Как да напишем порноразказ

Как да напишем порноразказ


“Андрешко яростно шибаше конете в блатото...”

ИВО СИРОМАХОВ

Днес, когато сме на прага да влезем в НАТО и отправяме изпълнен с надежда взор към портите на Европейския Съюз, щем не щем трябва да признаем, че родната порнография е в криза.
С такова примитивно порно няма да ни приемат в Европа.
Речникът на българските порноавтори е толкова просташки, че ако четеш разказите на глас, ти се накъдря мъхът в ушите.
Диалогът се върти около 5-6 изтъркани клишета от сорта: “О, колко ти е голям, вкарай ми го веднага”, или “Искам да те оближа цялата”.
Освен това изобилстват грухтящите междуметия “Ооо, да-а-а, хррр, пррр, фссс” – звукова среда по-характерна за автомобилните заводи
в Толиати, отколкото за сумрачния будоар на някоя сексуална тигрица.
Да не говорим за сюжетите – от “Тя му го налапа” до “Той експлодира върху циците й” не се случва почти нищо освен стандартното изброяване на приклякания, полягания и извъртания.
Поне един Казанова да си сецне кръста! Или някоя Клеопатра, която да получи внезапен пристъп на деменция и да започне да нарича любовника си “вуйчо”...
Пълна липса на въображение! За отечеството – полза никаква, както обичаше да казва великият Гогол.
Всъщност големият проблем на българската порнография е, че е прекъсната връзката с класиката.
Няма го възбуждащия ромон на народната песен, няма я ботевата страст, няма го елинпелиновия социален хуманизъм, няма я вапцаровата вера.
А опитът учи, че ако искаш творбите ти да бъдат запомнени, просто трябва да следваш добрите образци на българската литература.
В полза на всички кандидат-порнографи предлагам един кратък наръчник за създаване на класически порнотекст.
Зарежете римите.
Не ви съветвам да работите в стих, защото ще берете ядове с намирането на подходящи рими. За рими на мъжкото достойнство вариантите са “шнур”, “булгур”, “папур”, “Тимур” (и неговата команда) и евентуално “Байконур”, което за съжаление води към някакъв спейс-сюжет, а това няма да ви върши работа, въпреки че порнографията като жанр стои най-близо до фантастиката.
Още по-зле е с женския орган. Тук възможните рими са – “минутка”, “гугутка”, “грудка”, и “темерутка”.
Така че поезията отпада. Разбира се, ако повествованието го наложи, тук –там може да се прокраднат цитати от класиците. Като например Вапцаровото:
“Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи…”
2. Подходящите герои – полицай и учителка.
Челният западноевропейски порнографски опит препоръчва главната мъжка роля да се изпълнява от негър. Но в България негри няма от 1992 година, когато последният нигерийски випуск завърши ВИТИЗ.
С ромите ситуацията е още по-деликатна – или ще ви обвинят, че плагиатствате от Кустурица, или някоя горда издънка на славните Зрънкови ще се самозапали пред дома ви в знак на протест. Затова най-добре е героят ви да е българин. От Своге, да речем.
Добре е да е полицай (виж рейтинга на Бойко Борисов), носител на традиционните български ценности - патриотизъм, ученолюбивост и умерена темерутщина. Препоръчвам името “Вълко”, метафора на хищния му сексуален нрав.
Главната героиня трябва да е бедна (виж рейтинга на сапунените сериали). Може да е начална учителка – да напомня за Рада Госпожина от “Под игото”. Впрочем Рада е добро име за героинята – Вазов едва ли ще ви се разсърди.
Рада е свенлива, патриархално възпитана, но в утробата й клокочат неподозирани сексуални стихии.
Не се подвеждайте да използвате изтърканото клише: “Рада пръскаше сред учениците си семето на познанието, тъй както Вълко пръскаше семето си върху нея...” Банално е.
3. Място на действието – класната стая
Вълко и Рада са публични личности в града, затова са принудени да крият страстите си.
Затова предлагам сношението на образователната система с репресивния апарат да стане в класната стая – символ на невинните ученически пориви към познание.
Привечер. Последният звънец е заглъхнал отдавна. В сумрака на олющената класна стая Вълко опипва одобрените от Министерството на образованието гърди на Рада.
На черната дъска зад тях неуверена първолашка ръка е написала с разкривени букви “Аз съм българче, обичам....”
Този детайл трябва да покаже, че авторът е пич и не се плаши да посегне на исконни български ценности.
4. Минимум диалог – максимум екшън.
Всеки, който е водил елементарен полов живот знае, че когато българинът изпадне в сексуална ситуация, той не е особено словоохотлив. Да описвате пъшкания и стенания пък е тъпо и разводнява сюжета. Придържайте се към действието със стегнати прости изречения, тип Елин Пелин.
“А Сивушка и Белчо (респ. Рада и Вълко) се гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка (респ. Рада) капеше пяна. Тя погледна стопанина си и наведе жално глава.”
5. Колко пъти?
Отново се опираме на класиците. Тук на помощ идва класикът Христо Стоичков с неговата безсмъртна формула: “Айн цу цвай, цу драй, цу дрън”
6. Внезапен обрат.
Малко след “цу драй” и непосредствено преди “цу дрън” в класната стая влетява Директорът на училището. Той, разбира се, е отрицателен образ и има някакъв очевиден недъг - или е кривоглед, или накуцва, или заеква. (Най-добре и трите.)
Виждайки Вълко и Рада в размножителна поза, директорът решава да се възползва от служебното си положение (това е добър похват, защото в страните от Европейския съюз много добре се котира темата за сексуалния тормоз на работното място). Рада се разплаква (с този похват печелим таргет групата на състрадателните български домакини). Директорът в прав текст заявява, че ще уволни Рада, ако не бъде допуснат до пряк контакт с вътрешните й органи.
7. Да го духа, бате Гойко!
Като истински орган на вътрешните работи, Вълко категорично се възпротивява на тази нагла провокация и вади от вътрешния джоб на униформата си документ, в който има неопровержими доказателства, че Директорът е мозъкът на ужасяваща контрабанда с турски тебешири (вариант – източване на ДДС от училищната лавка) И преди Директорът да успее да възрази, Вълко вече го е закопчал с белезници.
8. Хепиенд.
Холивудските класици препоръчват всяка история да завършва с жизнеутвърждаваща музика.
В случая най-подходящо ще е музиката да бъде изпълнена от благодарната Рада. На свирка.