Бертранизъм

Бертранизъм


Бертранизъм - представлява полово извращение, което се проявява като съчетание между некрофилията и садизма. Състои се в полово влечение към трупове на починали хора, съчетано с желание за тяхното изтезание, при което бертранистите получават полова възбуда, завършваща с оргазмен разряд. Обикновено труповете са подложени на рязане, разчленяване, привеждане в уродлив вид. Названието на този сексологичен термин се свързва с името на Сержант Бертран (Sergeant Bertrand), който е описан от известният лекар – психиатър и съдебен медик – Проф. Д-р Ричард Крафт фон Ебинг (Prof. Dr. Richard Fridolin Joseph Freiherr Krafft von Ebing, 14.08.1840 – 22.12.1902) в книгата му “Psychopathie sexualis” (1886). Сержант Бертран изкопавал от гробищата трупове на хора, разсичал ги, изпитвайки при това полова възбуда, като понякога извършвал с труповете полово сношение.


Характерното за бертранизма е, че в процеса на съвокупление, за получаване на полово удовлетворение се причинява увреда на мъртвото тяло, което е важен диференциалнодиагностичен белег, касаещ некрофилията, некросадизма и некрофетишизма. Понякога, вместо съвокупление, може да се осъществи обикновена мастурбация. Бертранизмът може да се прояви и под формата на отсичане на части от тялото и допиране до собственото тяло, както и ползването им за сексуално-задоволителни действия. При некрофилията е налице любов към мъртвото тяло, както платонически, така и сексуално, но без да има обезобразяване на тялото, а напротив – има стремеж към опазване на тялото, което се явява източник на любов и сексуална наслада. При некросадизма, любовта и сексуалното удовлетворение се получават, когато живото тяло бива умъртвявано, и едва след това с него се извършват сексуални действия, но тялото продължава да бъде пазено. Некрофетишизма е свързан по-скоро с неодушевените предмети, притежание на мъртвеца, или с други вещи, свързвани със смърта и погребалните обреди. Към некрофетишизма, някои автори причисляват сексоготическите преживявания, докато други разглеждат сексоготиката като отделен фетиш.


Самият Сержант Бертран бил човек с нежно телосложение, имал странен характер, като в деството си бил тих, необщителен, обичащ уединението, затворен в себе си. Състоянието на здравето на неговите роднини е е известно достатъчно, но психиатричните анали показват установяване на случаи на душевни заболявания в роднинството му. Като дете, той имал необяснима склонност към разруха и често изпочупвал почти всичко, което му попадало в ръце. Освен това, без никакво външно внушение, той започнал към 9-т годишната си възраст да се занимава с мастурбация, като често мастурбирал гледайки издевателства върху жени. На 13-т годишна възраст, в него се пробижда и силното желание за съвокупление с жени, като в тези му години той се занимавал почти денонощно с мастурбация, отдавайки се на своето въображение, рисуващо картината на стая пълна с жени, с които той имал сношение и след това ги измъчвал по различен начин. Една от най-честите негови фантазии била тази, при която той връзвал жените надолу с главата между два стола, като женските гениталии изпъквали отгоре и той мастурбирал върху тях, пъхал различни предмети вътре, разширявал ги с крак, изпразвал се върху им и със събраното количество сперма се опитвал да постави главата си вътре във вагината на жената, от което жените умирали от щастие и получавайки щастливи трупове, той започвал да ги осквернява. С течение на времето, той започнал да изпитва стремеж да продължи мечтите си в реалния свят, като поради липсата на човешки трупове, намирал животинските им заместители. Той провеждал съвокупления с трупове на кучета (зоофилен некросадизъм, некрозоосадизъм), като обикновено разпарял коремите им, изкарвал вътрешностите им навън и започвал да мастурбира. По-нататъшното развитие на девиацията е продължило да се разгръща в цялата си клинична картина благодарение на средата в армията и времето на военни действия, при които е имало достатъчен брой кучета, които са живеели заедно с военните. Поради тази причина, Бертран е започнал да умъртвява бродещите кучета, извършвайки с тях сношение в мъртво състояние, както и с техните вътрешности. В своите признания, описани от съдебния лекар Фон Ебинг, през 1847 година Бертран забелязал пресен гроб. Сержантът изкопал трупа в него, разчленил го и започнал да се занимава с мастурбация при пълно осъзнаване на случващото се. В последствие той започнал да извършва с безжизнените тела и сношение, но според неговите признания, основното му удоволствие идвало не от сношението, а от обезобразяване на телата. През месец юли 1848 г., той случайно попаднал на трупа на 16-годишна девойка. Като по неговите признания, той изпаднал в диво желание да обладае тялото, като го покрил с целувки и го прегърнал към себе си. Това бил единственият труп, към който бил изпитал любов. Въпреки това, той прилежно разчленил тялото, извършвайки сексуални занимания с него, след което го закопал отново. След това негово действие, той признава, че почуствал потребността да извършва и полово сношение с труповете, преди да ги разсече. Така той постъпвал със следващите женски трупове, които изравял. Както и преди, въпреки случилото се, мотивът му за сексуална наслада оставал разчленяването, а не самото съвокупление. През 1849 година, Бертран бил осъден от военния съд на една година затвор. До осъждането си, в продължение на почти 4 години, той бил обезобразил десетки трупове, които били предимно женски, а също и на различна възраст. Според някои историци, Бертран бил гилотиниран.

През 2006 година, по книгата на Проф. Ебинг, излезе ъндърграунд филма с едноименното заглавие – “Psychopathia sexualis”, с реж. Bret Wood.