Планети

Планета - Масивно космическо тяло, орбитиращо около звезда
Планетите са големи космически тела, орбитиращи около звездите. Планетите се формират от звездния газ и прах, останал след раждането на звезда. Тъй като звездата е масивен обект и има огромна гравитация, тя задържа планетите в орбита около себе си. Звездите са съставени само от газ, докато планетите могат да бъдат съставени както от газ, така и от скали, метали и други твърди материали. На 24 август 2006 г. на заседание на Международния астрономически съюз е приета нова дефиниция за понятието планета – това е масивно космическо тяло, което не е звезда, има хидростатичен еквилибриум и почти кръгла форма, движи се по орбита около звезда и не е спътник на друго тяло.

Според стандартните модели за формиране на Слънчевата система, звездите и планетите се зараждат във въртящи се облаци от прах и газ. Натрупването на все повече газ и прах в облака увеличава неговата маса, с което нараства гравитацията и започва свиване на облака. С намаляването на размерите си и стремейки се да съхрани своя ъглов момент, облакът започва да се върти по-бързо и се сплесква в диск. Тогава веществото, намиращо се в центъра на диска, формира млада звезда, а сгъстяванията в диска постепенно се превръщат в планети. Типът на планетите зависи от температурата и количеството вещество.

Планетите от земен тип:
Планетите, отнасящи се към земната група (Меркурий, Венера, Земя и Марс), имат неголеми размери и маса, средната им плътност превишава няколко пъти плътността на водата и се въртят бавно около своята ос. Тези планети имат малък брой спътници или въобще нямат такива. Планетите от земната група имат твърда повърхност.

Планетите-гиганти:
В тази група влизат газовите планети Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, които нямат твърда повърхност, тъй като са съставени изцяло от газ и лед. Тези планети, и най-вече Юпитер, имат огромни размери и маса. Обемът на Юпитер е 1320 пъти по-голям от обема на Земята, а масата му е 318 пъти по-голяма от земната. Планетите-гиганти се въртят бързо около своята ос (Юпитер се завърта за 10 часа). Екваториалните зони на планетата се въртят по-бързо от полярните. Резултата от бързото въртене е сплескването на планетата - има голяма разлика между екваториалния и полярния радиус. За Юпитер тази разлика е 4400 км.
Планетите-гиганти се намират далеч от Слънцето, и независимо, че и при тях има годишни времена, там преобладават ниските температури. Тези планети имат голямо количество спътници. Друга особеност е, че те имат около себе си системи от пръстени, съставени от лед и прах.