Черничко, но не съвсем

Късно през нощта звъни телефонът на очен лекар.
- Докторе, боли ме окото! Какво да направя?
Лекарят отговаря спокойно:
- Мен, например, миналата седмица, ме заболя един зъб, извадих си го и направо забравих за него!

В оръжейния магазин се е събрала опашка.
Изведнъж вратата се отваря рязко и някакъв смотан човечец отива направо отпред.
- Страшно се извинявам, ама случаят ми е спешен... Само едно патронче ми трябва!
- За какво, бе?
- Да го довърша оня, един патрон не ми стигна, момчета, хайде, ей го там - на ъгъла лежи...

- Ало, “Бърза помощ” ли сте?
- Не, имате грешка.
- А-а-а... Хиляди извинения!
- Нищо, случва се...
- Не, наистина, страшно ми е неудобно... Разбирате ли, тъща ми умира, трябваше светкавично да звънна, защото работата е напреднала, и затова сигурно съм сбъркал... Нали не се сърдите? Ама наистина? Не, май че ми се сърдите... Гласът ви ми се струва нещо разстроен... Извинете още веднъж... Ама нали не се сърдите наистина? А? Дочуване...

При директора на цирка идва клоунът:
- Измислил съм страхотен номер!
- Какъв?
- Смъртен номер!
- Добре де, какъв?
- Под купола закачваме огромна бетонна плоча, разклащаме я хубаво, гасим осветлението и режем въжето!
- Стига бе! Така може целия цирк да избием!
- Е, целия чак не, но стотина-двеста души ще разплескаме!

Жена идва на гробищата, полива цветята на гроба на мъжа си и казва тихичко:
- Скъпи, разтворила съм във водата калциев хлорид - казват, че укрепвал костите...

Двама насмъркани си стоят на спирката. Иззад завоя се задава автобус. Минава час. Автобусът приближава с двайсет метра. Минават два. Автобусът приближава още десетина метра.
Единият от чакащите казва на другия:
- Братче, или той кара много бавно, или ние много бързо чакаме...

Веднъж принцесата се убола с вретено. Но не заспала за сто години, а напротив - много й харесало.
И пак се убола с вретеното. Дала и на брат си, принца, да се убоде с вретеното. И на брата му харесало да се боде с вретено. И наредил цялото царство да започне да се боде с вретена. И всички започнали да се бодат...
И живели дълго и щастливо и умрели в един ден...
Предозирали вретената.

Градското гробище. В кабинета на директора се втурва пазачът.
- Край! Писна ми! Напускам!
- Защо?
- Ходя си из гробището и чета: “тук почива...” “тук намери покой...” “тук спи...” Всички си гледат кефа, само аз бачкам!

Един разглежда някаква снимка. Идва приятелката му.
- Какво гледаш?
- Абе, тук една мацка от петия етаж...
- Дай да видя!
Поглежда и му я връща:
- Как да ти кажа, не изглежда много...
- Падни и ти от петия етаж, да те видя на какво ще приличаш!

Стоетажен небостъргач.
В асансьора е закачена аварийна инструкция:
“В случай на авария, моля, звънете на телефон 938-98-91.”
Един се качва, натиска копчето и асансьорът полита надолу като камък.
Паникосан човекът набира номера и чува в слушалката:
- Градска морга. С какво можем да ви помогнем?

На улицата един доверително казва на друг:
- Искаш ли безплатна ръчна бомба?
- Щом е безплатна...
- Дръж! И сто лева за да не дръпна ето това...

Звъни телефонът в застрахователната компания.
- Ало, обажда се госпожа Пенчева! вчера ни изгоря гаража! Беше застрахован при вас! Кога ще си получа парите?
Отговарят й:
- Госпожо, тия работи не стават така. При вас ще дойде наш експерт. Ще провери причината за пожара, ще напише протокол, а после нашата компания ще ви построи нов гараж - също като стария. Бъдете спокойна - вашата загуба ще бъде напълно компенсирана!
Госпожата мисли малко и после казва в слушалката:
- Разбрах... Имам една молба - бихте ли прекратили застраховката на мъжа ми?

- Специално издание! - крещи вестникарчето. - Влакът от Бургас за София катастрофира!
- Ужасно - казва един. - Кога е катастрофирал?
- Тази сутрин в единадесет и половина!
- Леле! Жена ми пътува със същия влак!
- Искате ли специалното издание с всичко за ужасната катастрофа?
- Не, ще изчакам до вечерното, в него ще излезе и тиражът на тотото

- Извинете, докторе, искаме да питаме за болния Петров...
- Кой Петров?
- Дето днес го оперирахте...
- А, Петров... Честно да ви кажа, не съм много наясно, преместиха го в друго отделение... Питайте в патоанатомията!

Един решил да направи комплимент на жена си:
- Краката ти са толкова красиви...
И в името на истината добавил:
- Жалко, че така бързо свършват...

Писмо до списание “Обичам те, животно”:
“Уважаеми дами и господа,
Ако искате да изкъпете котката си, постъпете, както следва:
1. Отстранете от дома си всички от семейството.
2. Запушете си ушите с памук.
3. Сипете в клозетната чиния повечко прах за пране или шампоан, вземете домашната си любимка и я напъхайте вътре.
4. Бързо затворете капака, седнете върху него и няколко пъти пуснете водата.
5. Отворете вратата на тоалетната, скрийте се зад перденцето на душа и рязко вдигнете капака на клозетната чиния.
6. След като вашата котка чиста и изпрана изскочи като ракета през вратата и отиде на майната си да се суши, затворете вратата и почакайте вътре половин час.
С това процедурата е приключена. Желая ви приятно къпане!
С уважение,
Комисар Рекс”...

- Ало, полицията ли е?
- Полицията!
- Аз тук май прегазих две патки...
- Добре, бутнете ги в канавката, да не ги размазват другите коли по асфалта.
- Да, добре, ще ги оставя в канавката. А с мотопеда им какво да правя?

На гроба на застреляна мутра издигнали паметник във формата на мобифон.
След ден на екрана било написано:
“Абонатът е извън обхват”...

Звъни мобифонът на мутра.
- Как си, брато?
- Ей, нека се чуем по-късно, че сега съм на гробищата...
- На гробищата??? Брато, ама кой те...

- Ало, екстрасенсът ли е?
- Екстрасенсът.
- Може ли да си запиша час при вас?
- Може.
- За вторник?
- За вторник не може.
- Защо?
- Защото в понеделник ще си счупите крака!

Седи един мирен човечец и си прави горчива равносметка:
- На 27 години Мартинов застрелял Лермонтов... Пък Дантес само на 25 - застрелял Пушкин... Вече съм на 33, а нищичко не съм направил в този живот...

- Откога се занимавате с парашутизъм?
- Честно казано, от онзи хубав ден, когато видях, че десният мотор гори...

Докторът звъни на пациента си по телефона.
- Имам за вас две новини! Едната - лоша, другата - съвсем лоша!
- Е, казвайте лошата...
- Изследванията показаха, че ви остават не повече от три дни живот...
- Ау! Че каква е съвсем лошата новина тогава?
- Ами вече два дни се мъча да се свържа с вас по тия скапани телефони!

Срещат се двама приятели.
- Къде?
- Ще водя жена си на “Отело”.
- О, културна програма!
- Не, предупреждение!

Един отива при кварталния.
- У нас става нещо ужасно! Искам да подам оплакване!
- Срещу кого?
- Срещу жена ми. Всяка вечер ми слага малка доза отрова в яденето.
Кварталният е смаян.
- Сигурен ли сте?
- Абсолютно! Проследих я и видях как я разбърква в манджата със собствените си ръце!
- Е, - рекъл полицаят, - да не прибързваме, това е много сериозно обвинение. По-добре аз да поговоря с нея сериозно и после пак да се видим с вас.
На другия ден нещастникът отново отишъл в приемната.
- Говорихте ли с нея?
- Да. Беше тежък разговор... Три часа на телефона...
- И какво ще ме посъветвате?
- Какво да ви кажа... На ваше място аз бих продължил да си ям отровата...

- Искаш ли да видиш истински двубой между два хищника?
- Искам, защо не!
- Ела тогава довечера у нас!
- У вас? Там ли ще бъде представлението?
- Да, ще слагам на тъща си пиявици!

Две бабички се греят на слънце.
Едната казва:
- Пък вчера по телевизията показваха Бриджит Бардо... Спомняш ли си как на младини всички мечтаехме да изглеждаме като нея...
- Спомням си.
- Е, сбъдна се мечтата ни...

Болният идва на себе си от упойката. До леглото му стои хирургът.
- Поздравявам ви, операцията мина успешно!
- Докторе - казва обезпокоено болният. - Нещо не мога да си напипам краката...
- Спокойно, спокойно, на мястото са си... Само че ни се наложи да ви ампутираме и двете ръце.

Стар бизнесмен лежи на смъртния си одър.
До него плаче жена му.
- Скъпа, слушай внимателно. Моля те да изпълниш последното ми желание!
- Ще го изпълня, скъпи!
- Като умра, искам да ме кремирате.
- Ще бъде направено, скъпи!
- А после пепелта постави в пощенски плик.
- Ще го направя, скъпи!
- После напиши на едно листче “Сега получихте от мен всичко, което искахте” и изпрати плика в данъчното...

Имало едно време едно моченце. Като завършвало първи клас, майка му казала:
- Ако завършиш с пълно шест, ще ти купя каквото искаш!
Момченцето завършило с пълно 6 и поискало да му купи 100 розови топчета за пинг-понг.
Майката се учудила, но му купила 100 розови топчета за пинг-понг.
Като завършвало втори клас, майка му пак казала:
- Ако завършиш с пълно шест, ще ти купя каквото искаш!
Момченцето завършило с пълно 6 и поискало да му купи 100 розови топчета за пинг-понг.
Майката се учудила, но пак му купила 100 розови топчета за пинг-понг.
И така, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, десети, единайсти клас...
Като наближило дипломирането майката пак рекла:
- Ако завършиш с отличен, ще ти купя каквото поискаш!
Завършило момчето с отличен, поискало да му купи 100 розови топчета за пинг-понг.
Майката вече била свикнала - отишла и му купила 100 розови топчета за пинг-понг.
Влязло момчето в университета, завършило първи курс с отличен и от радост пресякло улицата на червено.
Блъснала го кола
Половин година лежало момчето в кома
Майката плачела до леглото му:
- Отвори очи, миличък! Ще ти подаря каквото искаш!
И станало чудо - момчето отворило очи и със слаб глас казало:
- Мамо, искам... искам... искам 100 розови топчета за пинг-понг!
- Добре - казала майката, - само ми кажи за какво са ти толкова много топчета?
- За... за... за... - казало момчето и умряло...

Звъни един по телефона на брат си.
- Братко, бъди силен! Тук стана голямо нещастие! Вчера татко се покатери да бере ябълки...
- И кво?
- Стана нещо страшно...
- ???
- Падна от дървото... Загубихме баща си, братко...
Дълго мълчание от двете страни на жицата. По едно време вторият брат съобразява нещо:
- Бате, а под дървото погледнахте ли?

Собственикът доволно потрива ръце:
- Представяте ли си, вчера дойде един, посочи вашите творби и попита дали след смъртта си ще се прочуете. Аз, разбира се му казах, че вие сте невероятно талантлив и сигурно след време цената на картините ви ще се вдигне стократно. И той изкупи всичките ви 45 картини!
- Но това е прекрасно!
- Е, има и една малка подробност...
- Каква?
- Човекът спомена, че бил личният ви лекар...

Пред портата на рая се явява облечен в маскировъчна униформа човек.
Излиза Свети Петър и казва:
- Съжалявам, синко, но терористите не ги пускаме тук!
- Пука ми - отвръща човекът. - Изтрябвало ми е да влизам в рая! Обаче трябва да ви предупредя, че разполагате с двайсет минути, за да изведете всички от него...

Нова услуга на авиокомпания “Балкан”
На борда на самолета можете да намерите “Книга за оплаквания и завещания”...

На един така му опротивяла тъщата, че наел двама убийци.
Прибира се вечерта вкъщи, гледа - антрето цялото в кръв. “Май че са успели” - зарадвал се, влязъл в стаята и - какво да види - на земята лежи единият килър с разпран корем.
Вече не толкова радостен влязъл в спалнята и намерил втория килър с откъсната глава.
Предчувствайки нещо нередно, се втурнал в кухнята, пък там на масата седи тъща му и плаче:
- Мен никой не ме обича-а-а...

Жената нарежда:
- И как можа да издраскаш новия стол! Как можа да строшиш новия полилей! Толкова ли не можа да се обесиш в кухнята...

Един човек го прегазил трамвая и му отрязал дясната ръка.
Излязъл той от болницата, но нищо вече не било същото.
Жена му го напуснала.
От работата го изгонили.
Пари няма.
Перспективи - никакви.
Отишъл той на края на града, на високия мост, качил се на перилата, погледнал надолу...
И - какво да види - там - един човек съвсем без ръце радостно танцува!
Разни сложни стъпчици прави, потропква, подскача!
Чудо! - помислил си едноръкият. Я да видя аз това чудо по-отблизо!
И слязъл при безръкия.
- Братко, - рекъл, - нима дори при безръките има щастие?
- Има - отвърнал оня. - Ей сега ще ти покажа. Почеши ме, моля те, отзад!

Срещнали се двама, разприказвали се, по едно време единият попитал:
- А какво прави жена ти?
После се сетил, че жената е починала и продължил непринудено:
- Все в същото гробище ли си е?

Из полицейски протокол:
“На трупа бяха открити четири рани.
Две - смъртоносни, другите две - за щастие - леки.”

Рано сутринта повели двама престъпници, осъдени на смърт.
- Вашето последно желание? - питал палачът.
- Да чуя за последен път “Мамбо № 5” - казал единият.
- Добре - рекъл палачът. - А вашето?
- Да ме екзекутирате преди него! - викнал вторият.