Изкуствено осеменяване

Изкуствено осеменяване


Изкуственото осеменяване (артефициална инсеминация, inseminatio arteficialis), представлява въвеждане на сперма в половите пътища на жената с използване на специални приспособления. Това е един от методите за лечение на безплодие. Провежда се при наличие на заболявания при мъжа, които нарушават неговата заплождаща функция, например – промени в сперматогенезата и състоянието на сперматозоидите, аномалии в развитието на мъжките полови органи (еписпадия, хипоспадия), тежки форми на хипогонадизъм, травматични увреди на половия член, полова слабост, проявяваща се в нарушения на адекватна ерекция и семеизпразване (еякулация), хернии и др.


Показания за провеждане на изкуствена инсеминация се явяват също и заболявания от страна на половите органи на жената, като: аномалии в развитието на влагалището, вагинизъм, непроницаемост на маточната шийка за сперматозоидите, смърт на сперматозоидите във влагалището или канала на маточната шийка, несъвместимост на съпрузите по резус-фактор, медицински или генетични отклонения в съпруга, които се предават по наследство, което поражда опасност от непълноценно дете.

При изкуственото осеменяване се използва сперма от донор, по-рядко спермата на съпруга. Спермата може да се въведе скоро след получаването на уякулата или след съхранение в предварително замразено състояние. В зависимост от метода на въвеждане на спермата във женските гениталии се различават няколко способа за инсеминация:

- влагалищна;

- цервикална;

- маточна.

Изборът се определя по строго медицински показания, с цел достигане на най-висока ефективност. Полов живот след инсеминация не се допуска в продължение на три месеца. Ефективността при изкуственото осеменяване е от 7 до 22: при сперма от съпруга и от 30 до 60% със сперма от донора.


Наред с изкуствената инсеминация за преодоляване на безплодието се използва и методиката на екстракорпоралното оплождане, когато в матката се имплантира заплодената в лабораторни условия яйцеклетка.
Екстракорпоралното оплождане е метод за преодоляване на безплодието, базиран на предварителното оплождане на женската яйцеклетка в лабораторни условия, довеждащи я до определен стадий на развитие и последващо внасяне на ембриона (зародиша) в маточната кухина. Основа за разработването на метода са послужили случаите на тръбното безплодие, свързани с необратимата оклузия на маточните тръби на жената при пълно съхранение на способността й да образува яйцеклетки. По данни на статистиката, такава форма на безплодие се среща в около 9 до 18% от лицата, обръщащи се за помощ по повод безплодие. Ефективността на метода е неска, като положителни резултати се достигат в около 5% от случаите. Постепенното овладяване на техниката и осъвършенстването на метода позволяват да се предвиди определен прогрес в метода, относно практическото му приложение.

Фалоплетизмография


Фалоплетизмография (фалография) – представлява психофизиологичен метод, насочен към изследване на нарушенията в либидото и определяне на ефективността към провежданата терапия на сексуалните заболявания. Базира се на измерване на промяната в обема на половия член и регистрацията на тези промени с помощта на записващи устройства, подобно на ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ и др.


При това изследване, пациентите са поставени в изолирани помещения, в които са разположени различни сексуални стимули – еротографски слайдове, филми, списания. Пациентът наблюдава тези материали, като едновременно с това се осъществява запис на неговите сексуално-съдови реакции, които по-късно се анализират.

Резултатите от фалографията се съпоставят с данните от сексологичното изследване на пациента, което дава база за оценка на сексуалните възможности на мъжете, вкл. и способността им да извършат полово сношение. Изследването дава обективна информация и за особеностите на половите предпочитания на мъжете, спрямо различни еротогенни стимули и сексуални желания, вкл. и фетиши.
Възможно е и аналогично провеждане на изследването при жени, като в този случай датчиците регистрират изменения в обема на вулвата и влагалището в резултат на зрителна стимулация. Методиката за момента е приложима в научно-иследователските лаборатории.