ЗАПЛАШВАТ ЛИ НИ ЧЕРНИТЕ ДУПКИ?

Загадъчни и страховити, черните дупки възникват след взрива на свръхнови звезди, които колапсират в невидима свръхмаса с невероятна плътност, изкривяваща пространството и времето, притегляща и поглъщаща всеки лъч светлина и късче материя. Въпреки повсевместното им присъствие във Вселената, “унищожителите на светове” изглеждат далечни и безопасни за живота на планетата Земя. Ала скрити в сянката на исполинските космически центрофуги, други проявления на апокалиптичния феномен застрашават все по-сериозно нашата реалност.

През 1971 г. съветският академик Яков Зелдович за първи път споменава за открити в природата миниатюрни черни дупки и ги нарича “отони” (от съкращението на “обща теория на относителността”). Лабораторните експерименти, извършени от професор Улф Леонхардт и група английски физици от университета “Сейнт-Ендрюс” показаха, че отонът е частица с размерите на атомно ядро, но с маса, превишаваща 40 пъти тази на целия атом. Предполага се, че енергията, която притежава, превъзхожда капацитета на цяла атомна електроцентрала, а взривът на хипотетична отонна бомба би надхвърлял милиони пъти детонацията на ядрен заряд.

Според петербургския професор Евгений Боровков, в космоса и земните недра в гравитационно свързани системи съществуват черни микродупки. В образуваните от отоните проекции на повърхността на планетата възникват мощни мълнии и високоенергийни лъчи от типа на лазерните, поразяващи хора, транспортни средства и “захранващи” стихийни бедствия като земетресения, вулканични изригвания, торнадо и наводнения.

Миниатюрни черни дупки са най-вероятните причинители и на зловещия феномен, известен като “внезапно самозапалване на хора”. Регистрирани са безброй случаи, в които без разумни причини телата на живи хора се превръщат в пепел, а същевременно силно запалими материали като дърво, хартия и платове остават невредими само на сантиметри от изпепеленото тяло. От дълбока древност до наши дни ежегодно се регистрират 15-20 случая на “спонтанно самозапалване”, за чието естество се предлага широка гама от метафизични обяснения - от “психическо самоубийство” до погрешно “поведение” на телесното регулиране на температурата. Александър Трофименко счита, че самозапалването настъпва, когато отони, пристигащи от космоса или земните недра, бомбардират човешкото тяло и взаимодействат с намиращите се в него “лични” отони. Възниква топлинен взрив, чиято енергия не се разпръсква, а се поглъща, създавайки своеобразен крематориум с огромна температура в човешкото тяло.

В моретата и на сушата по Земята са разпръснати множество аномални области, известни още като “зони на смъртта”. Сред тях се открояват Бермудския триъгълник, Платото на ужаса в Калифорния, Долината на зелената смърт в китайската провинция Цзилин и Планината на мъртъвците в Северен Урал. В тези злокобни места, погребали безследно хиляди хора, компасът полудява, предметите се движат сами, възникват зловещи синкави сияния, а времето променя своя ход. Предполага се, че пагубното въздействие на “зоните на смъртта” се дължи на геопатогенни енергийни лъчи, породени от въздействието на отони дълбоко в земните недра.

В серия от неотдавнашни технологични аварии са наблюдавани феномени, които подкрепят хипотезата за въздействието на отонните черни дупки. Очевидци твърдят, че непосредствено преди взрива на АЕЦ в Чернобил на 26 април 1986 г. са наблюдавали странно сияние над четвърти енергоблок, а след експлозията бил усетен подземен грохот и локален земетръс. Миг преди катастрофата с трансатлантическия авиолаайнер “Боинг-747” в небето над Лонг Айлънд през нощта на 17 юли 1997 г. свидетели забелязват към него да се устремява светеща диря, подобна на реактивна следа от двигателите на бойна ракета. Видеокамерите отново улавят попадение на отон при катастрофата на “невидимия” изтребител “Стелт” по време на авиошоу в Балтимор (щата Мериленд) на 14 септември 1997 г. Отлично се вижда светещата трасираща диря (плазменият слой, образуван при приближаването на отона), разтърсването на корпуса на самолета (момента на удара) и самата катастрофа. Познатият сценарий се възпроизвежда в друга страховита авиационна катастрофа, сполетяла Украйна на 27 юли 2002 г., когато на авиошоу в Лвов изтребител “Су-27” рухва върху зрителите и убива 83 души. Разследващата инцидента комисия категорично отказва да коментира и анализира заснет от камера на местна кабелна телевизия репортаж, на който се вижда как подобно на изстреляна от земята ракета в извършващия вираж самолет стремително се врязва загадъчно светещо тяло. С попадение на отонен “снаряд” се свързва и страховитата авария на високоскоростния влак “ICE” на 3 юни 1998 г.по маршрута Мюнхен-Хамбург, когато загиват 100 и са ранени над 300 души. Тогава с обичайната за последния участък от маршрута скорост от 220 км/ч. експресът доближава шосеен прелез, първите три вагона профучават под моста, но внезапно неведома сила изхвърля четвъртия от релсите и той се врязва в подпорна колона.

В своя бестселър “Последния ни час” известният британски астроном от Кеймбриджския университет Мартин Рийс изказва опасенията си, че продължаващите експерименти с ускорители на високоенергийни частици в Брукхевънската национална лаборатория могат да причинят създаването на черна дупка, която да погълне цялата планета. Той дори допуска, че по-мощни устройства могат да създадат ултракомпресирани микрочастици - кварки, чието шоково въздействие ще приведе обширни райони във Вселената в състояние на първичен хаос.

Автор: Мирослав Минчев