Гръцки митове и легенди

Mузи

Според гръцката митология музите са 9 дъщери на Зевс и Мнемозина, покровителка на изкуството и науката. Калиопа (сладкозвучна), музата на епическата поезия и изобщо на науката, най-възрастната от 9-тте музи. Тя е майка на тракийския певец Орфей. Нейните атрибути са плоча или свитък и калем. Другите 8 музи са: Талия (цветуща) - муза на комедията. Тя е жена на Аполон, изобразявана с комическа маска в лявата ръка и с овчарска гега в дясната на главата с лавров венец. Урания (небесна) - муза на астрономията, Мелпомена (пееща) - на трагедията и театъра, Полихимния (богата с хвалебствени песни) - химническата поезия, първоначално муза на танца, по-късно и на пантомимата. Изобразява се забулена, без атрибути. Евтерпа (услаждаща) - на музиката и лирическата поезия, изобразявана е като млада жена с двойна флейта. Клио (прославяща) - наисторията, изобразявана като Калиопа със свитък от папирус или пергамент и калем. Ерато (обична) - на любовната поезия. Нейн атрибут е лирата. Терпсихора (обичаща танците) - на танца. Изобразява се с лира и плектрон в ръце.





Егеида

Многолюдните градове в древна Гърция и Мала Азия, където се раждат легендите и митовете за великите герои и богове, разказите за кръвопролитната борба между троянците и гърците, възпята от лирата на Омир... Преди 100 години всичко това изглежда като поетична измислица на елините, чиста фантазия. Реалната история на гърците, а заедно с тях и на цялата европейска цивилизация започва от епохата, посочвана от античните историци - XII в. пр. н.е.

Господари на морето

Гигантския дворец на царете на Кносос са главен център на могъщата критска държава, средище на административния, художествен, стопанския и политически живот. Площа на двореца-лабиринт достига 16 000 кв.м. Стените са украсени с изумително майсторство с фрески, осветени от светлини кладенци - шахти, които минават през цялото здание отгоре до долу. До двореца са разположени монументалните гробници на владетелите на Крит, а също и жилища на аристокрацията, които в миниатюра повтарят царския дворец. В двореца се помещават многобройни занаятчийски работилници на забележителните критски майстори.
Египетската, месопотамската и индийската цивилизация се раждат в долините на велики реки. Но цивилизацията на Крит, възникнала на острова по много неща се отличава от тях. Главната разлика се състои в това, че критската държава е морса държава.
Още през каменния век започва строителството на морски кораби и далечни плавания по Егейско море. По време на разцвета на Критската държава флотът на владетелина на Кносос нямал равен на себе си в целия древен свят.
Благодарение на мощния флот владетелите на Крит могат да разпостранят господството си върху заобикалящите ги страни. Но подтиснатите народи събарят господството на критяните и с "огън и меч" минават през владенията на деспотите. Гръцките ахейски племена нахлуват в Южна Гърция, стигат го Крит и разгромяват градовете му. После варварите усвояват културата на победените, като поставят основите на елинската държава.
Великите богове на Елада - гръмовержеца Зевз, Хера, Посейдон, Дионис, Артемида - са богове от пантеона на ахейците, наследници на критската цивилизация.

Елена

Някога славния герои Тиндарей бил изгонен от своето царство от Хипокоонт. След дълги скитания той намерил убежище при Тестий, царя на Етолия.Цар Тестий обикнал героя и му дал за жена прекрасната своя дъщеря Леда. Когато великия Зевсов син Херкулес победил Хипокоонт и убил както него, така и всичките му синове, Тиндарей се завърнал с хубавата си жена в Спарта и започнал да царува там.
Леда имала четири деца: прекрасната Елена и Полидевк били деца на Леда от Зевс, а Клитемнестра и Кастор били деца на Леда и Тиндарей.
Елена била извънредно красива. Славата й се носела по цяла Гърция. Много кандидати имало за ръката на Елена. Тиндарей обаче не искал да я дава на никой, защото се опасявал че другите кандидати от завист към щастливеца ще започнат борба с него и ще възникне голяма разпра. Най-после хитрият Одисей дал на Тиндарей съвет. Нека Елена сама избере на кого да стане жена, а всички кандидати да дадат клетва, че никога не ще дигнат оръжие срещу този когото избере Елена.
Всички кандидати положили клетва, а Елена си избрала хубавия син на Атрей, Менелай. Оженил се Менелай за прекрасната Елена. След смъртта на Тиндарей, той станал цар на Спарта. Менелай не подозирал колко беди ще му докара бракът с прекрасната Елена.

Когато титанът Прометей открил великата тайна, че от брак на Зевс с богиня Тетида щял да се роди син, който ще бъде много по-могъщ от баща си, той посъветвал боговете да дадат Тетида за жена на Пелей. Така решили боговете, само едно условие поставили те: Пелей трябвало да победи богинята при двубой. Отишъл тогава Пелей в пещерата, в която почивала Тетида. Укрил се и зачакал. Изплавала Тетида от морето и влязла в пещерата. Пелей се хвърлил върху нея. Тя се мъчила да се изтръгне, но Пелей не я пущал. Богинята била победена.
Боговете шумно отпразнували сватбата им. Единствено богинята на раздора Ерида не участвала в сватбеното тържество. Тя се скитала спотаила дълбоко в сърцето си обидата. Най-сетне Ерида се сетила как да си отмъсти. Тя взела една ябълка от градината на Хесперидите.Само две думи били изписани на нея-"На най-хубавата". Тихо се приближила Ерида към тържествената трапеза и оставила ябълката. Боговете видели ябълката и прочели надписа.Веднага възникнал спор между трите богини- Хера, Атина и Афродита. Богините се обърнали към Зевс и искали да разреши спора. Зевс казал на Хермес да заведе богините в околноста на Троя.Там спора трябвало да разреши сина на троянския цар- Парис. Стигнали богините при него, но той не можел да реши коя от тях е най-хубава. Хера и Атина му обещтавали слава и богатство, но Афродита му обещтала за жена хубавата Елена. Не мислил много Парис след като чул обещанието на богинята и дал ябълката на нея. Оттогава Парис станал любимец на Афродита. Хера и Атина намразили Парис и Троя и решили да погубят целия народ.


ПАРИС ОТВЛИЧА ЕЛЕНА

Изминало много време, откакто Парис се завърнал в дома на баща си Приам. Като че ли промяната, която станала в живота му, го накарала да забрави за дара, който Афродита му обещала, когато отсъдил за нея ябълката. Сега той бил царски син, а не обикновен пастир. Но Афродита сама напомнила на своя любимец за прекрасната Елена; тя му помогнала да построи великолепен кораб и той се приготвил да отплава за Спарта, където живеела Елена. Когато пророчицата Касандра видяла как се отдалечава бързоходния кораб на Парис, обзело я отчаяние. Като протегнала ръце към него извикала:

"О, горко на великата Троя и на всички ни! Виждам свещения Илион обхванат от пламъци, лежат потънали в кръв, повалени в праха неговите синове. Виждам чужденци да отведждат в робтсво плачещи троянски жени и девойки."

Така плачела Касандра, но никой не я слушал. Никой не възпрял Парис.
А Парисовият кораб плавал все по-далеч. Той отминал богатата Фтия, Саламин и Микена, където живеели бъдещите му врагове, и стигнал най-после до бреговете на Лакония.
Менелай посрещнал топло Парис и Еней. В чест на гостите той уредил богата трапеза. По време на угощението Парис видял Елена. В захлас я гледал той. И Елена била пленена от красотата на Парис.
Изминали няколко дни. На Менелай се наложило да отпътува за Крит. Той нищо не подозирал. Когато заминал, Парис тозчас решил да се възползва от неговото отцъствие. С помоща на Афродита той склонил с нежни думи прекрасната Елена да избяга с него в Троя. Тя отстъпила пред неговите молби.
Парисовия кораб напуснал устието на река Еврота, откарвайки богата плячка. Три дни плавал корабът под закрилата на Афродита и благополучно пристигнал до троянските брегове.

МЕНЕЛАЙ СЕ ГОТВИ ЗА ВОЙНА СРЕЩУ ТРОЯ

Щом прекрасната Елена напуснала Менелаевия дворец, боговете изпратили вестителката Ирида при Менелай на остров Крит за да му съобщи за сполетялото го нещастие. Обзело го страшен гняв след като се прибрал в Спарта и видял, че Елена го е напуснала и всичките му богатства са задигнати.
Менелай веднага се посъветвал с брат си Агамемнон. Той веднага казал да се съберат всички герои, които му обещали, че в случай на беда ще му помогнат.
Мнозина герои решили да участват в този поход срещу Троя. Сред героите били аргоския цар Диомед, Паламед-мъдрия син на евбейския цар, царят на Крит-Идоменей, Херкулесовият приятел Филоктет. И още много други взели участие. В похода трябвало да се застави да участва и царят на Итака- Одисей, но той не искал да напусне жена си Пенелопа и сина си. Затова се опитал да хитрува като се престорил на побъркан, но Менелай, Агамемнон, Нестор и Паламед веднага разбрали че лъже и Одисей нямало как да не се съгласи да тръгне в похода срещу Троя.

Героите на древна Гърция Агамемнон - цар на Микения (северната част на Пелопонес)
Аякс- той е един от героите свързан с Троя. В Илиада е възпят като втория похраброст след Ахил
Ахил - той е централната фигура в древногръцката митология, свързан с Троянскатавойна. Бил е безсмъртен. Имало е само едно място, където ако бъде прободене можело да умре. Това е била петата му.
Акастус - син на цар Пелиас
Амфиарус - пророк
Аргус - строител на Argo
Астерикс
Атaланта - единствената жена , велик ловец
Хилас - приятел на Херкулес
Идас - син на Афареус от Месин
Идмон - син на Аполон
Джеисън - капитан на кораб
Мелампус - син на Посейдон
Пелей - мирмидонец
Пенелей - от Боотия
Хектор - участник в Троянската воина, син на цар Приам, цар на Троя и Хекуба.Той е убит от Ахил
Херkулес - той е син на Зевс и смъртна майка. Притежавал е невероятна сила и физическаспособност
Одисей - цар на Итака
Орфей - той е известен с любовта си към Евридика. Най-добрия музикант



Ахейците

Гърците възприели финикийската азбука вероятно през IX век или началото на VIII век пр. н. е. Най-старите азбучни надписи датират от втората половина на VIII век пр. н. е. като приспособили за своите потребности остроумното фонетично записване, намерено от финикийците, гърците въвели в него един нов елемент - записване на гласните. Навярно не е случайно, че първите две литературни произведения "Илиада", "Одисея" сега се датират от повечето учени през IX век или по-скоро през VIII век пр. н. е., когато гърците започнали да си служат с азбучно писмо.
В поемите на Омир са намерили отражение микенската епоха, времето от 1200 г. пр. н. е. до йонийското преселване. От микенско време е споменато у Омир оръжие от желязо или бром, дворци, вещи, военни обичаи. Втория период е дал сведения на Омир за изгарянето на труповете, споменавания за Египет, сведения за много и различни народи на остров Крит.
Ахейците се спускат на юг в началото на 2-рото хилядолетие пр. н. е. Те заварват население с по-висока култура, покоряват го и възприемат много от неговите обичаи. Към XVIII пр. н. е. коват оръжие от бронз, строят градове.
Разцветът на ахейската сила на остров Крит е между 1400-1200 г. пр. н. е. Най-могъщия град по онова време е Микена. В епохата на разцвета градът притежава мощни крепостни стени. По-късно елините дават митическо обяснение - циклопите изградили тези стени. Наистина загадка е как са били вдигани и поставяни. Затова, че Микена била нещо като столица в равнината на Арголида, говорят и остатъците от големи, покрити с камъни шосета.
Начело на ахейските държави стои владетел /ванакс/, чието върховенство се усеща само по време на война. Почитат го като божество на основанието, че неговия дух-закрилник помага и на неговите подчинени. Опора на власта е съветът на старейшините и народното събрание, в което участват всички воини /лавос/. Около царя и велможите живеят техните приближени. Надолу в обществената стълбица следват няколко категории свободни - богати граждани - търговци, занаятчии /демиургой/ и наемни работници, на най-ниското стъпало са робите.