Учени ще се опитат да възпроизведат началото на Вселената

Началото на вселената ще се опитат да възпроизведат учените в междуправителствената европейска организация за ядрени изследвания в ЦЕРН.
От 1 януари ще бъде пусната в действие машината, от която се очаква да разкрие как е създадена Вселената и има ли черни дупки в пространството. Работата по устройството продължава вече 13-та година. То е проект на над 1000 учени от повече от 20 държави, включително България. Подобни съоръжения се разработват още в центърът Дубна в Русия и в Бъркли в Щатите.

Вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев посети Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), намираща се на швейцарско-френската граница край Женева.

Министър Вълчев заедно с група български учени се срещна с ръководителите на организацията. Просветният министър посети една от експерименталните зали на международната ядрена лаборатория, която се намира на 100 метра под земята, където се запозна с работата на българските учени по инсталирането на камери на детектора CMS, който е един от основните експерименти на ЦЕРН. Чрез експеримента учените ще се опитат да пресъздадат условията на "Големият взрив" и да отговорят на въпроса как е създадена Вселената.

28 български учени участват в разработването и инсталирането на 480-те камери, които са инсталирани в детектора, каза Леандър Литов от Факултета по физика на Софийския университет. Инсталирането на камерите е отнело 3 години 3 месеца и 3 седмици, посочи Литов. Общо 93-ма български учени работят в ЦЕРН в момента. Сред тях има физици, инженери и компютърни
специалисти, добави физикът. Чрез детектора CMS ще се засичат данните от ускорителя LHC, в който ще се възпроизведат условията на "Големият взрив", чрез сблъскването на два потока от частици, движещи се със скорост, близка до тази на светлината. Ускорителят е разположен в 27-километров тунел и се намира на почти 100 метра под земята.

Данните ще се записват и анализират от мрежата на ЦЕРН, която се състои от около 100 хиляди компютърни процесора, разположени по целия свят.

Владимир Генчев от Института за ядрени изследвания към БАН обясни, че ускорителят е изграден от около 2000 магнита, чрез които ще става насочването на частиците. Контейнерите, в които са разположени магнитите, са пълни с течен хелий, който е с температура, близка до абсолютната нула (минус 273 градуса по Целзий).

Леандър Литов каза, че се очаква ускорителят ще бъде затворен за посещение след няколко дни и ще започне работа от догодина.

Първите резултати от експеримента ще са ясни през 2009 г., добави ученият.