Индекс
zay4e Вто Дек 11, 2007 2:52 am Перонизмът - една е&поха в историята на АржентинаАржентина развива една успешна икономика в периода между двете световни войни. От 1900 до 1914 година тя преживява бум, след което през 20-те години се наблюдава бавно развитие. От 1929 до1933 г. следва рязък спад в унисон със световната икономическа криза. После започва период на растеж на икономическите показатели средно с 2-3% на година. Напредъкът обхваща промишлеността, рудодобива, нефта, комуналните услуги и енергетиката. Така родината на тангото се превръща в първата латиноамериканска страна с небивал икономически напредък. Пазарната икономика е факт, правителството ограничава своята намеса. Налице е пълно господство на законовата уредба, свобода на словото и печата, непрекъснато нарастване на средната класа. Това са показателите на просперитета , на който се радва Аржентина по времето на Втората световна война, какъвто няма в южното полукълбо, освен в Австралия. Натрупва богат за времето си национален резерв в размер на 1500 млн. долара. Ако Аржентина бе успяла да създаде своя стоманодобивна, петролна и други промишлености които да изместят вноса, то най-вероятно тя би постигнала онзи собствен динамичен и самоподдържащ се икономически растеж през 50-те години, тогава нейната история в частност както историята на Латинска Америка би била съвсем друга. В историята, обаче случайности и чудеса не се случват.
Аржентина става жертва на двете злини , в чиито плен попада цяла Латинска Америка – съчетанието на милитаризъм и политика. През 19-ти век военните преврати се нижат един след друг и се превръщат в обичаен начин за промяна на властта. Това продължава дори след въвеждането на всеобщото избирателно право. В периода 1920 – 1966 г. в 18 латиноамерикански страни се извършват 80 военни преврата. Листата водят Еквадор и Боливия с по 9, после Парагвай и Аржентина с по 7. Тъжна статистика на военното насилие обхванало цял един континент.
В Аржентина през 1943 г. Военните извършват поредния преврат. При съставянето на кабинета Хунтата предоставя поста министър на труда на полковник Хуан Перон. Той е син на беден фермер, който в армията постига много със собствени сили. Занимавайки се активно със спорт, става шампион по ски и фехтовка. Впечатлява с ум и тяло. До сега военните при своето управление притискат профсъюзите, като не им дават поле за изява. Перон разбира, че ако вместо това ги покровителства, ще ги спечели завинаги и ще може да разчита на тях. Като министър на труда поема профсъюзите. Той взима страната на работниците срещу работодателите при спор, помага за извоюването на по-високи заплати и т.н. Много скоро Перон става най-популярната личност на Буенос Айрес. Притежава голямо лично обаяние, великолепен глас на завладяващ оратор и дар за идеологическа реторика. Перон говори за работниците-своите последователи като за “хората без риза на гърба си”, на испански “дескамисадос”. Нарича своята философия “хустисиализъм” - справедливост. Но всъщност кариерата на Перон има чертите на болшевишкия и фашисткия стремеж към властта. Това се вижда от залитанията му по Ленин, Мусолини, Хитлер, Сталин, Франко.
Хуан Перон е един нов тип латиноамерикански диктатор. Пример е за това как в политиката може да се манипулира и демагогства. На 24 февруари 1945 г. на едни от малкото свободни избори в историята на Аржентина, той печели убедителна победа в надпреварата за президент. До него застава една от най-интересните женски личности в историята на страната - Ева Дуарте, наричана от целия народ нежно Евита. Тя е бивша кабаретна певица и е приета лошо и с подозрение в кръговете на традиционната поземлена аристокрация.
Дали Евита е добър или зъл гений на Хуан Перон все още не е изяснено. Но е сигурно, че влиянието и върху Перон, както и върху формирането на перонизма или както официално се нарича хостисиализъм е безспорно. Красива, обаятелна, с превъзходен глас, увлекателен оратор, тя разяснява официалните изказвания на генерал Перон чрез беседи по радиото. В очите на аржентинската общественост двамата представляват романтично влюбена двойка , идеално семейство, което съчетава интелигентността с очарованието, върховната политическа власт с грижовността за народа.
Като президент Перон показва как в името на социализма и национализма може да се унищожи една добре уредена икономика. Национализира Централната банка, железниците, телекомуникациите, газоснабдяването, електроснабдяването, риболовната промишленост, въздушния транспорт, стоманодобива, застрахователното дело. Опитва се бързо да изгради социална държава и доказателство за това са увеличените разходи за обществени нужди, които като процент от брутния национален доход за пет години нарастват от 19,5 на 29,5 %. Обещанието към народа Перон изпълнява - работниците получават всяка година 13-та заплата, платени празнични дни, въобще социални блага, каквито има само в силно развитите държави. Към 1951 г. изчерпва резервите, лишава страната от капитали, съсипва баланса на плащанията, появява се инфлация породена от растежа на надниците. През следващата година настъпва суша и кризата ясно се очертава. За да спре спада на рейтинга си той заменя демагогията с политическо насилие. Унищожава Върховния съд . Меси се в ръководството на университетите . Често нарушава Конституцията. Най-вече намира “врагове” като Англия , Америка , въобще всички чужденци които да даде на обществото , за да отвлече вниманието му. През 1955 г. Перон воюва срещу католицизма, тълпи работници унищожават две от най-красивите църкви на Аржентина - “Сан Франциско” и “Санто Доминго”. Конфликтът му с висшето духовенство се задълбочава и стига своята кулминация, когато Перон прилага санкции по отношение на няколко свещенника и епископа, за което папа Пий ХII го отлъчва от църквата. И като връх на всички нещастия умира Евита след тежка борба с рака .
Перон има две възможности : да се обърне за помощ към улицата, към работниците сред които има силно влияние или да капитулира. Но първата възможност означава да въоръжи работническите маси и чувствителна радикализация на режима. Но всичко това не се знае до къде ще доведе и Перон избира капитулацията. Той прави опити да маневрира като ограничава развитието на системата за обществено осигуряване, замразява заплатите, установява контакт с църковната йерархия, извършва промени в армията, но това са половинчати мерки. Натискът от Вашингтон дирижиран непосредствено от Дълес, който провежда чистките от няколко години в непослушните латиноамерикански страни, задълбочава изолацията на Аржентина от другите държави на континента. Перон е самотен в Каса Росада – розовия дом, седалището на държавния глава в Буенос Айрес.
На 16 юни 1955 г. в Аржентина това е средата на зимата в небето се появяват ескадри самолети, които започват бомбардировки над правителствените сгради, а войски с марш се насочват към столицата. Този метеж не успява, защото лоялните на Перон войски смазват преврата, който е организиран от традиционно консервативните военноморски сили. Следващият метеж обаче на 16 септември 1955 г. успява. Улиците са пусти, а широките маси объркани и обезверени. Перон бяга в Парагвай и така започва дългият му емигрантски живот.
Армията го прогонва, но тези които след Перон поемат властта, не успяват да се върнат към минимално участие на държавата в икономиката, което преди това бе направило Аржентина богата. Това е така , защото са създадени прекалено много запазени интереси : огромен паразитен държавен апарат, мощни профсъюзи, огромна армия от държавни служители. Трудно е след като веднъж е позволено на държавата да набъбне , тя да бъде ограничена.
През 1968 г. шефът на военната хунта генерал Алехандро Ланусе се заклева : “ Ако кракът на този човек . . . стъпи отново на тази земя един от нас, той или аз, ще си отиде, защото няма да позволя на синовете си да изстрадат това, което аз съм изстрадал.” Пет години по-късно, той като президент на Аржентина организира избори, които какъв парадокс, довеждат отново на политическата сцена Хуан Перон. След много перипетии остарелият диктатор след 18 години напуска Мадрид, където през цялото време е поддържал връзка с политическия живот на своята страна, и се завръща в Аржентина. В историята това е сигурно единственият случай на завръщане на власт след дълъг период на немилост и изгнанничество. През юли 1974 г. малко след завръщането му и избирането му за президент Перон умира на 77 годишна възраст.
До този момент целият ход на историята на Аржентина е променен. Тя е загубила своя шанс да се превърне в силно развита икономическа страна и непрекъснато е тласкана към положението на второстепенна латиноамериканска държава осъдена на икономическа изостаналост, политическа нестабилност и военна тирания. В края на 70-те и началото на 80-те години общественият живот в Аржентина става все по – неспокоен, объркан и белязан от политическа недалновидност. През 1982 г. тя се впуска в безрасъдна авантюра срещу британските Фолклендски острови, завършила с унизително поражение.
Аржентина става жертва на двете злини , в чиито плен попада цяла Латинска Америка – съчетанието на милитаризъм и политика. През 19-ти век военните преврати се нижат един след друг и се превръщат в обичаен начин за промяна на властта. Това продължава дори след въвеждането на всеобщото избирателно право. В периода 1920 – 1966 г. в 18 латиноамерикански страни се извършват 80 военни преврата. Листата водят Еквадор и Боливия с по 9, после Парагвай и Аржентина с по 7. Тъжна статистика на военното насилие обхванало цял един континент.
В Аржентина през 1943 г. Военните извършват поредния преврат. При съставянето на кабинета Хунтата предоставя поста министър на труда на полковник Хуан Перон. Той е син на беден фермер, който в армията постига много със собствени сили. Занимавайки се активно със спорт, става шампион по ски и фехтовка. Впечатлява с ум и тяло. До сега военните при своето управление притискат профсъюзите, като не им дават поле за изява. Перон разбира, че ако вместо това ги покровителства, ще ги спечели завинаги и ще може да разчита на тях. Като министър на труда поема профсъюзите. Той взима страната на работниците срещу работодателите при спор, помага за извоюването на по-високи заплати и т.н. Много скоро Перон става най-популярната личност на Буенос Айрес. Притежава голямо лично обаяние, великолепен глас на завладяващ оратор и дар за идеологическа реторика. Перон говори за работниците-своите последователи като за “хората без риза на гърба си”, на испански “дескамисадос”. Нарича своята философия “хустисиализъм” - справедливост. Но всъщност кариерата на Перон има чертите на болшевишкия и фашисткия стремеж към властта. Това се вижда от залитанията му по Ленин, Мусолини, Хитлер, Сталин, Франко.
Хуан Перон е един нов тип латиноамерикански диктатор. Пример е за това как в политиката може да се манипулира и демагогства. На 24 февруари 1945 г. на едни от малкото свободни избори в историята на Аржентина, той печели убедителна победа в надпреварата за президент. До него застава една от най-интересните женски личности в историята на страната - Ева Дуарте, наричана от целия народ нежно Евита. Тя е бивша кабаретна певица и е приета лошо и с подозрение в кръговете на традиционната поземлена аристокрация.
Дали Евита е добър или зъл гений на Хуан Перон все още не е изяснено. Но е сигурно, че влиянието и върху Перон, както и върху формирането на перонизма или както официално се нарича хостисиализъм е безспорно. Красива, обаятелна, с превъзходен глас, увлекателен оратор, тя разяснява официалните изказвания на генерал Перон чрез беседи по радиото. В очите на аржентинската общественост двамата представляват романтично влюбена двойка , идеално семейство, което съчетава интелигентността с очарованието, върховната политическа власт с грижовността за народа.
Като президент Перон показва как в името на социализма и национализма може да се унищожи една добре уредена икономика. Национализира Централната банка, железниците, телекомуникациите, газоснабдяването, електроснабдяването, риболовната промишленост, въздушния транспорт, стоманодобива, застрахователното дело. Опитва се бързо да изгради социална държава и доказателство за това са увеличените разходи за обществени нужди, които като процент от брутния национален доход за пет години нарастват от 19,5 на 29,5 %. Обещанието към народа Перон изпълнява - работниците получават всяка година 13-та заплата, платени празнични дни, въобще социални блага, каквито има само в силно развитите държави. Към 1951 г. изчерпва резервите, лишава страната от капитали, съсипва баланса на плащанията, появява се инфлация породена от растежа на надниците. През следващата година настъпва суша и кризата ясно се очертава. За да спре спада на рейтинга си той заменя демагогията с политическо насилие. Унищожава Върховния съд . Меси се в ръководството на университетите . Често нарушава Конституцията. Най-вече намира “врагове” като Англия , Америка , въобще всички чужденци които да даде на обществото , за да отвлече вниманието му. През 1955 г. Перон воюва срещу католицизма, тълпи работници унищожават две от най-красивите църкви на Аржентина - “Сан Франциско” и “Санто Доминго”. Конфликтът му с висшето духовенство се задълбочава и стига своята кулминация, когато Перон прилага санкции по отношение на няколко свещенника и епископа, за което папа Пий ХII го отлъчва от църквата. И като връх на всички нещастия умира Евита след тежка борба с рака .
Перон има две възможности : да се обърне за помощ към улицата, към работниците сред които има силно влияние или да капитулира. Но първата възможност означава да въоръжи работническите маси и чувствителна радикализация на режима. Но всичко това не се знае до къде ще доведе и Перон избира капитулацията. Той прави опити да маневрира като ограничава развитието на системата за обществено осигуряване, замразява заплатите, установява контакт с църковната йерархия, извършва промени в армията, но това са половинчати мерки. Натискът от Вашингтон дирижиран непосредствено от Дълес, който провежда чистките от няколко години в непослушните латиноамерикански страни, задълбочава изолацията на Аржентина от другите държави на континента. Перон е самотен в Каса Росада – розовия дом, седалището на държавния глава в Буенос Айрес.
На 16 юни 1955 г. в Аржентина това е средата на зимата в небето се появяват ескадри самолети, които започват бомбардировки над правителствените сгради, а войски с марш се насочват към столицата. Този метеж не успява, защото лоялните на Перон войски смазват преврата, който е организиран от традиционно консервативните военноморски сили. Следващият метеж обаче на 16 септември 1955 г. успява. Улиците са пусти, а широките маси объркани и обезверени. Перон бяга в Парагвай и така започва дългият му емигрантски живот.
Армията го прогонва, но тези които след Перон поемат властта, не успяват да се върнат към минимално участие на държавата в икономиката, което преди това бе направило Аржентина богата. Това е така , защото са създадени прекалено много запазени интереси : огромен паразитен държавен апарат, мощни профсъюзи, огромна армия от държавни служители. Трудно е след като веднъж е позволено на държавата да набъбне , тя да бъде ограничена.
През 1968 г. шефът на военната хунта генерал Алехандро Ланусе се заклева : “ Ако кракът на този човек . . . стъпи отново на тази земя един от нас, той или аз, ще си отиде, защото няма да позволя на синовете си да изстрадат това, което аз съм изстрадал.” Пет години по-късно, той като президент на Аржентина организира избори, които какъв парадокс, довеждат отново на политическата сцена Хуан Перон. След много перипетии остарелият диктатор след 18 години напуска Мадрид, където през цялото време е поддържал връзка с политическия живот на своята страна, и се завръща в Аржентина. В историята това е сигурно единственият случай на завръщане на власт след дълъг период на немилост и изгнанничество. През юли 1974 г. малко след завръщането му и избирането му за президент Перон умира на 77 годишна възраст.
До този момент целият ход на историята на Аржентина е променен. Тя е загубила своя шанс да се превърне в силно развита икономическа страна и непрекъснато е тласкана към положението на второстепенна латиноамериканска държава осъдена на икономическа изостаналост, политическа нестабилност и военна тирания. В края на 70-те и началото на 80-те години общественият живот в Аржентина става все по – неспокоен, объркан и белязан от политическа недалновидност. През 1982 г. тя се впуска в безрасъдна авантюра срещу британските Фолклендски острови, завършила с унизително поражение.
» Бъдете честни(за момчета)
» Всички марки коли!
» Мисли за приятелството
» В какво училище учите?
» Мистични същества - игра
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
» Покана за уика форум
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?