Ендокринна сексология

Преждевременно адренархе

Преждевременното (прематурно) адренархе се определя като преходно хормонално нарушение, при което изработваният дeхидроепиандростерон сулфат (ДХЕАС) от надбъбречните жлези достига нива, присъщи за полово зрелият хормонален профил. Като резултат на това, се появява окосмяване на челото и подмишничните области, особен мирис на тялото и различно по клиничен интензитет на протичане акне. Това състояние обикновено се развива във възрастта над 6 години при момчетата или момичетата и може да бъде свързано с незначително нарастване на ръста и някои промени при определяне на костната възраст.


Останалите признаци на полово съзряване, включващи нарастване на млечни жлези и съзряване на влагалището при момичетата и увеличението на половите органи, вкл. и тестисите при момчетата, не се променят, като истинското полово съзряване настъпва в обичайната възраст.

При изследването на това състояние следва да се изключат андроген-продуциращи тумори и да се определят важни диагностични показатели като: нива на ДХЕАС, андростендион и тестостерон, а също и да се определи костната възраст на индивида. Щателното изследване следва да изключи и други признаци на истинското преждевременно полово съзряване. Специфичното е, че при момичетата няма признаци насочващи към продукция на естрогени, а при момчетата гениталиите остават незрели.
Принципно, преждевременното адренархе не изисква специфично лечение, а интензивно наблюдение, като при навлизане в пубертета, ако има нужда, да се проведе необходимата хормонална терапия.

Бележки върху половото съзряване на момчетата

Половото съзряване при момчетата започва, като правило, през 10-тата година от живота им, което е с две години по-късно от момичетата. Няма единна възрастова норма на полово развитие, доколкото всеки организъм има собствен момент на отключване на тези процеси и своя продължителност на този период. Половото развитие може да се счита за преждевременно (pubertas praecox), ако неговите признаци на проява се появяват по-рано от десетата година, а за закъсняващо или късно (pubertas tarda), ако подрастващото момче до 13.5 години или по-висока възраст няма никакви признаци на полово развитие.



Как да определим началото на половото съзряване?


Първият признак за стартирало полово съзряване е увеличение големината на тестисите. Принципно това се забелязва към 11.5-12 годишна възраст.


Кои са етапите на половото развитие?

Първи стадий

(6-10 г.)
Препубертетен период. Първото незначително увеличение на тестисите.

Втори стадий

(10-13 г.)
Пубертетен период. Умерено увеличение на тестисите, начало на окосмяването на пубиса, засилване работата на жлезите с вътрешна секреция, неголямо нарастване на половия член.

Трети стадий

(13-16 г.)
Максимално нарастване на тестисите и половия член, полюции, мутиране на гласа, поява на подмишнично окосмяване.

Четвърти

стадий

(17-19 г.)
Окончателно формиране на организма, заръвшване на развитието на половите органи и вторичните полови признаци.



Етапи на развитието на тестисите


Нарастването на тестисите обикновено завършва към 17-18 годишна възраст, макар, че до 20-25-тата година е възможно незначително увеличаване. Максималната скорост на развитие на тестисите се наблюдава във възрастта 13-14.5 години. На 17 години обемът на тестисите при здрави подрастващи съставлява 17-29 cm3. В таблицата по-долу е показан средният размер на тестисите за различните възрасти при момчетата:

Възраст, в години
9
10
11
12
13
14
15
16
17

Обем на тестисите, в см3
1,6
1,85
2,55
4,2
8,6
14,0
18,7
22,5
23,8



Обемът на тестисите на здрав полово зрял мъж представлява 17-35 см3.


Пубисно окосмяване


Окосмяването в гениталната област обикновено започва с единични косми около корена на половия член с началото на нарастването на гениталиите (около 12-13 година) и постепенно прогресира. Към 16-18 година става добре изразено, като наподобява окосмяването при зрелите мъже и има ромбовидна форма (стартира малко под пъпа, обхваща половия член, вкл. и част от кожата на половия член както в спокойно, така и в еректирало състояние, преминава през скротума, междинницата и при повечето мъже завършва в аналната зона и малко над нея). Окосмяването е различно изразено при различните мъже и неговата обилност или намаленост, рядко биват част от проявите на дадено заболяване. Обикновено се разглеждат като варианти на физиологичното окосмяване. Самото развитие на окосмяване на пубисната област преминава през няколко етапа:

1-ви етап: отсъства окосмяване;

2-ри етап: редки, светли, дълги косми около корена на половия член;

3-ти етап: потъмняване на космите, леко сгъстяване и тяхното извиване;

4-ти етап: окосмяване по възрастен тип, но на малка площ;

5-ти етап: окосмяване от възрастен тип;

6-ти етап: разпространение на окосмяването от члена нагоре по посока на пъпа, и надолу – по посока на скротума, през междинницата и аналната зона.

Подмишнично окосмяване


Развитието на подмишничното окосмяване започва между 13 и 15 година, като при някои момчета протича успоредно с окосмяването на пубисната област. Космите могат да са с различна гъстота, като обикновено са близки по форма и вид до тези в срамната област, но са малко по-дълги.


Развитие на половия член и скротума


Развитието на половия член и скроталната торбичка протича на няколко етапа:

1-ви етап: пенисът и скротумът имат детски вид;

2-ри етап: постепенно нарастване на скротума, начало на пигментирането на мъдницата, няма нарастване на половия член;

3-ти етап: увеличение на скротума, нарастване на пениса на дължина;

4-ти етап: значителна пигментация на половите органи, увеличаване на скротума, нарастване на половия член основно на дебелина;

5-ти етап: завършване на нарастването на външните гениталии.

Първото значително увеличаване на пениса настъпва между 12 и 13 години. Максималното нарастване както на дължина, така и на ширина се забелязва във възрастта между 13 и 14.5 до 15 години, отчитайки акцелерацията. Нарастването на половия член протича средно около 2.5 години, като във възрастта между 16 и 17 години увеличението му е незначително.


Кога се появяват полюциите?

Първите редовни полюции се регистрират към 13.5 години, като на 14 години полюции се наблюдават почти в 75% от юношите. На 17 годишна възраст практически при всички момчета се наблюдават полюции и чести ерекции. Всички подрастващи, които са с обем на тестисите над 12 см3, следва да имат редовни полюции. При някои момчета, полюциите могат да настъпят и в по-ранна възраст, около 11.5-12 години.

Влияние на тестостероновия дефицит върху мъжете

Броят на мъжете, при които се наблюдава намаление на андрогените, в частност – тестостерон се увеличава средно с 8-10% във възрастта до 40 години, като след това се наблюдава прогрес до 85% на 80 години, т.е. при болшинството мъже с възрастта практически се развиват симптомите и проявите на физиологичен хипогонадизъм. Клинично той се проявява с влошаване на общото самочувствие, поява на нервозност, възбудимост, безсъние, нощно потене, намаление на работоспособността, мускулната маса и сила. Намалява също сексуалната активност, нарушават се когнитивните функции, развива се затлъстяване, намалява плътността на костната тъкан, прогресира атеросклерозата. Соматичната патология като затлъстяване, метаболитен синдром, захарен диабет, в значителна степен способстват за намаляване на секрецията на тестостерон и могат да доведат до развитие на хипогонадизъм.


В последните години, все по-голямо внимание се отделя на изучаването на съдържанието на тестостерон в кръвта при болни със затлъстяване. В мастната тъкан съществуват рецептори залавящи половите хормони, в това число и андрогените. При мъжете със затлъстяване практически винаги се наблюдава нарушение на секрецията, инактивацията на хормоните и свързаните с тях белтъци в плазмата на кръвта, а също и ниски базални нива на тестостерон в плазмата. Нарушението в секрецията на тестостерона се явява важен фактор в патогенезата на затлъстяването, способства за неговото поддържане и прогрес, тъй като при андрогенен дефицит се стимулира нарастването на клетките на мастната тъкан. Доколкото тестостеронът се явява основен анаболен хормон, то дефицитът му при мъжете със затлъстяване води до значително понижение на физическата активност, което играе важна роля в поддържането на излишъкът от мазнини.

Един от най-актуалните проблеми на съвременната медицина се явява лечението на пациенти с метаболитен синдром, който се среща в 20% от населението. Метаболитният синдром представлява патологичен комплекс, който включва нарушение на липидния спектър на кръвта: намаление на нивата на липопротеините с висока плътност, повишаване на нивата на триглицеридите, артериална хипертензия, увеличаване нивата на глюкоза в плазмата на кръвта нагладно или наличие на захарен диабет. При съответна терапия, даденото състояние се явява обратимо. Дефицитът на тестостерон се позитивира при 15% от мъжете с метаболитен синдром и служи за важна съставна компонента на този синдром, тъй като се превръща в определящ фактор за развитието на затлъстяване и инсулинорезистентност.

Известно е и влиянието на андрогените върху стойностите на артериалното налягане. По време на експерименти е доказано, че в по-големите кръвоносни съдове има рецептори към андрогените, като впоследствие се изяснява, че съществува отрицателна корелация между нивата на тестостерона и наличието на артериална хипертензия, а корекцията на дефицита на андрогени с препарати на тестостеронова основа довежда до снижаване на диастолното артериално налягане.

Отчитайки високата разпространеност на андрогенния дефицит сред мъжете със затлъстяване и метаболитен синдром, следва като необходима профилактика да се изследва поне един път годишно тестостероновото ниво. В случай на откриване на андрогенен дефицит, би било редно да се проведе съответното заместително лечение за корекция нивата на тестостерона.

Установено е, че разпространеността на хипогонадизма при болни със захарен диабет от тип 2 надвишава 75%. Ниските нива на свободен тестостерон повишават риска от развитие на инсулинорезистентност и захарен диабет от тип 2, а при пациенти със съществуващ захарен диабет се влошава състоянието на въглехидратния обмен, което способства за нарушения в метаболизма на липидите. Затова е необходимо изясняване на андрогенния дефицит при болните със захарен диабет тип 2 и провеждане на патогенетична заместителна терапия, насочена на това отстраняване. Приемайки под внимание високата честота (около 60%) на еректилна дисфункция сред мъжете със захарен диабет тип 2, следва да се провежда скринин сред тях за откриване на андрогенни нарушения.

Корекцията на андрогенната недостатъчност при мъжете със затлъстяване и захарен диабет по пътя на назначаване на андрогени довежда до снижаване на индекса на телесната маса за сметка на намаляване на количеството на висцералните мазнини и инсулинорезистентността, а също и към подобряване на липидния профил.

Ефективността на андрогензаместителната терапия следва да се оценява първо по динамиката на клиничните прояви на основното заболяване. Показатели за ефективността на лечението с тестостерон се явяват:

- повишаване на либидото;

- изчезване на вегетативните разстройства;

- увеличаване на плътността на костната тъкан;

- намаляване на изразеността на висцералното затлъстяване;

- нарастване на мускулната маса и сила;

- намаляване нивата на холестерола и кръвната глюкоза в кръвта (особено при наличие на захарен диабет).

Хормон от мъжката пот, променя хормоналните нива при жените


Андростадиенонът се явява производно на основният мъжки полов хормон – тестостеронът. Андостадиенонът влиза в състава на мъжката пот, като при отделянето му, той се идентифицира от обонятелният мозък на хетеросексуалните жени, предизвиквайки в тях повишаване нивата на стрес-хормона кортизол. До това заключение са стигнали учените от Калифорнийският университет, работещи под ръководството на Клер Уайарт (Claire Wyart). Екипът изследователи за първи път демонстрират научно, че вдишването на компонент от мъжката пот предизвиква изменения в хормоналният статус на жените. Андростадиенонът се съдържа във високи концентрации в потта, а също и в други биологични течности, отделяни от мъжкият организъм.


Предпоставка за провеждането на даденото проучване били по-ранните изследвания посветени на феромоните, както и прилагането на тези вещества в парфюмерията, а също и в секс-индустрията, в която се предлагат различни афродизиаци на фона на ароматите. Последните стимулиращи вещества имат за цел да подобрят настроението на хората, да предизвикат сексуална възбуда и да повишат мозъчната активност. Поради тази причина, учените си поставили за цел да изяснят възможните взаимовръзки между вдишването на андростадиенона и хормоналния статус на жените, а именно възможните изменения на нивата на кортизола, синтезиран от организма при стрес и влияещ върху поведенческите реакции.

В рамките на експеримента на 48 жени се предложило да направят по 20 вдишвания от изпарението от флакончета отделящи силен аромат на андростадиенон. В течение на два часа след това, няколко пъти бил провеждан анализ върху съдържанието на кортизола в слюнката на жените. В сравнение със слюнката от контролната група, която мирисала екстракт от дрожди, 15 минути след вдишването на андростадиенонът в слюнката на жените нараствало нивото на кортизола и оставало повишено в продължение на час и повече. Освен това, както и в по-ранни проучвания, андростадиенонът предизвиквал и сексуална възбуда, повишаване на артериалното налягане и учестяване на пулса и дишането.
Едно от практическите приложения на откритието може да доведе до използването на андростадиенонът за повишаване нивата на кортизол при пациентите с болестта на Адисон, която се характеризира с недостатъчна продукция на този хормон в организма. Приемът на таблетирана форма на кортизол предизвиква странични ефекти, поради което вдишването на андростадиенонът се явява привлекателна алтернатива. Тепърва ще се търси ефекта на този хормон и върху мъжете. За перспективите на приложение в немедицинските области, авторите деликатно отбягват отговорите, но планират да изяснят и какви други съставни на мъжката пот имат подобно действие.

Излишъкът на тестостерон убива мозъчни клетки при мъжете


Повишените нива на мъжкия полов хормон - тестостерон, могат да доведат до масова смърт на клетките на главния мозък. Това са резултатите от дългогодишно проучване на екипа на Проф. Д-р Барбара Ерлих, координатор на изследователския проект, професор по фармакология и психология в Университета на Уелс. По мнение на изследователите, резултатите от проведеното изследване обясняват редица странични ефекти, свързани с приема на анаболните андрогенни стероиди за увеличаване на мускулната маса.


Известни последствия от използването на повишаващите нивата на тестостерона анаболни стероидни препарати се явяват повишената нервна възбудимост, раздразнителността и агресивността, а също и склонността към самоубийства. В труда на екипа са доказани факти, доказващи негативното влияние на стероидите върху мозъчната функция.

В нормални стойности, тестостеронът има важна роля за мъжкия организъм, като влияе върху регулацията на ръста, развитието и диференцирането на клетките от различни тъкани на организма. Тестостеронът присъства както в мъжкия, така и в женския организъм, но при мъжете концентрацията е над 10 пъти повече в сравнение с жените.

Повишаването на концентрацията на тестостерона в организма е известно, че влияе неблагоприятно върху половата система на мъжа (наблюдават се различни отклонения в тестиси, простатна жлеза, до тяхното пълно функционално спиране), както и върху други органи и системи (оплешивяване, заболявания на мастните жлези, повишен риск от инфаркт на миокарда и др.). С настоящата работа, екипът на Проф. Барбара Ерлих, добавят още една важна система на човешкото тяло към застрашените такива - нервната система. Оказва се, че повишената тестостеронова концентрация увеличава скоростта на смърт на нервните клетки, активирайки в нервната тъкан генетично програмираната клетъчна гибел - апоптозата.
Апоптозата се характеризира с нарушения в структурата на клетъчната мембрана, изменения на мембранните потенциали, активация на "белтъците-убийци" капсази и фрагментация на ДНК.

В хода на експеримента е доказано, че дори кратките периоди на повишаване на тестостероновата концентрация, например за 6-12 часа, се оказват достатъчно време за отключване на апоптозата в in vitro колонии от клетки невробластоми на главния мозък. Нормалните концентрации на тестостерона по никакъв начин не повлияват този феномен. Повишените концентрации на женския хормон - естроген, дори има защитен ефект върху клетките, което отново се доказва в това проучване.

Интересното е, че подобни процеси на клетъчна гибел изразени с апоптоза на клетките на невробластомите, се наблюдават в тъканите на главния мозък на пациенти страдащи от болестите на Алцхаймер, на Хенингтън и други дегенеративни болести на ЦНС.


Източник: Journal of Biological Chemistry.