История на сексологията

Доктрина на Еферц

Представлява псевдонаучна, механистична теория, която възниква в края на 19 век, съгласно която всеки мъж, в продължение на своя живот разполага с определен сексуален запас от 5400 еякулации. При това, всяка проява на полова активност, завършваща със семеизпразване (мастурбация, петинг, полов акт, полюция), се разглежда като незаменима загуба на ограничените сексуални ресурси. Според тази теория, всички мъже, независимо от възрастта им и сексуалният им темперамент, следва да проявяват максимална умереност в половия живот. На младите хора се предписвало възможно най-голямо въздържане от всякакви сексуални контакти, в брачните отношения се препоръчвала икономия на секса – недопускане на чести сношения и да не се повтарят в продължение на 24 часа, за да не се загубват силите на мъжа. По мнение на автора на доктрината, тези изисквания, ограничаващи половата активност на мъжете, са способни да предотвратят “ранното изтощение” и да съхранят потенцията до преклонна възраст.


Доктрината на Еферц, днес се разглежда като етап от историческото израстване на сексологията, като отдавна е отхвърлена като научен сексологичен феномен, още повече че игнорира основните положения на физиологията и противоречи не само на клиничните изследвания, но и на простия житейски опит на хората. Мъжете, проявяващи висока полова активност, в продължение на много години, практически ежедневно извършват семеизпразвания без никакъв ущърб на здравето и съхраняват потенцията си до определена възраст. Нивата на половата активност при мъжете се определя не от хипотетичното количество еякулации, които са дадени за целия живот, а от индивидуалността на половата конституция на индивида. Лицата със силна полова конституция проявяват по протежение на целият си живот висока сексуална активност, за разлика от мъжете със средна или слаба полова конституция, което се явява съвършено нормална проява на индивидуалните психофизиологични особености.

Още за историята на мастурбацията

Мастурбацията може да се определи като способ за доставяне на сексуално удоволствие върху собственото тяло с помощта на един или друг способ на физическа стимулация, допълнена с еротогенни фантазии. Преди всичко, мастурбационната активност се провежда по пътя на масажа, разтриването, поглаждането, оказването на въздействие върху гениталиите. Мастурбацията обаче, може да се осъществява и с помощта на самостимулиране на други части от тялото – гърди, вътрешна повърхност на бедрата, масаж на аналното отвърстие. Терминът “мастурбация” се отнася към акта на самостимулиране, независимо от резултата, т.е. стимулацията може да се нарича мастурбация, дори и тя да не завършва с оргазъм. Стимулацията, провеждана от партньор, принципно е доста сходна със самостоятелната стимулация, като тук обаче, се включват елементите на междуличностните взаимоотношения, поради което е желателно да има разграничаване. Макар и самостимулирането да се явява съставна част на половата активност с участието на партньора, в случая ще наблегнем на главния образ на мастурбацията като вид индивидуална активност.


Както е известно, и мъжете, и жените, често започват да мастурбират в детството и обикновено продължават да практикуват мастурбиране в продължение на целия живот. Това особено важи за мъжете, и в по-малка степен за жените. Самостимулацията се наблюдава и в животинския свят, особено при бозайниците – маймуни, някои хищници, слоновете, които манипулират своите полуерегирали членове с помощта на хобота, кучетата, които стимулират пенисите си с помощна на собствения си език, същото се отнася и за семейството на котките, чиито представители регулярно облизват своя фалически орган, при което нерядко се наблюдават конвулсивни движения на таза, което свидетелства за стимулиращото въздействие и възникващите усещания. Интересен феномен се наблюдава между мъжките делфини, които поставят своя ерегирал полов орган на местата във водните басейни, в които има течащи струи от вода, или търкат своите органи в дъното на басейните, които помещават.

Колкото и естествен да е този механизъм на сексуално самозадоволяване от еволюционна гледна точка, различните общества от хора имат различно отношение към мастурбацията. В исторически план, произхода на думата мастурбация не е напълно изяснен, макар и да се споменава още от древните римляни. Две са исторически групи, които определят произхода на думата:

- старолатински произход – manus (ръка) и strupo (оскверняване);

- старогръцки произход – mezea – гениталии, възбуждане на гениталии.

Древните гърци и римляни относително рядко описвали мастурбация, въпреки че самият Хипократ, е отбелязал, че прекомерното изгубване на семенна течност предизвиква изтощение на организма. В Библията, няма ясно изразена забрана за тази форма на сексуална активност. Както традиционния юдеизъм, така и християнската религия са считали мастурбацията за греховна, което е изразено в историята на Онан (Битие, 38:9-11). Съвременните сексолози обаче, разглеждат описаното действие там не като мастурбация, а като прекъснат полов акт. Въпреки това и до днес, за синоним на мастурбацията се използва терминът онанизъм, което съвременната сексология се стреми да разграничи, доказвайки разликите в тези две сексуални активности.

Разбиранията на католическата църква не са изменени и до днес. В една от т.нар. “Декларации по сексуална етика”, Ватиканът отбелязва, че “мастурбацията по своята истинска същност е сериозно, неправомерно действие”. По-нататък в същата тази декларация се говори: “дори не е нужно да се доказва, че в Светото писание се съдържа пряко осъждане на този грях; Църквата, ръководейки се от своите традиции, правилно е разбрала, че то се осъжда в Новия Завет, когато се говори за “нецеломъдреност”, “непристойност” и други грехове, противопоставяйки чистотата и въздържанието”.

Служителите на църквата, понякога наричали мастурбацията “противоестествено” действие, тъй като то не било насочено към продължението на рода, но по-късно я преименуват в “самозалъгване”, “самооскверняване”, “замърсяване на плътта”. Такова отношение към мастурбацията е доста свързано и с работата на един швейцарски лекар С. Тисо, който започнал да разглежда мастурбацията като медицински проблем и я превърнал от грях в заболяване, изискващо лечение, което отново рефлектирало върху църковните писания, които подкрепили това твърдение.

Тисо изказвал идеята, че всяка полова активност е опасна, тъй като предизвиквала прилив на кръв към главата, омалокървявайки другите органи, вследствие на което нервите и жизнено-важните тъкани постепенно дегенерирали. В съответствие с нивата на медицинските знания за своето време, той бил убеден, че възникващото поражение на нервната система води до безумие. Тисо считал мастурбацията за особено опасна форма на сексуалната активност, от която лесно се заболявало още в детската възраст, поради уязвимостта на организма. Набляденията му били правени основно върху мъжката част от населението, а за потвърждение той ползвал редицата психично олни пациенти, които по онова време съжителствали с останалите, и които мастурбирали, без да осъзнават какво извършват на практика, което е известно и до момента, с оглед на факта, че психиатричната категория от пациенти, често не осъзнава сексуалните действия, които извършва, водена от нагона и хормоналните нива в организма. В последствие, наблюденията, които имал в психиатричните заведения по онова време, той достигнал до тезата, че мастурбацията води също до епилепсия, загуба на тегло, снижаване на умствените способности, обща слабост на организма, летаргия, загуба на енергия и до преждевременна смърт. Неговите учения винаги се крепяли на тезата за погубващото влияние на мастурбацията, като той отдавал развитието на болестите именно върху ефектите й. Често описвал пациенти, които добивали сила, но я загубвали мастурбирайки рано сутрин, поради което ставали непълноценни за деня. Разбира се, тези дани на Д-р Тисо имат чисто историческа стойност и са етап от развитието на сексологичните знания, но не и правилен трактат на мастурбацията и разбиране на нейните механизми и пълна невредимост.

Д-р Тисо, помагал и на други лекари да избавят момчетата от тази напаст, като самите родители, били убеждавани в нейната пагубност. В резултат на това, науката загубва ценни средства и време, за да измайсторява различни средства за борба с тази страшна болест – измислят се пояси с ключалки, специални столове за мъжките гениталии, процедури с изстуждане, приспособления за забраняване достъпа до гениталиите, кръвопускане от пениса в ерекция, вкл. и варварски хирургични методики с премахване на тестиси, на член, на главата на пениса и т.н.

Като други методики за справяне с мастурбацията ще споменем налагането на пиявици в областта на пениса, с цел кръвта да се изсмуче и да се премахне хиперемията, притягане на гениталиите с различни тъкани, обгаряне на пениса с електрически ток или нагрято желязо, тъй като се считало че се убиват нервите и се намалявала чувствителността на органа, отстранявали се гениталните апарати – тестиси, член, клитор, което било особено популярно в годините между 1800 – 1860 година. Тогава в редица медицински списания в САЩ, се съобщавали масово казуси, разрешени с помощта на кастрацията. Самите психиатри започнали масово кастриране на психично болните, с кото считали, че се постига излекуване не само на мастурбацията като психично заболяване, а и на редица други страдания, които пряко или косвено били свързани с мастурбационната активност.

През ХІХ-ти век, американските лекари започнали също да се борят с мастурбацията. Битката с тази болест се водела в две направления – диета и физически ограничения. На мастурбаторите (независимо от пола, т.е. вкл. се вече и жените) се забранявали подправките, спиртните напитки, житените изделия, солта, чушките и лютите чушлета, желето, рибните деликатеси, шоколада, тъмната бира, кафето, като се считало че тези хранителни продукти дразнят нервната система и усилват сексуалното желание. Другата част от лекарите свързани с физическото направление се борела срещу тесните дрехи, които постоянно търкали гениталиите, забранявали допира до гениталиите по време на уриниране, както и по време на къпането на децата. Ако въпреки забраните на изброените неща, мастурбацията продължавала да съществува, то се предприемали крути мерки в психиатричните клиники. Предписвали се осмирителни ризи нощем, обтриване на тялото със студени компреси, заливане с ледени блокчета във вана, момчетата се налаги с пръчки по ерегиралият пенис, което обаче вместо да намали ерекцията, оказвало обратен стимулиращ ефект и това още повече задълбочавало страданието на момчето. Нещата по такъв начин загрубяват, че бива намесена и държавата, когато Патентното бюро в САЩ издава няколко патента за изобретения, които наподобявали тези от времената на средновековието, свързани с ограничаване на съприкосновението с гениталиите и възможността за допир с тях. Един от патентите, наподобява днешните съвременни каишки за кучета с шипове, служещи за укротяване на кучетата и невъзможност за дърпане поради пробожданетона шията на животните. Подобен уред се закрепвал на пениса на мъжът, който при възбуда бивал пробождан от тези шипове и се предизвиквало болка и кървене, което на практика прекъсвало ерекцията, но се наблюдавали и достатъчно на брой обезобразявания на пениса, вкл. и смъртни случаи на мъжете от болка, кръвозагуба и инфекции. Интересното обаче било, че това не се обяснявало с този уред, а с пагубното действие на мастурбацията и мръсните сексуални помсли. Били патентовани през ХХ-ти век и т.нар. метални ръкавици, които се поставяли на ръцете на децата, и с тях на практика се ограничавал допира до гениталиите. Съществували и своеобразни аларми, които били свързвани със спалните на родителите, когато на детското легло се забелязвало раздвижване нощно време. Така или иначе, никой обаче не могъл да се пребори със сутрешната ерекция на мъжете, вкл. и с нощните полюции на момчетата, въпреки хилядите методики за спирането на това явление.

В началото на 1900-та година, американското медицинско общество постепенно започнало да разбира, че мастурбацията не може да бъде причина за психоза. Няколко смели лекари, дори започнали да препоръчват мастурбацията, за снемане на хистерията при жената, а при мъжете като начин за избягване на заниманията с проститутки, с което се ограничавало разпространението на венерическите болести.

Разбира се, от друга страна продължавало да се твърди, под влияние на редица църковни настоятелства за вредата, която нанасяла мастурбацията, като в редица религиозни общности, лекарите препоръчвали да се забрани язденето на коне, карането на велосипеди, стоенето със свити крака, дори возенето на трамваи, работата с вибриращи уреди, поради това, че отклюбвали мастурбацията, което водело до слабоумие, преждевременна старост, загуба на духа, загуба на памет, зрение, поява на апатия, раздразнителност, главоболие, невралгии и т.н.

Това, са само една малка част фактите, свързани с начините на тълкуване на мастурбацията, нейните прояви и механизми, които в никакъв случай не са съвременно научно издържани и представляват единствено и само исторически интерес. В никакъв случай мастурбацията не се явява опасна и с нищо не застрашава бъдещето на здравите хора, а напротив, практикуването й има само и единствено положително влияние върху човека и неговата психо-сексуална стабилност.

Декларация "Сексуално здраве за Хилядолетието"



Преамбюл: "Ние участниците в ХVІІ-тия Световен конгрес по сексология, потвърждаваме нашата подкрепа към мисията на Световната Асоцияция за сексуално здраве, обезпечаваща сексуалното здраве по протежение на целия живот. Освен това, ние потвърждаваме приетата през 1999 година Декларация за сексуалните права, както и препоръките в отчета на Пан-американската организация за здраве - "Обезпечаване ва сексуалното здраве: препоръки за действие" през 2000 г. и приетите от Световната Здравна Организация работни определения за сексуално здраве и сексуални права през 2002 г. Поставяйки под внимание острата необходимост от колективни действия за достигане на необходимото ниво на здраве и реализация на целите и задачите, зафиксирани в международните спогодби, включително и Декларация "Сексуално здраве за Хилядолетието", се провъзгласяваме за следното:


Поддържането на сексуалното здраве се явява централно звено за достигане на щастие и благополучие, обезпечени със стабилност в развитието и по-конкретно, с реализация на задачите за развитие през настоящето хилядолетие. Благополучието на индивида и обществото е най-добре да бъдат приспособени към това, което ще способства за изкореняването на индивидуалната и обществена бедност. Хранейки индивидуалната и социална отговорност и равното социално взаимодействие, сексуалното здраве подобрява качеството на живот и способства за достигането на мир. Поради изложеното по-горе, призоваваме всички правителства, международни организации, астен сектор, научни учреждения и обществото като цяло, а в частност и всички членове на организацията "Световна асоциация за сексуално здраве" за следното:

1. Да се признава, поддържат, обезпечават и охраняват сексуалните права на всички. Сексуалните права са интегрален компонент от фундаменталните права на човека, поради което се явяват собствени и всеобщи. Сексуалното здраве не може да се достигне и обезпечи без сексуални права за всеки.

2. Развитие на джендерно равенство. Сексуалното здраве изисква джендерно равенство и уважение. Свързаните с джендера неравенства и дисбаланс следва да бъдат препятствани от властите с помощта на конструктивни и хармонични за човека взаимодействия и най-вече със средства за достигане на сексуално здраве.

3. Отстранение на всички форми на сексуално насилие и злоупотреба. Сексуалното здраве не може да бъде достигнато, докато хората не се освободят от стигми, дискриминация, сексуални злоупотреби, принуди и насилия.

4. Обезпечаване на човечеството с всеобщ достъп до сексуална информация и образование. За достигане на сексуално здраве, всички хора, включително и младите следва да имат достъп до системно сексуално образование, информация за сексуалното здраве и до съответните служби в продължение на целия си жизнен цикъл.

5. Да се обърне внимание на програмите за репродуктивно здраве, на които да бъде обърнато централно място в мисията за сексуалното здраве. Репродукцията е един от основните параметри на човешката сексуалност, когато тя е желана и планирана и може да способства за самореализация на личността. Сексуалното здраве е по-широко понятие, за разлика от репродуктивното здраве. Действащите програми за репродуктивно здраве следва да бъдат разширени за сметка на системното включване в тях на различни аспекти на сексуалността и сексуалното здраве.

6. Водене на ефективна борба срещу полово-предаваните заболявания и ХИВ/СПИН инфекцията. Всеобщия достъп към предотвратяване, доброволно консултиране и тестуване, както и обща грижа и лечение на ХИВ/СПИН и полово-предаваните заболявания са еднакво важни за сексуалното здраве. Програмите осъществяващи достъп до тях следва да бъдат активирани незабавно.

7. Идентификация, определяне и лечение на сексуалните разстройства, дисфункции и заболявания. Доколкото сексуалата самореализация притежава способността да се подобри качеството на живот, необходимо е да се разпрознават, предотвратяват и лекуват сексуалните нарушения, дисфункции и проблеми.

8. Признание на сексуалното удоволствие като компонент на блаополучието. Сексуалното здраве е много по-велико, отколото само определението за отсъствие на болест. Сексуалното удоволствие и удовлетвореност се явяват интегрални компоненти на благополучието и изискват всеобщо признание и уважение. Същественото е, че международните, регионалните, националните и местните планове за действие, насочени към обезпечаване на стабилно развитие и разглеждащи проблема за сексуалното здраве като приоритетен, следва да отделят нужните ресурси за преодоляване на системните, структурните и обществените препятствия и да осъществяват мониторинг върху прогреса.

XVII-ти Световен сексологичен конгрес - Монреал, Канада, 10 - 15 юли 2005 г.
15 юли 2005 г.

ХVІІ-тия Световен сексологичен конгрес е проведен през 2005 година, от 10-ти до 15-ти юли в Монреал, Канада, с основна тема "Единство в многообразието". На този конгрес е взето решение да се преименува Световната сексологична асоциация (WAS) в Световна асоциация за сексуално здраве, като същевременно е приета и Декларация "Сексуално здраве за Хилядолетието", която представихме по-горе.

ХVІІІ-тия Конгрес следва да бъде проведен през 2007 година в Сидни - виж - www.sexo-sydney-2007.com, а ХІХ - в Гьотеборг през 2009 година.

Роля на уретрата в оргазма на жената



Списанието за сексология и сексуална култура "Българска сексология" представя на уважаемите читатели един от фундаменталните трудове в сексологията, който е посветен на мястото на уретрата (пикочния канал) в оргазма на жената. Известният научен труд е създаден от Д-р Ернст Грьофенберг, който описва прословутата G-точка, за която писахме в статията "Ерогенни зони на жената". Статията е оригинал - на английски език и е предназначена за специалистите по сексология, гинекология, урология и всички, които се интерсуват от историческите анали, въз основа на които се надгражда и до днес сексологичната наука и практика. Настоящата статия е оригинал от 1950 година и е публикувана в International Journal of Sexology.



The Role of Urethra in Female Orgasm
By Ernest Gräfenberg, M.D.
New York
1950


A rather high percentage of women do not reach the climax in sexual intercourse. The frigidity figures of different authors vary from 10-80 per cent and come closer to the statistics of older sexologists. Adler (Berlin) came to the conclusion that 80 per cent of women did not reach the sexual climax. Elkan guessed that 50 per cent suffered from frigidity, while Kinsey found it to be 75 per cent. Hardenberg's figures have a very wide range from 10 to 75 per cent.

Many of these statistics cannot be compared, since the various authors use different criteria. Edmund Bergler sees the condition of eupareunia only in vaginal orgasm and so his frigidity figures are naturally much higher than those based on any kind of sexual satisfaction. The restriction to the vaginal orgasm, however, does not give the true picture of female sexuality.

Lack of orgasm and frigidity are not identical. Frigid women can enjoy orgasm. The lesbian is frigid in her relations to a heterosexual partner, but is completely satisfied by homosexual loveplays. A deficient orgasm need not always be associated with frigidity. Numerous women have satisfactory enjoyment in normal heterosexual intercourse, even if they do not reach the orgasm. Genuine frigidity should be spoken of only if there is no response to any partner and in all situations. A woman with only clitoris orgasm is not frigid and sometimes is even more active sexually, because she is hunting for a male partner who would help her to achieve the fulfillment of her erotic dreams and desires.

Although female erotism has been discussed for many centuries or even thousands of years, the problems of female satisfaction are not yet solved. Even though female doctors (Helena Wright) participate in these discussions nowadays, "the eternal woman" is still under discussion. The solution of the problem would be better furthered, if the sexologists know exactly what they are talking about.

The criteria for sexual satisfaction have first to be fixed before we make comparisons. Numerous "frigid" women enjoy thoroughly all the different phases of "necking." Should we count out all variations of sex practices which result in complete orgasm though not vaginal orgasm?

Innumerable erotogenic spots are distributed all over the body, from where sexual satisfaction can be elicited; these are so many that we can almost say that there is no part of the female body which does not give sexual response, the partner has only to find the erotogenic zones.
It is not frigidity, if the wife does not reach orgasm in intercourse with her husband, but finds it in sexual relations with another partner. One of my patients, who married early a very much older, rich man and had two children, pestered me persistently with questions as to why she could not experience an orgasm. I explained that physically there was nothing wrong with her. Bored by the repeated discussions with her, I finally asked her, if she had tried sex relations with another male partner. No, was the answer and reflectively she left my office. The next day in the middle of the night, I was awakened by a telephone call and a familiar voice who did not give her name asked: "Doctor are you there? You are right," and hung up the receiver with a bang! I never had to answer any further sexual questions from her.

In spite of abundant literature dealing with female orgasm, our knowledge of the mechanism and the localisation of the final climax is insufficient. Different organs and their stimulation work as a trigger and cause an increase of the sexual "potential" up to the level where the orgasm goes off. One could suppose that the clitoris alone is involved in causing excitation, since this organ is an erotic center even before puberty, though it is aided by other erotogenic zones.

Inflammations of the clitoris, especially below the prepuce, can make it so hypersensitive that it loses its ability to produce orgasm. Such changes occur by masturbation in elderly women after the menopause when the external genitals shrink and become affected by hypoesterogenism. The erotogenic power of the clitoris passes then mostly to the neighborhood of the genital organs, to the inside of the small labia or to the pubic region of the abdomen. The entrance to the rectum can also become an erotogenic center, not for anal intercourse, but for stimulation with the finger. In one of my patients vaginal orgasm was lost completely, but orgasm could be achieved with a finger in the anus and the penis in the vagina.

Sometimes the breasts help the clitoris in producing erotization. Kissing the nipples, touching them with the penis, or inserting the penis between the two breasts lead to an orgasm. Cunnilingus or even insertion of the penis in the external orifice of the ear are other illustrations of the variability of the erotogenic zones in females.

Some investigators of female sex behavior believe that most women cannot experience vaginal orgasm, because there are no nerves in the vaginal wall. In contrast to this statement by Kinsey, Hardenberg mentions that nerves have been demonstrated only inside the vagina in the anterior wall, proximate to the base of the clitoris. This I can confirm by my own experience of numerous women. An erotic zone always could be demonstrated on the anterior wall of the vagina along the course of the urethra. Even when there was a good response in the entire vagina, this particular area was more easily stimulated by the finger than the other areas of the vagina. Women tested this way always knew when the finger slipped from the urethra by the impairment of their sexual stimulation. During orgasm this area is pressed downwards against the finger like a small cystocele protruding into the vaginal canal. It looked as if the erotogenic part of the anterior vaginal wall tried to bring itself in closest contact with the finger. It could be found in all women, far more frequently than the spastic contractions of the levator muscles of the pelvic floor which are described as objective symptoms of the female orgasm by Levine. After the orgasm was achieved a complete relaxation of the anterior vaginal wall sets in.

Erotogenic zones in the female urethra are sometimes the cause of urethral onanism. I have seen two girls who had stimulated themselves with hair pins in their urethra. The blunt part of the old fashioned hair pin was introduced into the urethra and moved forwards and backwards. During the ecstasy of the orgasm the girls lost control of the pin which went into the bladder. Both girls felt ashamed and tried to hide the incident from their mothers until a huge bladder stone had developed around the pin as centre. One stone was removed by supra-pubic, and the other by vaginal, cystotomy. A third hair pin entered the bladder and before the bladder was inflamed, it was angled out via the urethra. Since the old hairpins are no more in use, pencils are used for urethral onanism. They are longer than the hairpins and do not glide into the bladder so easily, though they cause a painful urethritis. Urethral onanism may happen in men as well. I saw a patient with a rifle bullet which glided into his bladder. He had played with it while he was lonesome on duty on New Years Eve.

Analogous to the male urethra, the female urethra also seems to be surrounded by erectile tissues like the corpora cavernosa. In the course of sexual stimulation, the female urethra begins to enlarge and can be felt easily. It swells out greatly at the end of orgasm. The most stimulating part is located at the posterior urethra, where it arises from the neck of the bladder.

Sometimes patients of Birth Control clinics complain that their sexual feelings were impaired by the diaphragm pessary. In such cases the orgastic capacity was restored by the use of the plastic cervical cap, which does not cover the erotogenic zone of the anterior vaginal wall. Such complaints occurred more frequently in Europe than here in the U. S. A., and was one of the reasons for giving preference to the cervical cap over the diaphragm pessary.

Frigidity after hysterectomy may happen, if the erotogenic zone of the anterior vaginal wall was removed at the time of the operation. The vaginal wall is preserved best by the abdominal subtotal hysterectomy, less by the total hysterectomy and least by vaginal hysterectomy when always large parts of the vagina are removed. That is the cause of vaginal frigidity after vaginal hysterectomy observed by LeMon Clark.

The uterus or the cervix uteri takes no part in producing orgasm, even though Havelock Ellis speaks of the sucking in of sperm by the cervix into the uterus.

The non-existence of the uterine suction power was proved by a simple experiment, in which a plastic cervical cap was filled with a contrast oil (radiopac) and fitted over the cervix. The cap was left in for the whole interval between two menstrual periods. These women had frequent sexual relations with satisfying orgasm. Repeated X-ray pictures taken during the time when the cap was covering the cervix, never showed any of the contrast medium inside the cervix or in the body of the uterus. The whole contrast medium was always in the cap.

The glands around the vaginal orifice, especially the large Bartholin glands, have a lubricating effect. Therefore they are located at the entrance of the vagina and produce their mucus at the beginning of the sexual relations and not synchronously with the orgasm. Sometimes the mucus is produced so abundantly and makes the vulva slippery, that the female partner is inclined to compare it with the ejaculation of the male. Occasionally the production of fluids is so profuse that a large towel has to be spread under the woman to prevent the bed sheets getting soiled. This convulsory expulsion of fluids occurs always at the acme of the orgasm and simultaneously with it. If there is the opportunity to observe the orgasm of such women, one can see that large quantities of a clear transparent fluid are expelled not from the vulva, but out of the urethra in gushes. At first I thought that the bladder sphincter had become defective by the intensity of the orgasm. Involuntary expulsion of urine is reported in sex literature. In the cases observed by us, the fluid was examined and it had no urinary character. I am inclined to believe that "urine" reported to be expelled during female orgasm is not urine, but only secretions of the intraurethral glands correlated with the erotogenic zone along the urethra in the anterior vaginal wall. Moreover the profuse secretions coming out with the orgasm have no lubricating significance, otherwise they would be produced at the beginning of intercourse and not at the peak of orgasm.

The intensity of the orgasm is dependent on the area from which it is elicited. Mostly, cunnilingus leads to a more complete orgasm and (consequent) relaxation. The deeper the relaxation after intercourse the higher is the peak of the orgasm followed by depression and hence the students' joke: Post coitum omne animal triste est. The higher the climax the quicker is the reloading of the sexual potential.

Other somatic factors help to sexually stimulate the female partner. As was mentioned there is no spot in the female body, from which sexual desire could not be aroused. Some women have greater sexual desire at the ovulation time while others at the time of the menstrual period. It may be that during menstruation the sexual tension is higher, because the danger of unwanted pregnancy is lessened. The woman-on-top posture is more stimulating as the erotogenic parts come in contact better. The angle which is formed by the erected penis and the male abdomen has a great influence on the female orgasm.

These mere somatic causes are often overshadowed by psychic factors, even the commonest automatic reflexes produce sexual reactions.

It is possible to cause an orgasm merely by using some stimulating sentence. Such a reaction follows the laws of the unconditioned reflexes.

The erotogenic zone on the anterior wall of the vagina can be understood only from a comparison with the phylogenetic ancestry. In the most commonly adopted position, where "the lady does lay on her back," the penis does not reach the urethral part of the vaginal wall, unless the angle of the erected male organ is very steep or if the anterior vagina is directed towards the penis as by putting the legs of the female over the shoulders of her partner. The contact is very close, when the intercourse is performed more hestiarum or a la vache i.e. a posteriori. LeMon Clark is right when he mentions that we were designed as quadrupeds.

Therefore, intercourse from the back of the woman is the most natural one. This can be performed either in the side-to-side posture with the male partner behind, or better still with the woman in Sims', knee-elbow or shoulder position, the husband standing in front of the bed. The female genitals have to be higher than the other parts of her body. The stimulating effect of this kind of intercourse must not be explained away as LeMon Clark does by the melodious movements of the testicles like a knocker on the clitoris, but is merely caused by the direct thrust of the penis towards the urethral erotic zone. Certain it is that this area in the anterior vaginal wall is a primary erotic zone, perhaps more important than the clitoris, which got its erotic supremacy only in the age of necking.

The erotising effect of coitus a posteriori is very great, as only in this position the most stimulating parts of both partners are brought in closest contact i.e., clitoris and anterior vaginal wall of the wife and the sensitive parts of the glans penis.

This short paper will, I hope, show that the anterior wall of the vagina along the urethra is the seat of a distinct erotogenic zone and has to be taken into account more in the treatment of female sexual deficiency.

Reference

Adler, The Frigidity of the Female Sex, Berlin, 1913

Elkan, The Evolution of Female Orgastic Ability -- A Biological Survey, Int. J. Sexol, Vol. II, No. 2

LeMon, Clark, The Orgasm Problem in Women, Int. J. Sexol, Vol. II, No. 4 and Vol. III, No. 1

Hardenberg, The Psychology of Feminine Sex Experience, Int. J. Sexol, Vol. II, No. 4

Kinsey, Sexual Behavior in the Human Male

Bergler, Frigidity, Misconceptions and Facts, Marriage Hygiene, Vol. I, No. 1

Helena Wright, A Contribution to the Orgasm Problem in Women, Marriage Hygiene, Vol. I, No. 3

Lena Levine, A Criterion for Orgasm in the Female, Marriage Hygiene, Vol. I, No. 3

Декларация за сексуални права


Световната Здравна Организация (СЗО), от 1974 година, започва да разграничава понятията репродуктивно и сексуално здраве. По-нататък учените - медици, сексолози, демографи, социолози и пр., съществено го обогатяват. Важна роля в това изиграва Международната конференция по проблемите на народонаселението в Каир (1994), Международния женски конгрес в Пекин (1995) и 13-ти Конгрес на Международната сексологична асоциация във Валенсия (1997). Тази работа продължава и до днес.

По определние на СЗО, сексуално здраве означава не просто отсъствие на разстройства, дисфункции или болести, а свързано със сексуалността състояние на физическо, емоционално, душевно и социално благополучие. Това предполага положителен и уважителен подход към сексуалността, свободен от принуди, дискриминации и насилия, а също и свободен достъп до сексуална информация, образование и медицинско обслужване.

Доколкото всички тези моменти са тясно свързани с общото качество на живот и правата на човека, състоянието на сексуално здраве не е еднакво не само при различните индивиди, но и в различните страни. Международната Сексологична Асоциация на свой конгрес проведен през 1997 година в град Валенсия, приема специална "Декларация за сексуални права", в която се казва, че сексуалност - това е органична част от личността на всяко човешко същество, а сексуалните права, са права, принадлежащи към числото на фундаменталните и всеобщи права на човека. Към тях се отнасят:

1. Право на сексуална свобода, която дава възможност за пълно изразяване на собствения сексуален потенциал, като изключва, обаче, всички форми на сексуална принуда, експлоатация и злоупотреба по всяко време и във всички жизнени ситуации.

2. Право на сексуална автономия, телесна неприкосновеност и безопасност.

3. Право на сексуална справедливост и равенство, предполагащи свобода от всякаква дискриминация.

4. Право на сексуално удоволствие.

5. Право на емоционално самоизразяване.

6. Право на свободно сексуално общуване, включително встъпване в брак, развод и създаване на други отговорни сексуални отношения.

7. Право на свободен и отговорен репродуктивен избор (да имаш или нямаш деца, да ползваш или не средства за контрол над раждаемостта и пр.).

8. Право на сексуална информация, основана на научни изследвания.

9. Право на всеобемно сексуално образование.

10. Право на охрана на сексуалното здраве.