крещя в нощта за теб!
Не ме оставяй с пробождащата ме болка!
Не скачай!
Светлините няма да те уловят,
те те мамят...
Не скачай!
Пребори се
заради теб и мен.
Светът долу
не е от значение.
Моля те, не скачай...

Не знам още колко дълго
Ще мога да те държа
Не знам още колко време

Хвани ръката ми
и започни отначало /на чисто/
Не скачай

Не скачай
И ако не можеш да се спреш и да се върнеш
Тогава аз ще скоча за теб...