Истински истории

Нека споделя с вас историята на живота на един човек.

Това е човек, който:
на 21 г. се проваля в бизнеса;
на 22 г. губи в изборите за законодателните органи;
на 24 г. отново се проваля в бизнеса;
на 26 г. преодолява смъртта на любимата си;
на 27 г. преживява нервно разстройство;
на 34 г. губи в надпреварата за член на Конгреса;
на 36 г. отново губи в надпреварата за член на Конгреса;
на 45 г. губи в изборите за сенатор;
на 47 г. се проваля при усилието си да стане вицепрезидент;
на 49 г. губи в изборите за сенатор.
На 52 г. е избран за президент на САЩ.

Името на този човек е Ейбрахам Линкълн.


Би ли могъл да стане президент, ако бе разглеждал събитията в живота си като провали?

Притесненията

Има само две неща, за които да се притесняваме: дали сме здрави или болни.

Ако сме здрави, няма за какво да се притесняваме. Но ако сме болни, има две неща, за които да се притесняваме: дали ще оздравеем, или ще умрем.

Ако ще оздравеем, няма за какво да се притесняваме. А ако ще умрем, има две неща, за които да се притесняваме: дали ще отидем в рая или ада.

Ако отидем в рая, няма за какво да се притесняваме.


Но ако отидем в ада, ... ще бъдем толкова заети да се ръкостискаме със стари приятели, че няма да ни остане време да се притесняваме.

Продавач на сандвичи

ПРОДАВАЧ НА САНДВИЧИ

Живял край пътя човек...
...и продавал хот-дог.
Той... нямал радио.
Очите му били болни и не четял вестници.
Но продавал вкусни сандвичи.
Сложил край пътя табела, на която пишело колко вкусни са те.
Заставал край пътя и викал:
“Купете си хот-дог, господине” – и хората купували.
Започнал да поръчва повече месо и хлебчета и си купил по-голям магазин, за да поддържа търговията.

Извикал сина си от университета да му помага. И тогава се случило нещо.
Синът му казал:”Татко не слушаш ли радио? Ние сме в голяма криза. Международното положение е ужасно, а положението в страната още по-лошо.”
Бащата си помислил: “Е, синът ми учи в университета. Слуша радио и чете вестници, ето защо би трябвало да знае.”
И така бащата намалил поръчките, свалил рекламния надпис и вече не си правел труда да излиза на шосето и да предлага сандвичи.
Продажбите силно намалели почти за едно денонощие.
“Ти беше прав, сине – казал старецът на момчето. – Ние наистина сме в голяма криза.”

В-к “Нюзуик” от 24.02.1958 г.
“Да работим умно”