Енциклопедия

Още за сексуалните проблеми от ежедневието



Много двойки се оплакват, че с времето сексът се превръща в рутина. Страхотният секс в началото на връзката най-лесно се обяснява с ефекта на новото и интересното. След като знаете и последната бенка от тялото на своя партньор, първоначалната страст постепенно угасва. За да запазите свежестта на отношенията си и да запазите страстта за цел в живот бъдете изобретателни и по-често изненадвайте своята любима половинка. Не забравяйте за неочакваните изненади. Ако любовната игра обикновено продължава не повече от 5 минути, то “разтегнете” това удоволствие поне до 15-20 минути.

Повечето хора смятат, че сексът без страст е скучен. Нито един човек не иска да изпълнява ролята на надуваема кукла, а да намира във връзката си и изисква съответното отношение.
Затова – не се отдавайте на мързела и рутината, а проявявайте своята изобретателност. В противен случай най-често връзките завършват логично – всеки един от партньорите намира своето бъдеще в отношенията с друг.
Ако вашите отношения вече са твърде далече от периода на ухажването с бонбони и цветя, това не означава, че и последната страница на любовния роман е затворена. Внезапните промени могат отново да събудат интереса един към друг.

Ето и 7 случайни факта за съпружеските изневери, цитирани от Psychology Today:
- Около 40% от женените мъже и 30% от омъжените жени имат странична връзка.
- На всеки 10-13 секунди някой по света се развежда.
- Почти 50% от жените и около 30% от мъжете изпитват злоба към партньора си дори 10 години след развода.
- В повече от 90% от случаите причина за развода на двойките с голям семеен стаж са периодичните изневери на партньорите.
- 75% от тези, които се женят или омъжват за своите любовници, след това се развеждат.
- Средно една изневяра продължава 2-4 години.
- Връзката между хора, живеещи на семейни начала без брак, е подложена на емоционален стрес. И рискът тази връзка да се разруши е два пъти по-голям, отколкото ако има сключен брак.

Бизнесмени предпочитат лекции по сексология пред тези по икономиката


Големите бизнесмени и икономисти, събрали се на Световния икономически форум в Давос, бяха много по-усърдни участници в един семинар по сексология, отколкото на кръглите маси за енергийната криза или за процъфтяващата икономика на Китай. Тази констатация прави АФП в информация от швейцарския курорт.

Семинарът на нюйоркската сексоложка Дагмар О`Конър имаше такава посещаемост, че бе повторен за разлика от останалите близо 240 дебата през петте дни на световния форум, отбелязва агенцията. Самата сексоложка споделя: "Бях изненадана, че хората така открито и с желание говорят за интимните си отношения. Установявам, че хората са така заети с професионалния си живот, че нямат време за секс", добавя тя. Дагмар О`Конър уверява, че с удоволствие би отишла и следващата година в Давос.

Сексуалният живот не може да бъде компенсиран с работа
Мъжете и жените, които рядко имат полови контакти, и се опитват да компенсират това с работа, само усилват стреса си. Резултати от изследване, проведено от Гьотингенския университет за списанието "Апотекен Умшау", показват, че много германци се опитват да загърбят сексуалните си проблеми, потапяйки се в работа и участвайки в редица полезни обществени дейности.


До този извод учените се стигнали след като са анкетирали около 32 хиляди души. 36% от мъжете и 35% от жените, които правят секс с партньора си не повече от един път седмично, се опитват да компенсират липсата му с работа.

Анкетираните, които въобще вече не спят с половинките си, а се отдават на работата са още повече - 45% при мъжете и 46% при жените. Участниците в анкетата, които се радват на редовен секс, напротив - не се отличават с голямо усърдие на работното място. Сред тях само 5% са се оказали работохолици.

Ръководителят на изследването Рагнар Беер подчерта, че резултатите не са обнадеждаващи. Отдавайки се на работата си тези хора се опитват да се избавят от стреса, предизвикан от липсата на регулярен сексуален живот. Но в резултат проблемите само се задълбочават, обяснява психологът. Нещо повече много често тези хора попадат в омагьосан кръг.

Те доброволно се натоварват със задължения на работното място и започват да участват в разнообразни проекти. В резултат въобще не им остава време да разрешат тези проблеми, които са довели до крах сексуалния им живот. Затова психолозите от Гьотингенския университет съветват да се отделя повече време на партньора, а не на работата.

Теория на привързаността – ревност и собственическо чувство

Когато човек е силно привързан към друг човек, или някакъв предмет, то той се отнася с нежност към обекта, но винаги настъпва момент, в който възниква опасението за загубата, която би му отнела завоюваният с достатъчно труд и усилия обект. В този момент, възникват ревността, проявата на чувството за собственост, вкл. и страхът от загубата, които оформят съставните моменти на теорията на привързаността.


Теорията на привързаността описва три основни типа емоционални връзки с други хора:

1. Спокойна привързаност – под спокойна привързаност разбираме увереността в себе си, в чувството на собствено достойнство и задоволеността от любовните отношения с партньора.

2. Загрижена привързаност – тук се включва тревожното и амбивалентно отношение към себе си и към собствения партньор. Често става дума за негативно възприемане на собственото Аз и позитивно възприемане на партньора. Подобни хора напълно стават зависими от подръжката на партньорите си.

3. Бягащи от привързаността – към тази група се причисляват хората, които избягват силната емоционална привързаност, която прави човека уязвим за обиди и страдания. Този тип емоционална връзка се дели на два подвида:

3.1. Отстранено бягство – в дадения случай, възприемането на собственото Аз е по-позитивно, отколкото би следвало да бъде, а това рефлектира върху възприемането на партньора, който може да бъде игнориран или недооценен.

3.2. Боязливо бягство – собственото Аз и възприемането на партньора са в равна степен негативни. Човекът се съмнява в доверителните отношения, а освен това често има подозрениеа в това, че грижата към неговите чувства е значително по-малка, в сравнение със собствените партньорски чувства.

Страхът и собственическите чувства могат да бъдат основни съставни елементи на любовните отношения. Всеки от нас желае любимият човек да му отговори с взаимност и да обича само него. Ние се боим да получим отказа на любимия човек, а преди всичко се боим от това, че можем да загубим неговата любов, по една или друга причина. Дори в такъв случай, ако партньорът сам измисля обстоятелства, показващи интересите на партньора към трето лице, то неизменно се появява ревността. В една или друга степен ревността присъства във всички отношения. Ревността принадлежи към този разред от проблеми, които партньорите следва да обсъждат открито. Не следва да се забравя, че с времето сексуална симпатия към други хора изпитват дори партньори, които са абсолютно доволни от своите сексуални и любовни отношения. Принципно подобна симпатия не застрашава постоянните отношения, но никога не следва да бъде пренебрегвана.

Често ревността се изплъзва от собствения контрол и се проявява с чувството за собственост. Преди всичко това се случва в онези моменти, в които привързаността е изключително дълбока. Човек постоянно е загрижен за възможната загуба на партньора и дори може въображаемо да го свързва с други трети лица. Редките и напълно невинни социални интеракции на партньора могат да предизвикат неоправдано рязка реакция. Причините за възникването на собственическото чувство са разнообразни. Важна роля в неговите прояви играят комплексите на непълноценност и незрялост на личността. Някои хора изискват от своите партньори абсолютна и безусловна преданост, не разбирайки, че всеки човек, дори при наличие на близки отношения, следва да има свое собствено лично пространство за психологическо развитие.

Дали изборът на партньор е случаен?


Защо срещаме милиони хора, а се влюбваме в един човек? Случайно ли става това? Разбира се, че не! Дори и ако всяко запознанство е резултат от непредвидени съвпадения, в душата на всеки един от нас съществува определен набор от критерии, които не можем да сформираме съзнателно, но които съществуват и определят нашия избор. По мнението на френския психолог Jean-Claude Kaufmann , всеки човек прилича на рака-отшелник, нашата личност е "наказана" с вечен затвор в раковината и единственият ни шанс да избягаме оттам е да излезем от раковината, т.е. да се доверим на любимия човек. В допълнение на тези разсъждения, ще споменем и факта, че ние хората представляват колективни същества, поради което е налице биологичната потребност от контакти.


Срещаме този, за когото вече знаем
Не сме длъжни да бъдем социолози, за да констатираме: нашите шансове да срещнем човек значително нарастват, ако сме студенти в един университет, или работим в една фирма, или живеем в един раьон, или посещаваме един и същ фитнес-клуб... Но това изобщо не означава, че се запознаваме единствено и само с хора от нашето обкръжение. Любовта е доста по-фина материя. Още Зигмунд Фройд изказва мисълта, че ние срещаме само тези, които съществуват в нашето подсъзнание. Т.е. да намерим обект на любов, в крайна сметка означава да преоткрием този обект реално. Именно така може да се формулира закона за взаимното притегателство между различните хора. Марсел Пруст също споделя подобна идея, пишейки, че в началото ние си съставяме образ на човека, когото търсим в своето въображение, и едва след това го срещаме в реалния живот. Според известната психоаналитичка Татяна Алавидзе, партньорите ни привличат, тъй като техните образи живеят в нас още от детството ни, следователно, прекрасните принцове са хора, които ние сме чакали и познавали отдавна.

Бягството от самотата
Емоционалната връзка с майката оставя в нашата душа следа, а след това в живота ни като възрастни, ние неизменно се стремим да повторим някои от своите минали опити. За малкото дете, отношението с майката е еквивалент на живота, според психоаналитичката Лола Комар. Никакви други отношения никога не могат да бъдат така значими. Детският ирационален страх остава в самотата и въвлича след себе си потребността от тясна връзка с другите, която ни съпровожда през целия живот. Може да възникне и такава фантазия - ако аз остана малък, безпомощен, другият няма да ме изостави. Понякога ни се струва, че познаваме отдавна човека, който е обект на нашата любов. "Все едно, че винаги сме се познавали", често възникват влюбените двойки. В този ред на мисли, Лола Комар продължава: "В нас живее желанието да бъдем разбрани, и това е свързано с отношението на детето с майката. Животът на новороденото, зависи от това, дали майката добре чувства неговите желания и дали го разбира без думи. И ако при нас това не се е случвало през детството, ние ще бъдем още по-силни и ще се стремим да намерим човека, който ще ни разбере". Ако родителите не са давали достатъчно топлина и ласки на детето, то бъдещият възрастен човек попада в емоционалната зависимост от своя партньор. Дефицита на любовта в този случай става "капан", от който можем трудно да се освободим, като много често отношенията при такива хора са практически "слепи" и те реагират на принципа - "Имам нужда от твоята любов, и изобщо не желая да знам, дали моята любов ти е нужна".

Този, който ще ме допълни
Днес, принципно в отношенията ние влагаме много надежди, като се стремим да сме безупречни, идеални. Възможно е да търсим партньор, който съдържа в себе си всичко онова, което ние искаме за самите нас. С други думи, търсим огледалото, което отразява нашият собствен позитивен образ. Можем да предадем на другия и тези качества, които на самите нас не ни се харесват, като в този случай нашият партньор ще бъде човек, който е по-слаб от нас и който ще има същите проблеми като нас самите, но в по-изразена форма. В психоанализата, тази тактика се нарича "обмен на дисоциации", като тя позволява да не забелязваме собствените си недостатъци, като в същото време, нашият партньор става носител на всички онези свойства, които ние не харесваме в самите нас. "Да видим другото в другия е голямо психологично достижение. Понякога ние избираме партньор, тъй като той има за нас онази роля, която не винаги отразява всичко позитивно, а дори обратно, неприятно и отблъскващо" - пише Лола Комар. "Например, не харесвам собственият си мързел, или разточителство, и се оказва, че най-близкият ми човек притежава именно тези качества. По този начин, аз получавам вътрешното право да говоря, че именно той е мързелив, а аз нямам този проблем".

Да лекуваме подобните с подобни
В основата на обединението на хората често лежи принципа на сходството, понякога пълното такова. Именно към него се стреми нарцистичната личност, избирайки за партньор човек, който прилича както вътрешно, така и външно на нарциса, а дори и със същото име. Нарцистичният човек изисква от партньора си заедно да изпитват еднакви мисли, чувства и вълнения, но от друга страна, нарцисът изисква да бъде постоянно хвален и признаван. Когато двама такива хора започнат съвместен живот, взаимните изисквания и завистта в крайна сметка водят до разруха на техните отношения. В своята книга "Семейството и как да оцелеем в него", английският психиатър и психотерапевт Robin Skinner, утвърждава, че хората често обединяват общи свои комплекси. Хората се привличат един от друг, от това, което е "на витрината". А всъщност главното е това, какво има "зад витрината". Например човек може да каже: "Аз обичам веселите хора, а тъжните не мога да ги изтърпя!" - и избира за себе си партньор, който е безкройно весел. Оказва се обаче, че и при двамата тревогата или тоталната пустота са толкова големи, че те през цялото време се веселят, за да ги скрият. Хората със сходни комплекси се групират заедно, стремейки се да намерят отговор на своите проблеми в другия човек и да култивират съвместно проблемите.

Любов, аромат и... имунитет
Нашият мозък търси в другия човек факторите на взаимодопълняемост. Избирайки партньор, ние несъзнателно се придържаме към логиката: ако моята имунна система ме защити от една група вируси, а имунната система на моя партньор, го защити от друга група вируси, то общата ни имунна система ще бъде по-здрава. Особена роля в този процес играят ароматите, които предават генетична информация за структурата на имунитета ни. Съществуват две системи на обоняние, като вомероназалната служи за изясняване на сексуалните приоритети. С нейна помощ ние улавяме половите ароматизатори - феромоните. Проанализирайки ги, нашият мозък изпраща сигнали в ендокринната система, която изработва полови хормони, и започва любовта.

Грях

Грехът, в общоупотребяваният смисъл се определя като предосъдителна постъпка. В религиозните тълкования - като нарушение на религиозно-нравствените норми, съпроводено със специфична религиозна оценка на вината на човека, не пред обществото или друг човек, а пред бога. Наред обаче с личните прегрешения на отделни хора, които могат да се изкупят с разкаяние, молитва, добри дела, в някои религии - например християнството, се говори и за т.нар. първороден грях - вина, базираща се на целия човешки род, вследствие на прегрешението на прародителите Адам и Ева. Съгласно библейските предания, те нарушили забраната на бога да не вкусват от плодовете на дървото на познанието и били изгонени от рая. От тази гледна точка, оттук започва началото на всички беди на човечеството, съществуването на злото и честите прегрешения на хората.

В средновековното християнство, сексуалността била отъждествявана с грях. Оттогава, половият живот е бил ограничаван с брак, но дори и в него половите отношения били регламентирани, като всякакви разговори на еротични теми, вкл. сексуален хумор, били забранявани или осъждани като греховни. Практически, религията, създадена от едни хора, според техните тълкувания, се явявала явна пречка за изявата на сексуалността на човека, именно поради утвърждаването на измислени псевдоморални норми и ценностти. Оттогава за тежък грях били признавани различните видове сексуални занимания, които не били насочвани като свързани с оплождането - орални ласки, анални ласки, други типове сексуални изживявания. От онези времена била наложена забрана на близкородствените връзки. В пределите на една и съща култура обаче, съществували различни норми на сексуално поведение за различните категории хора. Най-разпространеното от тези различия е всъщност т.нар. двоен стандарт, т.е. различни сексуални норми на поведение за мъжете и жените.

Добрачните и вътребрачните връзки на жените при повечето народи и среди от различни социални слоеве били осъждани, считани за греховни, за разлика от отношението към мъжете, което било доста по-сизходително. Почти във всички човешки общества съществувал култ към мъжката сексуалност, докато женската била оценявана иначе. В средновековното християнство съществували два женски образа - положителен, в който жената показвала равнодушие към секса и дори отвращение, и отрицателен - олицетворяван с греховността, породена от похотта и съблазънта. Във всички времена за греховни се считали и връзките, между партньорите от еднакъв пол, което се наложило отново от религиозните псевдоморални изяви.

В съвременното общество, понятията грях и греховност отнесени към сексуалната сфера все още продължават да съществуват, особено сред хората, които изповядват една или друга религиозна постановка, постоянно се обръщат към Бога или анализират канонизираните положения в религията. Разбираемо е, че в тези случаи грехът и греховността се тълкуват по различен начин и нееднакво от всички, но винаги по сходна схема, която се базира на постулатите от религиозния морал, имащ различно разпространение във всеки конкретен регион. Такова разбиране и тълкуване е абсолютно грешно и не би следвало да се толерира, поради правото на всяко човешко същество да развива и изживява своята сексуалност според заложените в него разбирания, особено когато те са споделени от неговите партньори.

Съвременната сексология, както и социалните и хуманитарните науки, изключват грехът и греховността като категории, свързани със сексуалността, а напротив, те се олицетворяват с удоволствието и пълноценното изживяване на еротиката, любовта и секса.

Сексапилност

Сексапилността (sex-appeal) се определя като съвкупност от всички онези белези в даден човек, които събуждат интерес и отключват притегателни еротични, любовни и сексуални емоции в друг човек - от външността и походката, до жестовете и позите, тембъра на гласа, усмивката, блясъка в очите и т.н. Сексапилността представлява вътрешно състояние, което не зависи от анатомичните данни или дрехите. Във всеки един случай, тя е индивидуална и развиваща се на подсъзнателно ниво, вкл. и с участието на първичните животински инстинкти останали еволюционно в човека.

Определящ момент в окончателният избор на сексуален партньор при хората се явява т.нар. отговор на поведенческо ниво. Това са микросигнали, които се обменят между двама души, в което последните получават убеждение за това, че техният избор не е проигнориран, т.е. те започват един друг да се търсят, докато с намерят. И затова, че един човек е избран, неговият поведенчески отговор не следва да се отхвърля като причина. С други думи един човек ще избере друг човек, когато другият човек е възприел първият в положителен аспект, без да търси отговор на притегателността по фактори, които могат да бъдат отчетени и разбрани. Често, хората са предубедени в липсата на своята привлекателност, което обаче бива винаги опровергавано, когато насреща застане човек, който няма единствено и само приятелски помисли, а напротив - изпитва силна емоционална привързаност, в която е включен еротичния, сексуалният и любовният аспекти на човешката емоция като сложен комплекс от взаимно допълващи се елементи.

Интересен момент е, че въпреки причисляването на човека към животинското царство, то наличието на социални елементи променят условията, в които взаимоотношенията между двама души могат да се разгърнат. В началото винаги възниква влечението, често то е основано единствено и само на един белег, или на някакъв сексуален елемент. В последствие се оказва, че сексуалните елементи минават на заден план, а изпъкват именно социално-емоционалните принципи на общуване, което носи наслада в съществуването на двама души. Така в процеса на общуването всъщност външността и сексуалните характеристики на обекта дават място на чертите на характера и особеностите на личността. И ако ние подсъзнателно намерим съвпадения в неосъзнати постановки между нас, то на второ време ще се включи и укрепването на сексуалното влечение, което се усилва с времето. Доказателство за нуждата от взаимност между партньорите е именно факта, че секса се явява резултат на силни любовни емоции и нужда от близост и взаимност, изразена и чрез сексуално общуване. Това, на практика е резултат от сложната социализация, в която се развива човешкото същество.

Тази така фина система работи тогава, когато хората не се намесват в нея, следвайки единствено и само своята интуиция. Когато изборът започне да се ръководи не от дълбоките мотиви на личността, а от придобитите външни комплекси, тогава се наблюдава срив в системата. Типичен пример за срив в системата е момента, в който мъжът потърси в жената своята майка. Тогава той става обект на властни жени, които не споделят взаимността, а напротив дават опека и потискат личността на мъжа.

Сексапилността преди всичко е индивидуалност, и смесването й с красотата и външната мода е неправилно и нецелесъобразно, тъй като последните могат да се окажат и враг на сексапилността. Пример е стремежа на всяка жена да изглежда слаба, или всеки мъж да бъде с релефно тяло, което е намеса във външните белези, но не и промяна в сексапилността, тъй като последната е зависима на последно място от тези допълнителни елементи.

Химия на любовта

Възвишените описания на любовта нерядко включват в себе си симптоми, наподобяващи на някое заболяване, например: любовна треска, любовно помрачение, безпричинен смях, безпричинна печал, често сърцебиене, задържане на дишането, насечено дишане, безсъние, загуба на апетит, стягане в слепоочията и т.н. Съвременната наука, все по-често се натъква на подобни състояния, които описват влюбените, което дава основание на много чени да считат, че хората могат да са болни от любов. Тази болест, в никакъв случай не е по-леко протичаща от едно отравяне, тежък грип, жлъчна криза, зъбобол и пр. Дори напротив, често любовната болест може да протече доста дълго и да има голям брой усложнения, вкл. и завършващи със смърт.
В научните среди се провеждат редица изследвания, които всеки ден доказват, че въпросът отново опира до промяна в химичния състав на човешкото тяло, т.е. в процесите свързани с любовта се намесват голям брой вещества, които самите човешки тела произвеждат. Оказва се, че голям брой от естествените хормони, които нашият организъм произвежда са като вид наркотици. Така например, когато срещнем човек, който ни привлича, започваме производството на веществото фенилетиламин. Това е хормонът на увлечението и интереса. И когато след известно време, вече познаваме този човек, и нашите чувства станат взаимни, то в кръвта ни се изръсват големи количества катехоламини, в частност допамин, който е хормона на любовния екстаз. Тези вещества като цяло повишават общата възбудимост и ни дават сили да осъществим любовната връзка.

Естествено, тези хормони, както и всички "наркотични вещества" предизвикват привикване. Именно затова, ако чувствата ни не са взаимни или угаснат, то човека започва да изпитва силна депресия, поради рязкото спадане нивата на тези хормони в организма. В този случай, старайки се да запълним липсата, "хормоните на еуфорията" ни карат да търсим нови партньори.

Ако отношенията ни преминат в леглото, т.е. в постелен стадий, в състояние на възбуда започва производството на хормона окситоцин, който е доста силен и е свързан с емоциите. С този хормон се свързват по време на сексуалните преживявания оргазмите и сексуалните удовлетворения. Факт е, че и двата пола отделят този хормон, макар, че доскоро е считан основно за женски хормон. Интересното обаче е, че при жените той се отделя по-бавно, за разлика от мъжете и поради това, за пълната сексуална възбуда на жената се изисква повече време, дълги еротични стимулации, любовни игри и разговори.

По време на честите, регулярни съприкосновения с рецепторите на кожата, последните ни информират за това главния мозък и окситоцина започва да се изработна в още по-големи количества, докато накрая се стигне и до екстрено повишаване нивата на ендорфина - естествено болкоуспокояващо вещество, което произвежда органима. Ендорфина е сходен по химичен състав с морфина, като оказва ефект на чувство за безопасност, спокойствие и увереност. Колкото повече се занимаваме с любовни ласки и любовно ухажване, толкова в по-големи количества ще сеотделя това вещество и привързаността ни ще се увеличава. След такова силно опиянение с хормони, ние се влюбваме силно, без значение дали чувствата са взаимни, което е доста чест феномен.

Основна роля в любовната болест играе молекулата РЕА, благодарение на която е достатъчно да видим, чуем или усетим партньора в отрязък от времето, за да отделим отново ендорфин. С това се обяснява и странното поведение на хората, които без възлюбените си не могат да живеят дори и час. Причината е, че мозъкът през определен период от време е длъжен да получава все по-голяб брой любовни импулси, и постепенно привиква към тях. В край сметка, чрез 2-4 години, РЕА-молекулите и ендорфина престават да действат въобще. Любовта и привързаността, естествено, изчезват. На партньорите са нужни нови увлечения. И ако това се случи в една семейна двойка, то намаляването на хормоналните нива става причина за т.нар. критичен период в брака, в който най-често ако не бъде преодолян, партньорите се развеждат. Най-силният такъв период в едно семейство е към 7-10-та година от брака.

Генитално съответствие между жената и мъжа

Голямо значение за техниката на секса има съответствието между половите органи на партньорите. В обичайно състояние, влагалището има дължина средно между 7.5 и 10 см. Първата цифра се отнася за предната стена на влагалището, която достига до влагалищната част на маточната шийка, а втората - до задната влагалищна стена. Дълбочината на кухината, предназначена за извършване на половия акт се равнява на около 10 см. Средната дължина на мъжкия полов член от тилната страна на пениса в състояние на ерекция се равнява на 15 см. Ако сравним средните размери на мъжките и женските полови органи, то веднага ще забележим разлика. По какъв начин се компенсира тази разлика?



Работата се състои в това, че фалосът прониква във влагалището, по правило, не с цялата си дължина. Партньорите следна да застанат в специфична поза, за да може целият полов член да постъпи във влагалището. Освен това, влагалището е доста еластично, като тази еластичност е различна за различните жени. Следва да се отчита и съкращението на мускулите на стените на влагалището, като принципно влагалищните мускулни влакна в известна степен намаляват тази еластичност, но принципно тя не е статистически значима при осъществяването на пенисното постъпване. Трябва да се знае, че такава ситуация, в която превес взимат мускулните влакна е възможна и тя присъства в етапа на оргазмените съкращения на влагалищните мускули или в момента на най-дълбоко проникване на члена във вагината. В този случай възниква несъразмерност между половите органи. Освен това, ако проникването на половия член се съпровожда с резки тласъци, това може да разкъса влагалището в дълбочина. За щастие, подобни случаи в нормални условия са редки, но въпреки това не са невъзможни. Подобен риск нараства особено при несъответствие между размерите на половите органи. Преди всичко, основната причина за недостатъчност на еластичността на влагалищната стена се явяват недоразвитите полови органи, някои заболявания, а също и възрастови промени в организма на жената. Тъканите на влагалището стават по-слаби с времето, а също и по време на бременност и след раждане. Не по-малко значение се отдава и на абсолютната диспропорция на размерите на половите органи, т.е. голям пенис при влагалище с нормални размери, или пенис със средни размери, но крайно тясно и плитко влагалище и т.н. Такова несъответствие довежда до значителни разстройства в женския организъм или затруднява осъществяването на задоволителен за партньорите коитус. Подобно сериозно разстройство на организма, примерно разрив на влагалището, може да настъпи в резултат и на съвпадение между няколко фактора: абсолютна диспропорция на размерите на половите органи, силна възбуда, резки тласъци на мъжкия член и недостатъчно еластичност на влагалището. Разрива на влагалището може не само да доведе до силно кръвотечение, но и да създаде опасност от възпаление на коремната кухина.

Следва да отбележим, че изхождайки от общите пропорции на тялото, почти никога не можем да си съставим предположение за размерите на пениса или дълбочината на влагалището, въпреки разпространението на някои методики за "разпознаване" на тези органи. Във връзка с това, понякога несъответствието между половите органи на съпрузите се открива едва след консумиране на брака, т.е. достатъчно късно, въпреки външните им съответствия. От друга страна е възможно да се състои достатъчно успешен брак, когато има взаимност между съпрузите. Ярък пример за това е бракът между едър и силен мъж и по-дребна на ръст и килограми жена. В тези случаи, в мъжете се пробужда инстинктивното чувство на защитници, което ги гара да са по-внимателни и деликатни към своята миниатюрна партньорка. Любопитното е, че именно при неголемите жени, влагалището най-добре отговаря на сексуалните изисквания, притежавайки добра еластичност и подходящи размери. Широко известно е, че жените от този тип не само, че проявяват отлични партньорски сексуални отношения, но и добре понасят физически и психически натоварвания по време на менструация, бременност, раждане и кърмене. По този начин, неголемите жени имат по-големи шансове да станат идеалните съпруги. Но важното е да не се забравя следното, а именно - всички тези особености, които отличават невисоките жени, са приложими само към онези от тях, които имат нормално развитие. Това твърдение не касае жените, които имат забавяне на растежа, или други разстройства по врме на своето развитие. Външният вид на такива жени ясно показва, че има наличен болестен процес, който е оставил следа върху тяхното развитие.

Инфантилизмът представлява по себе си процес на спиране на нормалното развитие на организма и не е задължително да бъде обвързан с ръста на човека. Даже доста едри индивиди могат да страдат от недоразвитие на организма. Такива нарушения са възможни не само при жените, но и при мъжете. Инфантилизмът може да има пагубни последствия за сексуалните функции на човека, освен страданията които предизвиква върху физическото и психическото му състояние. При жените недоразвитието на организма се проявява не само във вид на нарушения в менструалния цикъл, усложнения в зачеването, затруднения в кърменето, патологични раждания или склонностти към аборти, но и често е налице слаба сексуална чувствителност и недостатъчност на възбудните сексуални процеси. В редки случаи, половото съвокупление може да бъде затруднено или изобщо неосъществимо поради малките размери на влагалището и неговата недостатъчна еластичност.
Степента на недоразвитост на женските полови органи, може значително да се отличава, поради което не следва веднага да се поставя диагноза непригодност на жената към съпружество. Съществуват много жени, които в началото на своя брак са изпитвали определени затруднения, свързани с недостатъчното развитие на полвите им органи, а по-късно това е било преодолявано. Сексуалните отношения, честия прилив на кръв към половите органи, бременността, раждането са процеси, които могат да променят в известна степен размерите на женските гениталии, като дори преодолеят недоразвитостта на женските гениталии в известна степен. В преодоляването на тези проблеми място заемат и мъжете, които следва в първите етапи от брачното съжителство да извършат известно самопожертвование и самоотричане и да насочат усилията си към подпомагане на половите органи на жената, като включат и духовна любов, известен сексуален темперамент и др.

Недоразвитието на половите органи се явява причина за това, голяма част от жените да бъдат с проблемни сексуални брачни отношения. Ето защо е редно, още преди брак, жената да провежда добрачен медицински преглед, с който биха могли да се избегнат доста недоразмения. Същото касае и мъжете, като добър подход е този на двойката, когато двамата са изследвани за генитална съвместимост, след което следва да се проведат съответните разяснителни беседи, относно тяхното бъдещо сексуално съжителство.

На дневен ред стои и въпроса за недостатъчното развитие и на мъжките полови органи и в какво всъщност се състои то. По мнение на много специалисти, практическата недоразвитост на половите органи е свързана единствено с микропениса, при който няма налични еректорни и еякулаторни способности. При останалите размери на пениса, недоразвитост не може да се отчете, още повече ако са налице белезите на съвокупителната готовност. Разбира се, ако партньорките са с широко или дълбоко влагалище, а пенисът е малък, то възбудата предавана с помощта на фрикция на пениса в стената на влагалището е крайно недостатъчно, за да се предизвика оргазъм в жената, а в нередки случаи и при мъжа. Освен това, ако мъжът не притежава достатъчна сексуална потенция и има слабо сексуално желание, то жената няма да получи удовлетвореност от сексуалното общуване. Грешно е да се счита и това, че големият пенис "върши сам своята работа". Това е така, тъй като на практика често се получава едно чисто механично влизане и излизане на пениса до определен размер, без възможност за допирането му в разнообразни влагалищни точки, с което да се активира по-пълноценно влагалищната структура, отговорна за оргазмените отговори при жената. Освен това, поради по-големите размери, е налице и честа болка във влагалището, което възпира възбудните процеси при жената. Това означава, че мъжете с по-големи по размери пениси следва да търсят или партньорка с по-дълбоко и широко влагалище, или да са грижливи към сексуалните занимания с друга партньорка, която е с по-малки генитални размери.

И не на последно място следва да се обърне внимание на послеродовите промени, които настъпват в жената, т.е. често настъпващото разширение на влагалището, което е причина за липсата на двустранна незадоволеност. Тази причина се коригира с методиките на пластичната гинекологична техника, което осигурява комфорт при жената.

Накрая, за преодоляване на подобни диспропорции, следва да се подбират и специфични полови пози, с които да се осигури максимална съвместимост и чувствена наслада в изпълнението на сношението.

За целувката

От самото ни раждане, ние хората сме "запрограмирани" да се целуваме. В съзнанието на новороденото понятието за "храна" и "любов" са неразривно свързани с устата, устните и езика, като те се явяват важна форма на общуване. Човек израства, но "оралната памет" остава, поради което човечеството продължава да изразява своята привързаност и любов с помощта на устните. Да се целуваме е полезно за здравето, тъй като целувката предразполага към позитивно решение на проблемите и трудностите. Хората, които целуват своите партньори например всяка сутрин, живеят с около пет години повече, за разлика от тези, които не го правят, показват последните проучвания. Целуващите се по-рядко попадат в катастрофи, боледуват от по-малко професионални заболявания, те са и по-продуктивни в своята работа. Целувките стимулират кръвообращението, повишават жизнения тонус, събуждат оптимизма в хората, подобряват имунната система, успокояват нервите и предотвратяват стреса.

Целувката спомага за отделяне от мозъка на специфични противоболкови субстанции, с което се намалява и болката. Тя играе роля и на вид дихателна гимнастика, спомага за укрепване емайла на зъбите, забавя атеросклеротичните процеси и подобрява еластичните свойства на кожата.

Любителите на целувките имат много по-рядко нарушения в кръвообращението, заболявания на кръвта, жлъчния мехур и стомаха. Три 20-секундни целувки създават романтично настроение за целия ден. А когато това се практикува всеки ден, се наблюдава и намаляване на телесното тегло (около 1-2 килограма на година).

По-полезни за здравето са дългите целувки, не по минута, а примерни 2-3. При това е желателно понякога да гледаме партньора си в очите.

Относно преноса на инфекците, преобладава мнението, че целувката е преносител на инфекции, като способства за тяхното разпространение, поради което интимните целувки с инфекциозно болни е редно да се избягват. Защитниците на целувката оспорват обаче това твърдение, като показват чрез опити, че при простуда риска от зараза с целувка е не-повече от 10%, за разлика от това да инхалираме частици, които е кихнал човека срещу нас, и които се разпространяват в пространството на около 1-1.5 m разстояние. В други случаи риска се намалява допълнително при целувката, имайки предвид, че слюнката на човека съдържа противомикробни субстанции и вирусни антитела, с което се противодейства на микробните агенти.

Изучаването на различните видове целувки между доброволци, показват, че около 80% от мъжете и жените накланят глава надясно, когато искат да целунат човека срещу тях. Това свидетелства, че са по-емоционални, за разлика от останалите 20%, които накланят глава наляво. Разбира се, това са по-скоро относителни белези на емоционалността на човека и ситуационно-зависими фактори. Френските специалисти отбелязват в свои проучвания, че 30% от хората предпочитат целувките на плажа, 20% обичат да го правят на пейки, тихи ъгли, приглушени места в паркове и градинки, а 12% - в кината, транспорта, лифта и др.

Интересни физиологични наблюдения са отчетени при целуването - двойката целуващи се получава по 9 mg вода, 0.18 mg органични частици и 0.7 mg мазнини. Освен това, мъжете за своя живот, "изяждат" от 8 до 12 kg гъбна помада. За щастие, човешкия организъм ефективно преработва последната. Говори се, че целуващите попадат на "седмото небе", но дори и да не попаднат там, при целувката организма отделя в кръвта ендорфини - хормоните, имащи наркотичен ефект, които довеждат до блаженство и покой, както и серотонин - хормонът на щастието, настроението и спокойствието.

Интересен феномен на целувката е факта, че до момента няма регистриран случай на заразяване с HIV при целуване. Пренасят се обаче такива заболявания като херпеси, хепатити А и В.

Съществуват около 15 разновидности на целувките, като всички те имат свои наименования: "Инат", "Срамежливост", "Равност", "Борба на устата", "Игрива целувка", "Целувка на зъбите", "Нежност", "Мелница", "Страстна целувка" и т.н. Всички те имат подробно описание. Например целувката тип "Раковина" е онази, при която в ухото с леки докосвания се прекарва езика, а мекото на ухото (висулката) със зъби се захваща и леко подръпва на различни страни с нежно засмукване. При т.нар. "Изискана целувка" - езикът леко докосва единствено небцето на партньора.

Интересен е въпросът "А защо хората се целуват?". Явно това е свързано с определени културни разбирания. Освен това по целия свят, хората попадат в романтични ситуации, при които изпитват неосъзната необходимост да се целуват. В съвремието, хората виждат постоянно актьори, които се целуват в киното, в рекламата; лични приятели разказват как и с кого се целуват, и това също оказва влияние върху желанието за целуване. В резултат на известни ситуации, целувката се възприема като задължителна съставна на общуването. ОСвен това, в романтични ситуации в сила влиза подсъзнателния стереотип, и хората практически чувстват непреодолимо желание да се целуват без значение дали в действителност го искат или не. Целувката доставя удоволствие, и разпалва страстите. Целувайки се, ние се обясняваме в любов на нашите партньори, а освен това целувката е и увлекателна сексуална игра, в която няма губещи. Не на последно място, голяма част от ерогенните зони се стимулират с помощта на целуване, вкл. и тези, разположени в областта на лицето и устните.

Целувката не е просто символ на нежност и привързаност между хората. В сексологията целувката се счита за инициатор на половата възбуда. В различни страни към целувката се отнасят по различен начин. Например в Япония и Китай влюбените практически никога не се целуват публично, докато ескимосите се целуват с носовете си. Европейците са по-разкрепостени в това отношение и не се стесняват от своите чувства, като се целуват практически на всички предпочетени от тях места.

Като правило, в целувката се различават три момента - осезание, вкюс и обоняние. Съществуват и множество способи за целуване. Целувките могат да бъдат страстни и чувствени, агресивни и жертвени. За най-интимни се считат целувките, при които езика нежно докосва устните или езика на партньора. Възбуждащата способност на целувките не се ограничава само в целуването на устата. Могат да се целуват всички части на тялото. Прикосновението и ласките с повърхността на устните или края на езика на различните участъци от тялото създават взаимна възбуда.

Някои интересни факти за целувката:

- Научното название на процеса на целуване се нарича филематология;
- От всички животински целувки, най-близки до човешките са тези на шимпанзето. По подобен на човека начин се целуват кучетата, конете и гълъбите;
- Вероятно е в Древен Египет да не са знаели нищо за целуването, а царица Клеопатра, известна със своите победи над мъжете никога да не се е целувала истински, докато не се появил Цезар, който вероятно е пренесъл европейските порядки;
- Римляните в знак на приветствие целували очите си;
- В средните векове в Италия, мъжете, които се осмелявали да целунат момиче, били задължавани да встъпят в брак със същото момичет. В Неапол законите били доста жестоки: целуващи се на улицата е можело да попадат в затвора, а и да бъдат лишени от живот, ако това е ставало пред очите на висше духовно лице;
-През 1979 година Дейвид Бауи изобретил апарат наречен "Липограф", който снимал отпечатъци от устните за идентификация на личността. След този момент, в Америка започнало провеждането на аукциони на "липограми" на известни хора. Така например, на един такъв аукцион, липограма от устните на известния Миг Джагър била продадена за 1600 долара;
- В Япония се счита за неприлично да се целуват хора пред свидетели. Именно по тази причина никога няма да видим целувка в японски филм. Това, което в света се нарича "японска целувка" се изпълнява по следния начин: двамата партньор застават на разстояние около крачка един от друг, накланят се напред и протягат устните си, допират се до устните на партньора, но никога не си отварят устата;
- Ескимосите и полинезийците никога не се целуват в устата, те търкат носовете си вместо целувка;
- Някои африканци изразяват почитание към вожда на племето, като целуват земята, по която той е встъпвал;
- В Древна АНглия е съществувал интересен обичай - по време на пазарите, жените взимали ябълка, в която поставяли пиронче и предлагали ябълката на този, когото искали да целунат. Мъжът бил длъжен да намери пирончето, разрязвайки ябълката, след което да целуне дамата. Мъжът нямал право да се отказва, имайки предвид че в ябълката пирончето било съвсем малко;
- Най-голям брой целувки има филмът "Дон Жуан", сниман през 1927 година - общият брой целувки в него са 127. Всички тези целувки са вежду актьорите Джон Баримор, Мери Астор и Естел Тейлър;
- Най-дългата екранна целувка е заснета през 1941 година във филма "Сега ти си в армията", между Риджис Туми и бившата съпруга на Роналд Рейгън - Джейн Уеймън - цели 3 минути и 5 секунди;
- Съществуват обаче и места, в които целувката се счита за престъпление - например в американският щат Индиана и до ден днешен, съществува закон, според който на мъжете с мустаци се забранява да целуват човешки същества; а в щат Кънектикът в неделя е забранено да се целува жена; в щат Айова - градчето Седар Парид, шерифът може да арестува всеки, който се целува с непознати;
- Според известното списание Scientific American, най-много се целуват хората на Свети Валентин, при това 65% от целуващите се накланят глава надясно. Навикът за наклон на главата на определена страна се формира още по време на вътреутробното развитие;
- Истинската страстна целувка предизвиква в мозъка такива реакции, които се случват при скок с парашут и стрелба с пистолет;
- През 1999 година Кармит Субера и Дрор Орпаз поставят световния рекорд по продължително целуване. Като на площада в Тел Авив те се целували цели 30 часа и 45 минути. През 2000 година Луиза Алмодовар и Реч Лангли подобрили този рекорд, като се целували 30 часа 59 минути и 27 секунди;

Цветовете, издаващи мъжкото сексуално поведение

Цветът играе важна роля в живота на човека, дори и без да се съзнава и забелязва от мнозинството хора. По цветовата гама, която заобикаля даден човек, може да се определи неговия характер, поведение, сексуален отговор. Цветовете разказват за сексуалността на партньорите. Цвета на любимия автомобил, удобните дрехи, подходящите обувки, определена вратовръзка и ред други особености на предметите, които заобикалят мъжа като цветова гама, се оказва, че имат значение за изявата на неговите сексуални навици. И въпреки, че голяма част от тях отричат зависимост спрямо даден цвят, на подсъзнателно ниво този процес съществува и се отразява върху сексуалното поведение.

Червен цвят
Агресивни любовници, които могат да престоят часове в леглото, наслаждавайки се на секса по разнообразни начини, леко се възбуждат и практически са ненаситни. Тези хора са агресивни не само в леглото, но и в живота, поради което често изпадат в беда, предизвикана от сексуален повик.

Жълт цвят
Този цвят показва, че мъжете, които го предпочитат се адаптират леко към всякаква сексуална активност. Като правило, любителите на жълтото са готови да изпълнят всякакви сексуални желания на партньорите си, дори никога повече в пълна степен да не могат да се насладят на секса, те няма да отхвърлят предложението на обожавания любовник.

Розов цвят
Принадлежи на мъжете, които получават наслада от постоянни сексуални игри. Това е цветът на Донжуановците, които са свикнали на леко кокетство, по-скоро са несериозни и леко отнесени като характер. Често витаят в техен свят и се опитват да провеждат среща след среща.

Пурпурен цвят
Цветът на егоистите, които предпочитат да са център на внимание и да се наслаждават на своето сексуално излъчване, отколкото това на партньора.

Черен цвят
Типичен е за хората с екстравагантно мислене в секса - често групата на BDSM. От тези хора в състояние на недоволство по някакъв повод, може да се очакват големи поражения, които да не са свързани със самите вас, но да ви превърнат в обект на отмъщението си, наслаждавайки се на резултата. Съдебните сексолози посочват, че секс-нарушителите предпочитат именно черния цвят.

Зелен цвят
Този цвят е предпочитан от чистите и наивни хора. Тези хора се отнасят към секса така, както са се отнесли към него за първи път. Мъжете са лекомислени, неловки, често отказващи се. Не горят от страст. Зас метка на това са верни партньори в една връзка.

Оранжев цвят
Това е цветът на артистите в леглото. Те могат да ви нашепват мили глуповати изречения, да водят монолози. Те са във власт с въображението си.

Кафяв цвят
Присъщ е на хората, които дълго време поддържат една единствена връзка с непотушима страст. Те са топли любовници, задълбочени в чувствата си, внимателни към желанията на своя партньор. За тях не е проблем сексът във всяка част на денонощието. Обичат романтиката и интимната обстановка. Една груба дума обаче може да разруши всичко, което сте изграждали заедно.

Сив цвят
Това не е най-сексуалният цвят. Ако мъжът до вас го предпочита, то значи сексът за него е по-скоро повинност, която трябва да изпълни безропотно. С тези хора обаче се живее добре в дълготрайна връзка, като се изключи честия сексуалния момент.

Син цвят
Цветът на прекрасните сексуални партньори. Те са любящи, нежни, внимателни към нуждите на партньора. Те считат любовния акт за едно от изкуствата, поради което сексуалните им подходи са елегантни. Мъжете обичащи синият цвят създават доста трайни връзки, от които никога не бягат от отговорност.

Бял цвят
Принадлежи на пуританите по природа. Целувката с език за тях е непристоен акт, а да се занимават със секс през деня е неприемливо. Преди секс предпочитат обливане с вода, след секс - скачат в банята. Имат навик да назовават гениталиите си с ласкави прозвища, приемащи ги като свои домашни любимци. Предпочитат доминираща роля и не търпят промени в сексуалните си навици и поведение.

Кой, как целува, според зодията?

От древни времена, хората са поглеждали към звездите и са гадаели по тяхното разположение за характерите на хората, за времето, за минали събития, за бъдещи случки. С времето са се появили и рожденните зависимости, определящи се в зависимост от звездните особености като зодии. Интересно би било спорд зодиите да се обобщават някои характеристики от човешките особености. Оказва се, че по зодиакалните особености може да се разбере и това кой, как целува.



Овен (Дръзкият):
Ако на представителите на Овена нещо им е в повече, то това е енергията им и когато целуват, тази сила се усеща. Приближат ли устните на другия, дори не молят за разрешение. Просто го правят, макар и да рискуват да бъдат отблъснати. Но това ни най-малко не ги интересува, защото са много дръзки и настъпателни. Предразсъдъците ги блокират. Огнен зодиакален знак, пламенни любовници, с изгарящи целувки. Целта им е явна още от момента на първата целувка. Царе са да изберат най-удобното място и момент за интимен жест. От устните бързо слизат към шията и продължават със страстните си бързи целувки по цялото тяло на партньора. Въпреки това, макар и да обсипват с целувки любовниците си, те са твърде непретенциозни към начина, по който ще им се отговори. Дават всичко от себе си, без да очакват прекалено. Ако си срамежлив/а, Овенът не е перфектният ти партньор, поне що се отнася до целуването. Целувките им не са тези на мечтания принц или на омагьосаната принцеса. Но несъмнено са най-големите целувчии на зодиака, с изгарящи от страст устни.

Телец (Егоцентрикът):
Мислят за себе си повече, отколкото е редно. Не спират да се грижат за собственото си удоволствие. Освен това, творческото начало не е най-отличителният им белег. Телецът се нуждае от вдъхновение и яка доза предварителни познания. Но и те, като останалите, имат добрата си черта. Наслаждават се на всяка целувка така, като че ли е последната в живота им. Не спират, докато не постигнат удоволствие. В това отношение Телецът е истински професионалист, на когото му харесва да изпипва нещата много, ама много добре. Търпеливи до безкрайност, представителите на Телеца винаги се надяват, че целувките и сексуалните им връзки ще бъдат възможно най-задоволителни. Така че, ако не си падаш по бързите дела и ти харесва бавното "изработване" на нещата, там някъде те очаква твоят Телец.

Близнаци (Нетърпеливият):
Това, че за Близнаци понятията вярност и сериозност са отживелица, не бива да изненадва никого. Но въпреки това, на този знак всичко може да му бъде простено просто защото целува прекрасно. Най-лошото е, че и той е наясно, че притежава тази природна дарба. Обожава да се целува и го прави много забавно. Понякога обаче собственото му нетърпение е пречка за постигне на желания успех. Прекалено се вманиачава в търсене на различни позиции и съчиняване на нови техники. Това не му позволява да се отпусне достатъчно и партньорът му го забелязва. Долавя го, защото тогава Близнаци не целува достатъчно нежно и любовно. Тишината го безпокои и няма нищо странно по средата на целувката да направи някакъв коментар. Тази изявена склонност към експериментиране може да го превърне в същинско "смукало". Затова, ако държите любовникът ви да бъде Близнаци, вече знаете с какво ще се сблъскате. Но успеете ли да се преборите да бъде по-естествен и да не се напряга толкова, целувката може да бъде за милиони.

Рак (Инфантилният):
Стеснителни и нежни. Понякога дори вдетинени. Ракът не е най-подходящият партньор, ако търсиш необузданата страст, но със сигурност може да се превърне в любимата ти играчка, която толкова много мечтаеш да прегръщаш всяка нощ. Мъжете и жените Рак целуват дълбоко и продължително. Може да се случи и да те стреснат. Да те накарат да си помислиш, че никога няма да те оставят на мира, че ще умрат, ако ги оставиш. Ако става дума за личен избор, Ракът несъмнено би си избрал за партньор друг Рак. Искат да бъдат с някой, който да ги целува така, както те самите го правят: бавно, отмерено и професионално. Много пъти двойките Рак са оставали в историята с безкрайните си целувки. Ако си от тези, които мечтаят за класически сцени от киното, намери си един Рак, за да постигнеш най-дългата от целувките.

Лъв (Творецът):
Лъвът поражда у партньора си емоции и възбуда. Преди срещата си с Лъв партньорите му се питат какво ли ще се случи. Представителите на тази зодия са заредени с творчески хрумвания и страст. Така че, за да им влезеш под кожата, трябва да си на тяхното ниво. Лъвът, както и царят на животните, те целува и поглъща едновременно. Жените Лъв са по-романтични, но това не им пречи да се целуват без умора. Понякога нямат насита. Искаш ли обаче да откриеш пълноценната целувка на Лъва, трябва да сте стабилна двойка. Лъвът трябва да обича, но и да се чувства обичан. Защото при краткотрайна връзка този знак почти не мисли за другия човек и директно преследва целта си. В този случай целувката за него е само нещо второстепенно.

Дева (Спокойният):
Малко по малко, бавно. Дева никога не бива да бъде насилван, защото му е необходимо спокойно да приеме нещата. Имай предвид, че ако много си мечтаеш да те целува Дева, ти ще трябва да отмерваш ритъма. За представителя на този зодиакален знак е характерен страхът да не го отхвърлят. След като нещата потръгнат гладко, целувките му могат да се разгорещят невероятно. Разбира се, за да се стигне до това, е необходимо между партньорите да е налице абсолютно взаимно доверие. Заради опасенията си Девата винаги вдига летвата много нависоко. Докато не се приключи и не се увери, че се е получило добре, няма да се отпусне. Желаеш ли да го покориш, най-важното е да не се отчайваш. Ако Дева се почувства удобно, ще ти демонстрира, че е един от най-добрите любовници на зодиака. Такъв е знакът Дева, не си дава зор, но и не спира.

Везни (Шефът):
Любовниците на Везни винаги му поставят отлична оценка. Тъй като взима много присърце партньорите си, ги целува така, както те желаят. Везни се характеризира с това, че иска да угоди на цял свят, което се отнася и за интимния живот в двойката. Целува по поръчка. Пригажда се към всеки човек. В действителност разполага с каталог от целувки: филмови, мимолетни, точни, дълбоки, сладки, необуздани... Внимавайте да не се самозабравите в прегръдките му. Везни е такъв ласкател, че може да те целува само от желание да не се почувстваш пренебрегнат. Или пък да спре да те целу- ва, ако това може да нарани другиго. В крайна сметка, ако искаш да остане с теб, не се изкушавай да му разкриеш коя от целувките в менюто му ти харесва повече.

Скорпион (Вампирът):
Внимавай със силата на този знак. На моменти Скорпионът страда от засилено самолюбие и чувство за притежание. Целувките му са пламенни и страстни. Поведението му е амбициозно и доминиращо. Силата му е в разнообразието. Целувките му са от романтично спокойни до експлозивно еротични. Устата, шията, тила... за всяко място от тялото намира подходяща ласка. Но се пази да не ти остави белези. На Скорпиона му харесва да маркира територията си. Преди всичко обаче Скорпион е зодиакален знак, който провокира силно сексуално желание. И знае това. Така че, ако ти е партньор, спомни си за това предупреждение и се подготви за сражение. Скорпионът обожава битките.

Стрелец (Бързият):
Авантюрист, творец и страстен. Какво още може да се желае? Стрелецът е отворен за всяко предложение, което му се направи. Дори и на неприличното. Любимите му целувки са кратките и спонтанните. Понеже съсредоточаването не е най-ценното му качество, дългите целувки го дезориентират. Но устата не е любимото му място. Като изявени неконформисти, винаги протестират срещу традициите. Не бива да ги гледат. Не трябва да ги наблюдават. Ако това се случи, се чувстват неудобно. Затова, за да вкусиш истинските целувки на един Стрелец, най-добре ще е да бъде на усамотено място. В интимна обстановка ще се опознаете и ще изпитате пълното удоволствие.

Козирог (Покорителят):
Козирогът може да накара да се влюбят в него. Обожава да покорява и в повечето случаи го постига. Но не чрез целувките си. Хладният му разум не му позволява да се превърне в култ за партньора си само на основание на целуването. Единствено при установена стабилна връзка Козирогът се отпуска и целувките му остават на втори план. В случай че връзката ви с него е само мимолетна, той ще се постарае да ви демонстрира страстта си. Началното въздействие е увличащо, обаче краткотрайно. Ако това те задоволява и искаш твоят Козирог да се представя винаги както първия път, постарай се постоянно да го изненадваш с нещо ново, рутината му действа обезкуражаващо. От опит ще разбереш, че силните преживявания го възбуждат, а само тогава целувката на Козирога ще ти достави удоволствие.

Водолей (Неверникът):
Целува добре, влага творчество и страст... Тогава, какво не е наред? Водолеят обича да прелита от цвят на цвят. И не се притеснява да си го признае. Счита, че да се опита от всичко по малко, му е от полза. Дори има смелостта да твърди, че го прави за доброто на любовниците си, за да осъзнаят "основателната" целувка. За Водолея леките целувки по устните са чиста проба засвидетелстване на приятелство. Затова не рядко можем да го видим да целува някой представител на своя пол, без това да се тълкува като проява на хомосексуалност. Фактът, че не отдава почти никакво внимание на обикновените целувки, означава, че не му действат нито възбуждащо, нито провокиращо. Необходим му е друг терен, други части на тялото, които да го заинтригуват повече. А дали са сметкаджии? Да, способни са да си гледат часовника дори докато целуват. Времето за тях е злато и затова не отдават на целувката подобаващата й важност. Така че, ако настояваш да го задържиш до себе си, или и ти си Водолей, или си много смел човек.

Риби (Разглезеният):
Неуверен. Не се разкрива напълно. Такъв е представителят на Риби не само в живота, но и когато целува. Ако искаш наистина да ти се отдаде, трябва ясно да му покажеш как да го постигне. Той ще бъде този, който ще се приспособи към твоя начин на целуване. По принцип, не му се нрави да се натрапва, така че и в интимен план няма да го стори. След като веднъж вече се устреми, се разтапя от сладост и романтичност. Дълги и дълбоки целувки, понякога дори прекалено любвеобилни и разглезващи. Когато желае някого, иска да го целува и да бъде целуван непрекъснато. За вдъхновение му служат класическите примери от сантиментално-романтичното кино, на чиито герои ревностно подражават. За Рибите целувката не е само израз на любов. Тя е и вид възнаграждение. Но само една на брой не ги задоволява. Те искат да се наслаждават на сексуалното си преживяване прогресивно и отмерено. Което, естествено, в крайна сметка изморява. Затова, ако партньорът ти е зодия Риби, спазвай дистанцията или няма да можеш да се отървеш от прегръдките му.

За афродизиаците

От както съществува света и хората общуват сексуално помежду си, винаги ще съществува интерес към специфичните вещества, които засилват по даден начин сексуалното желание и сеи мощ, както на мъжете, така и на жените. В еднаква степен и двата пола проявяват интерес към подобни продукти на Природата.
Съвременните фармакологични, биохимичини и медицински изследвания позволяват на учените да анализират, изолират и получат в продукти тези възбуждащи вещества. Във всички тях, почти винаги присъства един основен витамин - Витамин Е. Той е основният фактор, който участва в биохимичните процеси свързани с изработването на хормони, адаптогени, антистресори. Освен него, важно място заемат още янтърната киселина, кафето и съдържащият се в него - кофеин, а също и редица тропически екстракти, като муира паума, дамиан, гуарана, йохимбе. От йохимбето се произвежда и лекарствен препарат - афродизиак - Йохимбин. Не бива да забравяме, че афродизиак може да бъде и известната испанска муха, тестисите на мъжките животни и някои други източни насекоми и растения, които се ползват предимно в Азия.

Една друга доста популярна група от приложими афродизиаци е тази, в чийто химичен състав лежи никотиновата киселина и екстрактът от лют пипер. Тези средства се отпускат обикновено под формата на кремове и се нанасят върху половите органи (пенис при мъжа, големи и малки срамни устни при жената и клитор), с което усилват притока на кръв към тях. Това от тяхна страна води до засилване на ерекцията и до повишена чувствителност на срамните устни и клитор.

При използването на афродизиаци не следва да се очаква незабавен ефект. Обикновено действието им, с изключение на лекарствените препарати, настъпва с натрупване във времето, т.е. при една по-честа употреба. Прекаленото и неправилно употребяване на афродизиаците, може да има и значителни неблагоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата, дихателната и нервна система на човека.

За феромоните


Феромоните представляват особени химични вещества с неголяма молекулна маса, които се излъчват от човека, а практически и от всички представители на животинския свят и определят поведението на човека спрямо партньорите му като любовни и сексуални обекти.
Попадайки във въздуха, феромоните се възприемат от чувствителни рецептори на обонятелния орган, които предават своя възбуден сигнал през обонятелния мозък до главния мозък, където следва осъзнаване и анализ на химичната информация, която излъчват хората срещу нас. От начина на анализиране и възприемане на химичната информация зависи какъв ще бъде и съответният отговор към лицето-обект. Начинът на възприемане и анализ е изключително бърз, неосъзнат в момента, чийто резултат се осъзнава доста по-късно след осъществяването на химичните реакции.

Днес, съвременната козметология успешно прилага поставянето на феромонни молекули в ароматите на парфюми, тоалетни води, дезодоранти, с което се усилва възможността, чувствителността ни към даден обект да се засили. ОСновната задача на тези вещества е да привлече внимание на околните към нас именно чрез анализа на определени химични вещества, които нашите мозъци харесват. Разбира се, тези аромати, следва да са съвместими и с мириса на нашата кожа, пот и телесни секрети, тъй като ефекта може да бъде отблъскващ. Не следва да забравяме, че процесите на влюбване и секс са подвластни и на другите сетива, като феромоните са част от сложната верига на сексуалните особености на човешкия род.

Целомъдрието на Ватиканът


Папството има поразителна сексуална история! Папа Сергий ІІІ-ти с помощта на своята майка се сдобива с незаконнороден син от нея, с което същият има право да го унаследи в папството след неговата смърт. Йоан ХІІ-ти, който е низложен през 963 година, превърнал събора на Свети Йоан Латерански в публичен дом и бил обвинен в прелюбодеяние и инцест.

Папа Лъв VІІІ-ми, който сменил папа Йоан ХІІ-ти, всъщност умира от паралич, който придобива по време на полово сношение. Бенедикт ІХ-ти, който е избран за римски папа едва на десет години, израства в атмосфера на пълна разпуснатост, шокирал хората със своята непросветеност и жестокост.
Балтазар Коса, който бил избран за римски папа до края на Великия разкол, впоследствие бил обвинен в инцест, кръвосмешение и педофилия. Освен това за него е известно че две хиляди девици, омъжени жени и вдовици, включително монахини, станали жертви на неговото животинско сластолюбие и садистични наклонности. Същият колекционирал девствени ципи, като знак на завоевание на поредната девица.
На едно от празненствата в двора на папа Александър VІ-ти, били поканени проститутки, които трябвало да танцуват голи пред събралите се, след което били обещавани за награди на мъжете, които съумеели да извършат най-голям брой съвокупления с най-голям брой проститутки.

Сексуален темперамент според кръвната група


Съвременните медицински проучвания, все по-често намират корелация между кръвногруповата принадлежност и различни характеристики на човешкото тяло. В Западноевропейските и някои американски медицински заведения, работят висококвалифицирани специалисти по психохематология, които се занимават с изучаването на характерни особености на кръвта, свързани с човешката раса. Една от областите, в които навлизат специалистите е свързана със значението на кръвните групи и тяхното влияние върху сексуалния живот на хората.
Съществуват различни класификации на кръвните групи, като най-разпространената е АВО. В случая, според системата АВО различаваме четири основни кръвни групи: А, В, АВ и О. Изследователите са открили интересни зависимости между кръвногруповата принадлежност на дадения индивид и неговият сексуален темперамент.

Кръвна група А
Нейните представители са добросъвестни, стеснителни хора, стриктно изпълняващи своите задължения. Смело могат да бъдат наречени "въплатенци на съвършенството". Обикновено бързо се изкачват по служебната стълба, а всичко останало считат за второстепенно. Те са верни приятели, роднини и близки. Те не са особено сексуални, макар че са готови стриктно да изпълняват задълженията към партньорите си (например в брачнето ложе). С натрупването на сексуални контакти с тях, секса става постепенно отегчителен, скучен, обикновено рутинен, като едно задължение. По принцип, са консервативни в сексуалните си отношения. Ако вашите партньори са от кръвна група "А", следва да се заемете Вие със сексуалното разнообразяване на връзката и да бъдете основен двигател на процеса, източник на сексуален живот. Вашите А-партньори, старателно ще реалзират и изпълнят вашите замисли и идеи, така както устремено работят за своето доизграждане и изпълняват трудолюбиво задълженията си.

Кръвна група В
Обикновено са чувствени натури, надеждни приятели и колеги. И в работата, и в секса имат малко по-високи изисквания и към себе си, и към околните. Зад спокойната натура и невъзмутимо поведение, на практика се крие една чувствителна, крехка, ранима душа. Могат да ви се сторят хладни, но когато иде реч за любов, техните чувства могат да се развият бурно и неудърживо.

Кръвна група АВ
Това са хора, които са отдадени изцяло на чувствата си. В пълна сила важи правилото, че първо действат чувствайки, а ако остане време и анализират случилото се. В тях живеят две души, които се хармонизират взаимно. Обхванати са от буйни страсти и затова, често страдат или остават неразбрани. Понякога са импулсивни и твърдоглави, което може да им донесе душевни терзания и мъчителни страдания. Въпреки, което, те предпочитат да изживеят, отколкото да пропуснат. Бурността в техния живот и шеметната скорост, с която живеят, често ги кара да се осамотяват, недопускайки до себе си никого и недоверявайки своите тайни на никого. Стремежа към уединение, обаче, не е причина те да са сексуално неактивни. Напротив, известни са с качествения, разкрепостен, страстен секс и пълно отдаване на удоволствията от сексуалното общуване. Една тяхна лоша черта е, че когато се наситят на своя партньор, може често същият да бъде сменян, за да имат нови завоевания.

Кръвна група О
В нея влизат хора, които са отдадени на постоянно движение. Те са често енергични, общителни, притежават воля, имат пробивна способност и умеят да създават контакти. Разбира се, те са темпераментни в сексуалните си отношения, като с удоволствие фантазират и експериментират в постелята. Обикновено обаче, предпочитат сексуална активност за дълго време с даден партньор, страхувайки се от сексуални контакти с друг партньор.

Лолита



Лолита - това е женски малолетен персонаж на няколко произведения на литературата и кинематографията, станал нарицателен образ за една от културологичните прояви на педофилията. Тя се явява символ на разцъфтяващата сексуалност.
За първи път Лолита се появява в повест на немския автор Хайнц Фон Лихберг през 1916 година (Берлин). Най-голяма известност на художествения образ "Лолита", получава скандалния и сензационен едноименен роман на Владимир Набоков издаден през 1955 година в Париж на английски език.
Литературоведите обръщат внимание на факта, че и двамата писатели - Лихберг и Набоков, живели в Берлин.
Експертите считат, че разпространението на този толкова екзотичен художествен образ е повлияло върху представите за традиционните рамки на любовната култура, но косвено или частично се съпровожда обаче и с негативните ефекти на детската проституция.
В съвремието, при всеобщото разпространение на порнографията, образът на Лолита се тиражира във фотогалерии, комикси и други медийни продукти. Редица рекламни компании (на бира, спортни дрехи, джинси, слънчеви очила и др.) стават известни именно чрез "експлоатацията" на реминисцентните* намеци за Лолита.
В съвременната сексология, Lolita се възприема като синоним на preteen и се разглежда като проява на забранените удоволствия.

*Реминисценция - елемент на художествената система, основаващ се на спомена за нещо от миналото, по-рано прочетено, чуто или видяно в произведения на изкуството. В случая на романът "Лолита" и литературната героиня.

Презервативът


Наричат го още кондом, а през вековете е бил наричан и "божествената кожа".
Първоначално е бил ползван за по-бързо зарастване на рани от изгаряне. По-късно придобива и други служби - в полза на човека. Как обаче се заражда идеята за това нещо, наречено кондом, ще разберем по-долу. Тук ще отворя една скоба, а именно - не знаем дали и преди посочените дати, хората не са използували разни средства, които са били прароднини на днешната гумичка.

Историците считат, че първият презерватив бил кожен и бил носен от фараона Тутанхамон. В това можем да се убедим, ако посетим Националния музей в Кайро. След това наход дошли биволските мехури, които представлявали слепени части от сляпо черво. Освен това, неотдавна се изяснило, че кондомите се ползвали и в древния Рим. Археолозите намерили жълтовати, затворени от единия край цилиндри. Дъго време се смятало, че това били някакви ритуални чаши или съдове. По-късно се разбрало, че всъщност това са римски презервативи, изработвани по онова време от смола, която се явявала единственото вещество поддаващо се на оформяне. Смолите се обработвали по специален начин, който уплътнявал повърхността им, за да не слепва смолата за половите органи. С времето смолата се вкаменявала, и именно това, дълги години заблуждавало археолозите. Освен това, новите научни анализи, показали наличието на сперматозоиди в стените на тези съдове. От намерените до момента такива римски презервативи, сперматозоиди в стените били намерени на 2-3 съда. Със скениращи техники и анализи, се оказало, че същите са навлезли в микропорите на смолата и там били консервирани за дълго време, вероятно това били и "по-зле" обработените предпазни средства.

Потребността от ползване на презервативи в Европа, вероятно назрява през ХV-ти век, когато има бум на венерическите болести. Вероятно Колумб със своите моряци, през 1493 година, донасят не само злато и скъпоценностти, но и загадъчна болест, която била наречена "подарък от Новия Свят" и "отмъщението на аборигените". Разбира се това бил сифилисът. Негови "разносвачи" били моряци и войници. С бърза скорост болестта се носела из Европа, чак до Азия - Индия и дори Китай.

През 1564 година, когато практически цялото половозряло население на Италия страдало от "отмъщението на аборигените", известният лекар и анатом Габриеле Фалопий, предложил да се ползва чувалче за предпазване от тази мерзка болест. Често това чувалче се напоявало с медикаменти и разни соли за изцерение. В своята книга "De Marble Dallico", Фалопий настоятелно съветвал да се ползва при полов контакт ленено чувалче, което, по негово мнение, длъжно било да защитава сластолюбците от венерически заболявания. Дали действително пропитото с разни вещества чувалче предпазвало от болести, не се знае, тъй като историята в момента премълчава отговора на този въпрос.

В началото на 1712 година, в процъфтяващия град Утерехт започнала конференция за слагане край на изтощителната война за унаследяване на испанския трон, завършила през април 1713 година с подписването на договор. През тези дълги месеци дипломати, военни, държавници, заедно с многобройния си антураж се установяват в града, където настъпва небивал разврат. В резултат на това доста важни особи трябвало да се завърнат по домовете си, напудрени и с перуки. Причините били - венерическите болести. Счита се, че поради сифилистичната инвазия, хората почнали да носят перуки, за да прикрият оплешивяването от сифилиса, а се пудрели по лицето и си слагали изкуствени бенки, защото сифилисът поразява кожата, като оставя кожни поражения, наречени сифилиди...И така, докато един ден Бонвивианите разбрали, че в това градче имало магазинче, където продавали средство, предпазващо от венерическите страдания. Действително от дълго време сръчни майстори на пергамента умеели да изработват от говежди или овнешки черва много фина ципа, наричана "божествена кожа", която се използувала за превръзване на силно възпалени рани или сериозни изгаряния, с цел улеснено заздравяване. На един от тези занаятчии хрумнало да приспособи сляпо черво ( това е началната част на дебелото черво, нарича се още цекум, и от нея виси апендиксът) от овен, от което като запазил формата му, се получила лека непромокаема шапчица.

И така, изобретението на холандските занаятчии бързо станало относително удобна вещ. Опасността идвала от това, че калъфката внушавала измамно чувство за сигурност, тъй като прикрепена с малка връвчица, тя твърде често се изхлъзвала в най-неподходящия момент, заради което в продължение на цяло столетие остроумно била наричана "паяжина срещу болести и щит срещу удоволствието". Няколко английски пратеници, отнесли този странен уред в страната си и скоро след това в Лондон започнало производството му. На свой ред, пътници занесли някои образци в Париж. Но докато в Лондон тези неща се правели безпрепятствено и легално, във Франция продажбата им била забранена под предлог за неморалност. През 1750 година, някой си господин Жарден, амбулантен търговец, след като прекарал седем месеца в затвора, бил осъден на изселване на 50 левги от Париж, защото бил заловен с 28 кондома от черва, обрамчени с малка червена панделка в джобовете.

Наименованието кондом, дадено на тези калъфки, идва от транскрипцията на condum от латинския глагол condere - крия, прикривам. Никой не прозрял тази етимологична връзка и така през 1817 година, австрийският лекар Шведиаур писал, че те били измислени от лондонския доктор Кондом. Самият Д-р Кондом, бил придворен лекар на английския крал Карл ІІ-ри (1630-1685). Кралят бил заповядал на своя лекар да измисли нещо за предпазване от сифилис. Лекарят предложил да се ползват смазани с масло накрайници от овчи черва. Изобретението на лекаря навлязло бързо в двора, но тъй като тези изобретения се ползвали не само по веднъж, то венерическите заболявания отново се разпространявали. Единствено направило впечатление, че броят на извънбрачните деца намалявал, и възпаленията на пениса от анален секс намаляли, тъй като по-малко се зацапвал органа от аналното проникване по онова време.

Забраните, преследванията, моралните порицания на попречили на процъфтяването на търговията с тези стока. Казанова признава, че също ги е използувал. Башомон разказва в мемоарите си за галантна вечеря, на която Шартърският херцог раздал на всеки от поканените гости по един екземпляр; той ги наричал "английски рединготи", което е неправилен термин, тъй като рединготът няма качулка за разлика от наметалото. Така те били по-късно прекръстени на "английско наметало". Едва около 1890 година, в някои вестници с по-леко съдържание, започнала твърде дискретна дейност, рекламираща "непропускваемо облекло с интимно предназначение". Изобретението продължавало да бъде приписвано на митичния доктор Кондом, дори и в известния речник Литре, който е специализиран в областта на етимологията.

В средата на 19 век, се появява каучукът и вулканизацията, което дава възможност за производство на все по-тънко и по-фино фолио. Англичани, а след това и американци - но последните само за износ - започват да произвеждат индустриално, последвани от Германия и Франция. Едва в края на века се появява и терминът презерватив, идващ от консервиран.

И така...независимо, че е осъден на нелегалност, кондомът продължава да крачи с успех напред. През 30-те години на ХХ-ти век, руснаците произвеждали вече презервативи, но били доста груби, и по-дебели, което ограничавало тяхното употребление, а освен това били давани срещу рецепта, основно за многодетни семейства. През 1940 година, само в САЩ се произвеждат четири милиона презерватива на ден. Използването им е задължително в германската и американската армия - като в последната те фигурират в дневната дажба на военнослужещите. По време на десанта на съюзниците на 6 юни 1944 година, американските войници, които настъпвали, потопени до кръста във вода, били надянали на дулата на пушките си по един презерватив, който ги предпазвал от влага и пясък. Презервативът се оказал сигурно и ефикасно средство, още повече, че не се налагало да се сваля, при нужда от ползване на оръжието. И до днес, доста страни правят милиони поръчки именно с това предназначение.

Днес се произвежда изключително фино фолио около 0.05 мм е европейският стандарт, а в Япония - той достига - 0.033 мм, което някои шегаджии обясняват с по-малкия размер на пенисите на японците...Ще отбележа още, че първият бутик посветен на презервативите е открит в Лондон, и се нарича "Кондомания". Днес поради съвременните технологии на производство, имаме не само презервативи с определен цвят, но и такива с определен мирис, и вкус. Това е добре, още повече, ако не харесваме вкуса на гумата.