Небесни шоколади

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.

След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.

Разказала: Хелън Стайнуег

ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ НАПРИМЕР: ЛЕГЛОТО, НО НЕ СЪНЯ;
ХРАНАТА, НО НЕ АПЕТИТА;
ЛУКСА, НО НЕ КРАСОТАТА;
ЕДНА КЪЩА, НО НЕ ЕДИН ДОМ;
ЛЕКАРСТВОТО, НО НЕ ЗДРАВЕТО;
СЪЖИТЕЛСТВОТО, НО НЕ ЛЮБОВТА;
РАЗПЯТИЕТО, НО НЕ ВЯРАТА;
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО, НО НЕ ЩАСТИЕТО;
СМЪРТТА, НО НЕ И ЖИВОТА;
ПО-ЛУКСОЗНО МЯСТО В ГРОБИЩАТА, НО НЕ И НА НЕБЕТО...



Л. Ситнилска

Селцето, в което живеел Учителят по Дзен, било много мъничко и китно, с тесни улички и каменни къщи.

Една сутрин, по времето, когато всеки започвал деня си, на централната улица бесен кон препречил пътя. Постепенно всички хора от селото се натрупали на това място и притеснени, че всеки ще закъснее, дискутирали как ще усмирят коня, за да си продължат по пътя.


В този момент се чул глас от тълпата: “Хей, хора, идва Учителят по Дзен. Той ще реши проблема.”

Всички се обърнали радостно да посрещнат Учителя. А той отдалеч погледал ситуацията на централната улица и, преди дори да стигне до първите хора от тълпата, завил и минал по съседната уличка.

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.

Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

В едно малко селце в долината станало наводнение. Къщите се пълнели с вода, започнала евакуация. Само селският поп не тръгвал. Усамотил се той в църквата на най-високото място и продължавал да се моли. Идвали хора при него и го канели да се качи в лодките им, той обаче отвръщал:
- Благодаря ви, деца мои, но аз цял живот съм се уповавал на Господа и сега вярвам, че той ще дойде и ще ме спаси.

Цялото село било вече залято от водата, започнали да идват хеликоптери за останалите хора, а попът се качил на камбанарията и продължавал да се моли, отказвайки да се качи и на хеликоптер.
Накрая, хванал се за кръста на купола на камбанарията, отхвърлил предложението и на последната лодка да се качи в нея. И се удавил.
Понеже наистина бил праведен човек, отишъл в Рая. Срещнал там веднъж Господ и с огорчение го попитал:
- Господи, защо така направи – аз цял живот Ти служих вярно, не се отклонявах нито за миг от Твоя път, защо ме остави да се удавя?
- Е, човече, не обвинявай Мен - аз толкова лодки и хеликоптери ти пратих …

В едно малко село живеел шаман, който бил известен с това, че има отговори на всички въпроси. Той бил Учителят и всички, дори и от съседните села, ходели при него за съвет.
Един ден едно младо момче решило да злепостави шамана, като пред цялото село му зададе въпрос, на който той не може да отговори правилно. Момчето събрало селото, за обясни как ще злепостави Учителя. Щяло да хване в двете си ръце по един гълъб и да попита шамана дали са живи или умрели гълъбите.

Ако шаманът кажел, че са умрели, момчето щяло да ги пусне да литнат, а ако каже, че са живи, момчето щяло да ги стисне силно и да ги убие. Всички хора много се притеснили за своя Учител и на следващия ден, когато момчето отивало при шамана, тръгнали след него да видят какво ще стане.
Момчето застанало пред шамана с двата гълъба в ръцете си и попитало:
“Учителю, тези гълъби живи ли са или са умрели?”
Шаманът погледнал момчето и спокойно отвърнал:
“Млади човече, всичко е в твоите ръце.”

Поема за цената на времето
За да разбереш цената на ЕДНА ГОДИНА...
попитай един студент, който се е провалил на приемните изпити.
За да разбереш цената на ЕДИН МЕСЕЦ...
попитай една майка, която е родила преждевременно.
За да разбереш цената на ЕДНА СЕДМИЦА...
попитай издателя на един седмичник.
За да разбереш цената на ЕДИН ЧАС...
попитай двойка влюбени, които чакат с нетърпение да се срещнат.
За да разбереш цената на ЕДНА МИНУТА...
попитай някой, който е изпуснал влака, автобуса или самолета.
За да разбереш цената на ЕДНА СЕКУНДА...
попитай някой, който е оцелял при катастрофа.
За да разбереш цената на ЕДНА МИЛИСЕКУНДА...
попитай някой, който е спечелил сребърен медал на Олимпийски игри.

Ценете всеки един момент, който имате.
Времето не чака никого.
Вчерашният ден е история...
Утрешният – загадка...
Днешният – подарък!

Ято щъркели, както всяка година наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабо и не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили. Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякне достатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.

Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете си така, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкото щъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.

Как чувствата си играли на криеница
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества.
Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брой до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.
ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво.
БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг.
И си рекоха една на друга:
- Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърда свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си.

И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има и такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата.
И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им...

Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки


Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.


После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:

"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."