ВРАЖДЕБЕН РАЗУМ НИ ДЕБНЕ В ОКОЛНОСТИТЕ НА МАРС

На 7 и 12 юли 1988 г. от космодрума Байконур в Казахстан СССР изстрелва безпилотните междупланетни апарати “Фобос-1” и “Фобос-2” към Червената планета с основна цел изследване на загадъчната марсианска луна Фобос. “Фобос-1” е злощастно загубен два месеца по-късно поради операторска грешка при програмното общуване чрез радиосеанси. “Фобос-2” пристига благополучно до Марс през януари 1989 г. и влиза в орбита около планетата като първи етап от програмата, предвиждаща близко /до 50 м/ облитане на Фобос с модерно техническо оборудване, включващо и два пакета с инструменти, които да бъдат доставени на повърхността му. Всичко върви успешно до момента, в който сондата се приближава до спътника на няколкостотин километра. Тогава, на 28 март, съветският Център за управление на полетите регистрира неочаквани комуникационни “проблеми” с “Фобос-2”. Информационната агенция ТАСС съобщава, че специалистите не са успели да установят контакт с “Фобос-2” след завършване на маневра около марсианския спътник за предаване на събраната информация на Земята. На 16 април комисията, разследваща причините за инцидента, взима решение да се изоставят по-нататъшните опити за връзка с апарата и така окончателно пропада международния проект на стойност по тогавашния курс 252 милиона рубли.

Три месеца по-късно се появява версия за гибелта на апарата, рязко контрастираща с официалното становище за техническа неизправност. Въпреки ироничното изказване на професор Арнолд Селиванов, главен конструктор на радиокомплекса, че е ясно, че краят на “Фобос-2” не е причинен от “ракета на марсианците”, съветските власти предоставят запис на телевизионна трансмисия от сондата, получена в неговите последни мигове с изключение на снимките, изпратени на Земята секунди преди корабът да замлъкне. Репортажът е излъчен от ТВ-станции в Европа и Канада като част от седмичните обзорни програми и е интерпретиран като любопитен факт, а не водеща новина. Телевизионното предаване е фокусирано върху открити на марсианската повърхност аномалии. Става дума за система от прави линии в областта на марсианския екватор с различна дължина и широчина. Паралелните линии обхващат площ повече от 600 кв.км. В съпроводителен коментар д-р Джон Беклейк от Лондонския музей на науките разглежда феномена като твърде озадачаващ, защото въпросният участък от повърхността на Марс е заснет не с оптическата , а с инфрачервената камера на видеоспектрометричната система “Фрегат”, която получава базирани на топлинното излъчване на телата изображения, а не такива, провокирани от играта на светлини и сенки върху обекта. Оказва се, че топлинното излъчване от зоната с паралелни линии е необичайно високо спрямо това на естествен източник (гейзер или концентрация на радиоактивни минерали под повърхността). На видеофрагмент, излъчен от канадската телевизия и заснет също в инфрачервения спектър, ясно се открояват правоъгълни области. Те са свързани помежду си с решетка от геометрично правилни канали, наподобяващи градски квартали. На инфрачервеното изображение се различава мрежа от подземни кухини или тунели, които имат прекалено симетрични контури, за да са формирани по естествен път. Според д-р Беклейк подобният на град участък е широк 60 км и може лесно да бъде сбъркан с въздушна снимка на Лос Анджелис.

Борис Болицки, научен кореспондент на радио “Москва” задълбочава интригата около аномалните прояви, като заявява, че малко преди разпадане на връзката с “Фобос-2”, към Земята са изпратени няколко изображения на “изключително забележителни обекти”. В съобщение на “Ню Сайънтист” от 8 април 1989 г. се съдържа предположение, че “обектите се намират на марсианската повърхност или в ниските слоеве на атмосферата … с диаметър между 20 и 25 км и не наподобяват която и да е известна геоложка формация.” Тъй като не са оповестени точни координати, е трудно съпоставянето с друга аномална формация, заснета от “Маринър-9” в началото на 70-те години (изображение 4209-75). Обектът също е разположен в екваториалната зона и е дефиниран като “необичайна начупеност с радиални лъчи, излизащи от овална зона”, причинена според специалисти от НАСА от разтопяването и хлътването на вечнозамръзнали пластове лед. Дизайнът на тази формация напомня структурата на съвременно летище с концентричен център, свързан с радиално разположени “ръкави” - терминали за обслужване на кацащите и излитащи самолети. Това впечатление се затвърждава, ако се създаде триизмерен модел на изображението, за да се откроят зоните с депресии и изпъкналости в загадъчния участък.

На отрязък от съветския телевизионен клип се вижда и ясно откроена сянка, първоначално дефинирана като “елипса”. Тя силно се отличава от сянката на спътника Фобос, заснета върху марсианската повърхност от “Маринър” 18 години по-рано. За разлика от предаденото от “Фобос-2” изображение, тя е кръгла елипса със замъглени контури, което се определя от неправилната форма на сателита. Сянката, заснета от “Фобос-2”, е вретенообразна елипса с рязко открояващи се очертания. Австралийският учен Брайън Кроули е на мнение, че сянката е хвърлена от вретенообразен или пурообразен обект зад орбитата на апарата, а не от спътника Фобос, който има форма на неправилен картоф. Д-р Беклейк отбелязва, че това е “нещо между кораба и Марс, защото можем да видим марсианската повърхност отдолу” и подчертава, че обектът е фиксиран и във видимия и в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър.

Подозренията, че “Фобос-2” е бил ударен или взривен, за да не станат достояние на земната раса потресаващи факти за чуждо присъствие в Слънчевата система, се превръщат в твърде реален сценарий благодарение на секретна фотография, по-късно предадена на западната преса от полковник д-р Марина Попович, руски пилот и кандидат-космонавт, която от дълго време е съпричастна на уфологичната проблематика. На посветена на НЛО конференция през 1991 г. Попович предава на надеждни изследователи секретна информация, “открадната” от бившия СССР. Част от информацията е наречена “първото нецензурирано свидетелство за извънземен кораб-майка в Слънчевата система”. Последната трансмисия от “Фобос-2” била фотография на гигантски цилиндричен космически кораб - огромен, с дължина около 25 км и с диаметър 1,5 км, заснет на 25 март 1989 г. в близост до марсианската луна Фобос. След изпращането на това изображение до Земята, сондата мистериозно изчезва - вероятно унищожена от изстрелян високоенергетичен импулс. Съществува и друга версия - че междупланетният апарат е срещнал космическо тяло от изкуствен произход, ударил го е и дори е преминал през него, без да го разруши, но е претърпял сериозни повреди и останал безмълвен пленник на космическата пустош. Дори се намеква, че повече светлина върху тази мистерия e хвърлило друго засекретено изображение, показано на закрита среща на британски и американски официални представители.

На 19 април 1989 г. в сп. “Нейчър” съветските специалисти публикуват страничен технически доклад за осъществените от “Фобос-2” експерименти. Отделен параграф е посветен на загубата на апарата. Докладът потвърждава, че “Фобос-2” е загубил ориентация поради компютърна неизправност или защото е бил “ударен” от неизвестен обект. Ако последното е вярно, вероятно този трагичен инцидент може да се окаже истинското начало на космическата сага “междузвездни войни”, чийто сценарий не би могъл да предвиди дори гениалният Лукас.

Автор: Мирослав Минчев