Български митове и легенди

В българската народна традиция са запазени вярвания за свръхестествени същества, към които човек има повече поетическо или общоезическо отношение. Това са митични същества, които са свързани почти изцяло с природата и са по начало индеферентни към човека. Когато все пак човек ги доближава към себе си, те са представени или приятелски, или са зле настроени. В последния случай те се уеднаквяват с демоните и влекат със себе си съпротивата на човека.

Такива същества са примерно самодивите. Това са най-често очарователни девойки с руси коси, понякога и с крила. Силата им се крие в облеклото. Ако им се отнеме те стават подчинени на човека. То се стои от риза рокля, златна забрадка, зелен пояс и забунче. Тези дрехи имат особености на птиче облекло тъй като са украсени с пера. Според народните вярвания самодивите обитават горите, дивите и планински усои – най-често Пирин, Витоша, Рила и Стара планина. Тези същества владеят кладенците, реките, езерата и могат да спират водите т.е. да предизвикват суша. Самодивите са страстни любителки на музиката, обичат да слушат мелодиите на кавала, затова отвличат овчари при себе си за да им свирят. Обиталищата си пазят ревниво от хората – ако някой пристъпи в тях – той изчезва безследно или се връща неизличимо болен.

Не всички самодиви запазвали девствеността си. Някои имат деца, които къпят в езерата, в речните вирове. Случва се понякога да се омъжат за обикновени хора, но никога не стават добри домакини – често избягват с децата си, като изхвръкват през комина.

Обикновено самодивите се появяват през пролетта и лятото. Обичат много празниците най-вече Великден. Ако някой не зачита тези празници, те го наказват – убиват го, ослепяват го.

Ламята е женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака и кучешка глава и остри зъби. Устата и е толкова широка , че може да глътне човек или добиче. Тялото и е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята е най-често мотив на народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някой, за да го изяде.

Въпреки страхотността и някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждава, като отрязват главите и. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак.

Врагове на ламите са змеевете, млади мъжки същества в човешки образи, с опашка и с крила под мишниците. Долната част на тялото им е покрита с лъскави като злато люспи. Те обитават непристъпни гори и пещери. Названия като Змейова дупка, Змейов кладенец и др. са чести из България. Змейовете се хранят главно с мляко, ядат много бял хляб и пият гъсто вино. Змейовете са приятелски настроени към хората.

Втория вид митични същества имат по-определено демонично естество. Тяхното отношение към човека е враждебно. Те определят съдбата му или атакуват съществуването му. Най-благоприятния случай те съзнателно го щадят, а в най – тежкия жестоко довършват живота му. Поради това, пазейки се от тях по пътя на активна борба, човек лицемерно ги почита и престъпя към тях с дарове за благоразположение. Молитвата му обаче е изключена в отношенията му към тях. Ако има словесен израз, той представлява заклинание, съпроводено с магични действия за отгонване.

Орисници са три женски същества, които ходят винаги заедно по света, посещават домовете с новородени деца и определят съдбата им. Това става в третата нощ след раждането им. Тяхното обиталище е на края на света при слънцето. Видът на орисницата не е типизаран в народните представи. Най-често ги представят чернооки, тънки и високи като едната е на около 18, другата на 25-30 , а третата около 30-35 години. Те са облечени в най-хубавата местна носия. По своето естество орисниците са типично наследство от матриархалната култура.

Болестите са се смятали за демонични същества, които се изпращали от бога, за да наказват хората, заради греховете или, за да събират човешки материал за чудни калета и манастири на бога. Общия им брой е неустановен – 7,12,77. Обикновено това са женски същества, грозни, страшни, нечисти и дрипави. Ето някои от индивидуализираните болести:

Чумата е стара, грозна жена, с дълги несресани коси, дълги костеливи ръце с дълги нокти, облечена с черна, дрипава дреха. Обикновено чумата носи и дете в пелени, което обича да повива във вълна. Носи и списък на хората, които трябва да покори. Удря жертвите си със стрели. Според вярването тя идва не за отделни хора, а тогава, когато има много грешници за избиване.

Въпреки грозотата си чумата обичала чистота, била милостива към старците и вдовиците и не ги убивала. Тя се поддавала и на молби и на благоразполагане.

Шарката (Varicella) е представена от три сестри моми, които единствено между болестите не са грозни. Най-възрастната сестра се нарича едрица, средната – брусница, а третата – ситница. Те са обикновено весели, добреразположени. Нападат децата, които прекарват леко болестта. Много се сърдят когато видят да ври вода или да се коли животно – кокошка, прасе, гъска и др. и да се попарват с вряла вода.

Някои от болестите се подават на омилостивяване чрез нагостяване с прясна пшеничена погача, намазана с мед. Това ястие им се слага зад вратата или пред къщата всяка нощ докато в къщата има болен.

Третата група демонични същества са зле настроените към човека демони, срещу които се взема отрицателно отношение: използват се заклинания и се извършват по-сложни магии за предпазване. На първо място в тази група е дяволът, който по образ и характеристика е напълно библейско наследство, обогатено по пътя на апокрифните и етническите легенди. Изобразяван е с човешко-животинска глава с рога, космато тяло с опашка, дългоноктести ръце и крака: въоръжен е с желязна вила или друго оръдие, за да прави пакост на хората.

Вампир се смята уплатнената душа на умрял човек, прескочен от нещо или умрял от язва или от престарялост. Външният вид на вампира е неопределен: той е като сянка на човек или на някакво животно – куче, котка, кокошка. Излиза обикновено нощем, ходи по полици, тавани, премята паници, измъчва близките си. В характеристиката на вампира влиза и това че той се бои от вода, от тръни, от огън, от светлина. Той е наивен – лесно може да бъде измамен, бои се от вълци, животински череп и от желязо: гръмотевицата лесно го убива. Понякога вампирът може да бъде хванат от особени хора – вампирджии. Те го виждат, хващат, варят го в казан или го убиват като от него остава само пихтия – съсирена кръв.

Гробът на вампирясал мъртвец се познава, ако е хлътнал и ако има дупка. Когато смятат , че някой е вампирясал, за да спрат злодеянията му, разравят гроба му и пробиват тялото с нагорещен кол. Вампирът е също демон познат в старобългарско време и в славянската древност.

На най – ниското стъпало в народната митология стоят вещиците. Смятало се, че това са определени жени от селото, които поради общуване с духове се превръщали на полудемонични същества и се занимавали предимно със зловредна магия. С нея те отмъщавали на неприятни тям лица, създавали свади между съпрузи без причина. Вещиците са преследвани от църковните проповедници. Вярването във вещици е много старо у българите.

В митичния свят на българите има още много митични същества. Те плашат хората и им дават основание да си обясняват едни или други нещастия с техни действия.