Планета

Планета

Планета (от гръцки planetes — странник, пътешественик) е тяло със маса достатъчна за да приеме кръгла форма под действието на силата гравитацията, което обикаля около звезда, съставено е от скали, и/или газ, лед, и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции. До 1990 г. са известни само девет планети (всичките от нашата Слънчева система). Към 3 ноември 2004 г. са известни вече 133, като всички новооткрити планети са екзопланети (тоест планети, намиращи се извън Слънчевата система).

Счита се, че планетите се формират при сгъстяване на облака от газ, от който една звездна система се е зародила във формата на диск, преди в ядрото на протозвездата да започнат да протичат термоядрени реакции. Впоследствие, протопланетарният диск бива разпръснат под въздействието на слънчевия вятър на младата звезда.


Слънчева система


Названията на планетите в Слънчевата система, които се използват днес, с изключение на това на Земята, произлизат от наименованията на гръцки или римски богове (в същото време някои езици като китайски изполват различни названия от тези приети в международната лексика). Планетарните спътници (луни) също имат наименования на богове и лица от класическата митология (както е случая с Уран) или от пиесите на Шекспир. Астероидите могат да бъдат наименувани свободно от техните откриватели след одобрение на името от Международния астрономически съюз. Актът на именуване на планетите и забележителни обекти (като кратери, планински вериги и др.) по тяхната повърхност се нарича планетарна номенклатура.

Планети

Международният астрономически съюз признава 8 планети в нашата Слънчева система (подредени по нарастващо разстояние от Слънцето):
Меркурий (☿)
Венера (♀)
Земя (♁), спътник Луна
Марс (♂), два спътника: Деймос и Фобос
Юпитер (♃), 63 естествени спътника
Сатурн (♄), 49 естествени спътника
Уран (♅), 27 естествени спътника
Нептун (♆), 13 естествени спътника

През 2006 г. считаният за 9-та планета в Слънчевата система Плутон (♇) и считаният за негов спътник Харон са класифицирани като планети-джуджета.

Други обекти

През 2003 г. е открит обектът 90377 Седна, обикалящ Слънцето на разстояние три пъти по-голямо от това на Плутон (13 милиарда километра). Седна, носеща името на богинята на морето, е с размери 1180-2360 km. Диаметърът ѝ не е известен с точност, но за него се предполага че е между ½ и ¾ този на Плутон. Информационните емисии по света обявиха Седна за десетата планета, без тя да получи такова признаниние от астрономите. Други възможни планети са 90482 Оркус — обект с орбита и маса близка до тези на Плутон, 50000 Кваоар и 20000 Варуна.

Няколко хипотетични планети като Планета Х (вероятно отвъд орбитата на Плутон) или Вулкан (за която се предполага че се намира на орбита по-близка до Слънцето от тази на Меркурий) са били обект на безрезултатни издирвания през различни исторически периоди.

Класификация

Прави се разграничение между второстепенни планети като астероиди, комети и транс-нептунови обекти, и главни (същински/истински) планети.
Земеподобни планети: планети със структура подобна на земната, изградени предимно от скали и метали: Меркурий, Венера, Земя, Марс.
Юпитероподни планети или газови гиганти: съставени предимно от газове като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Ураноподобните планети са подклас на юпитероподобните, при които се наблюдава понижено съдържание на водород хелий за сметка на значителни количества ледове и скали.
Ледени: понякога тази категория се добавя за да включат планети изградени предимно от лед като Плутон. Категорията включва и ледените спътници на планети в слънчевата система (например Тритон).

Четирите земеподобни планети и четирите газови гиганта са всеобщо признати за "истински" планети. Когато 1 Церера е открит през 1801 г. той първоначално е класифициран като планета, но година по-късно след откриването на множество подобни малки тела (сега известни под колективното название астероидния пояс) е "понижен" на астероид. От друга страна, след скорошните открития на транс-нептунови обекти с подобна орбита, размери и структура като тези на Плутон, мнозина вярват, че и Плутон трябва да бъде понижен на второстепенна планета.

Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт определя планетата като "всяко тяло в слънчевата система по-тежко от общата маса на всички други тела на подобна орбита" Използвайки тази дефиниция нито Плутон, нито Седна могат да бъдат истински планети.

Мнозина смятат Земята и Луната за двойна планета по следните причини:
диаметърът на Луната е 1,5 пъти по-голям от от този на Плутон
гравитационното въздействие оказвано от Слънцето върху Луната е 2,2 пъти по-голямо от въздействието на Земята върху Луната.

Последният факт не е изключение за слънчевата система, но е необичаен за такъв голям спътник. Други спътници, за които слънчевата гравитация е по-силна от тази на планетат около която обикалят са:
Най-външния спътник на Юпитер (S/2003 J 2) — 1,5 пъти)
Най-външния спътник на Уран (S/2001 U 2) — 1,2 пъти)
Двата най-външни спътника на Нептун (S/2002 N 2 и S/2003 N 2) — 1,5 пъти
Няколко спътници на астероиди (например S/2001 (22) 1 Линус — 1,6 пъти; S/1998 (45) 1 Малкият принц — 2,8 пъти; S/1993 243 (1) Дактил — 1,3 пъти; и S/2001 (66391) 1 — цели 625 пъти.

Екзопланети

Основна статия: Екзопланета

Повечето новооткрити екзопланети имат маса равна или по-голяма от тази на Юпитер.

Изключения са 3 планети открити на орбита около остатък от експлозия на супернова (наречен още пулсар). Първите две са сравними по големина със земеподобни планети. А тази на орбита около звездата Мю Жертвеник е с приблизително 14 пъти по-голяма маса от тази на Земята. Виж тук за повече информация (на английски).

Не е ясно дали новооткритите планети наподобяват газовите гиганти на Слънчевата система или са напълно ралични. В частност са открити масивни планети на близка кръгова орбита около тяхната звезда, известни още като горещи Юпитери. Те получават много по-голямо количество енергия от отколкото газовите гиганти в Слънчевата система и може би имат напълно различна структура.

НАСА работи по изграждането на изкуствен спътник със специалната задача откриване на екзопланети с маса близка до земната (виж откривател на земеподобни планети). За науката е важно да установи колко често в млечния път се наблюдават земеподобни планети с цел търсене на контакт със извънземен разум.

Междузвездните планети са планети изхвърлени в междузвездното пространство след зараждането си в планетната система на някоя звезда. Счита се че вероятността за напускане на планети от дадена планетна система е голяма, особено скоро след зараждането на системата и при близко преминаване на друга звезда.