Индекс
zay4e Вто Дек 11, 2007 2:48 amМасонството тръгва от Християн Розенкройц
Розенкройцерите са най-езотеричното религиозно-мистично учение. Зараждането му, неговите традиции и ритуали потъват назад във времето и са силно противоречиви. Същевременно това е една свърхсекретна и доста елитарна доктрина, чиито корени са все още твърде слабо проучени. Някои автори отнасят розенкройцерството далеч в Древния Египет и го свързват с личността на фараона еретик Ехнатон. Други го "пращат" в Хималайския изток, докато трети (преобладаващите) го свързват с германското средновековие. Съществува и тезата, че името розенкройцери обединявало адепти от най-високата йерархия на окултистите.
Учението на розенкройцерите е свързано с името на легендарния основател Християн Розенкройц, живял през XIV -XV в. Той избрал розата и кръста за символи, като ги включил и в собственото си име. Те се срещат още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. При Розенкройц те са в единството, каквото е това на Духа и Материята или на Бог и Природата. Единственото сравнително точно нещо, свързано с името на Розенкройц, което историците успяват да извлекат, е датата на неговата смърт - 1484 г. Напоследък витае и мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти в българския окултен център Търново и посял там идеите на своето учение. Розенкройцерите са членове на популярен германски мистичен орден. Произходът им може да се проследи чак в ранните години на XV в., но най-широко разпространение учението получило през втората половина на XVIII в. През 1610 г. в Париж се събират седмина просветители, които, разтревожени за съдбата на човечеството, донесли и разпространили там седем свои книги. Седмината били свръхсъщества, неподвластни на човешките закони, и дори били невидими. Те искали човечеството да отвори очи и се обърне към Духа и Мъдростта и да бъде създаден нов модел на мислещ човек. Според учението им всяка догма, дори и тази на църквата, ограничава щедростта на духовното измерение. Същността на Pозенкройцеровата легенда се открива в 3 малки книги, публикувани анонимно между 1614 и 1616 г. В тях се изразяват надежди за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на двете главни движения на времето - Реформацията и напредъка на научната мисъл. Посланието на първия утопичен трактат започва с историята за пътуванията на Розенкройц в търсене на познание и истинска мъдрост и завършва с равносметка на ордена, който носи неговото име. Втората от книгите съдържа историята на Розенкройц и в нея се отбелязва, че той е бил роден през 1378 г. Предполага се, че е живял до 106-годишна възраст и че ще се появи отново след 120 години, като датата на неговото очаквано завръщане съвпада с издаването на първата от книгите. Втората съдържа 37 основания за човешките цели и стремления, а също така и смисъла на политиката на братството. Тя приканва читателите да се присъединят към движението на розенкройцерите, без обаче да обяснява как може да бъде постигнато това. Прокламира своето противопоставяне на папството, исляма и на претенциите на алхимиците. Предполага се, че автор на тези книги е тогава още младият Йохан Валентин Андреа, който по-късно се прочува с педагогичните си писания като Вюртенбергски теолог. Ефектът от книгите е бил сензационен. Мнозина искали да се присъединят към братството на розенкройцерите. Розенкройцерите усъвършенствали своите учения, използвайки традициите на познатите окултни науки - кабалата, черната магия, алхимията, търсенето на философския камък, перпетуум мобиле и панацеята - все занимания, по правило враждебни на идеите на тогавашното Просвещение. С розенкройцерите се свързват доста бележити личности, сред които най-прочутият алхимик на средновековието, енциклопедистът Алберт Велики, и неговият бележит ученик, един от най-големите световни теолози Тома Аквински. Много от розенкройцерите били в обкръжението на престолонаследника и после пруски крал Фридрих Вилхелм II и заемали високи постове в администрацията. Изследователите откриват паралел между розенкройцерите с техните тайни общности, които по същество са мощни окултистки братства, с майсторите на много по-късната и също трудно определима Велика бяла ложа. За нея се казва, че е пазител на скритото познание на масоните. В действителност това е предмасонство, но неговото име по-късно е наследено от германските масони. Това бил орденът, създаден от Зигмунд Рихтер. В същността си те са братства по-скоро на алхимици, които впоследствие се вливат в средите на франкмасоните. Това дава основание за мнението, че розенкройцерите са основа на висшата степен на световното масонство. Днес, въпреки че са променили изцяло своята идеология, розенкройцерите продължават да залагат на езотериката, както и в годините на своето зараждане преди векове. Колко е техният брой и колко точно са центровете им, сега никой не знае.
Движението изчезвало в една страна само за да се появи отново в следващия век и в друг район. И конспираторите били много различни - Блез Паскал, Леонардо да Винчи, Майкъл Фарадей и Света Тереза от Авила са били по някакъв начин свързани с движението на мистичния орден за определен период от време. Франсис Бейкън - интелектуалец от най-висок ранг, покрай другите неща също е бил автор на някои Розенкройцерови съчинения. Розенкройцери под името "Нова Атлантида" се установяват в Америка през 1694 г., като основават своя първи център във Филаделфия. Там личности, като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Том Пейн, биват очаровани от ордена и неговите идеали. Базираният в Тулуза Орден на Розовия кръст заинтересувал през 1909 г. американския бизнесмен и мислител д-р Х. Спенсър Луис и той активизирал американските "остатъци" от някогашната "Нова Атлантида", които през 1915 г. в Ню Йорк се нарекли Розенкройцеров орден AMORC. От 1927 г. до наши дни неговата главна квартира в Северна Америка е в Сан Хосе.
Розенкройцерите са най-езотеричното религиозно-мистично учение. Зараждането му, неговите традиции и ритуали потъват назад във времето и са силно противоречиви. Същевременно това е една свърхсекретна и доста елитарна доктрина, чиито корени са все още твърде слабо проучени. Някои автори отнасят розенкройцерството далеч в Древния Египет и го свързват с личността на фараона еретик Ехнатон. Други го "пращат" в Хималайския изток, докато трети (преобладаващите) го свързват с германското средновековие. Съществува и тезата, че името розенкройцери обединявало адепти от най-високата йерархия на окултистите.
Учението на розенкройцерите е свързано с името на легендарния основател Християн Розенкройц, живял през XIV -XV в. Той избрал розата и кръста за символи, като ги включил и в собственото си име. Те се срещат още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. При Розенкройц те са в единството, каквото е това на Духа и Материята или на Бог и Природата. Единственото сравнително точно нещо, свързано с името на Розенкройц, което историците успяват да извлекат, е датата на неговата смърт - 1484 г. Напоследък витае и мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти в българския окултен център Търново и посял там идеите на своето учение. Розенкройцерите са членове на популярен германски мистичен орден. Произходът им може да се проследи чак в ранните години на XV в., но най-широко разпространение учението получило през втората половина на XVIII в. През 1610 г. в Париж се събират седмина просветители, които, разтревожени за съдбата на човечеството, донесли и разпространили там седем свои книги. Седмината били свръхсъщества, неподвластни на човешките закони, и дори били невидими. Те искали човечеството да отвори очи и се обърне към Духа и Мъдростта и да бъде създаден нов модел на мислещ човек. Според учението им всяка догма, дори и тази на църквата, ограничава щедростта на духовното измерение. Същността на Pозенкройцеровата легенда се открива в 3 малки книги, публикувани анонимно между 1614 и 1616 г. В тях се изразяват надежди за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на двете главни движения на времето - Реформацията и напредъка на научната мисъл. Посланието на първия утопичен трактат започва с историята за пътуванията на Розенкройц в търсене на познание и истинска мъдрост и завършва с равносметка на ордена, който носи неговото име. Втората от книгите съдържа историята на Розенкройц и в нея се отбелязва, че той е бил роден през 1378 г. Предполага се, че е живял до 106-годишна възраст и че ще се появи отново след 120 години, като датата на неговото очаквано завръщане съвпада с издаването на първата от книгите. Втората съдържа 37 основания за човешките цели и стремления, а също така и смисъла на политиката на братството. Тя приканва читателите да се присъединят към движението на розенкройцерите, без обаче да обяснява как може да бъде постигнато това. Прокламира своето противопоставяне на папството, исляма и на претенциите на алхимиците. Предполага се, че автор на тези книги е тогава още младият Йохан Валентин Андреа, който по-късно се прочува с педагогичните си писания като Вюртенбергски теолог. Ефектът от книгите е бил сензационен. Мнозина искали да се присъединят към братството на розенкройцерите. Розенкройцерите усъвършенствали своите учения, използвайки традициите на познатите окултни науки - кабалата, черната магия, алхимията, търсенето на философския камък, перпетуум мобиле и панацеята - все занимания, по правило враждебни на идеите на тогавашното Просвещение. С розенкройцерите се свързват доста бележити личности, сред които най-прочутият алхимик на средновековието, енциклопедистът Алберт Велики, и неговият бележит ученик, един от най-големите световни теолози Тома Аквински. Много от розенкройцерите били в обкръжението на престолонаследника и после пруски крал Фридрих Вилхелм II и заемали високи постове в администрацията. Изследователите откриват паралел между розенкройцерите с техните тайни общности, които по същество са мощни окултистки братства, с майсторите на много по-късната и също трудно определима Велика бяла ложа. За нея се казва, че е пазител на скритото познание на масоните. В действителност това е предмасонство, но неговото име по-късно е наследено от германските масони. Това бил орденът, създаден от Зигмунд Рихтер. В същността си те са братства по-скоро на алхимици, които впоследствие се вливат в средите на франкмасоните. Това дава основание за мнението, че розенкройцерите са основа на висшата степен на световното масонство. Днес, въпреки че са променили изцяло своята идеология, розенкройцерите продължават да залагат на езотериката, както и в годините на своето зараждане преди векове. Колко е техният брой и колко точно са центровете им, сега никой не знае.
Движението изчезвало в една страна само за да се появи отново в следващия век и в друг район. И конспираторите били много различни - Блез Паскал, Леонардо да Винчи, Майкъл Фарадей и Света Тереза от Авила са били по някакъв начин свързани с движението на мистичния орден за определен период от време. Франсис Бейкън - интелектуалец от най-висок ранг, покрай другите неща също е бил автор на някои Розенкройцерови съчинения. Розенкройцери под името "Нова Атлантида" се установяват в Америка през 1694 г., като основават своя първи център във Филаделфия. Там личности, като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Том Пейн, биват очаровани от ордена и неговите идеали. Базираният в Тулуза Орден на Розовия кръст заинтересувал през 1909 г. американския бизнесмен и мислител д-р Х. Спенсър Луис и той активизирал американските "остатъци" от някогашната "Нова Атлантида", които през 1915 г. в Ню Йорк се нарекли Розенкройцеров орден AMORC. От 1927 г. до наши дни неговата главна квартира в Северна Америка е в Сан Хосе.
» Бъдете честни(за момчета)
» Всички марки коли!
» Мисли за приятелството
» В какво училище учите?
» Мистични същества - игра
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
» Покана за уика форум
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?