ПОСЕТИТЕЛИ ОТ ДЪЛБОКИЯ КОСМОС

Поредица от сензационни изображения, предадени от кръжащи в околоземна орбита сателити, свидетелстват за повишена активност на неидентифицирани летящи обекти в близкото космическо пространство. Макар и старателно прикривани и омаловажавани от официалните институции, документираните срещи изправят пред нас зловеща енигма. Дали всъщност нашият свят не е контролиран и дори манипулиран от представители на чуждопланетни раси?

От привилегированата позиция на своята геосинхронна орбита, преминаваща на шеметните 40 000 километра над земната повърхност, флотилия суперсекретни военни спътници DSP (Defence Support Program) на американския Департамент по отбраната следи всички стартове на вражески ракети и експлозии на ядрено оръжие. Получаваната от свръхчувствителните инфрачервени сензори и оптически прибори информация за ранно предупреждение се приема в реално време от контролния център на NORAD (Североамериканска служба за аерокосмическа защита), разположен в недрата на планината Шайен, щата Колорадо. От 1993 г. под натиска на научен екип от Аризонския университет, военното ведомство решава да разсекрети част от събраните от сателитите данни, свързани с безценни за геофизици и астрономи наблюдения на изригващи вулкани, нефтени кладенци, топлинни течения в океана и нахлуващи в земната атмосфера метеорити. Оказва се, че в периода 1975-1992 г. спътниците DSP са засекли 136 експлозии от порядъка на секунди в горните слоеве на атмосферата, някои с еквивалента на ядрените взривове от 1945 г. над Хирошима и Нагасаки, приписвани на метеорити и малки астероиди с диаметър до 50 м. Един от най-зрелищните взривове с неустановен произход разтърсва с мощността на 5000 тона експлозиви утринното небе над Индонезия на 15 април 1988 г. Две години и половина по-късно, в разгара на антииракската операция “Пустинен щит”, е регистрирана малко по-слаба детонация над необитаеми райони на Пасифика. Перфектният софтуер на системата DSP успява да го разграничи от военна атака, като в същия период идентифицира всички 70 старта на изстреляните от Багдад ракети “Скъд”, отличаващи се с изключително ниско топлинно излъчване.

Бившият специален агент от военната Секция за криминални изследвания Джо Стефюла се добира до секретен документ от програмата DSP за инцидент в открития космос, който би могъл да се окаже липсващото звено в аргументацията на търсещите безспорни появи на извънземен разум. Според извлечение от информационния бюлетин с дата 4 май 1984 г. в 14,00 часа по Гринуич инфрачервените сензори на един от сателитите засичат бързодвижещо се светлинно кълбо с кодово наименование “Fast Walker”. В продължение на 9 минути НЛО профучава на разстояние до три километра от платформата на спътника, извършва рязко завъртане в обратна посока и стремително поема отново към дълбокия космос с грандиозната скорост от над 40 000 км/ч. Обектът мигновено е разграничен от изстреляна от наземен силоз междуконтинентална балистична ракета, кометно ядро или метеорит, доколкото вражеските ракети поддържат курс към наземни цели или мишени в космоса, а скалните късове не могат да извършват сложни маневри. Според Стефюла събитието е инициирало съставянето на безпрецедентен вътрешен доклад с обем от 300 страници, нито една част от който не е обнародвана.

Стефюла е убеден, че случаят не е изолиран. В потвърждение през юни 1995 г. уфологът д-р Стивън Гриър разкрива изтекла от файловете на NORAD информация, че спътниците DSP всяка година засичат средно 500 “fastwalkers”, нахлуващи в земната атмосфера от дълбокия космос. В търсене на неопровержимата истина НЛО-изследователят Дон Екер се запознава с изнесен от авиоинженерите Лий Грахам и Рон Регер доклад, според който същият тип сателити редовно регистрират 2-3 пъти на месец мистериозни тела, маневриращи в околностите на Земята. Носителят на наградата “Пулицър” журналист Хауърд Блум също проучва проблема и уверява, че в обхвата на радарите на NORAD многократно са попадали извънатмосферни НЛО.

Уникални изображения на прелитащи край Земята гигантски НЛО са получени и от спътниците GOES за мониторинг на околната среда, изведени от американското Национално управление на атмосферата и океаните NOAA в геостационарна орбита на височина 35 000 километра над Западното полукълбо. Връзката с GOES се осъществява чрез Центъра за космически полети на НАСА “Годард” в Мериленд. Неотдавна чилийският “кибер-уфолог” Луис Санчес Пери помества в Интернет отчет за странно изображение, направено от спътника GOES-8 на 17 юли 1992 г. Инфрачервената фотография е запечатала огромен дисковиден обект в космоса над Тихия океан западно от крайбрежието на Чили. Експертът от картографската фирма в Сантяго, предоставил снимката, заявил, че “дискът” имал диаметър от 240 мили (386 км). Други сензационни снимки са получени от уфолога Филип Имброньо в специално оборудвана с мощна електронна система, компютри и параболична антена лаборатория в колежа “Уиндуорд” в Уайт Плейнс, щата Ню Мексико. На 14 март 1995 г. GOES-8 заснема дисковиден обект над Южния Пасифик, а на 8 юни - над северните части на Тихи океан. Според Имброньо НЛО с мощно топлинно излъчване и размери 120-150 метра се движели бавно на разстояние 16-19 километра от камерите на спътника в космическото пространство. Изследователят Антонио Хунеус коментира още странни инфрачервени снимки, направени от GOES-8 на 7 април 1996 г., запечатали загадъчен “диск”, кръжащ над източното крайбрежие на Бразилия. Снимката е получена от метеорологичния център на летището Сиера-Морено в Антофагаста (Чили). На свой ред уфологът Имброньо се добрал и до други сензационни кадри на гигантски аномален обект, предоставени му от анонимен служител в NOAA от Колорадо и заснети от GOES-9 в края на юни или началото на юли 1996 г., докато сателитът се намирал над Калифорния. Нова последователност снимки от GOES-8 постъпва в компютрите на Имброньо на 24 септември 1996 г. Изображение, заснето в 12,01 часа източно време, показва долната част на Южна Америка и Атлантическия океан и на него се различава изключително горещ дисковиден обект. Шестнадесет минути по-късно бавнодвижещият се обект все още е в кадър, а в 12,25 той е едва различим в оптическия диапазон, но се е превърнал в източник на мощно инфрачервено излъчване. Имброньо контактувал по електронната поща и лично разговарял с учени от NOAA, един от които се опитал да дефинира твърде неубедително монументалния космически “крайцер” като “лунна сянка”, въпреки, че мъртвата и студена Луна не е източник на инфрачервено лъчение и има съвсем различни координати и параметри на движение в пространството. Други специалисти изразили гоямо учудване, а повечето направо отказали коментар.

На 21 ноември 1999 г. спътник GOES на NОАА изпраща снимка на НЛО, намиращ се на около 100 мили (около 160 км) над планетата близо до крайбрежието на щата Вашингтон. Експертът Ръсел Кирхер увеличава полученото изображение от дисплея и забелязва пара или газ, отделяни от загадъчния обект, по-късно дефиниран като огромен кораб-майка. Космическата агенция отново дефинира обезпокояващият “разузнавач” от други светове като “лунна сянка” и досега се въздържа да проучи обстойно набъбващото досие от аномални прояви пред прага на нашия космически дом.

Работилият за разузнавателната служба на НАТО SHAPE майор Робърт Дийн разкрива зашеметяващото съдържание на конфиденциален доклад от 1964 г., съгласно който “fastwalkers” са извънземни космически кораби на 4 основни раси с видимо миролюбиви намерения, изучаващи Земята от много дълго време. Дийн е контактувал с правителствени служители, които са убедени, че земните правителства общуват със стотици представители на цивилизации от други звездни системи и успоредни време-пространствени измерения. Той отбелязва, че преди десетилетие НАСА създава научен комитет по проблемите на извънземния разум. Неговите изследвания са довели до заключението, че във Вселената има най-малко 10 милиарда планети, обитавани от интелигентни същества.

Автор: Мирослав Минчев