Хитлер - Сталин

равнителна характеристика на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин

Терминът „фашисти” е бил създаден от Сталин и утвърден от неговия пропаганден апарат. Създаването на този нов термин е бил необходим на Сталин за да потули истината защо две социалистически държави воюват помежду си.

Целият цивилизован свят използва думата „нацисти”, „наци” („nazi”). В СССР и пост-СССР те са „фашисти”. От къде идва тази разлика? От това, че целият цивилизован свят разбира разликата и същността на този термин, а в СССР и пост-СССР главното са пропагандата и клеймосването.

За да се разбере по-правилно разликата между термините „фашисти” и „нацисти”, трябва да се разгледат следните факти:

1) Защо главата на „испанските фашисти”, генерал Франко, е защитавал испанските евреи в Барселона от комунистически погром?

2) Защо Руската Фашистка Партия (с вожд Анастасий Вонсятский) е била финансирана от американски евреи?

Защото, преди Сталин да придаде ново значение на думата „фашист”, тя е означавала „радикален антикомунист”. „Фашио” („Facio”), „фашина” = „единство” – е обозначавало единението на народа в борбата срещу шайката на комунистите - „интернационалисти”, опитващи се да заграбят властта. Фашистите се появяват в Италия още по времето на завземането на властта в Русия от комунистите.

Тогава кой всъщност е воювал с Червената Армия? Съветската пропаганда отговаря с обобщителното „всички немци”.

А всъщност в Германия е имало две абсолютно различни сили – армията и партията. Тоест армейските офицери и партийците-нацисти. Тези две категории не са се обичали и целите им са били различни, включително и във войната със СССР. Ако офицерите на Вермахта просто са изпълнявали задълженията си и са воювали против комунистическата власт на Сталин, то с нацистите положението е по-друго. Повече от 15 пъти армията е подготвяла покушение срещу Хитлер, в това число и знаменитото „Волчем Логове”.

Офицерите на Вермахта са виждали, че нацистката политика на Хитлер води Германия към гибел, както и че целите им в „похода на Изток” се различават. Сред офицерите на Вермахта не малко са били участници в нападението на Петроград от Руската армия начело с генерал Юденич, където немските офицери са се сражавали рамо до рамо с руските офицери от дивизиите на Негово Величество Княз Ливен против Червената армия. Тези офицери са гледали на войната със СССР като продължение на гражданската война. Именно тези офицери са се застъпвали за създаването на Руска Национална Армия с цел пълното унищожаване на болшевизма… Уви, нацисткото ръководство разбира това твърде късно…

Фашистите, тоест Италианските войски, напускат Русия през 1942г. в знак на несъгласие с нацистката политика на Фюрера.

Използвайки пропагандата, Сталин умело успява да представи войната с Германия не като защита на своята комунистическа и лична власт, а като „народна” война против „немско-фашистките окупатори”. Но дори Хитлер да не беше изпреварил Сталин, и Сталин да бе нападнал пръв Германия, Сталинската пропаганда пак щеше да е на висота и да намери оправдание за нападението си. Комунистическа пропаганда – най-добрата в света!

Червената Армия никога не е скривала своята агресивна същност и открито е заявявала „Ние ще направим пожар за всички буржоа в света”.

Последният куплет на Будьоновския марш гласи: „Ние сме червени кавалеристи… ще ни дадете Варшава, ще ни дадете Берлин, вече сме се врязали в Крим!”.

И двамата – и Хитлер и Сталин - са били агресори, с тази разлика, че пропагандата на Сталин е била по-силна…

Какво биха могли да направят руснаците при тези два огъня - с Хитлер лошо, със Сталин още по-лошо?

Имало е само един избор – трета сила! Руска Национална Армия! Заедно с Хитлер да се разбие Сталин и там да се обърнат щиковете срещу нацистите, или да се оставят офицерите на Вермахта сами да се справят с Хитлер.