Нещо повече за ...

еми живота е една игра,по някой път определяме сами как да я играем,друг път правим,което ни диктуват другите.Както хората са казали"Живота е един",затова си го живей както ти е кеф и си го направи така както ти харесва,по някой път трябва да слушаме и другите,защото не можем да взимаме решенията всеки път сами :) затова гледай по-голямата ти част от живота да мине весело,защото не всеки път ни е весело :) айде стига толкова от мен ;) :P :)

Искам да науча повече за смъртта...

неидентифициран летящ обект
естествено съществуват,а кога ще ги видим никой незнае

любовта

Любов не съществува има силно привличане.

Парите?

Парите-това са материално състояние.Не можеш с тях всичко да си купиш(например как ще си купиш любовта на даден човек,ако не си я заслужил?)Никога не трябва всичко да се мисли с пари!

Приятелството?

:) за най-близките си хора човек е готов на всичко(поне аз съм така),дори и някой път да е в негова вреда.жертвоготовността е да си готов да дадеш всичко от себе си без да очакваш нещо в замяна,просто го правиш от сърце.това е......

училище

нещо задължително и не от всички обичано.


самотата....

Ето тук ме заби тотално!!! :face:

[color=green]За Стоунхендж можеш да намериш информация в Енциклопедията в раздел Форумни Игри, която направих и явно никой не оценява,но аз ще продължа да пиша в нея ето кратка информация за Стунхендж






Стоунхендж
Стоунхендж Наричат го осмото чудо на света, най-голямата загадка на древния свят. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри, край блатата и равнините на Девоншир. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя. Строеж му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. Много векове разделяли Източното Средиземноморие от раждането на библейските Пророци … А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати. В миналото на Стоунхендж ясно се проследяват няколко етапа на строителство, при това отделени във времето от хилядолетия. В най-ранния стадий (около 3100 г. до н.е.) били създадени ров и вътрешен вал във вид на окръжност. Извън този кръг се намирал т.нар. Камък на петата (“петата на бягащия монах”), а вътре - разположени в окръжност и на равно разстояние една от друга, имало дупки със следи от жертвоприношения. По-късно, във вътрешността на вала, били изградени два концентрични кръга от сини камъни (дялани блокове от долерит със зелено-син оттенък). Каменните блокове на това съоръжение достигали височина почти 8 метра и тежали 50 тона. Що за съоръжение било това? Място за ритуални церемонии и погребения? Храм на Слънцето и символ на властта на доисторическите жреци? Град на мъртвите? Езически събор или свещенно убежище на благословена от Бога земя? Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ЗАЩО? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”. Едва през средните векове, това древно светилище започнало да провокира човешкото въображение. Но по това време произходът и значението на “гигантите” били отдавна и безвъзвратно забравени и се наложило наново да се търси историята на Стоунхендж. Сега вече нямаме възможност да установим кой е бил първият “биограф” на съоръжението. Възможно е да е бил Гилдес, живял през VІ век и наричан “Мъдрият”, но мнозина учени смятат, че той изобщо не е съществувал. Може да е бил великият уелски бард Аневрин, който през VІІ век пеел за това, от къде се появило гигантското съоръжение. В ХІ век пък, живял Ненний, който романтично описал каменният паметник издигнат в чест на знатни британци, които били предателски убити. Но дали имал предвид Стоунхендж и дали изобщо е съществувал такъв монах-летописец Ненний? Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо-норманът Васе обявил, че името му се превежда като “висящите камъни”, а Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй като “камъните, все едно висят във въздуха”. “Стоунхендж - където камъни с учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Стоунхендж бил посетен от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. През 1655 г. неговият зет Джон Уеб публикувал книга, в която бил изложил множество, както той сам споделил, “безредни записки” на Иниго Джонс. Английският архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и доказвал, че това е римски храм: “Споменът за великолепието, което древните Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и теории. И все пак, какво в действителност представлява Стоунхендж? Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало. Някои по-нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение… Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на “вълшебна дума” или под музиката на Орфей. Професорът по астрономия Герард Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци. За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Художничката Нанси Холт, решила да направи цял туристически град, където край “Стоунхендж” да има и езеро, и атракциони и копия на други древни обекти. Когато започнало детайлното изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременната цивилизация, в района на “Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Стоунхендж. И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се намира аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчевия диск. Голяма сензация става и необичайната активност на НЛО именно в този район, както и появяването на множество пиктограми в житните поля. Идеята, че жители от далечни планети ни напомнят за себе си и за историческото значение на Стоунхендж става все по-съблазнителна.






ИСКАМ ДА НАУЧА ПОВЕЧЕ ЗА ДОВЕРИЕТО!

то се печели трудно,но лесно се губи,а изгубиш ли го веднъж втори път няма да се сдобиеш с него.много трудно е също да решиш кой заслужава твоето доверие и кой не,много хора злоуотребяват с чуждото доверие... дано вие да не сте от тези хора :)



някой да ми каже нещо повече за етъра...

Етер е общо наименование на група химически съединения които съдържат група от кислороден атом свързан с два алкила: C-O-C. Типичен пример е разтворителят и анестезик етоксиетан, CH3-CH2-O-CH2-CH3.



Искам да науча за повече за Бог..?

етЪр бе човече,не етер

Бог е божество, мислено от монотеистите като най-висша реалност. Бива разглеждан като творец, въплътител на вселената.[1]

Философи и теолози му приписват някои атрибути на божественото, включително всезнание, всемогъщество, вездесъщност, всеблагост, божествена простота и вечно съществувание. Описван е като нематериален, като личност, източник на всеки морален дълг и най-великото от всички възможни същества.[1] С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително Св. Августин,[2] Ал-Газали,[3] и Маймонид.[2] Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бог, като стремеж към построяване образа на идеалния баща,[3] докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на подтисническите общества.

Повечето велики средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бог,[3] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, които следва да заключава в себе си Бог. Например божието всезнание предполага, че той знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободна воля. Ако той знае това, тяхната несъмнено свободната воля би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[4] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не бе правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди изглежда биха били произволни. Ако тези заповеди се основават на фундаментални принципи, които и той не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [5]

В различните митологии различните божества биват представени като антропоморфни (с вид на човек), зооморфни (с вид на животно) или дори аморфни (без материална форма). Представата за образа на божествата е показател за развитието и типа на съответната религия. Така, например, за тотемистичните религии са по-характерни зооморфни божества, а за анимистичните — антропоморфни.

Според това дали приемат съществуването на персонифицирани божества или не, религиите могат да бъдат съответно теистични и атеистични (от старогръцки θεος/теос — бог).

Според това колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат монотеистични, политеистични и примотеистични. При монотеистичните религии (като християнство и ислям) се зачита съществуването само на един бог, който често е наричан просто Бог, Господ (т.е. господар) или Аллах (арабски الله — бог). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове и богини, всички със свои важни функции. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се счита за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.

Задай въпрос :wtf2:

искам да науча за връх Мусала...

Мусала̀ е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров. Намира се в Рила планина, недалеч от световноизвестния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България, Сърбия и Македония. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, където може да се пренощува.

Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“, или „планината на "Аллах“, и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.

Забележително е разнообразието на флората, включващо някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от курорта Боровец, 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369 м. Оттам до хижа Мусала (2430 м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха - още близо два часа.

Върхът е част от Стоте национални туристически обекта. Има печат в метеорологичната станция. От върха България може да се наблюдава като от самолет, а при много ясно време се вижда дори Бяло море.

Искам да науча повече за България!